Космически провал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Космически провал

Shutterstock

Космически провал

Или как в Холивуд дори филмите за много пари нямат гаранция за успех

Константин Николов
6080 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Да правиш скъпи филми си е истински хазарт. Бюджетът на "Титаник" на Джеймс Камерън е 200 млн. долара. Като се пресметне и инфлацията сумата преди петнадесет години е била още по-голяма и от днес. По време на снимките повечето експерти предричат грандиозен провал на мегапродукцията. Журналистите разказват истории за тираничната натура на Камерън, който държал "бедния Лео" (Ди Каприо - бел. авт.) часове наред в ледената вода и преснимал трудни каскади по няколко пъти. Но изкуството иска жертви. И се оказва, че лишенията са си заслужавали, защото "Титаник" става най-гледаният филм в историята (поне до появата на "Аватар", който също е на Камерън) и спечелва 11 награди "Оскар".

Но не всеки филм е "Титаник". Последният пример за огромните финансови рискове пред големите студиа от т.нар. блокбъстъри (суперскъпи филми) в Холивуд е "Джон Картър: Между два свята", който се представя, меко казано, под очакванията. Обърканата история за войник от гражданската война в САЩ, който попада на Марс, струваше около 350 млн. долара (250 млн. бюджет плюс 100 млн. разходи за маркетинг), а досегашните му глобални приходи са около 240 млн. долара. "Сюжетът е неразбираем, героите са нелепи, филмът продължава 2 часа и 15 минути и тези 2 часа и 15 минути са скучни, скучни, скучни", не крие мнението си кинокритикът от ВBC Марк Кърмоди. Слабите продажби на билети принудиха Walt Disney да отпише 200 млн. долара за тримесечието, от които 120 млн. заради "Джон Картър", макар филмът да е на екран от едва три седмици.

Като се има предвид, че само маркетинговият бюджет на научнофантастичния филм е 100 млн. долара, а киносалоните прибират половината от приходите, няма особени изгледи скоро "Джон Картър" да излезе на плюс. Обикновено приходите трябва да са най-малко два пъти по-големи от бюджета, за да има някаква печалба. Тоест филмът трябва да набере минимум 700 млн. долара, което досега е постигано от едва малко над 50 продукции. Естествено, когато отчитат дали един филм е провал или хит, много експерти забравят и бъдещите постъпления от DVD и Blu-ray, договори за тематични играчки и т.н. Но дотогава има много време.

"Винаги остава отворен въпросът за осчетоводяването в Холивуд. Човек никога не може да е сигурен колко точно струват тези филми, защото студиата не са много прозрачни при разкриването на данните", казва пред Reuters Кийт Симантън, главен редактор на популярния филмов портал IMDb. Но няма никакво съмнение, че "Джон Картър" ще остане в историята като провал. Интересното е, че шест от топ 15 в Залата на срама са направени след 2005 г. - период, през който Холивуд набляга основно на ултраскъпи специални ефекти и опростени сюжети. Сред най-големите провали са "Приключенията на Плуто Неш" с Еди Мърфи, "Сахара" с Матю Маконъхи и Пенелопе Крус и анимационният "Марс се нуждае от майки". Но първото място и дори място в Книгата на Гинес държи "Островът на главорезите" с Джина Дейвис, чиито загуби са 147 млн. долара.

Източници от Disney твърдят, че изпълнителният директор Роджър Игър категорично е заявил, че няма да посочва индивидуални виновници. Но "Джон Картър" е пример за цяла поредица от погрешни решения, които се повтарят и повтарят в Холивуд.

Няма нужда от сценарий

На първо място е сценарият. Много често "умните глави" в студиата забравят, че добре разказаната история е предпоставка за почти сигурен успех. Но в случая с "Джон Картър" тя е повече от объркваща: войник от американската гражданска война попада на Марс, където среща зелени четириръки извънземни, замесва се в местните политическите междуособици, среща красива принцеса и убива много "лоши". Проблемът е, че сценаристите (множествено число) са искали да запазят голяма част от оригиналната творба на Едгар Райс Бъроуз (който е далеч по-известен с Тарзан) отпреди сто години. Но в наши дни тя просто изглежда, а и звучи странно. А ако сценарият не е поне малко добър, никакви огромни бюджети, красиви звезди, зрелищни спецефекти и операторско майсторство не могат да спасят филма.

Цялата власт в режисьора

Второ, Холивуд така и не се научи кога и как да дава пълна власт на режисьорите. В много случаи подобна свобода е страхотен плюс. Пример: създателят на "Черния рицар" Кристофър Нолън или режисьорът на "Социална мрежа" Дейвид Финчър. Но има и обратни примери. Проектът "Джон Картър" е "отроче" на режисьора Андрю Стантън, който досега нямаше опит в игрален филм и е правил само анимационни хитове като "Уол-и" и "Търсенето на Немо". Но в Disney не се замислиха и за миг, преди да му дадат бюджет от 250 млн. долара (нищо, че не е работил с "живи" актьори) и правото да преснима и преправя каквото си иска, тъй като е един от сценаристите.

По подобен начин United Artists дава пълен контрол на Майкъл Симино в един от най-големите провали в историята на киното: "Райската порта". За разлика от Стантън, Симино поне има успешен игрален филм зад гърба си - "Ловецът на елени", който печели пет награди "Оскар". През 1979 г. решава да снима скромен уестърн за 7.5 млн. долара с Крис Кристоферсън и Кристофър Уокън. Две години по-късно плюс още 45 млн. долара отгоре предоставя на студиото негледаем петчасов филм. В книгата си за филма "Краен вариант" бившият мениджър в United Artists Стивън Бах обяснява, че Симино толкова се влюбил в направените кадри, че не искал да изреже нито една от филма и тотално забравил сценария. Въпреки че студиото намалява дължината до малко над два часа, "Райската порта" не е гледан от никого (3.4 млн. долара приходи). Провалът почти води до фалит United Artists и студиото е купено от MGM. Въпросът е защо UA позволява на Симино да продължава да снима и бюджетът да излезе извън контрол? Отговорът е кратък и прост: защото на този свят няма нищо по-безполезно от незавършен филм, казва писателят и сценарист Рей Конъли. Студиата предпочитат да продължават да наливат пари с надеждата да излезе нещо сносно, което да си върне парите. Но много често резултатът е обратният.

За какво се разказва

Много често маркетингът на блокбъстърите е тотално сбъркан. Например в случая с "Джон Картър", Disney пуска в YouTube първите десет минути на филма, който се развива в Дивия запад. Но така или иначе тази е най-маловажната част, която няма нищо общо с Марс. Зрителите така и не разбират дали става въпрос за уестърн или за научна фантастика. А явно и маркетинг експертите...

И не на последно място, шефовете в Холивуд са по-объркани от всякога какво точно искат зрителите. Което ги кара да дават пълен контрол на хора като Стантън. "В случаи като "Джон Картър" виждате неопитни мениджъри, които се страхуват от хората, които работят за тях", казва пред в. LA Times продуцентът Гевин Полоун. Рич Рос, който преди да постъпи в Disney е шеф в Disney Channel, никога не се е сблъсквал с популярни режисьори и звезди и този недостатък си личи и в "Джон Картър".

Според Полоун много по-успешни могат да бъдат шефове с опит в кризисния мениджмънт, дори и да не са от развлекателната индустрия. Той сочи за пример филма "Кешбол", който е спрян само дни преди да започне снимки с Брад Пит и Стивън Содърбърг начело. Президентът на Sony Pictures Ейми Паскал твърдо казва, че ще търси друг режисьор. "Няма как това решение да е било лесно, особено като се имат предвид замесените звезди", казва Полоун.   

Disney няма проблем

Разбира се, за огромни компании като холивудските студиа дори провал като "Джон Картър" е преодолимо финансово предприятие. За империя като Disney отписаните 200 млн. долара са около 14% от нетната печалба за първото тримесечие на 2012 г. или около 4% за цялата 2011 г. Причината е, че бизнес моделът на Disney не е само филми, а включва и телевизия, музика и увеселителни паркове. Не такова е положението при по-малки компании като независимата Lions Gatе, която засега оцелява само благодарение на успеха на поредицата "Здрач" и новия хит "Игрите на глада".

"Ако на мястото на Disney беше Lions Gate всичко за компанията щеше да е вече свършило. В Холивуд няма по-успешна компания от Disnеy", заяви пред New York Times Лорънс Търман, бивш продуцент и преподавател в University of Southern California. Според него няма друга подобна индустрия на филмовата. "Колкото и да е странно, да правиш филми е един от малкото бизнеси, при които произвеждаш скъп продукт, за който не си сигурен, че някой ще гледа", казва експертът. Въпреки това макар и рискови, блокбъстърите са добър бизнес.

"Днес две трети от приходите идват извън САЩ. Холивуд залага на филми с много екшън и специални ефекти, защото не всички чуждестранни зрители говорят английски, а и не искат да четат субтитри", допълва Търман.  

Никой не може да предрече колко точно ще е голяма загубата на "Джон Картър". Може пък един хубав ден след теглене на чертата и пресмятане на всички приходи от DVD и т.н. да се окаже, че мегапродукцията е излязла дори на плюс. Създателите сигурно се молят да последват поне съдбата на "Воден свят". Суперскъпият филм с Кевин Костнър (бюджет 185 млн. долара) е обявен за най-големия провал в историята, когато излиза на екран през 1995 г. Но приходите от други пазари, както и създадените едноименни видеоигри и атракции в увеселителни паркове в Universal Studios, помагат на продукцията да излезе на нула. В Disney знаят, че "Джон Картър" никога няма да е "Титаник". Но поне се надяват да им върви по "Воден свят".

Да правиш скъпи филми си е истински хазарт. Бюджетът на "Титаник" на Джеймс Камерън е 200 млн. долара. Като се пресметне и инфлацията сумата преди петнадесет години е била още по-голяма и от днес. По време на снимките повечето експерти предричат грандиозен провал на мегапродукцията. Журналистите разказват истории за тираничната натура на Камерън, който държал "бедния Лео" (Ди Каприо - бел. авт.) часове наред в ледената вода и преснимал трудни каскади по няколко пъти. Но изкуството иска жертви. И се оказва, че лишенията са си заслужавали, защото "Титаник" става най-гледаният филм в историята (поне до появата на "Аватар", който също е на Камерън) и спечелва 11 награди "Оскар".

Но не всеки филм е "Титаник". Последният пример за огромните финансови рискове пред големите студиа от т.нар. блокбъстъри (суперскъпи филми) в Холивуд е "Джон Картър: Между два свята", който се представя, меко казано, под очакванията. Обърканата история за войник от гражданската война в САЩ, който попада на Марс, струваше около 350 млн. долара (250 млн. бюджет плюс 100 млн. разходи за маркетинг), а досегашните му глобални приходи са около 240 млн. долара. "Сюжетът е неразбираем, героите са нелепи, филмът продължава 2 часа и 15 минути и тези 2 часа и 15 минути са скучни, скучни, скучни", не крие мнението си кинокритикът от ВBC Марк Кърмоди. Слабите продажби на билети принудиха Walt Disney да отпише 200 млн. долара за тримесечието, от които 120 млн. заради "Джон Картър", макар филмът да е на екран от едва три седмици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    The Gods of Mars, 1918
    Нали "междузвездни войни" взеха джедаите и боя с мечове от там, тези сценаристи (на "Джон Картър") , какъв сюжет са очаквали да открият?
    Това, че има американски войник, който мачка лошите, вече не е гаранция за успех (въпреки, че помага много). :)

  • 2
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Не е задължително да е много скъп за да е печеливш и хубав.

  • 3
    arimancer avatar :-|
    zeromancer

    "Холивуд залага на филми с много екшън и специални ефекти, защото не всички чуждестранни зрители говорят английски, а и не искат да четат субтитри"

    Като "чуждестранен зрител" вече почти не залагам на Холивудски филми.

  • 4
    mahito avatar :-?
    mahito

    Или както имаше друг лаф - ако филмът не става за нищо, направете го в 3D ;). Иначе този филм изглеждаше приятно то постерите, но историята не изглеждаше достатъчно нова и интересна, за да се гледа - Историята е толкова тривиална, че то ти писва. Няма оригиналност, само клишираност и очакван край. Ако трябва да съм честна, от много време насам единственият филм, който ме изненада беше "Обичам те Филип Морис", беше нов, имаше изненадваш ефект, имаше Джим Кери и Юан Магрегър в нова светлина и беше адски добър, а това не се случва често :). Но пък в момента се залага на това, което харесват масовите зрители (или поне в Холивуд така си мисли), но те вече започват да променят и своя вкус - пример е Артистът. И когато се видят в безизходица и липса на идея им идва гениалната идея да правят стари и успешни филми в 3D. Сякаш историята на това как Муфаса пада от скалата ще се промени много от това дали го гледаш ни нормален формат или 3D...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.