Четири. Това, изглежда, е магическото число около БТК напоследък. Например най-актуалната промоция на фирмата е за новата четворна услуга 4Play, върху която стои бъдещото развитие на компанията. На корпоративно ниво обаче числото е още по-важно. Сега се търси четвърти частен собственик след приватизацията на някогашния държавен телеком. И по неофициална информация кандидатите са… (вероятно вече сте се досетили) четири.
Причината да се търси нов собственик е, че предишният купувач (консорциум от инвеститори, водени от фонд на AIG, сега собственост на азиатската PineBridge) натовари групата БТК с дълг от 1.65 млрд. евро, параметрите по който бяха нарушени в средата на миналата година. За да не се стигне до предсрочна изискуемост и излишни проблеми, кредиторите и акционерите й преди две години започнаха процедура по преструктуриране, която тази есен премина в опит за продажба на БТК, водена от инвестиционната банка Morgan Stanley.
Поглед към заинтересуваните компании от протеклия кръг за набиране на оферти за пореден път потвърждава, че България в момента не е във фокуса на големите стратегически инвеститори. Сега от малкия ни стагниращ пазар се интересуват или компании от Изток (в случая арабски, турски и евентуално руски), или местни групи. Звучи доста огледално на наскоро приключилата продажба на българския бизнес на германската енергийна компания E.ON.
Кой се обади
Официална информация за офертите липсва, въпреки че компанията е публична. Сделката се води от Morgan Stanley, която е назначена от кредиторите, и събитията се случват в Лондон. След като в края на ноември изтече срокът за първоначални оферти, нито от консултанта, нито от БТК разпространиха някаква информация. Представителят на акционерите в БТК Пиер Мелингер, който е и председател на управителния съвет на компанията, също отказа коментар по продажбата. Затова списъкът на кандидатите е по-скоро сбор от слухове, дочути от Лондон и разпространявани в България.
Ако обобщим, почти всички източници говорят за четири оферти, като само двама споменават и пети кандидат. Описанието на четиримата звучи така: два стратегически с турска база и два финансови с по-скоро местни корени. В надпреварата си остава очакваният заподозрян Oger Telecom, с който вече година и половина кредиторите търсят начин за сделка, но засега все неуспешно. В процедурата е и конкурентът му по турска линия - мобилният оператор Turkcell, от който засега казват, че са подали оферта по-скоро за да се запознаят отново с групата на БТК, отколкото защото сделката им е ключова.
"Разглеждаме различни възможности в района на Балканите и участваме за "Виваком", защото искаме да опознаем тази възможност в детайли. Това обаче не означава, че искаме сделка на всяка цена", коментира Нихат Нарин от отдел "Връзка с инвеститорите" на Turkcell. "Имайте предвид, че днес сме тук, но утре може да ни няма. В момента няма решение на борда за по-задълбочено участие в конкретната процедура. Ако проектът се окаже правилен за нас, тогава може да говорим за задълбочаване на нещата", допълни той. Turkcell обаче гледа към българския телеком за втори път - той бе сред кандидатите и в предишната процедура по продажба на българската компания през 2007 г., но както Нарин коментира, "оттогава е минало доста време".
Всъщност и другият чужд кандидат - Turk telekom, сега собственост на Oger telecom, имаше парафиран договор да придобие 65% от БТК от държавата в консорциум с турския "Коч холдинг". Тогава след съдебна битка обаче победи Viva Ventures и компанията майка Advent International. После през 2007 и тази турска компания се интересуваше от покупката на БТК, но тогавашният собственик - исландският бизнесмен Тор Бьорголфсон, избра настоящите акционери - консорциум от инвеститори, водени от AIG.
Парадоксално или не, съвсем официално в сегашната продажба на БТК участва и бившият продавач Николай Василев чрез инвестиционната си компания "Експат капитал". Той потвърди, че дружеството му е подало оферта за телекома, но отказа подробности както по нея, така и защо се включва в процедурата. Именно като министър на транспорта и съобщенията Василев приключи приватизацията на БТК, като през 2004 г. Viva Ventures купи 65% от БТК. Пред вестник "Труд" той коментира, че "Експат капитал" участва самостоятелно в сделката, а не като представител за свой клиент. Реално обаче придобиването на компанията ще изисква наливането на свеж ресурс, затова няколко източника говорят, че ресурсът (ако компанията бъде предпочетена от кредиторите) ще дойде от основния финансов инвеститор в сделките на "Експат капитал" - ексбанкерът Атанас Тилев.
Повикване от непознат номер
Най-големи са неизвестните около четвъртия кандидат. Според повечето източници става въпрос за финансов инвеститор, като най-честото описание е руска банка, местен играч или дори американски фонд. "Ако се съди по местните консултанти, които я представляват, то може да се предположи, че има българска връзка", каза източник, близък до сделката. Вестник "Труд" пък има следното описание за кандидата: "зад регистриран в Лондон инвеститор се криели интересите на Цветан Василев (бел. авт. - основен акционер в Корпоративна търговска банка), на собствениците на "Винпром Пещера" и на бившия финансов министър от НДСВ Милен Велчев". Последният заяви пред медиите, че не работи по сделката или "не коментирам". Същият обаче беше отговорът му и при сделката за "Булгартабак". Тогава много източници твърдяха, че е консултант на ВТБ и местните заинтересовани, но той не коментираше. След сделката публично призна, че е съветвал VTB Capital и че вероятно ще оглави централата й за региона.
В същото време обаче от VTB Capital официално заявиха, че не са подавали оферта за БТК. В сферата на слуховете е и твърдението, че въпросният четвърти инвеститор бил подал оферта директно при един от основните кредитори на групата БТК - RBS.
Само два източника говорят и за пета оферта БТК. Но и тук има разлики. Според първия тя била от американски фонд, средства в който бил инвестирал Джордж Сорос. Двигател на интереса бил бивш служител в Advent, който познавал българския телеком. "Капитал" обаче не потвърди информацията от второ място.
Другият източник намесва като вероятен пети в сделката и руски телеком.
Неприятният факт е, че в сделката няма и следа от големите западноевропейски стратегически инвеститори като Telekom Austria, France Telekom, Telefonica и подобни. Причините може да са много: от малкия местен пазар с едва 7 млн. души (при това не много платежоспособен), през кризата в Европа до самата сложност на сделката по преструкутирането на задълженията на групата.
Как ще ми платиш
Заради космическия (поне по българските критерии) дълг е ясно, че състезанието между кандидатите е кой ще предложи на кредиторите по-добра оферта - това значи плащане веднага на част от дълга срещу частично намаление например. Почти сигурно е, че част от заемите ще трябва значително да се редуцират, а според някои източници необезпечените задължения направо ще бъдат отписани. Част от вземането на кредиторите може да се преоформи като акционерно участие. Точно в този сюжет може отново да се включи и групата на необезпечените кредитори на БТК (с мецанин дълг). Основният движещ играч в нея е американската Tennenbaum Capital, която доскоро си партнираше с Oger. В момента няма информация тя да е в група с някой от кандидатите. Но не е изключено да се появи самостоятелно или с избрания купувач, защото ще се бори за най-малка загуба.
Тук е мястото да се уточни, че досегашният собственик няма да получи цена по сделката и вероятно ще е в периферията на преструктурирането. В момента мажоритарният дял на БТК е собственост на българското "НЕФ телеком България" с 93.99%, което пък е на едноименно холандско дружество. Според някои от източниците след евентуална сделка НЕФ на практика ще изчезне, а на негово място просто ще се появи ново дружество, в което ще се разпределят новите сили. Спечелилият наддаването ще трябва да внесе капитал в новоучредено дружество. Срещу парите ще придобие определен дял, а остатъкът ще стане собственост на банките-кредиторки и евентуално необезпечените мецанин инвеститори. При една от офертите си за БТК Oger например предлагаше да даде 125 млн. евро срещу които да придобие 25% от капитала на новото дружество. Срещу това получаваше договор за управление, като само за най-важните решения банките щяха да имат право на намеса. Естествено, постепенно делът през годините се качва и контролът е трябвало да премине към Oger.
Нещо подобно се подготвя и сега. Настоящите акционери няма да получат нищо като цена, но избраният инвеститор ще трябва да има значителни ресурси - да плати част от дълговете и да влее свеж ресурс в българската компания.
Кога ще звънне купувачът
Името на новия собственик на БТК ще е ясно вероятно чак през пролетта. Дотогава отделните кандидати ще могат детайлно да проучат групата, да задават въпроси, да изготвят окончателни оферти. Така първи сигнали за предпочитан кандидат може да се очакват към март-април. Възможно е естествено, ако банките решат да бързат, да оставят в процедурата само един или два, които на ниво предварителни оферти изглеждат най-приемливи.
Краят на самата сделка изглежда възможен към средата на 2012. Тогава се очаква да станат ясни решенията по трите дела, които държавата води срещу телекома и предишните му собственици. Исковете са за около 100 млн. евро, така че изходът директно може да се отрази на финансовия план на купувача.
Каквото и да е развитието на казуса и на наддаването, все по-ясно става, че съдбата на БТК явно е обречена на източно влияние. В по-лошия вариант за българския потребител в компанията ще влезе отново финансов инвеститор (най-тежкият сценарий ще е, ако е местен, защото ще е с най-оскъдни средства на фона на милиардния дълг). Той пак ще оптимизира дружеството и ще чака по-добри времена и по-щедри стратегически инвеститори. Така следващата препродажба е лесна за предсказване.
В другия вариант БТК ще стане част от телеком група. Макар и с арабски или турски произход, тези компании разбират бизнеса и ще го развиват. Ако собствениците на компанията спрат да се фокусират върху управлението на дълговете и имат достатъчно финансов ресурс, акцентът може и да се измести към качеството и разнообразието на услугите.
Кои са сигурните кандидати
Turkcell е най-големият турски мобилен оператор. Той активно се оглежда за разрастване на бизнеса си в региона, като тази година прояви интерес и към сръбския телеком Telekom Serbija, макар и да не подаде официално оферта. Компанията има GSM лиценз от 1998 г. и в момента има над 34 млн. абонати. Инвестициите й извън Турция са най-вече в бивши съветски републики като Украйна, Молдова, Беларус, Азербайджан, Казахстан и Грузия. Собствеността на Turkcell e заплетена заради съдебни спорове между акционерите, но в момента според данни на Ройтерс с най-много акции с право на глас е скандинавската телеком група TeliaSonera с 37%. Tелекомуникационното звено на руската група Alfa - Altimo, е с 13%. Турският индустриален конгломерат Cukurova holding все още контролира около 14% от гласовете, макар представителят на групата Мехмет Емин Карамехмет да бе изваден от ръководството на Turkcell миналата година.Oger Telecom е една от бързо развиващите се телекомуникационни компании на Арабския полуостров, базирана в Дубай. Основният актив в групата е Turk Telekom, който придобива при приватизацията му през 2005 г. В момента притежава 55% от него и съответно контролира местния мобилен оператор Avea. Има дъщерни дружества още в Саудитска Арабия, Либия, Южна Африка, Йордания и САЩ. Компанията активно гледа към Източна Европа за разрастване още отпреди кризата, като бе един от кандидатите за БТК при продажбата на българското дружество през 2007 г. Основният акционер в Oger е саудитският телеком Saudi Telecom на семейството на убития бивш ливански премиер Рафик Харири, като председател на борда на директорите на Оger Telecom в момента е братовчед му Мохамед Харири. До юни 2011 г. премиер на Ливан отново бе член на фамилията Харири - този път синът на Рафик, Саад.
"Експат капитал" е основана преди пет години от бившия вицепремиер и министър на транспорта в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев и заместника му Никола Янков. Акционер в компанията според информацията в сайта на "Експат" е и синът на ексбанкера Атанас Тилев Хари Тилев. Атанас Тилев беше сред акционерите и мениджърите на фалиралата по време на прехода Банка за земеделски преход. По последна информация в Търговския регистър 34% от капитала на "Експат" са собственост на компанията "Дар финанс", където мениджър е Атанас Тилев. В края на октомври "Експат капитал" има 50 млн. лв. активи под управление, като най-голямата й инвестиция до момента е 20% от "Еврохолд България". През пролетта на 2011 г. групата беше сред кандидатите за придобиване на Българо-американска кредитна банка.
Къде е дългът
Дълговете на групата БТК са разделени в две основни групи: банки с обезпечен и подчинен дълг и необезпечени кредитори с мецанин финансиране. В първата група влизат синдикат от банки включващи Royal Bank of Scotland, Deutsche Вank, Castle Hill, Европейската инвестиционна банка и Raiffeisen Zentralbank. Те имат около 1.3 млрд. евро , като основна част от тях са в баланса на "НЕФ телеком България", а друга част от около 1 млрд. лв. са на оперативната компания БТК. Останалите около 300-400 млн. евро са мецанин финансиране, което се държи от Tennenbaum Capital Partners, Mezzanine Management, AXA Private Equity, Darby Overseas Investments и банките Royal Bank of Scotland и Deutsche Bank.
Четири. Това, изглежда, е магическото число около БТК напоследък. Например най-актуалната промоция на фирмата е за новата четворна услуга 4Play, върху която стои бъдещото развитие на компанията. На корпоративно ниво обаче числото е още по-важно. Сега се търси четвърти частен собственик след приватизацията на някогашния държавен телеком. И по неофициална информация кандидатите са… (вероятно вече сте се досетили) четири.
Причината да се търси нов собственик е, че предишният купувач (консорциум от инвеститори, водени от фонд на AIG, сега собственост на азиатската PineBridge) натовари групата БТК с дълг от 1.65 млрд. евро, параметрите по който бяха нарушени в средата на миналата година. За да не се стигне до предсрочна изискуемост и излишни проблеми, кредиторите и акционерите й преди две години започнаха процедура по преструктуриране, която тази есен премина в опит за продажба на БТК, водена от инвестиционната банка Morgan Stanley.
21 коментара
от цялата статия разбрах, че БТК е затрупата с дългове и някой много е крал там (AIG май прекалих най-много) както и че Николай Василев се оказа едно много долно и крадливо комунистически прасе.
Атанас Тилев още ли е между живите? и сега синчето му и то станало инвеститор?!?
Аз разбирам, че нашите "великденчета" са продали БТК на безценица.
До коментар [#2] от "petranica":И дали това е причината за тези огромни дългове,които са натрупани?Скромните ми познания в тази област не ми позволяват да открия връзката между "великденчетата" и тези дълргове,което не значи,че такава връзка липсва.Приемете го като покана да дадете повече разяснения в тази насока.
Много просто, никой няма да даде 1.6 млрд евро дълг на компания която струва 200 млн евро. От тук можеш да си правиш сметката каква кражба беше приватизацията на БТК. Та само сградите на БТК в София струват повече от 200 млн евро.
Тия за какво са успели да профукат над 1 млрд евро? То бива крадене, ама май това е повече и от родните политици. А високо платените спецове от банките спали ли са или просто са участвали в краденето?
Малкия Мук беше пионка в сделката, но не остана на сухо. Тоя трябва до стената-без съд!!!
А така, пускайте направо Turkcell и без това натам сме се запътили, както наблюдавам от години...
Три пъти ходих до ВиБа-тел представителство да питам за бърз интернет. По-евтин абонамент от 275 лв нямаха през лятото ! е, месец проба... "някакъв" жест, ама те ти снимат всички документи така или иначе.
За бг-провонцията, ако нямаш работа, това са си някакви пари. Не мислете, че само по Важната Тел има интернет, намерих алтернативи. Нямам близо 300 лв за 3 месечен абонамент, а на общинарите това е последната Грижа... ПРОДАЙТЕ се, отново, драги ВаБа-телци.
играта има няколко компонента ще разкажа индиректно...
1/ нещо подобно на
",,,245 милиона евро бяха конфискувани в полза на държавата от сметка на Уникредит в Италия. За целта била използвана хитра схема като операцията е била ръководена от предишното ръководство на „Уникредит”, начело с нейния тогавашен управител Алесандро Профумо. Той е последствен, като хипотетичното обвинение срещу него е данъчна измама в особено големи размери. Публикациите в италианския печат твърдят, че измамната схема е била предложена на „Уникредит” от английската банка и втора кредитна институция в света Барклис. .....
2/ изпиране на доста парички през схемата развивща се в момента в "Стъклен дом"
3/ ще бъде избран кандидат който пак принадлежи на изброените банки по горе
До коментар [#5] от "Цецо":
Не са ги профукали, инвестирали са ги, където могат да спечелят повече. За себе си де, не за тебе и другите лапни шарани, балбукащи гола вода в глобалната либерална икономика. Високи платените банкови спецове не са съучаствали, а са оказвали консултации и са посредничили чрез комисионни. Сиреч реализирали са печалба.
И не обиждай родните политици. Това са само 3 млрд. лв. за пет години. Нашият политико-финансово-маймунс