Част от водещите застрахователни компании са спрели сключването на застраховки срещу наводнение в рискови райони, показа проверка на "Капитал". Напълно спряно е издаването на полици с риск от наводнение за нови договори, ако имуществото се намира в райони, които са близо до водни басейни и хидротехнически съоръжения. Предприетите мерки са превантивни и временни, обясняват от компаниите, а причина за тях е повишилият се риск от наводнения и по-точно невъзможността той да се изчисли. Застрахователите, които все още предлагат полици с такива рискове, имат въведени допълнителни изисквания при сключването им - да се прави по-задълбочена оценка на риска и клиентът да има самоучастие в застраховката. Ограничението в продажбите идва дни след трагедията в харманлийското село Бисер, която отне живота на 10 души и нанесе щети за милиони левове. Разследванията след това за състоянието на язовирите у нас и заплахата от нови наводнения при бързо стопяване на снега допълнително засилват риска и карат застрахователите да отказват нови договори.
Трудна оценка
Според изпълнителния директор на "Дженерали Застраховане" Диана Манева причината да не може рискът "наводнение" да се оцени обективно е липсата на карта на наводненията в България, каквото трябва да има според европейска директива. "Оценяването на застраховани обекти, без да е възможно да се направи обективна оценка на риска, какъвто е случаят с България, може да доведе до финансова дестабилизация за всеки един застраховател", категорична е Манева. За това и "Дженерали" в момента са ограничили продажбата на нови застраховки в застрашените райони. Компанията е спряла продажбите на имуществени застраховки в рискови зони до 1 май тази година."Проблемите в части на страната и новите рискове насочват вниманието ни към превенцията. Нормално е при промени в околната среда да има и промени в застраховането", коментира изпълнителният директор на ЗК "Уника" Николай Генчев.
Кой от какво се пази
Справка на един от водещите застрахователни брокери SDI показва, че "Уника" е преустановила предлагането на покритието за рисковете "пороен дъжд", "проливен дъжд" и "наводнение" по застраховка "Имущество", "Каско на машини", "Земеделски култури" и "Животни" на обекти, разположени на разстояние до 500 метра от водни басейни. От ЗАД ДЗИ са въвели ограничения за обекти, разположени близо до изкуствени и естествени водоеми, хидротехнически съоръжения, фотоволтаични централи, ветрови мачти и ветрогенератори и полумасивни и паянтови сгради, както и намиращите се в тях движими имущества. От компанията отказаха коментар на въпросите ни за нуждата от тези мерки. ЗАД "Армеец" са въвели само по-прецизно оценяване на риска и са засилили "ситото", през което минават новите полици. Според изпълнителния директор на компанията Цветанка Крумова специални мерки не са въвеждани, но брокерите им са призовани за по-голям професионализъм в издаването на застраховки. Тези препоръки се отнасят до застраховките "Проливен дъжд", "Наводнение от природно бедствие" и "Свличане и срутване на земни пластове", особено в обекти в близост до водни маси. Подобен подход се наблюдава и при HDI и ЗАД "Булстрад". При първите има изцяло забрана за сключване на нови полици на язовири, язовирни стени, кейови стени, речни диги, стени на водоеми и др. До редакционното приключване на броя не получихме коментар от двете компании.Все пак на пазара остават и дружества, които не са спрели сключването на застраховки в рисковите региони. От ЗАД "Алианц" например посочиха, че не прилагат подобни рестрикции.
Цената за задължителната автомобилна полица "Гражданска отговорност" няма да се повишава значително, макар застрахователите да твърдят, че стойността й е далеч от нужното за покриване на щетите. От бранша прогнозират лек ръст около началото на юни, когато в сила влиза повишаване на максималните лимити за обезщетения. Очакваното повишение до края на година е 10-15%. За другата автомобилна застраховка - "Автокаско", от бранша казват, че няма условия за ръст в цените.
"При тази застраховка има голяма конкуренция, от една страна, и застаряващ автопарк, който свива приходите, от друга", коментира Ясен Христов, съдружник и управител на брокера SDI. Според Христов всички компании намаляват цените по "Каско", за да бъдат конкурентни, и затова няма пазарни условия тарифата да се повиши. Изпълнителният директор на "Бул инс" Стоян Проданов определи ситуацията при двете застраховки като затишие. При тях има уеднаквяване на цените и при различните компании разликата е от едва няколко лева, обясниха Проданов и Гергана Иванова, управител на брокера "Финсейлс". Ясен Христов изтъква, че основният проблем с "Гражданска отговорност" е, че цената е недостатъчна, за да се покрият нарастващите обезщетения. Те се увеличават основно заради щетите в чужбина, а Проданов добавя и фактора, че съдилищата ни увеличават размера им. Според изпълнителния директор на "Армеец" Цветанка Крумова пазарът на задължителната полица е изключително конкурентен и заради това силни ръстове не може да има.
Част от водещите застрахователни компании са спрели сключването на застраховки срещу наводнение в рискови райони, показа проверка на "Капитал". Напълно спряно е издаването на полици с риск от наводнение за нови договори, ако имуществото се намира в райони, които са близо до водни басейни и хидротехнически съоръжения. Предприетите мерки са превантивни и временни, обясняват от компаниите, а причина за тях е повишилият се риск от наводнения и по-точно невъзможността той да се изчисли. Застрахователите, които все още предлагат полици с такива рискове, имат въведени допълнителни изисквания при сключването им - да се прави по-задълбочена оценка на риска и клиентът да има самоучастие в застраховката. Ограничението в продажбите идва дни след трагедията в харманлийското село Бисер, която отне живота на 10 души и нанесе щети за милиони левове. Разследванията след това за състоянието на язовирите у нас и заплахата от нови наводнения при бързо стопяване на снега допълнително засилват риска и карат застрахователите да отказват нови договори.
5 коментара
Евалата на "застрахователите", дето търсят само сигурното. Евала и на вездесъщият пазар и на Комисията по финасов надзор.
Абе, логиката на застраховката не беше ли разпределение на риска върху повече, та да може засегнатият да се възстанови и да продължи да живее и функционира, а ролята на застрахователя да изчисли рисковете и да ги разпредели умно?
Що не им раздадат по един бухалки, а тия дето са имали неблагоразумието да се заселят я покрай море, я покрай река, я край някой язовир на арзията да бъдат изселени с Указ на Партията, Правителството и профсъюзите. Някъде, където няма риск от наводнения, па да им пуснат "застрахователите" да ги застраховат срещу баш тази напаст.
въпросът е че когато излезне тази карта на риска от наводнения ще покаже че риска е по-голям при строителство в близост до хидротехнически съоръжения и речните корита...
...оттам логично тези имоти ще плащат повече за затраховка, а някой, особенно рискови, въобще няма да подлежат на застраховане от компаниите ...
...и оттам ще паднат самите стойности на тези имоти!
Което е ок защото така или иначе голяма част от тях бяха построени незаконно на тези места и въобще не трябва да са там !!
Всъщност по-сериозния въпрос е: ако хидротехническите съоръжения - басейни от различен размер, големи ВЕЦ-ове и диги не осигуряват необходимата защита на населението (което е очевидно и на което частния бизнес реагира най-адекватно) защо държавата продължава да налива десетки милиони всяка година вместо да се огледа и да започне да прилага други системи за превенция на риска от наводнения както го изисква и споменатата в статията директива ??
Крайно време е да се направи една цялостна оценка на разходите и ползите от настоящата система за превенция от наводнения !!!
Трябва да се застраховам срещу застраховалите.
До коментар [#1] от "Graf":
Разбира се, и застрахователите нямат проблем да поемат произволен риск, който обаче да може да бъде оценен количествено относително точно за да може да бъде изчислена съответната премия.
И проблема е точно липсата на информация за потенциално опасните зони, обекти, евентуални щети и т.н. И в такава среда оценката на риска почва да прилича на гадаене и съответно застрахователите вземат единствените мерки които могат - ограничават риска който поемат с надеждата премиите да са достатъчни.
И тук е ролята на държавата - например ако имаше цялостен имотен регистър + надеждни данни за водните обекти + публични данни за тяхното техническо състояние, застрахователите можеше да сметнат индивидуален рисков коефициент за всеки обект. Така ще покрият риска с минимални премии.
Брокери и застрахователи не отчитат ръст на имуществените полици в последните седмици след големите наводнения и очакванията за такива при топенето на снега.
Застрахователни брокери са на мнение, че може да се помисли за задължителна полица с два катастрофични риска - земетресение и наводнение.
А предвид огромната съвкупност от имоти цената би била много ниска и не би натежала на бюджета на домакинствата. Същевременно в случай на природно бедствие би защитила техните имуществени интереси.