БТК - търсена, но необвързана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БТК - търсена, но необвързана

В очакване на зеления светофар

БТК - търсена, но необвързана

Шансовете за продажба на телекома намаляват. Ако офертите са слаби, кредиторите може сами да преструктурират дълговете

Паулина Михайлова, Татяна Пунчева - Василева

В очакване на зеления светофар

© Цветелина Белутова


Ако в условията на настоящата криза някой продаде компания в България за близо милиард евро, това ще е сделка на годината, а може и на десетилетието. Така биха изглеждали нещата при евентуална продажба на БТК. Почти седмица след като изтече срокът за подаване на обвързващи оферти за телекома обаче, трансферът изглежда все по-малко вероятен.

Стратегически инвеститор не се появи (засега), а предложенията на финансовите кандидати на първо четене май не очароват продавачите. В резултат те нямат друго решение за бъдещето на дружеството, освен че няма да го продадат на всяка цена. Самата БТК пък за пореден път се оказва търсена от много посоки, но необвързана с качествен кандидат. Което не й очертава силно бъдеще на и без това стагниращия телеком пазар.

Кредитна примка

Настоящата процедура за продажба на БТК стартира през есента и се води от консултанта Morgan Stanley. До необходимостта от нов инвеститор се стигна, защото предишният собственик на телекома - консорциум, начело с фонд на AIG, а сега PineBridge Investments, натовари групата на БТК с дългове от около 1.65 млрд. евро, за да финансира самата й покупка и нарушава вече близо две години кредитните си споразумения. Именно за да приберат вземането си, заемодателите са заинтересувани БТК да има нов собственик. Затова и комитет от техни представители реално взема решенията около настоящата продажба. В групата на кредиторите с обезпечение влизат Royal Bank of Scotland, Deutsche Bank, Castle Hill, Европейска инвестионна банка и Raifeisen Zentralbank. Примката около БТК се затяга допълнително и от наличието на още едно ниво дълг, който пък не е обезпечен, т.нар. мецанин - около 400 млн. евро. И ако банките, които имат обезпечено вземане от малко над 1 млрд. евро, целят компанията да намери нов собственик, който да върне кредитите, било то и с малка редукция, то мецанина абсолютно не е съгласен да загуби всичко. Отделно и акционерите все още се надяват на нещо и така интересите в компанията сериозно се оплитат, а оттам и възможността за лесна сделка става по-малка.

Липсващият милиард

Колкото и сложна да изглежда структурата на евентуалната сделка за БТК, всичко и този път опира до въпроса кой ще даде най-много, за да е приемливо предложението за кредиторите. Срокът за подаване на обвързващи оферти за дружеството изтече на 27 февруари. Макар и до последно да се очакваше предложение от Turkcell (след като заради компанията срокът беше удължен със седмица) - единственият телеком, останал в наддаването, до 1 март оферта от турската компания така и не замина за Лондон. Според източници, близки до процедурата, въпросното предложение е било очаквано и след последния срок. Още повече че Turkcell не излъчваше сигнали да се е отказала от участие в сделката. Дори напротив - пред агенция Bloomberg източници, запознати със сделката, са заявили, че турският мобилен оператор оценява компанията на милиард евро. А други източници коментираха, че компанията има много сериозен интерес и ще внесе оферта, като забавянето е по логистични причини.

Така за момента има шанс до дни Turkcell да внесе предложение. Ако се съди по изтеклата, но опровергана по-късно оценка и първоначалната оферта (която по неофициална информация е била за около 850 млн. евро за 95% кеш за компанията без дълговете), то сумата звучи атрактивно за обезпечените кредитори.

Тъжният факт около последното събиране на оферти за БТК е, че нито един друг световен телеком не се заинтересува от дружеството. От групата на стратегическите инвеститори само арабският Oger Telekom и собственикът на "Мобилтел" Telekom Austria за кратко гледаха към компанията, но до оферти не се стигна. Първият участва в преговорите за преструктуриране на задълженията реално от есента на 2010 г., още преди дори да се е мислило за официален процес на продажба със събиране на оферти. Той бе привлечен в разговори от мецанин кредиторите, но така и не се стигна до решение.

Трима в изчакване

Така кандидатите, подали сега обвързващи оферти, за момента са трима: група финансови инвеститори с център мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и партньори VTB Capital, фонд на исландския милиардер Тор Бьорголфсон (един от бившите собственици на БТК) заедно с Панос Германос (основател на гръцката Germanos) и европейски фонд от групата Pamplona, за чиито интереси има най-малко информация. Консултантът Morgan Stanley тепърва ще разглежда предложенията, а кредиторите ще ги обсъждат. Отсега е ясно, че ако офертите не са високи, сделка с тях по-скоро няма да има. Причината е, че нито един от кандидатите няма доказано добър опит в телекомуникациите и така няма да успеят да развият БТК до степен, че да стане по-печеливша, а оттам и по-платежоспособна.

Българо-руска комбина

Офертата на Цветан Василев е на стойност около 800-900 млн. евро, твърдят източници, близки до сделката. Това е доста по-щедро от първоначалното предложение, което е било за сума под 200 млн. евро за миноритарен пакет от под 30%. Новата цена изглежда стряскащо висока и не по силите на български играч.

Тази седмица дойде и обяснението. Официално представители на VTB Capital заявиха през "Капитал" (вижте на стр. 56), че си партнират в сделката с Корпоративна търговска банка. Има и друг детайл - финансовото проучване на телекома е правено от братята Милен и Георги Велчеви, които всъщност управляват местния офис на VTB Capital. Те са правили due diligence от името на банката на Цветан Василев.

"И ние сме проявили интерес заедно с Корпоративна (бел. ред. търговска) банка като партньори, но ще видим. Доста е сложен процесът. Има доста неизвестни по сделката", каза Атанас Бостанджиев, изпълнителен директор, Великобритания и международен отдел на VTB Capital.  По отношение на оценката от 1 млрд. евро за БТК, разгласена от Bloomberg в четвъртък, той заяви: "Не съм видял тази оценка още, но ми се струва доста висока."

С така изтеклата информация няма да е учудващо, ако кредиторите се разколебаят дали да приемат предложение около тази сума, каквото впрочем е и това на групата около Василев, според един източник. Сумата от оферта ще стигне за прилично плащане на обезпечените кредитори, но ще е недостатъчна за мецанина и акционерите.

За българския потребител обаче влизането на пореден финансов инвеститор, който плаща висока цена за БТК, няма как да е добра новина. Първо, сумата трябва да се избие през печалба, т.е. през високи цени. А липсата на опит в сектора само ще усложни ситуацията. Има и друг едър проблем - ако БТК стане част от групата на Василев, то той ще придобие ключов контрол върху телеком инфраструктура, канална мрежа, разпръсквателни кули (той е вероятен съсобственик на НУРТС, компанията, която притежава мрежата за ефирно разпространение на радио- и телевизионни програми). Дори и антимонополният регулатор да не забележи тази концентрация на власт в сектора, тя ще се усети от всички останали пазарни играчи и от потребителите.

Триумене

За останалите две оферти прогнозите са по-скоро песимистични. Тази на представителите на Тор Бьорголфсон и Панос Германос е ниска - според източници, близки до преговорите, е много вероятно да е под 700 млн. евро. Фондът на Pamplona пък не е правил детайлно проучване на БТК, не е работил с местни консултанти и адвокати, така че никой не очаква изненадващо силна оферта.

При тази ситуация вариантите какво ще се случи с БТК, не са много. Най-общо те са три. Ако в следващите дни се появи реална обвързваща оферта от Turkcell и тя е изкушаваща, т.е. около 1 млрд. евро, то има минимален шанс за продажба на турската компания. Не е абсолютно невъзможно кредиторите да харесат и предложението на Цветан Василев.

Заради всички условности обаче е все по-вероятно БТК да си остане под контрола на кредиторите. Те ще опитат да преструктурират дълга, може да се промени и акционерната структура, ако част от заемите бъдат трансформирани в капитал. И чак след година, най-много две, отново ще дойде поредната процедура за намиране на стратегически купувач, само че този път БТК ще е чиста откъм задължения и съответно доста по-изкусителна за инвеститорите.

Сценарият да има сделка сега изглежда малко вероятен по поне две причини. Първо - дори и споменаваните цени за телекома да са близо до сумата на обезпечения дълг към банките, мецанин инвеститорите нямат интерес от продажба в момента. Причината е, че сделката по-скоро ще означава да загубят почти цялото си вложение. Вторият проблем е сходен - акционерите също няма да искат да се разделят със собствеността си срещу нищо - най-малкото те имат да получават солидна сума неиздължен дивидент от БТК.

Накратко - предлаганите пари от потенциалните купувачи не стигат, за да се удовлетворят всички интереси. И обсъжданията между тях водят все по-често до идеята компанията да остане в ръцете на досегашните си стопани - най-вече кредиторите.

За самата БТК впрочем и двата възможни изхода означават едно: да продължи да бъде несигурен играч на българския пазар. И така - докато България някак отново не се появи на картата за инвестиции на големите телекоми.

Ако в условията на настоящата криза някой продаде компания в България за близо милиард евро, това ще е сделка на годината, а може и на десетилетието. Така биха изглеждали нещата при евентуална продажба на БТК. Почти седмица след като изтече срокът за подаване на обвързващи оферти за телекома обаче, трансферът изглежда все по-малко вероятен.

Стратегически инвеститор не се появи (засега), а предложенията на финансовите кандидати на първо четене май не очароват продавачите. В резултат те нямат друго решение за бъдещето на дружеството, освен че няма да го продадат на всяка цена. Самата БТК пък за пореден път се оказва търсена от много посоки, но необвързана с качествен кандидат. Което не й очертава силно бъдеще на и без това стагниращия телеком пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    sirpsychosexy avatar :-|
    sirpsychosexy

    това, че никой от проявилите интерес досега, няма "доказано добър опит" в телекомуникациите, не е непременно минус, дори може да се окаже плюс. особено като се има предвид плачевната организация на някои телекомуникационни гиганти.

  • 3
    opinionated avatar :-|
    opinionated

    Операторите ни имат към 50% норма на печалба отнесено към приходите, проблема тук е дълга. 1 милиард едри е справедлива цена за който и да е, предвид, че може да се ореже рекламния бюджет на 1001-те им плана и някои други разходи. Интересно защо обаче сегашните собственици не са сменили ключови лица, които източват компанията, явно не им пука след като губят държавни пари в RBS, DB...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    alegria avatar :-|
    Dum vivimus, vivamus

    До коментар [#3] от "opinionated":

    Защото точно те назначиха най-големият крадец-мосю Москени,а колкото до българският мениджмънт не можем да кажем нищо.Преди 3 години БТК беше едно голямо нищо,сега е долу-горе нормален оператор,неотстъпващ по нищо на чуждите моб. оператори.И това убеден съм не е дело на личноста на французина.

  • 5
    opinionated avatar :-|
    opinionated

    До коментар [#4] от "alegria":

    не знам дали Москени е проблема, 1 птичка пролет не прави, също така и не води зимата. като цяло маркетинг разходите са основните проблеми на нашите оператори без изключение, стотици милиони се хвърлят за реклами на стотици планове от всеки, които в края на краищата водят до еднакви месечни сметки за потребителите. навсякъде по света плановете са много по-опростени и по-евтини, рекламира се единствено бранд-а, но ние отново сме 'различни'...
    иначе израстването и потенциала пред тази компания са неоспорими факти, но от година изчезна агресията на пазара, оттам и растежа им. мисля, че е под външен натиск от банките да източат колкото се може повече пари, за да покрият неизбежните загуби по кредитите при евентуална продажба, сега или след 1-2-3 години. а това убива компанията, приходите се свиват, абонатите ще се разбягат след изтичане на текущите договори и компанията ще го закъса още повече. всичко това ще доведе до още по-ниска продажна цена.

  • 6
    desjardinseli avatar :-|
    desjardinseli

    Защо националната компания трябва да се продаде и особено когато трябва да остане национална, така както трябва да бъде Неционалната електрическа, така както са водоснабдяването и канализацията, изградени от българските строители, работници и инженери и заплатени от българските данъкопладци. Сега, когато вече трябва да се замисляме да си национализираме другите компании раздадени на чужденци. Помислете си какво разграбване държавата направи юдата Костов, некомпететен, воден от алчност и продажност обърнал се към МВФ, който показа банкноти и голяма част от тях не отидоха за укрепаването на икономиката, а бяха използувани за създаването на буржоазия. Част от управляващите са участвували в програмата на МВФ и са станали част от най-мощните международни финансови институции. Печелищи заводи бяха ра

  • 7
    desjardinseli avatar :-|
    desjardinseli

    Крайно време е да национализираме заграбеното, а предателите да отидат зад решетките. Сега българският народ трябва да заплаща на МФВ заеми, които не послужиха за създаване на работни места, а за унищожаването на работните места. МВФ узакони разграбването на националните богатства, даде предимство на мултинационалите пред националните компании. Правителствата станаха лобисти на оръжия, които сега правителството използува срещу нас, българските граждани, обичащи страната си. Правителствата ни от 20 години действуват срещу нацията заедно с международната мафия. Правителствата са карани да си служат с народните пари. Помислете си дали в Германия, или Франция или САЩ за една година някой би могъл да стане собственик на банка, на хотел, на магазин при положение, че неговата заплата е била почти еднаква с тази на останалото население. Как Цветелина се сдоби с банка, как бяха създадени "бизнесмените". Цялото това беззаконно разпределяне на нашите богатства е ставало под закрилата на международната мафия, която се явява закрилница на корурпираните правителства. За да не реагира населението, то е обработванно с психотронни оръжия и патриоти са заплашвани с оръжия на ЦРУ с електромагнитни импулси. Българските агенти, които трябва да бдят над населението се оказват еничери тероризиращи патриоти, обичащи държавата си.

  • 8
    vassilun avatar :-P
    vassilun

    [quote#6:"desjardinseli"]Сега, когато вече трябва да се замисляме да си национализираме другите компании раздадени на чужденци.[/quote]

    Да си върнем Тато, викаш,а? За твое съжаление, той почина отдавна, както и комунизма!

  • 9
    lyubozamf avatar :-|
    пепо

    До коментар [#5] от "opinionated":

    Естествено че никой от Джоана Джеймс,през Мартин Щауб та до Бернар Жак Люк Москени са виновни за това че БТК е на следното диридже:
    -Дългове-1,65млрд.лв
    -Печалба-спадаща от около 300млн.лв.преди приватизацията на 8млн. за 2011г.
    -За това че бяха "доброволно" съкратени над 20000човека.
    -Че при толкова сгради сега се плаща наем от близо 4млн.евро
    -Че Собствения капитал на дружеството е паднал 4 пъти от 1,2млрд. 2005г на 340млн. 2011г. и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.