Вместо да изхвърляш

Всеки в къщата си е изхвърлял храна, която се е развалила или й е изтекъл срокът на годност. Това обаче се прави и от ресторанти, магазини, производители - представете си мащабите. Огромни количества храна се унищожават просто защото не са намерили пазарната си реализация, докато на фона на това разхищение има нужадаещи се, които буквално гладуват. Този парадокс среща решение в лицето на хранителните банки, които са посредници между производителите и търговците, които искат да дарят ненужните за пазара количества, годни за консумация храни и онези социални групи, които имат затруднения да си ги набавят. В България идеята за създаването на хранителна банка съществува от около две години, сега тя е на път да се реализира с обединените усилия на неправителствения сектор, бизнеса и администрацията. В понеделник, 30 януари, ще бъде регистрирано юридическо лице, през което банката ще работи, а до два месеца по-късно ще започне реалното преразпределение на храни. Въпреки липсата на стимули, хората зад проекта са оптимисти, че той ще увеличи многократно дарените за сметка на унищожените продукти.

Хранителните банкери

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Хранителната банка ще е работи целогодишно, а не кампанийно. Тя ще бъде регистрирана като лице с нестопанска цел и ще е свързващо звено между хранителния сектор и обществото. На входа на банката ще са производители, търговци и дистрибутори, които даряват безвъзмездно хранителни продукти, а на изхода - нуждаещите се от тях хора. Посредник между банката и крайните получатели на храна ще са неправителствени организации. "Предстои те да бъдат избрани по определени критерии, най-важните от които – бързина, надеждност и отчетност", обяснява Марина Бракалова от фондация ФОРА, която координира проекта по създаване на банката. БЧК и няколко неправителствени организации вече са проявили интерес. Заинтересованите да даряват храна компании пък са около 40, а по-активните от тях ще са членове на управителния съвет на самата банка. Това ги ангажира безвъзмезно да осигуряват необходимите за функционирането на проекта финансови, материални и управленски ресурси. Сред най-активните компании, които ще са и в управата, са белгийската Delhaize group, "Крафт фуудс България" и "Тандем". В ръководството ще има и представител на консултантската "Прайсуотърхаус Купърс България".

"Ако трябва да си представим как ще изглежда хранителната банка, тя е по-скоро като склад, чиито количества могат да се следят в реално време. През система организациите, които ще разпределят храна до нуждаещите се, ще знаят какво има в този склад", разказва Ангелин Ангелов, мениджър качество и стандарти в Delhaize в България. Веригата, собственик на магазините "Пикадили", е ангажирана с инициативата още от най-ранен етап. "Важно е да се знае, че храните в банката не са развалени или с изтекъл срок на годност. Те просто не могат да бъдат реализирани поради различни причини. Например заявени големи количества или неправилен анализ на продажбите", подчертава Ангелов. Други стоки са с увредени опаковки или са били конфискувани при внос, но са годни за консумация. Контролът за качеството им ще бъде в компетенциите на Българската агенция за безопасност на храните.
"Хранителната банка няма да се различава по нищо от останалите обекти за производство и търговия с храни. Единствената разлика е, че храната ще бъде дарявана. Това обаче по никакъв начин не означава, че храната ще е различна от всеки друг продукт, предложен на потребителите в търговската мрежа", посочват от БАХБ. Агенцията се е наела да изработи наръчник за правила за безопасност на даряваните храни. От БАБХ обещават строг контрол и посочват, че няма да позволят злоупотреба с доверието върху благородната идея за хранително подпомагане.

На добра воля или с малко стимул



Публичните ползи от хранителната банка са безспорни. Очакванията са през нея да минават около 30-40 тона храна месечно, в момента това е приблизително стойността на даренията в България, но за една година. Създаването на банката се очаква да реши и някои проблеми на сектора, като например спестяването на разходи за складиране. "При наличие на хранителна банка се осигурява допълнителна възможност за налагане на мерки за контрол срещу нерегламентираното връщане на изделия назад по веригата производител - дистрибутор - търговец и се подпомага производството", обяснява Ангелов.

Тази практика е забранена от закона и сега, но въпреки това проблеми в тази посока продължават да съществуват. От друга страна, храната, която остава в излишък, трябва да бъде унищожена в специални екарисажи. Платената сума към тях от Delhaize за 2011 г. само за изгаряне на животинските продукти е била около 30 хил. лв. "Трябва да се има предвид, че стойността на унищожените храни е в десетки пъти по-голяма. Това са загуби за бизнеса и обществото, които сме длъжни да сведем до минимум", казва Ангелин Ангелов.
Храната, която се унищожава, не се облага с ДДС, каквато идея имаше и за даренията. Според Министерството на финансите обаче освобождаването от облагане ще представлява нарушение на правото на ЕС и изкривяване на конкуренцията чрез отпускане на държавна помощ. "Така излиза, че да унищожат храната е икономически по-изгодно за производители и търговци. За това трябва се мисли в посока осигуряване на стимулите за дарителите", убедена е Марина Бракалова.

Проблемите с управлението на излишъците от храна, която се унищожава, са на дневен ред в Европа. "Това е около половината от произведената и внесена храна в ЕС, или 120 кг на глава от населението", обяснява Бракалова. Тя е на мнение, че ЕС ще преразгледа стимулите за компаниите дарители в най-скоро време. А ако не го направи, винаги има начин нещата да се решат и на национално ниво. Полша и Унгария например имат различен ДДС режим за даренията на храна, макар и това да е на ръба на европейските изисквания. Може да се помисли и в посока да има по-големи данъчни облекчения за компаниите, които работят с хранителната банка. А контрааргументът, че може да последват опити за измами, може да се тушира лесно - с адекватен контрол.

Законови промени Създаването на хранителната банка е свързано и с промени в Закона за храните. Подготовката им е във финалния си етап и предстои съгласувателна процедура между институциите и гласуване в Народното събрание. След това дейността на банката ще се регламентира от специална наредба, изготвена от експерти на Министерството на земеделието и храните, БАБХ, браншови и неправителствени организации.