Яваш-яваш

България не се възползва от възможностите за бизнес в Турция

След първоначалния бум през 2006-2008 г. големите турски инвестиции в България замряха
След първоначалния бум през 2006-2008 г. големите турски инвестиции в България замряха    ©  Цветелина Белутова
След първоначалния бум през 2006-2008 г. големите турски инвестиции в България замряха
След първоначалния бум през 2006-2008 г. големите турски инвестиции в България замряха    ©  Цветелина Белутова

Искате да работите в Либия? Може би прекият път е през Истанбул. Такъв се е оказал маршрутът на българска фирма с проект във вече бившата джамахирия. Тя намира финансиране от A&T Bank (Арабско-турската банка) в Турция, а местната Турско-българската търговско-индустриална камара (ТБИК) й помага да преодолее другите трудности пред навлизането й в Либия.

Но това е единичен пример. "Чудя се защо нямаме повече такива триъгълни сделки например в Русия", пита се Метин Акън, координатор на бюрата на Анадолската информационна агенция за Балканите. "За такъв случай чакаме вече 15 г."

Въпросът на Акън прозвуча по време на среща за отношенията между България и Турция, организирана от в. "Капитал" и Европейския съвет за външна политика. Тя се проведе една седмица след съвместното заседание на българското и турското правителство в Анкара. На него бяха подписани 17 споразумения, като от българските медии прозвучаха съмнения в тяхната полза. Например беше договорено на политическо ниво да започне изграждането на газова връзка с Турция, но само на принципно ниво.

Кичук Китай

А отношенията с Турция са от ключово значение, ако българската икономика иска да се расте въпреки кризата. Южната ни съседка излезе от рецесията още през 2008 г. и оттогава икономическият й растеж може и да е малко по-нисък от китайския, но е напълно сравним с този на Бразилия. От 2002 г. досега Турция е удвоила икономиката си. С бесни темпове растат местното потребление (с 11% миналата година) и експортът. В същото време турските инвестиции в България са просто неадекватни за обема на турската икономика. А българските в Турция -  комично малки. Според турската търговско-индустриална камара за последните пет години те надвишат естонските, но са по-малки от тези на Латвия. Едно от малките изключения е "Приста ойл", която придоби рафинерия в Турция. "Българските медии пропуснаха да видят важната новина – премиерът Бойко Борисов убеди турския си колега Реджеп Ердоган да вдигне забраната за внос на живи животни", обяснява Исмаил Арамаз, посланик на Турция у нас. "Докато журналистите се забавляваха с обръщението на премиера ви към аскера, бяха свършени доста неща", казва дипломатът.

Твърде много политика, по-малко бизнес

За турските бизнесмени, които работят в България, проблемът е, че се говори твърде много за политика и по-малко за бизнес. "Добросъседските отношения са хубаво нещо, но те са още по-добри с пари", казва Заки Байрам, председател на ТБИК. По неговите думи турската експортна банка ежегодно увеличава кредитните си линии. През 2010 г. тя е отпуснала 80 млн. долара, докато за 2011 г. - 350 млн. долара за България и Румъния. Тоест пари има. Байрам допълва, че от Турция има и други подобни кредитни възможности за около 200 млн. долара. "Много ми е трудно да си обясня защо България е толкова пасивна във възможността си да се възползва от Турция", смята Акън.

Какво да се направи

Първото нещо е промяната на стереотипа. Докато турската икономика бурно расте, българската вече изостава. "Това ни пречи да имаме реална преценка и работеща стратегия", казва висш български чиновник (който няма право да коментира официално). 

Едно от очебийните клишета е заплахата южната ни съседка да залее България с евтина работна ръка, ако отпаднат визовите ограничения. "В България обаче средната заплата е 800 лв., докато нито един турски инженер няма да работи за по-малко от 3 хил. лева", обяснява Халил Демирдаг от Smart  Group. Всъщност Турция е колкото пазар за българските стоки, толкова и пазар за работна ръка от България.

За турските бизнесмени в България има доста предимства - плосък данък, лесно основаване на фирма и, макар да има някои митнически трудности, те са преодолими. Най-големият проблем са визите и правото на престой. Дори и последните промени - достъпът до България с шенгенска виза и с дипломатически паспорт, не са решение, тъй като се е затегнал режимът за издаване на разрешително за престой. "Хубаво е, че облекчавате чиновниците, но те няма да вложат 100 млн., бизнесът го прави".

Според Заки Байрам от български фирми има доста интерес към Турция, но те не срещат достатъчно местна подкрепа. Той дава примера с община Силистра, която се е обърнала към тях, за да може да намери партньор в южната съседка.

Честото оправдание на България пък е, че европейските изисквания пречат за по-активни отношения с Турция. Но това е по-скоро извинение. Полша развива доста активни връзки с Русия, макар че проблемите между Москва и Брюксел са доста по-сериозни, отколкото между Брюксел и Анкара.