В момента се намираме в края на изпълнението на тази програма и на практика компанията покрива всички екологични норми на ЕС.

През май т.г. трябва да пуснем в експлоатация два завода – един за течна амониева селитра и друг за амониев кондензат.

Един от най-големите проекти на компанията е свързан с предстоящото изграждане на терминал за течен амоняк. На какъв етап е реализацията му?

Проектната стойност на инвестицията е около 25 млн. лв., а за нейната реализация работим вече в продължение на 8 години. За нас това е жизненоважен проект, тъй като ще ни позволи от края на 2013 г. да започнем внос на течен амоняк. Суровините за производство на амоняк са природен газ, въздух и вода. По тази причина близо 80% от неговата себестойност се формира от цената на газа, който за нас е суровина, а не енергоносител.

Ние вече започваме преговори с три строителни компании, така че в рамките на три седмици след получаването на последния необходим документ да можем да подпишем договор и да започнем изграждането на терминала. Целта ни е той да бъде готов през май 2013 г., но мисля, че по-реалистичният период е октомври–ноември 2013 г.

А как се отразява непрекъснато растящата цена на газа върху производството ви?

Цена от 500 долара за 1000 куб.м е прекалено висока за нас. Още преди пет години беше ясно, че цената на газа ще започне да расте. Именно затова започнахме работата си върху проекта за внос на втечнен амоняк, което на практика ще ни позволи да имаме алтернативен източник за доставки от други пазари. Така, когато в бъдеще се появи проблем с доставките или цените на газа тук, ние ще имаме възможност да го внасяме като амоняк от чужбина, където в момента той е много по-евтин, отколкото в България.

Сега при тази цена няма смисъл да произвеждаме. Затова след края на т.нар. сезон в работата ни, който тече в момента, решихме още през април, по-рано от друг път, да прекратим производството за няколко месеца. Наличните количества торове, които имаме на склад, са достатъчни, за да изпълним предварително направени заявки или да задоволим търсенето на редовни клиенти.

"Агрополихим" обяви, че предстои строителството на два нови завода за газове...

В края на ноември миналата година подписахме договор с италианската SOL Group  за строителството на две мощности на територията на "Агрополихим". Общата проектна стойност на инвестицията е за около 16 млн. евро. Те ще бъдат вложени в два завода. Единият ще произвежда атмосферни газове (кислород, азот и аргон). Неговата стойност е около 10 млн. евро.

Вторият ще е за извличане на въглероден диоксид от отпадъчните газове на "Агрополихим". Очаква се новите заводи, в които ще бъдат открити нови 50 работни места, да започнат работа през втората половина на 2013 г., а продукцията им да възлиза на 7 млн. евро годишно. Плановете са произведените газове да задоволяват голяма част от нуждите на индустрията – хранително-вкусовия сектор, медицината и т.н. Около 20% от продукцията ще бъде изнасяна основно в Румъния и Турция.

Какви са финансовите резултати на дружеството за 2011 г.?

По неофициални, но вече потвърдени данни, оборотът на "Агрополихим" за 2011 г. е около 450 млн. лв., а печалбата е горе-долу 19 млн. лв. Това на практика означава, че оборотът на компанията е увеличен с около 50-60%. Този ръст се дължи основно на два фактора - повишените цени на торовете на международните пазари и увеличеният обем на продукцията, която изнасяме. Както е известно, половината от продукцията ни е предназначена за експорт в страни от Перу до Бангладеш. Изнасяме за Бразилия,  Аржентина и други страни от Южна Америка, а там криза няма! В арабските страни, които са също големи наши клиенти, криза също няма освен политическата. 

Във време на криза не мисля, че има много дружества, които могат да се похвалят със същото.

Как се развива в глобален план секторът, в който работите?

Конкуренцията в сектора на производство на изкуствени торове става все по-жестока. Ние все още се колебаем кой път да поемем, тъй като сме в най-лошата позиция. Всички съществуващи регулации в ЕС ни правят по-малко конкурентоспособни в сравнение с други производители извън съюза. Регулация на химическата индустрия в Европа е недомислена и това е проблем. Разбира се, ние няма как да не се съобразяваме с изискванията за опазването на чистотата на въздуха и водата. Има обаче емисии на въглероден двуокис, които не могат да бъдат избегнати въпреки усилията ни. В същото време нашите конкуренти в Русия, Турция и изобщо страните извън ЕС не са задължени да спазват такива правила. Това означава, че те автоматично са освободени от разходи, които оскъпяват нашето производство. Въпреки това стоката, произведена в страни извън ЕС, продължава да се внася в ЕС, без да бъде облагана с екологични такси. Това автоматично прави нашата продукция неконкурентоспособна. Илюзия е, че със сега съществуващата регулация се решават проблеми на екологията. Единственият ефект е, че те просто се изнасят извън границите му, но решение в глобален мащаб така или иначе няма. Затова и става все по-очевидно, че бюрокрацията в ЕС пречи, а политиката на съюза в никакъв случай не помага на химическата индустрия.

Интервюто взе Спас Спасов