В брой, с карта или с ваучер?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В брой, с карта или с ваучер?

Ваучерите за храна добиха популярност като допълнителна социална придобивка за служителите и като средство за разплащане в търговските вериги

В брой, с карта или с ваучер?

Колкото и логични да са тезите за и против ваучерите за храна, комбинацията от квоти и данъчни облекчения поражда дискриминация за крайните потребители в системата

11222 прочитания

Ваучерите за храна добиха популярност като допълнителна социална придобивка за служителите и като средство за разплащане в търговските вериги


През последните години ваучерите за храна добиха популярност, от една страна, като допълнителна социална придобивка, която фирмите предоставят на служителите си, а, от друга, като средство за разплащане в търговските вериги. И ако досега сте си задавали въпроса защо човекът пред вас на опашката плаща с хартиени листчета, а вие в брой или с кара, причината не е само в това, че неговият шеф е по-социално ориентиран от вашия.

Обяснението е просто. Ваучерите на стойност до 60 лв. месечно на служител са освободени от данъци и осигуровки, което ги прави предпочитан бонус към заплатата. В същото време обаче в България общата сума на ваучерите е ограничен от държавата с т.нар годишна квота, която се определя със заповед на министъра на финансите в началото на всяка година. През последните две години тя беше около 170 млн. лв., а за 2012 г. е 180 млн. лв. Така на практика не всички работодатели, които искат да се възползват от данъчното облекчение и да стимулират служителите си, могат да станат част от системата. Причината за появата на подобна дискриминация има и своето икономическо обяснение. Според финансовото министерство ваучерите са вид данъчно облекчение, от което бюджетът губи. Затова и държавата не може да си позволи да премахне квотата. Тя е единственият ефективен механизъм за контролиране на данъчните разходи за държавния бюджет, обясняват от министерството. Не липсват обаче и икономически доводи против тази теза.

"Долу квотите"

Право да издават ваучери имат фирми, лицензирани от Министерството на финансите, които отпечатват купоните и се явяват свързващото звено между държавата, работодателите и търговските вериги. Според тези фирми квотите трябва да отпаднат, а държавният бюджет не само не бил на минус от данъчно освободените купони, а дори реализирал ползи. "Ваучерната система осигурява сериозни приходи от ДДС в бюджета, намалява сивата икономика и стимулира потреблението", обяснява Ерве Комбал, председател на Асоциацията на операторите на ваучерите за храна и изпълнителен директор на една от лицензираните фирми, "Идънред България". Това е възможно, тъй като всички участници във веригата трябва да са регистрирани по ДДС, а плащанията се извършват само по банков път.

Подобни са заключенията и на анализаторите от Industry Watch и икономиста Красен Станчев. Резултатите от проучването им, проведено през 2010 г., показват, че отрицателният ефект върху преките данъци се компенсира от положителния от приходите от ДДС, генерирани от повишеното потребление и относителното ограничаване на сивата икономика. Според изчисленията в проучването общият ефект за бюджета при квота от 171.6 млн. лв. е положителен и е в размер на близо 7.6 млн. лв. Всяко допълнително увеличаване на квотата с 10 млн. лв. годишно пък води до приход от 440 хил. лв. за бюджета.

По света няма лимити

В подкрепа на тезата за отпадане на квотите е и фактът, че във всичките 35 държави, в които се прилага ваучерната система, квоти няма. Само Румъния е започнала в началото с въвеждане на общ лимит, но той е отпаднал през 2004 г. Опасенията на държавата са, че работодателите масово ще започнат да използват ваучерите като начин да пестят данъци. "Ако направим аналогия с всички други страни, където има ваучери и няма квоти, ще видим, че никъде няма пълно покритие, т.е. всички служители да получават ваучери", обяснява Лъчезар Богданов от Industry Watch. На въпроса към фирмите в нашето проучване "Вие бихте ли давали ваучери на служителите си, ако няма ограничителна квота", отговорите показват, че няма всички да се втурнат да използват тази възможност, казва Богданов.

По думите на Ерве Комбал пазарното проникване на системата в България в момента е 11-12%. "Това означава, че около 250 хил. души получават ваучери при общо около 2 млн. работещи, които могат да бъдат част от системата", обяснява Комбал. Според него привлекателността на системата в страната обаче не е толкова голяма, както е в други страни с много по-високи данъци и осигуровки. В Западна Европа например данъчноосигурителна тежест е 50% върху разходите за труд, затова и данъчното облекчение е по-голям стимул за използването на ваучери.

"Долу ваучерите"

Освен отпадането на квотите друг обсъждан сценарий е изцяло премахване на данъчната привилегия за ваучерите. И тук тезите са две. "Министерство на финансите смята, че ако премахне ваучерите като система, автоматично данъците и осигуровките върху тези 60 лв. ще влязат като приходи в бюджета", обясни Богданов. Според него обаче работодателите няма да дадат тези пари в брой на служителите си, а ще потърсят друг начин за стимулиране или просто този доход ще бъде разпределен на сиво.

Въпросът за и против квотите и ваучерите изобщо е широко дискутиран. Колкото и логична и икономически обоснована да звучи всяка от тезите, е факт, че комбинацията от квоти и данъчни облекчения поражда дискриминация за фирмите и крайните потребители - техните служители. Факт е също, че във всички страни, които прилагат такава система, няма квоти. Всяко правителство избира дали да следва социално ориентирана държавна политика и да използва подобни данъчни облекчения. Въпрос на математика и приоритети. Независимо от избора обаче то трябва да следва принципа на недискриминиране и да дава равен достъп на всички участници до пазара.

По-справедливо разпределяне на квотите

От август 2010 г. квотите се разпределят по нов начин, след като стана ясно, че механизмът е несправедлив и поражда нелоялна конкуренция между операторите, а квотите не се използваха ефективно. Според стария начин всеки оператор получаваше равен дял от общата квота, но една част от фирмите не отчитаха никаква активност и не използваха квотите си, а други развиваха дейността си, имаха клиенти, но нямаха квота. Министерство на финансите намери решение, като раздели общата квота на индивидуални от по 2 млн. лв.  Така за миналата година квотата от 172 млн. лв. беше разпределена в 86 индивидуални квоти, а за 2012 г. тя е 180 млн. лв., или общо 90 индивидуални квоти. В началото на годината всеки от лицензираните 14 оператора получава една квота от 2 млн. лв. и едва след като е изразходвал 80% от нея, може да поиска нова от министерство на финансите. При всяка следваща отпусната квота министерството публикува информация, така че операторите да са наясно във всеки момент каква част от общата сума остава и по-лесно да планират дейността си.

През последните години ваучерите за храна добиха популярност, от една страна, като допълнителна социална придобивка, която фирмите предоставят на служителите си, а, от друга, като средство за разплащане в търговските вериги. И ако досега сте си задавали въпроса защо човекът пред вас на опашката плаща с хартиени листчета, а вие в брой или с кара, причината не е само в това, че неговият шеф е по-социално ориентиран от вашия.

Обяснението е просто. Ваучерите на стойност до 60 лв. месечно на служител са освободени от данъци и осигуровки, което ги прави предпочитан бонус към заплатата. В същото време обаче в България общата сума на ваучерите е ограничен от държавата с т.нар годишна квота, която се определя със заповед на министъра на финансите в началото на всяка година. През последните две години тя беше около 170 млн. лв., а за 2012 г. е 180 млн. лв. Така на практика не всички работодатели, които искат да се възползват от данъчното облекчение и да стимулират служителите си, могат да станат част от системата. Причината за появата на подобна дискриминация има и своето икономическо обяснение. Според финансовото министерство ваучерите са вид данъчно облекчение, от което бюджетът губи. Затова и държавата не може да си позволи да премахне квотата. Тя е единственият ефективен механизъм за контролиране на данъчните разходи за държавния бюджет, обясняват от министерството. Не липсват обаче и икономически доводи против тази теза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    zadnikbg avatar :-|
    zadnikbg

    Мисля, че свалянето на квотите няма да удари много приходиде, защотот няма много фирми да се възползват от услугата. Особено след като цената на единчни квоти е 2 млн. лв. Може би постепенно увеличаване на квотите би било най-добрия вариант, за да се преценят какви ще са загубите за бюджетните приходи.

  • 2
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    просто трябва да се премахнат, загубите са дота повече от ползите, освен чисто политически.Ако трябва да осветляваме едн икономика за сметка на бюджета, къде е смисъла да правиш нещо от което само загуби.

    и това с увеличеното потребление си прах в очите

  • 3
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#2] от "Ivanski":

    Знаеш ли, на мен пък не ми пука за бюджета, защото парите си ги изкарвам сам. 60 лева във ваучери са ми едно пазаруване в магазина. А в края на краищата държава без хора не може да съществува, така че крайно време е да се мисли не за пълненето на бюджета, а за увеличаване на потреблението. И доколкото храните са едно от малкото неща, които все още се произвеждат у нас, не мислиш ли, че по този начин косвено се субсидира и производството на храни (приеми, че около половината от парите ще отидат за булгарски продукти)?

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Системата си е много хубава щото е ориентирана само към хранителни стоки (къркането е изключено), които в основната си маса са български........ по този начин се стимулира и без това свитото потребление в страната....

  • 5
    v.v.v avatar :-|
    SELECT * FROM DUAL;

    Къркането може и да е изключено както и всички акцизни стоки, НО факт е че има немалко магазини където с тези ваучери за храна можеш да си купиш покрай хранителните стоки и много други неща! (в моят случай това беше лопата за риене на сняг :)) ). Така че тези ваучери отдавна не са само за храна. Аз лично съм предоволен използвайки ги! :)

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    60 лева на месец изяжда всеки, за домакинство да не говорим. Идеята, че някой ще яде повече заради ваучерите, е дебилна. Дори да го приемем за вярно, вторият въпрос е, каква е ползата за държавата да си прекараш нещо през червата. Това е един необлагаем минимум, и то за осигуровките, които са много по-тежки от ДОД. Но само за избрани! В същото време осигуровките бяха вдигнати с 2%-пункта за всички, с аргумента че бюджетът на НОИ е празен. Шизофрения в управлението на държавата! Обидната част на шашмата е, че между магазина и работника стоят т.нар. оператори на ваучери - вижте ги на снимката - чужди фирми, които точат към чужбина 4-5% от данъната шашма. Срещу инвестиция от 10 души търговски персонал с бързи коли, които да обикалят големите държавни и квази-държавни структури, да раздават рушвети на директори, синдикати и партийни каси. Е, другата част от инвестицията е купуване на души, разбира се. Довчера Красен, Георги Стоев и Иваело Богданов громяха от страниците на вестниците всички данъчни дупки и изкривени стимули, но явно от толкова гледане как се краде от държавната ясла, накрая са се съблазнили да прескочат от "печалившата страна". Изобщо голям Листопад в старото ИПИ. Докато Петър Ганев пише, че тези ваучери точат от бюджета 50 милиона лева, старите членове на кръжеца твърдят точно обратното. Нормално е, млади бяха, а сега семейства хранят. Петър Чобанов и Марти Димитров - и те са от окапалите листове. Единият пише държавни стратегии, вторият през ден пледира в НС за разни субсидии, половин ДДС за станове на млади семейства, четвърт ДДС за тютюнопроизводители и ей такива...

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    ПС. Всяко противоестествено, противопазарно и наложено по административна принуда икономическо явление влече след себе си извращения, които не могат да останат скрити. На митницата бие на очи от 5 километра, как се помотват съмнително голям брой айляци с ръце в джобовете - съблюдвачи каква парса рушвети се събира текущо и дали правилният дял от тях ще поеме към техния бос. Тези ваучери, лансирани състрадателно-миловидно като такива "за работническо изхранване", бяха представяни като средство, с което работникът с ватенката ще ги извади с напуканите си от труд ръце, за да си купи в обедната почивка хляб и кренвирши от лавката на завода . В действителност ваучерите отидоха във високоплатени служители на големи АД-та като РВД, АЕЦ Козлодуй, БТК, чужди представителства и одоиторски компании (там, където с един подкуп ще завъртиш най-голям оборот). Цинично е да се гледа в "Пикадили", как добре облечени двойки пазаруват сьомги, хайвери, сокове гранини, биволски луканки и пр., след което вадят тестето ваучери за половин година назад, почва едно броене на хартишки и проверка за фалшименти, а накрая мятат препълнената кошница в багажника на чисто новата кола. Особено дразнещо за другите пазаруващи е отброяването на суми от 100 лева с ваучери по 2 лева, проверката на УВ-лампа брой по брой, мрънкането на касиерката да се отдели хайверът и сушената змиорка от уискито, просекото, праха Персил и наелоновата торбичка - защото второто не било хр. продукт и не можело да се мине с ваучери. Крайният ефект е затварянето на касата и нервото командорене на касиерката "Минете на другите каси, има клиент с ваучер!". Французите подредиха аборигените много по-лошо, отколкото самите аборигени си подреждат митницата.

  • 8
    tuj_to avatar :-|
    tuj_to

    До коментар [#7] от "cinik":

    Прав си в повечето си тези, но не ги насочваш в правилната посока - големите клиенти на ваучърната система не са държавните гювечници, като РВД и т.н., защото там имат хиляди други начини да раздават щедри ДМС-та на хрантутниците, а и шефовете им са административно назначени връзкари или стари мухъли и нямат толкова акъл и култура за ваучъри.
    Основните клиенти на тази система са служителите в чуждестранните компании в БГ - те го привнасят отвън, където е популярна система от години, шефовете им са икономически рационални и най-важното - в компанията има социално мислене. Това, че в същите тези компании хората получават хубави заплати и карат нови лизингови коли и се опитват да бъдат новата средна класа, не е повод да ги кълнем и да им завиждаме за 60-те необлагаеми лева. Нормално е тези хора да не са потребителите на русенско варено, нали?
    Същото се отнася за допълнителното здравно обслужване за тях и членовете на семействата им - има работодатели, които го осигуряват и там има данъчни преференции.
    И какво?Понеже ние нямаме, да им го махнем - не съм съгласен!
    Това, че моя работодател хич не му пука за служителите, не значи, че искам при всички да е така, напротив!

  • 9
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    Просто е, създава се държавна фирма с проста схема, можеш да купиш ваучер за 60 лева на стойност 63 лева, без лимит, без ограничение, необлагаеми.
    Кой какво печели:
    Дължавата има инфраструктура да продава подбни хартишки, а и наистина ще изсветлее икономиката.
    Бизнесът - лесен достъп до подобна услуга.
    Търговците - по-големи обеми продажби.
    Производителите - по-голямо потребление /съмнително, но не невъзможно/.
    Повече пари в оборот, нещо от което всички ще имат полза.

  • 10
    ace avatar :-?
    ace

    Каква е причината едни пари да се облагат, а други - не? Всички тези административни шмекерии работят само за едрия бизнес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK