Трънливият път дотук

Пътят на "Булсатком", "Макс телеком" и "4Джи ком" към мобилните лицензи беше изпълнен с перипетии. Преди да даде зелена светлина на трите компании, КРС мина през два провалени търга за четвърти мобилен оператор (един през 2008 г. и един тази есен) и претърпя сериозна еволюция във възгледите как трябва да се случи всичко.

Първият и най-сериозен пробив по отношение на философията как трябва да се разпределят честотите е по отношение на т.нар. технологична неутралност. Това означава, че компанията, която взима лиценз, получава правото да го използва по свое усмотрение – за изграждане на мрежа от второ, трето, четвърто или което и да било поколение. Именно обвързването с една технология, както и високата цена провалиха предишния търг в диапазона 2100 MHz. Тогава кандидатите бяха задължени да използват само технологията UMTS (мрежа от трето поколение), за което да платят мащабната сума 49.5 млн. лв. И то за период от 15 години.

Съкращаването на периода на лицензите е другият сериозен пробив в концепцията за разпределението на ефира. "Булсатком", "Макс телеком" и "4Джи ком" получават право да ползват отделените им честоти за 10 вместо за 15 години. Това автоматично намалява лицензионната такса, която фирмите трябва да платят, въпреки че в диапазона 1800 MHz честотите незнайно защо са 57% по-скъпи, отколкото на 2100 MHz (19 ст. на херц срещу 11 ст. на херц). Сметнато по тарифата към Закона за електронните съобщения (ЗЕС), "Булсатком" ще трябва да заплати 19 млн. лв. за своя спектър, а "Макс телеком" и "4Джи ком" - по 30.4 млн. лв. При всички положения това е по-приемливо, отколкото исканите от КРС 49.5 млн. лв. при предишния провален търг.

По-ниската цена е резултат и от по-малките честотни блокове, които компаниите поискаха. "Булсатком" кандидатства за 2 по 5 мегахерца, а "Макс телеком" и "4Джи ком" - за 2 по 8 мегахерца. По време на неуспешния търг ставаше дума за 2 честотни ленти по 15 мегахерца, което съответно повиши и цената до неприемливи за кандидатите нива.

Крайният резултат

в момента е, че трите компании получават по-малък пакет от честоти за по-кратък период и трябва да платят по-ниска като абсолютна стойност цена (макар и цената на мегахерц за година да им излиза много по-скъпо).

Основният положителен ефект от това е, че "Булсатком", "Макс телеком" и "4Джи ком" спечелват достъп до честотите без наддаване. Според КРС търгът не е организиран, защото във въпросния диапазон е имало достатъчно ресурс за всички кандидати. В случая, изглежда, се сбъдва и прогнозата на собственика на "Макс телеком" Красимир Стойчев, че действащите оператори няма да се намесят с цел да предизвикат търг и да вдигнат цената, защото насочват целия си паричен ресурс към компаниите майки в чужбина. Така в бъдеще кандидат-операторите могат да купят още честоти, ако бизнесът им се развива.

Другият позитивен ефект е, че при настоящите обстоятелства фирмите имат по-голям шанс да се преборят за финансиране, отколкото ако трябваше да намерят 49.5 млн. лв. И трите компании със сигурност ще трябва да търсят външен източник на средства, особено мистериозната "4Джи ком", която е собственост на кипърска офшорка, няма опит в телекомуникационната сфера и която има шанс да е прикриваща компания на собственик, който не желае да се афишира.

Стъпка в правилната посока са и условията в лицензите, които са облекчени в сравнение с тези на предишните мобилни телекоми. По неофициална информация тримата "новобранци" ще имат задължението да покрият със своя мрежа 20% от територията на страната в рамките на 3 години. Това ще им даде възможност да се развиват основно в по-гъсто населените и съответно по-печеливши райони на страната.

Тук обаче идва голямото "но", което има голям шанс да препъне бъдещите мобилни компании.

Рисковете

За да бъдат успешни, трите фирми трябва да предлагат мобилните си услуги в по-голямата част от територията на страна. В противен случай те няма как да са конкурентни спрямо старите играчи на пазара и ще са обречени на провал. Това обаче няма как да се случи, ако фирмите покриват само 20% от територията.

В по-рядко населените райони те ще бъдат принудени да наемат клетките на съществуващите оператори, които имат изградена мрежа, тоест да сключат споразумение за т.нар. вътрешен роуминг. Старите играчи очевидно нямат изгода от навлизането на конкуренция и със сигурност ще предложат максимално неизгодни цени. Подобна схема би била възможна единствено ако КРС приеме, че има основание да регулира тарифите за вътрешния роуминг. До момента обаче председателят на КРС Веселин Божков твърди, че няма основание за това и договорките между старите и новите играчи трябва да станат на пазарен принцип.

Необходимостта от вътрешен роуминг би била много по-малка, ако трите фирми използват честотите не като класически мобилни оператори, а основно за високоскоростен пренос на данни. В този случай отпада необходимостта от наемането на клетки от конкуренти, но пък ще става дума предимно за мобилни онлайн услуги със сим карти, инсталирани в таблети, модеми към лаптопи и други преносими устройства. В този случай обаче мобилният интернет ще бъде ограничен до гъстонаселените градски райони на страната.

Всичко това кара голяма част от играчите на телекомуникационния пазар да бъдат скептици доколко подобно начинание може да бъде успешно. "При настоящата ситуация бизнес моделът няма как да сработи. Освен ако след 6 месеца КРС изведнъж не смени правилата и не прецени, че може да наложи вътрешен роуминг. Би било нечестен и мръсен ход, но живеем в България", коментира за "Капитал" висш мениджър на телеком, пожелал да остане неназован. Под въпрос остава и проблемът с финансирането – все пак и 19, и 30.4 млн. лв. си остават достатъчно сериозни суми, особено в настоящите смутни от финансова гледна точка времена, и няма гаранции, че "Булсатком", "Макс телеком" и "4Джи ком" ще успеят да си платят за честотите.

При всички положения обаче фактът, че телеком регулаторът вече е склонен активно да предоставя ефира за бизнес цели, е лъч светлина.