Кой се ослушва за БТК

Лондон, 17 февруари 2012. В офиса на Morgan Stanley трескаво очакват предложенията на кандидатите за БТК. През последните два месеца поне дузина инвеститори са се поинтересували от компанията. Но февруарският ден не изглежда късметлийски - няма и подобие на тълпа от потенциални купувачи.

Кой е Тор Бьорголфсон Исландецът Тор Бьорголфсон е един от чуждите инвеститори с няколко от най-големите сделки в България. През 2007 г. той успя да продаде 90% от БТК на фонд на AIG (сега PineBridge) за баснословните 1.42 млрд. евро, след като само четири години по-рано държавата постигна едва 280 млн. евро за 65%. По неофициална информация той придоби опция да изкупи 65-те процента от Advent, която приватизира БТК, за около 600 млн. евро. През 2007 г. той продаде и дела си от 48% в СИБанк. Сделката бе в пакет с част от акциите на другите големи съсобственици - Светослав Божилов и Цветелина Бориславова. Купувачът - белгийската финансова група KBC, плати 295 млн. евро за 75% от банката. Бьорголфсон влезе в банката през 2005 г. Отново в края на 2007 г. той излезе и от инвестицията си в компанията за недвижими имоти "Лендмарк". Цената на сделката беше 210 млн. евро, а купувачи бяха мениджърите на "Лендмарк" Таня Косева-Бошова и Ричард Макдоналд чрез компанията им "Бриджкорп". След като излезе от инвестицията си в България, последва трудна 2008 г., през която исландската банка Landsbanki, в която Бьорголфсон беше основен акционер с около 50% от капитала, беше националзирана. Малко по-късно цялата исландска финансова система колабира под дълговете на банките си. Разследване по-късно установи, че банките в Исландия реално са стигнали до колапса заради прекомерните кредити, давани на мажоритарните собственици. По-късно, попитан къде са парите на английските данъкоплатци, които са вложили над 5 млрд. евро в местното дъщерно дружество на Landsbanki - Icesave, Бьорголсфон отговоря, че "парите им са в рая". В момента стотици акционери в Landsbanki правят опити за съвместен съдебен иск срещу него. Отделно трудностите го накараха да остане и без четвъртата по-големина фармацевтична компания в света Actavis заради невъзможността да върне задълженията си по придобиването й от над 4 млрд. евро към Deutsche bank. Парите бяха изтеглени за изкупуването на компанията през 2007 г. След дълги преговори през 2010 г. Бьорголфсон и Deutsche bank се споразумяха как да преструктурират компанията.

Така е много вероятно да звучи новината за интереса към българския телеком след месец. Причината е, че някои от заинтересованите стратегически кандидати или вече се отказаха, или са далеч от взимането на решение за покупка.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Общо четири групи купувачи гледат към компанията през последните седмици. Това са два стратегически - собственикът на "Мобилтел" Telekom Austria, който много иска, но може и да не успее да влезе в срока за оферти, както и Turkcell, която е проучила БТК, но няма никаква сигурност, че мениджърите ще вземат решение за участие. Третият заинтересован е банкерът Цветан Василев, който напоследък проявява интерес към почти всички сделки в България. А най-неочакваното попълнение на клуба на желаещите (изненада!) е предишният собственик на телекома - исландецът Тор Бьорголфсон.

Няма нито един кандидат, който публично да е декларирал, че ще подаде оферта. Така че сделка може и да няма. Дори и да има твърдо предложение, поводите да очакваме чудеса около БТК са малко. В единия случай компанията може да стане собственост на прекия си конкурент "Мобилтел", което едва ли ще е от полза за потребителите. В другия - да бъде придобита от вече минал през нея финансов оптимизатор. А в третия - на местен играч без опит в телекомуникациите, но със силна политическа подкрепа.

Публична информация по сделката няма. БТК не коментира процеса, тъй като той се ръководи от кредиторите и собствениците й. Въпреки това няколко различни източника на "Капитал" дадоха малко повече детайли за мотивацията и етапа, на който са различните кандидати.

И конкурент, и купувач



Все по-активно към имената на пожелалите дружеството се споменава това на Telekom Austria (TA). През седмицата австрийският вестник Die Presse съобщи, че компанията има интерес към БТК, макар и все още да няма подадена официална оферта. Източници на "Капитал" потвърдиха намерението на TA, като подчертаха, че желанието за експанзия идва от новия основен акционер в групата Рони Пецик (виж карето).

Конкретният интерес на ТА е към придобиването на фиксираната мрежа на БТК. Ако се стигне до сделка, австрийците ще премахнат свой конкурент, който по думите на представител на компанията "им подбива пазара с ниски тарифи". За да има конкретна оферта и евентуално придобиване обаче, трябва да бъдат преодолени няколко препятствия. Първото е вътрешната опозиция сред част от мениджмънта на австрийския телеком, която спира всяка нова инвестиция. Основната причина е лошият опит с предишни придобивания. Най-голямата болка е в Беларус, където заради нестабилната валута и хиперинфлацията ТА натрупа големи загуби. С влизането на новия акционер и преразпределението на силите вътре в компанията решението за българска инвестиция може да изглежда все по-реалистично. Ключовото е то да се вземе бързо, преди да се изпусне срокът за кандидатстване за БТК. Датата за извънредното общо събрание на ТА още не е определена, но се чака някъде през март.

Втората пречка биха били антимонополните ограничения както в България, така и на европейско ниво. Те налагат телекомът да е изключително гъвкав. За момента ТА обмисля следния вариант: още при купуването на БТК в договора да се заложи условие, че купувачът ще реструктурира компанията и след определен период ще продаде мобилното звено на трета страна. Така ТА ще остане с мобилната си компания, сега "Мобилтел", и фиксираната мрежа на БТК. Отсега се чуват имената на някои от европейските стратегически телекоми, които още не са в България.

Дори и ТА да се забави с подаването на офертата и това да не се случи до 17  февруари, опитът с БТК показва, че кредиторите могат да чакат, стига да им бъде предложена изгодна оферта. На това разчитат и от австрийския телеком.

Според източници, близки до сделката, банките предпочитат точно стратегически инвеститор. Ако има такъв доказал се в сектора купувач, кредиторите ще са склонни на много по-облекчени условия, като например разсрочване и отписване на част от дълга и инвестиране на средства на етапи, допълни източникът.

Малка стратегическа надежда

Другият нефинансов кандидат, който е в преговорите, е най-големият турски мобилен оператор Turkcell. Той е с променяща се собственост, но по последни данни на Reuters най-големите акционери в него са скандинавският телеком TeliaSonera с 37%, руската група Alfa (която има връзки и с Пецик) с 13% и турската Cukurova Holding.

През седмицата част от висшия му мениджмънт дори публично потвърди пред Reuters, че компанията запазва силния си интерес към БТК. Но както и пред "Капитал" преди седмици, отново заяви, че все още няма решение на борда на Turkcell за конкретната сделка в България. По-скоро турците проучват възможностите в региона.

По неофициална информация Turkcell са направили вече проучване на БТК (т. нар. due diligence), което ги прави готови да подадат оферта. Евентуална сделка с Turkcell за момента изглежда малко вероятна, ако се съди по предишния им опит да купят телекома преди години. "Мудни са и може и да не се включат", коментира източник, свидетел на преговори с Turkcell.

Предишният фаворит на кредиторите - Oger telecom (собственик на Turk Telekom), вече не показвал интерес към БТК, затова е малко вероятно и компанията да подаде оферта за българското дружество.
Последното име на стратегически инвеститор, което се завъртя около БТК, беше това на Deutsche Telekom. Компанията има индиректно участие в третия голям телеком в България - "Глобул". Този слух обаче беше опроверган от два източника, близки до сделката.

От всичко, казано дотук, излиза, че стратегическите кандидати за БТК изглеждат между нула и два. Но второто на всички около сделката звучи повече като мечта.

Купи, продаде, пак иска да купи

Според добре информиран източник на "Капитал" интерес за участие в процедурата е проявил исландецът Тор Бьорголфсон, който всъщност продаде БТК на сегашните и собственици през лятото на 2007 г. За целта Бьорголфсон (повече за него в карето) е посетил София в началото на януари. По неофициална информация той си партнира с гръцкия инвеститор Панос Германос. Името му е познато от едноименната верига за телефони, която продаде на собственика на "Глобул" през 2006 г., а сега притежава друга верига за техника - Multirama.

Естествено няма сигурност, че ще има оферта от исландско-гръцкия тандем. Въпросът е, че това включване е неочаквано, до момента за него не беше публично известно. Говорителят на Бьорголфсон Ранхилдур Сверисдотир заяви пред "Капитал", че макар исландецът да разглежда различни възможности за инвестиции, БТК не е от тях, а и е доста над мащабите, които той търси. Тя обаче не отрече Бьорголфсон да посещава България, като подчерта, че компанията му Novator все още поддържа офис в София. Двама различни източници на "Капитал" обаче потвърдиха, че визитата му е била свързана с БТК.

Местният играч

Другият финансов инвеститор с достъп до документацията по сделката за БТК е мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Засега не е ясно през кое свое дружество може да подаде оферта, защото проучването са правело от името на банката. По неофициална информация консултант по сделката е бившият финансов министър Милен Велчев, но през декември той отрече пред няколко медии да работи по нея.

Друг инвеститор от типа "финансов", който подаде необвързваща оферта през ноември, беше "Експат", управляван от бившия вицепремиер Николай Василев. По непотвърдена информация дружеството не е било поканено да прави детайлно проучване, което означавало, че кредиторите не смятат инвеститора за подходящ.

Все пак до подаването на оферти остава почти месец и няма да е невъзможно някой друг, най-вече финансов инвеститор, тепърва да заяви интерес пред продавачите. Участието на подобни компании обаче ще накара кредиторите да наложат други, значително по-неизгодни в сравнение със стратегическите инвеститори условия. Например ще изискат от тях да изплатят огромна част от задълженията, с което да си подсигурят по-спокойно бъдеще след това, т.е. да минимизират риска от неплащане на заемите на по-късен етап. Дълговете на групата БТК са общо над 1.6 млрд евро. Към местни или неизвестни финансови инвеститори условието можело да бъде и моментално изплащане на половината сума, твърдят източници, близки до сделката. Това звучи непосилно за български купувач, а и за някои чужди изглежда трудна за финансиране задача.

От всичко, описано дотук, излиза, че за БТК не се задава сделка фурор. Дори според анализатори на сектора по-вероятно е продажба в рамките на мандата на Morgan Stanley да няма. Това показва, че при сегашната пазарна среда интересът към малкия български пазар е символичен. При липса на сделка в близките месеци е много вероятно кредиторите да изчакат година-две, докато отново започнат да търсят нов инвеститор за компанията. Дотогава обаче групата БТК ще трябва да носи растящия дълг. Което може да свали допълнително атрактивността на иначе добре развиващия се напоследък български телеком.

Новият дух в Telekom Austria Някои го наричат тихо промъкване, други - хищническо придобиване. Терминът в случая няма значение, важен е резултатът. От половин година насам австрийският бизнесмен с хърватски произход Рони Пецик успя да си осигури пряко или непряко малко над 20% от Telekom Austria (ТА) и заяви намерението си да не спре дотук. Той вече е вторият по големина акционер в телекомуникационната компания и след австрийската държава чрез дружеството й OeIAG. В проекта си ТА Пецик участва заедно с египетския милиардер Нагиб Савирис, чийто основен бизнес е в сферата не телекомуникациите. Савирис е основател на WIND Telecom, собственик на египтския оператор Orascom, а през 2010 г. продаде активите си на руската Vimpelcom (част от групата Alfa) и остана миноритарен акционер в новосформираното смесено дружество с руснаците. Влизането на партньорите Пецик - Савирис в австрийския телеком беше придружено с поредица от спекулации и статии, които съдържаха притесненията на мнозина за бъдещето на ТА. Те се простираха от желанието на новия акционер за бързи печалби до подновените страхове от 100-процентово раздържавяване на дружеството. В опит да се ограничат действията на новите инвеститори, беше сглобен и приет бърз закон, според който акционери извън ЕС нямат право да придобиват над 25% от стратегически за Австрия компании. След като през последните месеци на миналата година Пецик излезе на светло и разказа плановете си пред избрани австрийски медии, спекулациите затихнаха. Като първи стъпки Рони Пецик иска да има влияние в решенията, които се взимат в дружеството. Пред Die Presse той казва, че иска да поеме "управленска отговорност" и да приложи своето ноу-хау. "Има доста неща да се свършат в компанията, трябва да се подготвим за трудни времена", казва той. За да го постигне, Пецик иска да има глас в надзорния съвет и да влияе при назначенията в директорския борд. Тези промени се очаква да се случат през март, когато ще има извънредно общо събрание. Пецик изрази вече и своята критика към финансовия директор Ханс Чуден заради одобрената от него разточителна политика при плащането на дивиденти. Договорът на Чуден изтича скоро и подновяването му е под въпрос. Именно Чуден в момента е спирачката за нови инвестиции в региона. Пецик често е наричан спекулант от недоволните от присъствието му в ТА. Те се аргументират с предишни негови проекти, когато е придобивал компании, а след година-две препродавал срещу доволни печалби. Така например през 2003 г. Пецик придоби дял във VA Tech заедно със своя партньор Мирко Ковац, а година по-късно продаде на Siemens срещу 40 млн. евро за всеки от двамата. Няколко успешни сделки австрийският инвеститор направи и в Швейцария, където си партнираше с руския олигарх Виктор Векселберг. "Знаете ли какво е спекулант? Спекулантът не изгражда бизнес, докато аз правя това с удоволствие. Аз изградих A-Tec от нулата, помогнах и на Grazer Capital Bank да стане една от най-добрите инвестиционни банки в страната. Същото направих и с реструктурирането на VA Tech, а при Oerlikon от 400 млн. франка загуба постигнах 500 млн. печалба. Това ли е спекулант", казва Пецик пред австрийското издание Format.