Американският производител на лекарства Watson Pharmaceuticals води преговори за придобиването на исландската Actavis за около 7 млрд. долара, съобщават световните агенции. Преговорите имат и българска връзка, защото Actavis е фармацевтичната компания с най-големи продажби в страната с оборот от 157 млн. лв.

Детайлите по преговорите

Евентуална сделка между двете компании би могла да доведе до значителни ползи от синергии, включително и чрез затваряне на част от производствените мощности в САЩ, посочва Reuters. Според трима запознати източници, цитирани от агенцията, Watson ще плати между 6.6-7.3 млрд. долара (5-5.5 млрд. евро) за четвъртия по големина играч на световния генеричен пазар Actavis. Цитиран от Financial Times източник посочва, че Watson води преговори с Actavis през последните четири месеца, като евентуална сделка, която вероятно ще е изцяло в брой, би могла да бъде финализирана в рамките на следващите три до пет месеца. Говорители на Watson, Actavis и Deutsche Bank, която е основният кредитор на исландската компания, отказаха коментар, посочва Reuters. От "Актавис България" също обявиха, че не коментират пазарни слухове.

Actavis и българският корен

Исландската компания влезе на българския пазар през 1999 г., когато придоби "Балканфарма". В момента Actavis притежава два завода в страната – в Дупница и в Троян (след като продаде разградското си производство). Инвестицията в България всъщност беше първата стъпка от агресивната експанзия на Actavis в началото на века.

През 2007 г. мажоритарен собственик на компанията стана исландският милиардер Тор Бьорголфсон (виж карето). Сделката, която оцени цялата Actavis на 4.8 млрд. евро, беше финансирана от Deutsche Bank, която впоследствие пое и контрола върху дружеството заради проблемите на Бьорголфсон покрай световната криза. През 2009 г. исландският магнат подготвяше търг за продажбата на Actavis, но намеренията му бяха осуетени от замръзналите кредитни пазари. В момента Бьорголфсон държи 78% от капитала, но в качеството си на кредитор при евентуална сделка Deutsche Bank може да получи плащания по държания от нея преструктуриран дълг, посочва Financial Times. През четвъртото тримесечие на 2011 г. финансовата институция отчете загуби от обезценки в размер на 407 млн. евро по вземанията си от Actavis.

Сътресенията от последните години са и причината фармацевтичната компания често да се споменава като потенциален обект за придобиване или за излизане на борсата, пише Reuters. През последните години Actavis предприе мащабно преструктуриране на дейността си с цел промяна в стратегията и намаляване на задълженията. Част от промените беше и преместването на централата от Исландия в Швейцария през 2011 г. Година по-рано главният изпълнителен директор Сигурдур Оли Олафсон напусна компанията и се присъедини именно към Watson. Отговорностите му в американската компания включват разширяването на продажбите и пазарите извън САЩ.

Планове за европейско присъствие

Силното присъствие на Actavis в Централна и Източна Европа отговаря на стремежа на Watson да разшири дейността си на тези развиващи се пазари. По-рано този месец главният изпълнителен директор на американската компания Пол Бизаро обяви, че дружеството търси възможности за засилване на присъствието си в Европа. "Разполагаме с необходимите средства, които да ни позволят да изграждаме бизнеса си не само в рамките на компанията, но и чрез възможности за сливания и придобивания", коментира той, припомня FT. По думите му, паричните потоци на дружеството от дейността през 2011 г. надхвърлят 630 млн. долара.

Бъдещето на лекарствата

Стъпката на Watson е продължение на вълната от сливания и придобивания в генеричния сектор (на лекарства с изтекъл патент) през последните години, породена от натиска на западните правителства върху компаниите да продават възможно най-евтини лекарства. Така най-облагодетелствани са големите играчи, които могат да си позволят да произвеждат при по-ниски разходи, пише Reuters. По оценки на източник на агенцията потенциалните синергии от сливането на Watson и Actavis биха могли да достигнат 200 млн. евро в рамките на две години след покупката, в случай че исландската компания затвори завода си в Елизабет, Ню Джърси.

Сред предизвикателствата пред производителите на генерични лекарства, които в последните години се възползват от големия брой изтичащи патенти на лекарства за масова употреба, е и фактът, че до 2-3 години ситуацията ще се промени. Причината е, че след 2014 г. броят на изтичащите патенти на традиционни продукти ще се свие значително. Очакванията в сектора са след това фокусът да се измести към изтичането на патентите при биотехнологичните лекарства. Те обаче не могат да бъдат копирани точно, поради което генеричните компании ще трябва да разработват сходни, но все пак различни продукти, които да продават като отделни медикаменти. "Гледайки 5 до 10 години напред, ако искате да сте играч на предна линия сред производителите на генерични лекарства, ще трябва да промените модела си. Генеричният бизнес, такъв, какъвто го познаваме, ще изчезне в рамките на следващите 10 години", коментира в края на 2011 г. главният изпълнителен директор на Actavis Клаудио Албрехт. По оценки на Албрехт от края на миналата година очакванията са през 2012 г. продажбите на Actavis да достигнат 2.1 млрд. евро при отчетени 1.75 млрд. евро през 2010 г., припомня Reuters.