млн. лв. са общите приходите на заводите "Балканфарма" в Дупница и в Троян към края на 2010 г. при 100.6 млн. лв. година по-рано, по данни от финансовите отчети на двете дружества. Индивидуалните продажби са за съответно 88.6 и 31.2 млн. лв.
млн. лв. е общата печалба на двата завода на Actavis в България за 2010 г., при 8.2 млн. лв. за 2009 г. Фабриката в Дупница отчита положителен финансов резултат от 14.2 млн. лв., а тази в Троян – от 6.2 млн. лв.
Watson Pharmaceuticals
Базираната в Парсипани, Ню Джърси, Watson Pharmaceuticals е петият в света производител на генерични лекарства по обем на продажбите по данни на IMS Health. По този показател Actavis заема 15-а позиция. С евентуална сделка американската компания ще изпревари Sanofi и ще заеме четвъртото място.Компанията се търгува на борсата в Ню Йорк, като пазарната й капитализация е от порядъка на 8 млрд. долара, като евентуално придобиване на Actavis би увеличило размера й почти двойно. За 2011 г. Watson отчете приходи в размер на 4.6 млрд. долара. Продажбите на компанията отбелязаха бум в последното тримесечие благодарение на реализацията на генеричната версия на водещото лекарство за борба с холестерола – Lipitor, чийто патент, държан от Pfizer, изтече в края на 2011 г. През 2006 г. Watson придоби друга американска компания – Andrx Corp, срещу 1.9 млрд. долара, а през 2009 г. купи и британската Arrow Group за 1.75 млрд. долара, с което стъпи на европейския пазар. Европейското присъствие беше засилено миналата година с покупката на базираната в Гърция Specifar Pharmaceuticals за 562 млн. долара, припомня Reuters.
Американският производител на лекарства Watson Pharmaceuticals води преговори за придобиването на исландската Actavis за около 7 млрд. долара, съобщават световните агенции. Преговорите имат и българска връзка, защото Actavis е фармацевтичната компания с най-големи продажби в страната с оборот от 157 млн. лв.
Детайлите по преговорите
Евентуална сделка между двете компании би могла да доведе до значителни ползи от синергии, включително и чрез затваряне на част от производствените мощности в САЩ, посочва Reuters. Според трима запознати източници, цитирани от агенцията, Watson ще плати между 6.6-7.3 млрд. долара (5-5.5 млрд. евро) за четвъртия по големина играч на световния генеричен пазар Actavis. Цитиран от Financial Times източник посочва, че Watson води преговори с Actavis през последните четири месеца, като евентуална сделка, която вероятно ще е изцяло в брой, би могла да бъде финализирана в рамките на следващите три до пет месеца. Говорители на Watson, Actavis и Deutsche Bank, която е основният кредитор на исландската компания, отказаха коментар, посочва Reuters. От "Актавис България" също обявиха, че не коментират пазарни слухове.
Actavis и българският корен
Исландската компания влезе на българския пазар през 1999 г., когато придоби "Балканфарма". В момента Actavis притежава два завода в страната – в Дупница и в Троян (след като продаде разградското си производство). Инвестицията в България всъщност беше първата стъпка от агресивната експанзия на Actavis в началото на века.
През 2007 г. мажоритарен собственик на компанията стана исландският милиардер Тор Бьорголфсон (виж карето). Сделката, която оцени цялата Actavis на 4.8 млрд. евро, беше финансирана от Deutsche Bank, която впоследствие пое и контрола върху дружеството заради проблемите на Бьорголфсон покрай световната криза. През 2009 г. исландският магнат подготвяше търг за продажбата на Actavis, но намеренията му бяха осуетени от замръзналите кредитни пазари. В момента Бьорголфсон държи 78% от капитала, но в качеството си на кредитор при евентуална сделка Deutsche Bank може да получи плащания по държания от нея преструктуриран дълг, посочва Financial Times. През четвъртото тримесечие на 2011 г. финансовата институция отчете загуби от обезценки в размер на 407 млн. евро по вземанията си от Actavis.
Сътресенията от последните години са и причината фармацевтичната компания често да се споменава като потенциален обект за придобиване или за излизане на борсата, пише Reuters. През последните години Actavis предприе мащабно преструктуриране на дейността си с цел промяна в стратегията и намаляване на задълженията. Част от промените беше и преместването на централата от Исландия в Швейцария през 2011 г. Година по-рано главният изпълнителен директор Сигурдур Оли Олафсон напусна компанията и се присъедини именно към Watson. Отговорностите му в американската компания включват разширяването на продажбите и пазарите извън САЩ.
Планове за европейско присъствие
Силното присъствие на Actavis в Централна и Източна Европа отговаря на стремежа на Watson да разшири дейността си на тези развиващи се пазари. По-рано този месец главният изпълнителен директор на американската компания Пол Бизаро обяви, че дружеството търси възможности за засилване на присъствието си в Европа. "Разполагаме с необходимите средства, които да ни позволят да изграждаме бизнеса си не само в рамките на компанията, но и чрез възможности за сливания и придобивания", коментира той, припомня FT. По думите му, паричните потоци на дружеството от дейността през 2011 г. надхвърлят 630 млн. долара.
Бъдещето на лекарствата
Стъпката на Watson е продължение на вълната от сливания и придобивания в генеричния сектор (на лекарства с изтекъл патент) през последните години, породена от натиска на западните правителства върху компаниите да продават възможно най-евтини лекарства. Така най-облагодетелствани са големите играчи, които могат да си позволят да произвеждат при по-ниски разходи, пише Reuters. По оценки на източник на агенцията потенциалните синергии от сливането на Watson и Actavis биха могли да достигнат 200 млн. евро в рамките на две години след покупката, в случай че исландската компания затвори завода си в Елизабет, Ню Джърси.
Сред предизвикателствата пред производителите на генерични лекарства, които в последните години се възползват от големия брой изтичащи патенти на лекарства за масова употреба, е и фактът, че до 2-3 години ситуацията ще се промени. Причината е, че след 2014 г. броят на изтичащите патенти на традиционни продукти ще се свие значително. Очакванията в сектора са след това фокусът да се измести към изтичането на патентите при биотехнологичните лекарства. Те обаче не могат да бъдат копирани точно, поради което генеричните компании ще трябва да разработват сходни, но все пак различни продукти, които да продават като отделни медикаменти. "Гледайки 5 до 10 години напред, ако искате да сте играч на предна линия сред производителите на генерични лекарства, ще трябва да промените модела си. Генеричният бизнес, такъв, какъвто го познаваме, ще изчезне в рамките на следващите 10 години", коментира в края на 2011 г. главният изпълнителен директор на Actavis Клаудио Албрехт. По оценки на Албрехт от края на миналата година очакванията са през 2012 г. продажбите на Actavis да достигнат 2.1 млрд. евро при отчетени 1.75 млрд. евро през 2010 г., припомня Reuters.
Кой е Тор Бьорголфсон
Началото на финансовата криза и фалитът на Исландия през 2007 г. обаче засегнаха сериозно бизнеса на Бьорголфсон. Контролираната от него и баща му Бьорголфур Гудмундсон втора по големина исландска банка Landsbanki беше национализирана. Бьорголфсон беше принуден да преструктурира и дълговете си към Deustche Bank, която е основният кредитор на Actavis. По оценки на пазара задълженията му към финансовата институция са за над 3 млрд. евро. Междувременно исландският бизнесмен се раздели и със собствеността си в БТК, която беше продадена на група инвеститори начело с инвестиционното звено на AIG – сега PineBridge Investments. Пакетът акции от СИБанк беше придобит от белгийската финансова група KBC, а мениджърското дружество "Бриджкорп" изкупи участието на Бьорголфсон и партньорите му в "Лендмарк". През 2009 г. списание Forbes оцени вече намалялото състояние на исландеца на 1 млрд. долара. Оттогава името му не се е появявало в годишната класация на милиардерите по света, която изданието изготвя.
Но съвсем неочаквано то стана актуално отново след втората му поява около БТК. По информация на различни източници фондът му Novator заедно с гръцкия инвеститор Панос Германос подадоха преди няколко седмици окончателна оферта за телекома. Класиране все още няма, но по неофициална информация предложението му не е сред най-атрактивните.
млн. лв. са общите приходите на заводите "Балканфарма" в Дупница и в Троян към края на 2010 г. при 100.6 млн. лв. година по-рано, по данни от финансовите отчети на двете дружества. Индивидуалните продажби са за съответно 88.6 и 31.2 млн. лв.
млн. лв. е общата печалба на двата завода на Actavis в България за 2010 г., при 8.2 млн. лв. за 2009 г. Фабриката в Дупница отчита положителен финансов резултат от 14.2 млн. лв., а тази в Троян – от 6.2 млн. лв.
17 коментара
:) Българските "червени" пари бяха основно инвестирани във фармацевтичния бизнес в Щатите и Европа. Пример: "агресивната експанзия на Актавис в началото на века" около 15 години след износа на червените пари, та да не може да се започнат съдебни производства поради давност - справка конституцията.
Уотсън си е чисто американска компания. Просто генералите на БГ прехода вече са в пенсионна възраст и ще кешират Актавис, и съвсем ще се превърнат в едни типични Уол Стрийт инвеститори /или Лондонски инвеститори :) /.
До коментар [#1] от "mirohero":
Както и в маркетинговата индустрия, но това е друга тема!:)
До коментар [#1] от "mirohero":
Миро, тука си много далеч от истината.
Наште генерали им е много ниска мизата. къде ги тураш сред големите шамари.
Зад Тор стоят руснаци, а наште хора с пагони им прислужваха в началото на местен терен за по 100-200К в зелено за сделка.
Признаваха само кеш в куфарче.
Сетне им порасна апетита, ма чак пък милиарди.
Тук там някой направи по милион и толкоз.
Другото е облак, мъгла и класация в полското списание "Впрост".
До коментар [#3] от "k_":
Възможно е. На мен точно това ми беше работата, преди години, ама сигур не съм знаел какво правя :).
За меркетинговата индустрия не знам.
Истината е, че кризата направи големите по-големи, а малките по-малки...
До коментар [#3] от "k_":
Аз бих казал във фармацията са около $2.5 млрд. от "изнесените" БГ пари. Не са само българи в този бранш разбира се, има и руско, немско и западно-европейско участие. Също така едва ли само в Актавис, парите бяха в портфолио измежду много компании.
Във фармацевтичния бранш играта не е само българска, има и италиянци /основно/.
В което съм уверен, не става въпрос за няколко милиона, а за милиарди.
Както казах, това е толкова отдавна, че няма значение. Днес е само бизнес. Същото като за наследниците на Морган Стенли, днес няма значение, че пра-пра дядо им е де факто избивал индианци, за да строи железници.
Тор вече е бита карта, обаче американците, които са с най големи дългове като цяло си купуват бизнес в Европа - Уотсън, ЮПС - ТНТ, Епъл не знаят къде да си похарчат кеша...
Руска тор...
пак лекартсва и пак фармац. мафия, ей
важното е да се въртят едни пари