Общо четири групи купувачи гледат към компанията през последните седмици. Това са два стратегически - собственикът на "Мобилтел" Telekom Austria, който много иска, но може и да не успее да влезе в срока за оферти, както и Turkcell, която е проучила БТК, но няма никаква сигурност, че мениджърите ще вземат решение за участие. Третият заинтересован е банкерът Цветан Василев, който напоследък проявява интерес към почти всички сделки в България. А най-неочакваното попълнение на клуба на желаещите (изненада!) е предишният собственик на телекома - исландецът Тор Бьорголфсон.

Няма нито един кандидат, който публично да е декларирал, че ще подаде оферта. Така че сделка може и да няма. Дори и да има твърдо предложение, поводите да очакваме чудеса около БТК са малко. В единия случай компанията може да стане собственост на прекия си конкурент "Мобилтел", което едва ли ще е от полза за потребителите. В другия - да бъде придобита от вече минал през нея финансов оптимизатор. А в третия - на местен играч без опит в телекомуникациите, но със силна политическа подкрепа.

Публична информация по сделката няма. БТК не коментира процеса, тъй като той се ръководи от кредиторите и собствениците й. Въпреки това няколко различни източника на "Капитал" дадоха малко повече детайли за мотивацията и етапа, на който са различните кандидати.

И конкурент, и купувач

Все по-активно към имената на пожелалите дружеството се споменава това на Telekom Austria (TA). През седмицата австрийският вестник Die Presse съобщи, че компанията има интерес към БТК, макар и все още да няма подадена официална оферта. Източници на "Капитал" потвърдиха намерението на TA, като подчертаха, че желанието за експанзия идва от новия основен акционер в групата Рони Пецик (виж карето).

Конкретният интерес на ТА е към придобиването на фиксираната мрежа на БТК. Ако се стигне до сделка, австрийците ще премахнат свой конкурент, който по думите на представител на компанията "им подбива пазара с ниски тарифи". За да има конкретна оферта и евентуално придобиване обаче, трябва да бъдат преодолени няколко препятствия. Първото е вътрешната опозиция сред част от мениджмънта на австрийския телеком, която спира всяка нова инвестиция. Основната причина е лошият опит с предишни придобивания. Най-голямата болка е в Беларус, където заради нестабилната валута и хиперинфлацията ТА натрупа големи загуби. С влизането на новия акционер и преразпределението на силите вътре в компанията решението за българска инвестиция може да изглежда все по-реалистично. Ключовото е то да се вземе бързо, преди да се изпусне срокът за кандидатстване за БТК. Датата за извънредното общо събрание на ТА още не е определена, но се чака някъде през март.

Втората пречка биха били антимонополните ограничения както в България, така и на европейско ниво. Те налагат телекомът да е изключително гъвкав. За момента ТА обмисля следния вариант: още при купуването на БТК в договора да се заложи условие, че купувачът ще реструктурира компанията и след определен период ще продаде мобилното звено на трета страна. Така ТА ще остане с мобилната си компания, сега "Мобилтел", и фиксираната мрежа на БТК. Отсега се чуват имената на някои от европейските стратегически телекоми, които още не са в България.

Дори и ТА да се забави с подаването на офертата и това да не се случи до 17  февруари, опитът с БТК показва, че кредиторите могат да чакат, стига да им бъде предложена изгодна оферта. На това разчитат и от австрийския телеком.

Според източници, близки до сделката, банките предпочитат точно стратегически инвеститор. Ако има такъв доказал се в сектора купувач, кредиторите ще са склонни на много по-облекчени условия, като например разсрочване и отписване на част от дълга и инвестиране на средства на етапи, допълни източникът.

Малка стратегическа надежда

Другият нефинансов кандидат, който е в преговорите, е най-големият турски мобилен оператор Turkcell. Той е с променяща се собственост, но по последни данни на Reuters най-големите акционери в него са скандинавският телеком TeliaSonera с 37%, руската група Alfa (която има връзки и с Пецик) с 13% и турската Cukurova Holding.

През седмицата част от висшия му мениджмънт дори публично потвърди пред Reuters, че компанията запазва силния си интерес към БТК. Но както и пред "Капитал" преди седмици, отново заяви, че все още няма решение на борда на Turkcell за конкретната сделка в България. По-скоро турците проучват възможностите в региона.

По неофициална информация Turkcell са направили вече проучване на БТК (т. нар. due diligence), което ги прави готови да подадат оферта. Евентуална сделка с Turkcell за момента изглежда малко вероятна, ако се съди по предишния им опит да купят телекома преди години. "Мудни са и може и да не се включат", коментира източник, свидетел на преговори с Turkcell.

Предишният фаворит на кредиторите - Oger telecom (собственик на Turk Telekom), вече не показвал интерес към БТК, затова е малко вероятно и компанията да подаде оферта за българското дружество.

Последното име на стратегически инвеститор, което се завъртя около БТК, беше това на Deutsche Telekom. Компанията има индиректно участие в третия голям телеком в България - "Глобул". Този слух обаче беше опроверган от два източника, близки до сделката.

От всичко, казано дотук, излиза, че стратегическите кандидати за БТК изглеждат между нула и два. Но второто на всички около сделката звучи повече като мечта.

Купи, продаде, пак иска да купи

Според добре информиран източник на "Капитал" интерес за участие в процедурата е проявил исландецът Тор Бьорголфсон, който всъщност продаде БТК на сегашните и собственици през лятото на 2007 г. За целта Бьорголфсон (повече за него в карето) е посетил София в началото на януари. По неофициална информация той си партнира с гръцкия инвеститор Панос Германос. Името му е познато от едноименната верига за телефони, която продаде на собственика на "Глобул" през 2006 г., а сега притежава друга верига за техника - Multirama.

Естествено няма сигурност, че ще има оферта от исландско-гръцкия тандем. Въпросът е, че това включване е неочаквано, до момента за него не беше публично известно. Говорителят на Бьорголфсон Ранхилдур Сверисдотир заяви пред "Капитал", че макар исландецът да разглежда различни възможности за инвестиции, БТК не е от тях, а и е доста над мащабите, които той търси. Тя обаче не отрече Бьорголфсон да посещава България, като подчерта, че компанията му Novator все още поддържа офис в София. Двама различни източници на "Капитал" обаче потвърдиха, че визитата му е била свързана с БТК.

Местният играч

Другият финансов инвеститор с достъп до документацията по сделката за БТК е мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Засега не е ясно през кое свое дружество може да подаде оферта, защото проучването са правело от името на банката. По неофициална информация консултант по сделката е бившият финансов министър Милен Велчев, но през декември той отрече пред няколко медии да работи по нея.

Друг инвеститор от типа "финансов", който подаде необвързваща оферта през ноември, беше "Експат", управляван от бившия вицепремиер Николай Василев. По непотвърдена информация дружеството не е било поканено да прави детайлно проучване, което означавало, че кредиторите не смятат инвеститора за подходящ.

Все пак до подаването на оферти остава почти месец и няма да е невъзможно някой друг, най-вече финансов инвеститор, тепърва да заяви интерес пред продавачите. Участието на подобни компании обаче ще накара кредиторите да наложат други, значително по-неизгодни в сравнение със стратегическите инвеститори условия. Например ще изискат от тях да изплатят огромна част от задълженията, с което да си подсигурят по-спокойно бъдеще след това, т.е. да минимизират риска от неплащане на заемите на по-късен етап. Дълговете на групата БТК са общо над 1.6 млрд евро. Към местни или неизвестни финансови инвеститори условието можело да бъде и моментално изплащане на половината сума, твърдят източници, близки до сделката. Това звучи непосилно за български купувач, а и за някои чужди изглежда трудна за финансиране задача.

От всичко, описано дотук, излиза, че за БТК не се задава сделка фурор. Дори според анализатори на сектора по-вероятно е продажба в рамките на мандата на Morgan Stanley да няма. Това показва, че при сегашната пазарна среда интересът към малкия български пазар е символичен. При липса на сделка в близките месеци е много вероятно кредиторите да изчакат година-две, докато отново започнат да търсят нов инвеститор за компанията. Дотогава обаче групата БТК ще трябва да носи растящия дълг. Което може да свали допълнително атрактивността на иначе добре развиващия се напоследък български телеком.