БСК: Дълговете на бизнеса растат и стават все по-голям проблем за икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БСК: Дълговете на бизнеса растат и стават все по-голям проблем за икономиката

В България съотношението на фирмения дълг към БВП е над 2 пъти, при средно 1.3 за Европа

БСК: Дълговете на бизнеса растат и стават все по-голям проблем за икономиката

Сериозният спад на инвестициите пречи на страната ни да преодолее кризата, казват от стопанската камара

Весела Николаева
4830 прочитания

В България съотношението на фирмения дълг към БВП е над 2 пъти, при средно 1.3 за Европа

© Юлия Лазарова


157.63

млрд. лв. са дълговете на фирмите към края на 2010 г. 

2.3

пъти е размерът им спрямо БВП

6%

е увеличението през 2009, 2010 г., толкова се очаква да бъде и за тази година

34.3

млрд. лв. от дълговете са на фирми от търговията, а 44 млрд. лв. от сектора на имотите и строителството

30%

от дълговете са към финансови предприятия, 23% са към свързани фирми

Задълженията на бизнеса продължават да нарастват и това става все по-голям проблем в условията на криза. Това коментираха днес от Българската стопанска камара (БСК) при представянето на данните за дълговете на бизнеса. Всички те са за 2010 г., тъй като се вземат отчети на отделни компании от Националният статистически институт и е нужно много време за обработката им, обясниха от работодателската организация.

Дълговете - над два пъти БВП

По данни на камарата в края на 2010 г. дълговете на фирмите са били над 157.6 млрд. лв., повече от два пъти стойността на брутния вътрешен продукт за годината. В Европа средният показател е 1.3, дори страните с най-високи задължения като Испания този коефициент е 1.5, каза Камен Колев, заместник-председател на БСК. За сравнение – преди икономическия бум и кризата, през 2005 г. дълговете на българските предприятия са били 67 млрд. лв., при БВП от 42.4 млрд. лв. Задълженията са надминали два пъти размера на произведеното в икономиката през 2007 г.

На практика голяма част от фирмите са декапитализирани счетоводно – общите дългове са по-големи със 72 на сто от собствения капитал, показват данните на камарата.

Като цяло намалява темпът, с който растат дълговете – за 2010 г. той е 6% спрямо предходната година, толкова е бил и през 2009 г. спрямо 2008 г. Предишни години увеличението е било с двуцифрени стойности. Председателят на БСК Божидар Данев смята, че и през миналата година нарастването едва ли е било повече от 6 на сто. Приходите от продажби на компаниите обаче продължават да се увеличават по-бавно, в сравнение със задълженията, но заедно с това спадат и инвестициите. През 2010 г. те са паднали с 45% в сравнение с 2008 г., последната преди икономиката ни да започне да се свива.

Заплаха и за банките

Според Данев високата задължнялост и намаляването в оценката на активите, заложени като обезпечения, вече създават опасност за банковата система у нас. Около 43% от дълговете са просрочени, каза Данев, но това не включва преструктурираните банкови заеми, за които няма точна информация. През 2010 г. дълговете към финансови предприятия (банки, лизингови компании, фирми за спешни кредити), са се увеличили над 3 пъти в сравнение с 2005 г. През последните години обаче темпът им се забавя, като по-голямо е увеличението при краткосрочните кредити, използвани за текуща дейност, отколкото при дългосрочните, с които се финансират инвестиции.

Божидар Данев отбеляза, че докато не се възстановят инвестициите, българската икономика няма как да отбележи ръст и европейските фондове и обществени поръчки не могат да компенсират лиспата на вложения от страна на бизнеса. Причината е, че основно те създават нови работни места и съществено разширение на производството. Данев подчерта, че средата за бизнес у нас не е добра, което кара банките да поддържат високи лихви. Той нарече високата задължнялост "хронично заболяване на българския бизнес". По данни на БСК в момента 2300 предприятия са в процедура по несъстоятелност, от които 1300 са я започнали през миналата година.

И държавата има роля

Освен към банки и други фирми, увеличават се и дълговете към държавата под формата на данъци и осигуровки, както и към служителите. През 2010 г. данъчните задължения са надминали 4 млрд. лв., от които 90% са просрочени над 1 година. Делът им от общите дългове обаче намалява. БСК отново предлага при забавени плащания на държавата към определени компании да не им се начисляват лихви просрочване на данъци и осигуровки.

При осигуровките делът на просрочените е 15 на сто от общо 947 млн. лв. Дълговете за заплати са 1.88 млрд. лв. и при тях забавянето над година е 9% от просрочените плащания.

Не на последно място освен кризата и понижените приходи, според БСК голяма роля за високата задлъжнялост има и държавата. Към края на септември миналата година просрочените държавни дългове са 457 млн. лв., с 6% повече, отколкото са били в края на 2010 г. От тях над 250 млн. лв. са по плащания от държавния бюджет, останалите са от общините.

Очакванията на БСК за следващите години


- Производството няма да осигурява достатъчно пари за покриване на дълговете, има опасност от възпроизвеждането им при слаб икономически ръст


- Високата задлъжнялост, декапитализацията на фирмите и обезценяването на активите ще създават натиск върху банките


Защо дълговете няма да намаляват:
- Стагнация и намалени продажби -
- Труден достъп до финансиране ю
- Износът ще намалява като фактор за растеж


Причини за увеличението:
- Растящ брой фалити
- Повече случаи с фактическа неплатежоспособност
- Бавна процедура по несъстоятелност -
 Влошено обслужване на кредити

157.63

млрд. лв. са дълговете на фирмите към края на 2010 г. 

2.3

пъти е размерът им спрямо БВП

6%

е увеличението през 2009, 2010 г., толкова се очаква да бъде и за тази година

34.3

млрд. лв. от дълговете са на фирми от търговията, а 44 млрд. лв. от сектора на имотите и строителството

30%

от дълговете са към финансови предприятия, 23% са към свързани фирми

Задълженията на бизнеса продължават да нарастват и това става все по-голям проблем в условията на криза. Това коментираха днес от Българската стопанска камара (БСК) при представянето на данните за дълговете на бизнеса. Всички те са за 2010 г., тъй като се вземат отчети на отделни компании от Националният статистически институт и е нужно много време за обработката им, обясниха от работодателската организация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Средата за правене на бизнес у нас не е добра и това е причина да има високи банкови лихви. Толкова е просто. Недобрата среда може да смаже и най-иновативното бизнес начинание. Печеливши са предимно бизнеси, които имат вземане, даване с държавата. Това означава, че повечето работят с висок риск нищо да не спечелят, да не могат да обслужват навреме задълженията си към банките а както знаем високия риск се покрива с висока лихва.

  • 2
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    Глупости. Лихвата у нас е висока заради ниската цена на труда спрямо другите места в Европа. Прецакването е, че нямаме собствена монетарна политика и от това печелят най-вече банките, които репатрират печалбите си от наши кредити да финансират собствените си фалирали правителства.

  • 3
    mistertiger avatar :-|
    mistertiger

    Така. Искам да се извиня предварително, ако някъде съм объркал с цифрите. Как бизнесът да си върне задълженията към кредиторите си (основно банки) след като лихвения процент е толкова висок (17-18 %) Отделно инфлацията според НСИ била 6% (по неофициални данни 20%) Което според мен, налага надуването на цената на крайния продукт (услуга). И не ревете, че производители слагат 50-60% печалба, няли все пак трябва да ги върне тези пари на кредиторите. Обаче тук идва момента, че нископлатената способност на населението... не може да даде тази висока цена за тези продукти (услуги) ... И от къде пари за да се върнат тези задължения?

  • 4
    veny_g avatar :-P
    Вени Г.

    [quote#2:"ivan_g"]Прецакването е, че нямаме собствена монетарна политика[/quote]

    Аха. Като имахме, изобщо не се прецакахме. Със собствената си монетарна политика срутихме банковата си система, пътьом и икономиката, като ограбихме чрез хиперинфлационния данък 90% от населението.
    Затова нека пак си върнем собствената монетарна политика като дадем в ръцете на политиците възможност да печатат пари и глей кво щастие ще настъпи ;-)

  • 5
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    До коментар [#4] от "Вени Г.":

    Аз не съм казал, че предната монетарна политика е била добра :) Но когато имаш висока лихва е редно да извличаш облагите от силната си валута. Предивид, че цената на труд в България е ниска тук е добро място за производство. Има ли производство - има експорт. Има ли експорт има и икономически растеж а от там и силна валута. За съжаление нашата валута е в чужди ръце, които правят същото което и ние преди 15 години...

  • 6
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    [quote#5:"ivan_g"]които правят същото което и ние преди 15 години... [/quote]

    Не правят същото. Чуждите банки в у нас не печатат пари, не надуват инфлацията и не играят игрички на открития пазар в интерес на отделни групировки/олигарси както до 1997 г. правеше БНБ, толерирана от политиците.
    Любопитен детайл от тогавашната монетарна политика е появата и възхода на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев - тръгнали с финансово-брокерска къща, която яко нагуши от вътрешната информация за курса на лева и лихвения процент, получавана от брата на Ивайло Мутафчиев, който бе дилър в БНБ. Врътнаха и малко далаверки през измислените от БНБ валутен курс и основна лихва в скандалната Агробизнесбанк - чийто фалит междувпрочем е причина днес Цеко да не може официално да управлява ПИБ (като бивш член на борда на фалирала банка му е забранено). Та такива неща правеше БНБ като имаше собствена монетарна политика.

    Чуждите банки у нас правят ли нещо такова?

  • 7
    hukuu avatar :-|
    hukuu

    Една елементарна стъпка ,която може да се направи по пътя на намаляване на задълженията на бизнеса е най-накрая да се направи един регистър на некоректните длъжници. Ако видиш, че търговецът, с който възнамеряваш да имаш някакви отношение, е задлъжнял стабилно, лесно ще вземеш правилното решение да нямаш нищо общо с него.

    В момента е доста трудно, понякога и невъзможно да разбереш, кой е потънал в задължения. По този начин ти не можеш да събереш вземанията си от някой и съответно задлъжняваш към друг и така нататък по веригата.

    Уви, за този регистър се е говорило много, ама нещата остават само на думи.

  • 8
    nixonanim avatar :-|
    Nixonanim

    Докато "едрия" бизнес не осъзнае че няма как да съществува без "малкия", дребен и еднофамилен такъв ще си останем на това ниво и още по-назад. България е изключително малка държава, с територия и население колкото няколко китайски села, а се опитва да развива индустрии с грандомански мащаби. За какво са ни по 5 мола в 100 хиляден град? За какво ни е АЕЦ Белене, след като има достатъчно зелени технологии и начини да се оптимизира мрежата, които ще създадат ЗНАЧИТЕЛНО повече работни места?

    Освен това не вярвам че задлъжнялостта е толкова голяма... може би една на друга мутра си вярват че дължат по толкова, чрез неоправдано високи цени на безкрайно некачествените си услуги!

  • 9
    epoc avatar :-|
    epoc

    [quote#7:"hukuu"]Една елементарна стъпка ,която може да се направи по пътя на намаляване на задълженията на бизнеса е най-накрая да се направи един регистър на некоректните длъжници.[/quote]

    А държавата като най-некоректен длъжник дали ще откаже мераклиите да правят бизнес с нея?

  • 10
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    До коментар [#6] от "Вени Г.":

    Уфф...що не вземеш да помислиш малко ..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK