Спектър на утехата

Най-после се случи. След дълги години протакане Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) направи първите реални стъпки за либерализиране на българския мобилен пазар. В петък телеком регулаторът разреши на три фирми, различни от действащите оператори, да придобият честоти за мобилни услуги. Това са сателитната компания "Булсатком", доставчикът на WiMax интернет "Макс телеком" и енигматичната "4Джи ком", напълно непозната до момента в телекомуникационния сектор.

Не бързайте обаче да се радвате. Решението на КРС не означава автоматично, че в България скоро ще се появят четвърти, пети и шести мобилен оператор. На първо място все още не е абсолютно сигурно, че въпросните компании ще имат финансиране, за да заплатят многомилионните лицензионни такси. За момента представителите и на трите фирми се въздържат от каквито и да било официални коментари по темата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От друга страна, те навлизат на висококонкурентен пазар с три утвърдени играча и 144% проникване на мобилните услуги. Дори и компаниите да успеят да приложат ефективен и печеливш бизнес модел, това не значи, че ще бъдат пълнокръвни безжични телекоми в класическия смисъл на думата. Най-малкото защото блоковете от честотния спектър, които ще получат, са доста малки в сравнение с действащите оператори. При всички положения обаче раздаването на лицензите е стъпка в правилна посока и свеж полъх, които може да стимулира действащите оператори да бъдат по-адекватни по отношение на своите клиенти и запазването им.

Трънливият път дотук

Пътят на "Булсатком", "Макс телеком" и "4Джи ком" към мобилните лицензи беше изпълнен с перипетии. Преди да даде зелена светлина на трите компании, КРС мина през два провалени търга за четвърти мобилен оператор (един през 2008 г. и един тази есен) и претърпя сериозна еволюция във възгледите как трябва да се случи всичко.



Първият и най-сериозен пробив по отношение на философията как трябва да се разпределят честотите е по отношение на т.нар. технологична неутралност. Това означава, че компанията, която взима лиценз, получава правото да го използва по свое усмотрение – за изграждане на мрежа от второ, трето, четвърто или което и да било поколение. Именно обвързването с една технология, както и високата цена провалиха предишния търг в диапазона 2100 MHz. Тогава кандидатите бяха задължени да използват само технологията UMTS (мрежа от трето поколение), за което да платят мащабната сума 49.5 млн. лв. И то за период от 15 години.

Съкращаването на периода на лицензите е другият сериозен пробив в концепцията за разпределението на ефира. "Булсатком", "Макс телеком" и "4Джи ком" получават право да ползват отделените им честоти за 10 вместо за 15 години. Това автоматично намалява лицензионната такса, която фирмите трябва да платят, въпреки че в диапазона 1800 MHz честотите незнайно защо са 57% по-скъпи, отколкото на 2100 MHz (19 ст. на херц срещу 11 ст. на херц). Сметнато по тарифата към Закона за електронните съобщения (ЗЕС), "Булсатком" ще трябва да заплати 19 млн. лв. за своя спектър, а "Макс телеком" и "4Джи ком" - по 30.4 млн. лв. При всички положения това е по-приемливо, отколкото исканите от КРС 49.5 млн. лв. при предишния провален търг.

По-ниската цена е резултат и от по-малките честотни блокове, които компаниите поискаха. "Булсатком" кандидатства за 2 по 5 мегахерца, а "Макс телеком" и "4Джи ком" - за 2 по 8 мегахерца. По време на неуспешния търг ставаше дума за 2 честотни ленти по 15 мегахерца, което съответно повиши и цената до неприемливи за кандидатите нива.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Крайният резултат"