С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 5 дек 2011, 21:32, 6760 прочитания

Законов вакуум блокира ВЕИ проекти по покривни пространства

Въпреки голямия инвеститорски интерес малцина успяват да преодолеят административния хаос

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Законов вакуум блокира ВЕИ проекти по покривни пространства

[Капитал]

Докато се извадят всички разрешителни за пускането на централата в експлоатация, минава една година, през която преференциалната цена за зелена енергия може да падне и сметката на инвеститора да не излезе.

Росимир Матеев,
собственик на "СТС Солар"
Процедурата за изграждане на малка покривна инсталация за възобновяема енергия трябва да е максимум 2 месеца, както е в Германия
 
Николай Анастасов,
собственик на "Климаком"
Изграждането на малка зелена инсталация за производство на електроенергия на покрива на къща или на промишлена сграда би трябвало да става много по-лесно, отколкото строителството на големи соларни и вятърни паркове. Изглежда логично, а и така твърди Законът за енергията от възобновяеми източници, който беше приет през май тази година. Идеята е да се стимулират битовите потребители и фирми също да произвеждат възобновяема енергия, за да подпомогнат собствените си нужди. Това е в синхрон и с изискванията на ЕС за по-масово използване на енергията от слънце, вятър и вода.
Както често се случва в България обаче, добрите намерения остават само на хартия.

Този път обаче причината не е липса на предприемачески интерес, а силно заплетената ситуация, която законодателството и институциите създават за всеки проект в тази област. Един от резултатите е, че на захваналите се с това ентусиасти им отнема около година-година и половина, за да инсталират соларен панел на покрива си, докато в Германия например това отнема месец-два. "След като беше приет новият закон за ВЕИ, ние решихме да инсталираме соларни панели върху собствената си административна сграда, за да видим как действат процедурите. Оказа се обаче, че това е невъзможно", разказа Николай Анастасов, собственик на фирма "Климаком", която се занимава с проектирането и изграждането на покривни соларни инсталации.


Причината е, че въпреки облекчените условия, които новият закон дава за инсталациите на покриви и фасади до 30 киловата и на промишлени сгради до 200 киловата, други закони и подзаконови актове все още не са съобразени. Това са Наредбата за присъединяване към електропреносната мрежа, както и Закона за устройство на територията, от които също зависи реализирането на такива проекти. Обяснението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма пред "Капитал Daily" е, че наредбата е подзаконов акт към Закона за енергетиката и може да бъде променяна само, ако промените в този закон наложат това. От министерството допълват още, че в момента тече обществено обсъждане за промени в този закон, по време на което се приемат различни предложения и чак тогава ще дойде ред и на наредбата.

Вакуум

Тези непълноти в законодателството обаче дават възможност на институциите да блокират напълно реализацията на ВЕИ проекти върху покриви. Така например електроразпределителните дружества (ЕРП), от които зависи присъединяването на зелените инсталации към мрежата, се ръководят от разпоредбите във въпросната Наредба и изискват много по-сложна процедура, отколкото разписаната в закона. "Обикновено ЕРП-тата изискват около пет-шест стъпки, всяка от които изисква минимум един месец", посочи Анастасов. Етапите за присъединяване на Е.ОН* например са 6, етапите на ЕВН са 5, а в ЧЕЗ няма яснота колко точно са стъпките. Освен дългите срокове и липсата на единна процедура обаче ЕРП-тата имат и неизпълними изисквания към придружаващите документи. Едно от тях е изискването на виза за проектиране, която е част от подробния устройствен план, макар че според Закона за устройство на територията, това не е необходимо за малките ВЕИ инсталации.



"По закон този документ трябва да се извади от съответната община за срок от 14 дни, но докато това стане, минаха няколко месеца", коментира Росимир Матеев, собственик на габровската "СТС Солар" и председател на Българската соларна асоциация.
"Въпреки голямото забавяне повечето общини все пак издават виза, докато Столичната община отказва", оплака се Николай Анастасов. Причината според двамата инвеститори е, че всяка институция тълкува законите както си иска. Според Столичната община например, за да бъде издадена виза, проектът трябва да получи преди това план-схема, което може да отнеме между 6 месеца и година, твърди Анастасов. Пред "Капитал Daily" главният архитект на столицата Петър Диков също коментира, че сроковете за изваждането на този документ са твърде дълги и ще бъде инициирана работна група, която да подготви законодателни промени в тази насока.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Alibaba зарадва инвеститорите със силен ръст на продажбите Alibaba зарадва инвеститорите със силен ръст на продажбите

Приходите на компанията са нараснали с 42% през второто тримесечие, докато тези на конкурента ѝ Tencent бяха под очакванията

18 авг 2019, 45 прочитания

Китайската Tencent отчете ръст на печалбата, но по-ниски приходи от очакваното Китайската Tencent отчете ръст на печалбата, но по-ниски приходи от очакваното

Технологичната компания се опитва да овладее разходите и се фокусира върху бизнеса с услуги заради силния държавен контрол при игрите

17 авг 2019, 941 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
България вече е на второ място по производство на гъши дроб в ЕС

Най-големите пазари за българската продукция са Франция, Испания, Белгия и Холандия

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА