Българският пръст в мобилния балон

Илюстрация Увеличаване Автор: Shutterstock [Shutterstock] Смаляване

Кой не би искал да участва в бизнес за милиарди? Бумът на мобилните приложения все още бледнее на фона на огромните капитали, които се изсипват в социалните мрежи. Това обаче не му пречи да изстрелва оценките на стартиращите компании "в космоса" - често говорим за инвестиции от калибъра на 50 млн. долара. Това обаче не е непременно лошо. Концентрирането на инвеститорския интерес върху създаването на приложения за преносими устройства създава идеални условия за щурмуване на глобалния пазар от малки софтуерни компании. Включително и за български.

Астрономическите суми, които в момента се изливат в Силициевата долина за разработка на софтуер и услуги за мобилни устройства, така или иначе са факт, независимо дали наистина можем да говорим за инвестиционен балон или не. Обещаващи технологични начинания като Dropbox и Evernote добиха глобална популярност и спечелиха дългосрочното доверие на капиталовите пазари. Невръстните предприемачи, които стоят зад въпросните проекти, пък автоматично се превърнаха в технологични суперзвезди и милионери.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Затова едва ли е някаква изненада, че все повече български програмисти се специализират в разработването именно на софтуер за мобилни платформи.

На Изток, на Запад, но не и тук...

За да генерираш печалби съобразно трансатлантическите стандарти, единственият начин е да излезеш на западния пазар със собствена оригинална идея. Точно такава е и стратегията на българската компания "Мелън" АД, чието мобилно подразделение специализира в изработката и маркетирането на приложения за платформите Symbian, Android и iOS.



"Мнозинството от българите все още ползват смартфона си предимно като слушалка и затова реално не могат да бъдат считани за масови потребители на мобилни приложения", разказва Петър Шварц, маркетинг мениджър в "Мелън". Макар и продуктите на компанията да са достъпни за сваляне и в България, страната се нарежда чак на 50-о място в списъка с най-успешните за "Мелън" пазари.

"Предимството на софтуерната индустрия като цяло е възможността всеки продукт да е глобален. Това важи с пълна сила и за мобилните приложения", заявява Шварц. "Точно затова и не ни притеснява особено фактът, че в България дори по-популярните ни продукти са сваляни само около 25 хил. пъти от пускането си досега. Големите ни пазари в Азия достигат това количество за седмица", добавя той.

В търсене на пари и слава

Историята на един млад компютърен специалист също е показателна за тенденцията на миграция от настолната към мобилната среда. След едногодишен престой в българското гейм студио "Хемимонт", Евгени Петров решава изцяло да обърне гръб на компютърната платформа. Той се съсредоточава върху набиращата популярност операционна система iOS на Apple.

Като разработчик на свободна практика Петров прави няколко мобилни приложения за български клиенти, като едновременно с това разработва и своя собствена идея. "Макар и да нямах свой сайт, през който да се рекламирам, получавах доста поръчки. Очевидно търсенето от страна на бизнеса в България в момента е голямо. Очаквам тепърва да расте", сподели пред "Капитал" младият програмист.

Работата с мобилни приложения на свободна практика се оказва и значително по-печеливша от предходната му щатна длъжност. "Доход от около 750 лева седмично е доста приличен за България, макар да е смешен на фона на това, което мобилните разработчици отвъд океана заработват", споделя Петров.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Made in BG"