Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 2 дек 2011, 14:27, 5073 прочитания

Погледни и на Изток

Турция, Централна Азия и арабският свят сa с потенциал да балансират спада на българския износ на Запад

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Събитията в Западна Европа определено има с какво да изплашат българските износители през последния месец. Но не всичко е загубено, стига бизнесът да планира правилно и да не спира да търси нови възможности. А такива определено дават пазарите на изток от България, като се започне от Турция, премине се през арабския свят, Централна Азия и бившите съветски републики.

Всъщност износът за тях още в края на септември 2011 г. е над нивата за цялата 2010 г. Затова дори експортът за Европа и САЩ да замре през следващата една-две години, изтокът може да е поне малка алтернатива за оцеляване. Подобна теза разви и финансовият министър Симеон Дянков по повод страховете, че еврозоната може да се разпадне до половин година. Логично е един от основните проблеми на България да е замирането на единствения двигател на растежа през последните две години - износът за Западна Европа. "Ако внезапно те спрат да работят, а това ще стане неминуемо, въпросът е ние откъде можем да имаме производителност? Отговорът е - не знаем. Трябва да се преориентираме към Азия, трябва да се преориентираме към бившите ни пазари -  Украйна, Русия", каза Дянков.


Това, разбира се, няма да е лесно. Старите членки на ЕС поемат около 50% от българските стоки и услуги, докато Турция, арабският свят и бившите съветски републики - около 20%. Тоест, за да може Изтокът да компенсира по-слабата търговия със Запада, се изисква рязка преориентация.

Все по на Изток...

Това отчасти вече става - преориентацията си личи от данните на Националния статистически институт (виж графиката). Основен двигател в износа за деветмесичието на тази година (който като цяло расте с 23%) е Турция с 42% нарастване. След нея са Германия с 36% и Франция с 27%. През последните седем години Турция винаги е била в топ пет на българските експортни дестинации. Средният й дял в общия ни износ е около 10%, което е съизмеримо с Германия, Италия, Гърция и Румъния, които са другите лидери. С началото на кризата и спада на гръцката и италианската икономика през тази година Турция е вече на второ място.



Данните показват още, че доста бързо напредват и страните от арабския свят, Китай и Индия. В същата графа са и Русия и бившите съветски републики, където все повече български компании предпочитат да заемат позиции, като например - фармацевтичната "Софарма", производителят на моторни масла "Приста ойл" и производителят на цигари "Булгартабак".

Малкият Китай

Движена от много чужди инвестиции, износ за Европа и голямо вътрешно потребление, Турция бързо излезе на преден план като ключова развиваща се страна в света. Заговори се дори да бъде включена в групата на "хитовите" BRICs - Бразилия, Русия, Индия и Китай.  До това се стигна след реформите в страната през 2001 г., които й позволиха да реализира стремглав икономически растеж, прекъснат само през 2009 г. когато изпадна в рецесия заедно с останалия свят. През тези години тя се превърна в производствената база на Европа (това, което е Китай за САЩ ), като основните й сектори са производство на автомобили, текстил и стомана.

Връщането на бързите чужди пари й донесе поредната изключителна година с двуцифрен растеж в първите месеци на 2011 г. Сега икономиката й започва да се охлажда, а според финансовия министър Мехмен Шимшек я очаква умерено приземяване през 2012 г. заради по-слабата активност в ЕС - над половината от износа на Турция е за евросъюза. Населението на страната - близо 80 млн., предимно млади хора, обаче продължава да потребява.

Именно огромните мащаби, големият процент млади хора, урбанизацията и стабилната банкова система се определят от анализаторите като двигател на дългосрочния потенциал на страната. Разбира се, тя все още има да се бори с немалка инфлация и голям дефицит на текущата сметка, но докато чуждестранните инвеститори я "обичат", т.е. склонни са да инвестират в нея, тези дисбаланси не са притеснителни.

"Турция е нещо като малкия Китай в задния ни двор", обобощи най-образно ролята на страната Георги Стоев, икономист от Industry watch. Според него икономиката й е достатъчно голяма, за да е двигател на региона, но все още има да се развива, преди да може да се каже, че е устойчива.

В момента България я захранва най-вече със суровини и по-малко с продукти с висока добавена стойност. Най-голям дял заема рафинираната мед, следвана от нефтопродукти и скрап. Тя е и основен пазар за поне половината износ на български цигари, без да е ясно дали е крайна дестинация или само междинна спирка за тях. В последните две години в Турция са реализирани цигари за между 100 и 200 млн. лв., при условие че приходите на групата на "Булгартабак" са между 200 и 300 млн. лв. на година. Така излиза, че за Турция отиват поне една трета от българските цигари. Толкова е и дървеният материал - 30% от експорта отива към южната ни съседка. А една пета от българската мед, нефтени продукти и стомана (основно скрап) също намира пазар в Турция.

Въпреки това българският бизнес трябва непрекъснато да се стреми да й продава повече продукти с по-висока добавена стойност, коментира Антон Петров, регионален представител на "Виохалко груп" и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. Според него страната има потенциал да е алтернатива на българския износ именно заради огромните си мащаби. За целта обаче според него е нужна и съответната подкрепа от държавата дори и да става въпрос само за по-доброто маркетиране на българските продукти чрез изложения и увеличаване на информираността за търговските възможности там.

"Турция не е алтернатива", контрира Пламен Бобоков, председател на управителния съвет на "Приста ойл", която има свой завод за преработка на моторни масла там. Според него тя твърде обвързана с Европа. По тази причина според него приземяването на икономиката й ще е по-тежко, като вече има сигнали за влизане в нова рецесия. Макар да не подценява огромните й мащаби - все пак немалка част от приходите на "Приста ойл" идват и от Турция, според Бобоков много по-добра диверсификация на пазарите позволява навлизането в Централна Азия и бившите съветски републики. По тази причина и компанията придоби съвместно предприятие в Узбекистан за синтетични масла. Пред "Капитал Daily" той обясни, че има две основни причини компании да се насочи към партньорство в Узбекистан - първата е големияй потенциал на региона и страната, а втората е "желанието ни да диверсифицираме риска от кризата, която се появи в Европа и която няма изгледи скоро да свърши". "Тя е особено тежка в Източна Европа... затова и търсим други възможности, навлизайки на по-отдалечени и затворени пазари или на такива, които не са особено засегнати от глобалната финансово-икономическа криза. 60-70% от износа ни е към арабските петролни държави, това е линията, която се опитваме да налагаме вече над две години и половина"я допълва Бобоков.

Отвъд Турция

Въпреки спецификата си и засилващата се революционна вълна арабският свят всъщност увеличава чувствително значението си за българските износители и това личи от статистическите данни (вижте графиката). Същото се отнася и за бившите републики на СССР, както и Китай и Индия. Всеки от тези три региона има по-различно търсене, но последните пет години износът за там е поне два пъти по-висок от преди това.

В тази посока се преориентираха много от българските компании в леката промишленост. При тежката скокът от запад на изток може да стане по-трудно, а и тя няма толкова висока добавена стойност. Фокус на изток имат и основните суровинни компании у нас - като например тези, произвеждащи рафинирана мед и различни нефтопродукти.

Пробив в тези региони имат и местните фармацевтични компании като "Софарма" и производителя на цигари "Булгартабак".  Първата например прави опити да стъпи на израелския пазар, докато втората през последното тримесечие на 2011 г. е започнала да продава в Израел, Туркменистан и Молдова.

Разбира се, търсенето на тези региони в краткосрочен план трудно би върнало България към икономически растеж. То обаче може да е фактор българският бизнес да оцелее в трудните времена, които му предстоят. Въпросът е колко гъвкав и отворен за възможности е той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как да "уловим момента" и да спечелим от кризата Как да "уловим момента" и да спечелим от кризата

"Карол Капитал Мениджмънт" със специален инвестиционен план, съобразен с днешните високи нива на несигурност

2 апр 2020, 334 прочитания

ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения

Към българските правоносители ще бъдат насочени близо 1 млн. лв.

1 апр 2020, 589 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Zynga ще търси 1 млрд. долара от борсата

Разработчикът на игри планира да пусне 14% от акциите си на фондовите пазари при единична цена от 8.50 до 10 долара

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10