Производителите имат интерес да продават по най-добрата за тях цена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Производителите имат интерес да продават по най-добрата за тях цена

Владимир Дичев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България

Производителите имат интерес да продават по най-добрата за тях цена

Владимир Дичев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България

5696 прочитания

Владимир Дичев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България

© Георги Кожухаров


- Търговците работят на най-ниските маржове от всички участници на енергийния пазар

- Най-важно е, че тестовете на енергийната борса започнаха

Владимир Дичев беше избран преди по-малко по месец за председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Освен това той е и изпълнителен директор на CEZ trade Bulgaria, дъщерно дружество на CEZ. С г-н Дичев разговаряме за бъдещото стартиране на електроенергийната борса, либерализацията на енергийния пазар и предизвикателствата пред търговията с електроенергия.

Г-н Дичев, има ли вече резултати от тестовата работа на електроенергийната борса, която стартира преди повече от месец?

- В тестовата платформа на ЕСО всички търговци и производители имат право да подават своите оферти за покупка и продажба, на база на които се изчислява цена на електроенергията за всеки час на следващия ден. ЕСО изпрати примерни резултати за цената, както и ни прикани да бъдем по-активни в симулацията.

Поради факта, че броят на офертите е ограничен, не можем да кажем, че цената е реална или би била близка до реалната. Най-важното обаче е, че процесът е започнал и че след осем месеца се очаква бъде въведен ефективно.

Графиката, която ЕСО ни изпрати, показва примерна цена в диапазона от 75 лв. за мегаватчас през нощните часове до 95 лв. през върховия интервал при равновесно количество едва от 20 до 150 мегавата. За да се изчисли по-реална цена, е необходим обем от поне 500 мегавата, близък до този на румънския спот пазар (OPCOM).

- Ще има ли достатъчно количества електроенергия, търгувани на борсата, когато тя реално започне да функционира през юли 2012?

- Това е един от най-важните въпроси – ликвидността. За да проработи борсата, са необходими голям брой участници и достатъчно предлагане от страна на централите. Вариантите са два – принудително или доброволно. В едно от предложенията за промени в Закона за енергетиката се предвиждаше да бъде въведена нова минимална квота за централите за участие на организиран пазар.

Другият вариант е по-лекият, при който производителите и големите играчи да сключат с ЕСО договори, по силата на които те се задължават да присъстват на платформата във всеки момент.

Квотите за този вид пазар не са ли допълнителни регулации на фона на процесите на либерализация?

- Борсата няма как да съществува без физическо предлагане на електроенергия. Когато беше създавана Чешката енергийна борса (PXE) през 2007 г., бяха предварително сключени такъв тип договори с няколко големи компании за осигуряване на минимални обеми. Сега тази борса включва пазарите на Чехия, Словакия и Унгария, като предлага различни продукти – от дневни до годишни за три години напред, както и финансови деривати (фючърси).

Какви видове продукти ще се търгуват на българската борса?

- На борсата се предвижда да бъдат търгувани на първо време само физически продукти на дневна база. Ние предложихме да се въведат по-дългосрочни продукти, или така наречените физически форуърди за период по-дълъг от 1 месец.

Те могат лесно да бъдат приложени, като централите пренасочат част от свободната си квота на борсата на месечна, тримесечна или годишна база. По този начин борсата ще натрупа първоначален обем, върху който може да се изгражда вторичен пазар, върху който да се извършва арбитраж между форуърд и спот пазар, с цел спекулация и балансиране на отворените физически позиции.

Смятате ли, че би било добре българската електроенергийна борса да се обедини с румънската и да се създаде един регионален спот пазар?

- Трябва да има силна местна борса поради две причини. Едната е, че България е основен износител на енергия в региона и предполагам, че е национална цел България да запази своята позиция като един от основните доставчици на енергия на Балканите. Тази причина е достатъчна борсата да е концентрирана тук.

За да се прави съвместна борса с съседни държави, като Румъния например, е необходимо да бъде синхронизирано законодателството на двете страни, което би било много трудно. Затова би трябвало първо да се премахнат пречките пред търговията, да се уеднаквят правилата и след това евентуално да интегрираме двата пазара.

Самите производители не са ли заинтересувани да излязат на борсата?

- Производителите имат интерес да продават по най-добрата за тях цена. Ако борсата е слабо ликвидна, няма гаранции, че цената ще е най-добрата или че ще бъде близка до пазарната. В този случай те ще предпочетат двустранни сделки, или износ.

Това означава ли, че все още при сделките за износ производителите могат да продават на по-висока цена?

- Това беше така до март 2009 г., когато цените в Гърция бяха много високи, след което вследствие на кризата за една нощ се сринаха. От тогава почти до сега на вътрешния пазар можеха да се реализират дори по-добри цени. На централноевропейските борси също имаше раздвижване през летните месеци, но от един месец насам пак се появяват съмнения за възвръщаща се криза, така че не може да се каже кое е по атрактивно.

Какви са рисковете пред търговците на свободния пазар?

- Търговците в момента работят на най-ниските маржове от всички участници на енергийния пазар. Освен това те трябва да покрият финансовия, пазарния и ликвидния риск, но и регулаторния риск, който е един от най-съществените за дейността.

От създаването на пазара през 2004 г. досега всички сделки се сключват за максимум от 6 до 12 месеца напред след публикуване на годишното решение на ДКЕВР за квотите и регулираните тарифи. Получава се следният парадокс: пазарът чака регулатора, а регулаторът чака пазара, за да изчисли бъдещите тарифи на централите въз основа минали пазарни събития. Това ни поставя в много неизгодна позиция относно бъдещото на нашия бизнес.

Какви са основните пречки пред свободния пазар на електроенергия?

- Основната пречка е моделът на регулираните квоти, чрез който се дава приоритет на регулираните доставки за НЕК като обществен доставчик. България избра поетапния модел на отваряне на пазара, но си остана на първия етап - клиенти високо напрежение и износ, които заедно представляват едва 25-30% от енергията в страната.

Втората основна пречка пред свободния пазар са таксите за пренос, достъп, зелена енергия и когенерация, общо в размер на 22.90 лв. за мегаватчас, които се начисляват върху износа на електрическа енергия от България. Тези такси се равняват на 20% от регионалната цена. Тези такси правят българските централи по-слабо конкурентни в региона. На последно място чисто логически можем да споменем липсата на организиран пазар и на балансиращи групи.

В тази връзка смятате ли, че цените за малките фирми и битовите потребители трябва да останат регулирани?

- Ще е добре малките фирми и битовите потребители все пак да останат на регулирания пазар, като имат някакъв таван на цената на електроенергията. Така при определени ситуации няма да плащат прекалено високи сметки и винаги ще бъдат снабдявани с електроенергия.

Как ще се отразят балансиращите групи на пазара на електроенергия през 2012?

- Чрез въвеждането на балансиращи групи се цели оптимизиране на разходите. Всяка балансираща група ще има координатор – търговец, централа, ЕРП, или снабдител, който ще отговаря директно пред ЕСО за небалансите на своята група.

От следващата година всеки координатор ще изготвя график за потреблението на своите потребители и той ще трябва да заплаща недостига или излишъка на енергия, когато има такава. По този начин цената на електроенерегията може да се оптимизира, но тук говорим за съвсем минимални акценти.

Твърде е възможно обаче цената на балансиращата енергия да поскъпне, когато тя бъде определяна на пазарен принцип, тъй като в момента тя е фиксирана. Затова координаторите или НЕК трябва да са максимално точни в своите прогнози за потреблението на електроенергия.

Имате ли притеснения, че България в един момент ще изгуби ролята си на голям износител на електроенергия, като се имат предвид плановете на съседните държави за изграждане на нови мощности?

- Има голяма разлика между планове за инвестиции в нови мощности и реално направени инвестиции. Аз не мисля, че тези планове ще се материализират, тъй като в момента достъпът на фирмите до финансов ресурс е много труден и скъп. От друга страна, либерализирането на пазара ще филтрира само изгодните бизнес проекти.

България продължава и ще бъде основен износител на енергия в региона, като има ключово значение за сигурността на доставките. Като пример през септември и октомври се появи остър недостиг на енергия на Балканите поради сухото време и недостатъчното производство.

"Хидроелектрика", най-големият производител на водна енергия в Румъния, обяви форсмажор, a ЕСО от своя страна намали капацитета за износ за Гърция до нула през октомври от стандартно 200 – 300 MW. Тези събития веднага бяха отчетени на екраните за търговия с електроенергия в региона.

Вие бяхте избран за председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България, каква ще е вашата основна задача оттук нататък?

- Асоциацията ще продължи да защитава интересите на търговците, да комуникира и обменя информация с отговорните институции и организации, да изразява открито своите мнения и становища, да подкрепя и консултира на експертно ниво разработването на нормативната рамка с цел създаването на ефективен и прозрачен енергиен пазар.

- Търговците работят на най-ниските маржове от всички участници на енергийния пазар

- Най-важно е, че тестовете на енергийната борса започнаха

Владимир Дичев беше избран преди по-малко по месец за председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Освен това той е и изпълнителен директор на CEZ trade Bulgaria, дъщерно дружество на CEZ. С г-н Дичев разговаряме за бъдещото стартиране на електроенергийната борса, либерализацията на енергийния пазар и предизвикателствата пред търговията с електроенергия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    Като прочета новина "Производителите имат интерес да продават по най-ЛОШАТА (вместо добрата) за тях цена" ще бъде интересно. Междувременно няма да попитам дали ВИНАГИ мрежата е способна да пренесе предлаганите количества електроенергия. Преди няколко дена в Дневник имаше статия че капацитета на мрежата в СевероИзточна България бил на ръба и няма да включват нови клиенти от ВЕЦовете.

  • 2
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До коментар [#1] от "Moi6e ot Israel (onziSa6tia ve!)":

    Моше, май само заглавието си прочел, а? Прочети интервюто, интересно е!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK