С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
39 12 апр 2012, 17:08, 24949 прочитания

Наследниците на "Кремиковци"

Кой и как за последно ще спечели от завещанието на мъртвия металургичен гигант

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Окичена с цветя трибуна, нетърпеливи работници с чисто нови каски, развълнувано множество пролетариат... Такава е атмосферата на 5 ноември 1963 г., когато Тодор Живков след патетична реч прерязва лентата на Стопанския металургичен завод "Кремиковци". И понеже на същия ден десет години по-рано за пръв път са запушили комините на пернишкия завод "Ленин", 5 ноември е обявен за ден на металурга в България.
 
Поколението на онзи социалистическо-кремиковски ентусиазъм днес тихо изчезва, отнасяйки със себе си нещо средно между носталгия и разочарование. Дали историята ще запомни по-скоро тях или дългата агония на софийския мастодонт близо 50 години по-късно? И дали след други 50 години някой няма да разглежда с днешната наша насмешка стари ленти как сегашните ни лидери режат ленти? Това никой не знае. Но дори да са приключили с провал и фалит, за големите начинания си струва да се разказва. Дори като мумия от отдавна отминали времена, "Кремиковци" е нещо голямо. И наследството му може да се окаже скъпо.

Последното раздаване


 
Заради вродени дефекти, непригодност да работи в пазарна икономика или просто вследствие на неуспешна приватизация и лоши стопани "Кремиковци" завърши с банкрут. След като мина през ръцете първо на Валентин Захариев, а после на индиеца Прамод Митал, през август 2008 г. комбинатът беше обявен в несъстоятелност, а след няколко неуспешни опита точно преди година основните му активи бяха продадени. В последното раздаване участват няколко компании. Най-голямата е свързана с финансирания от Първа инвестиционна банка (ПИБ) търговец на скрап "Надин". Чрез "Елтрейд къмпани" през април 2011 г. той купи основната производствена площадка на комбината - земята и всичко върху нея. Впоследствие "Елтрейд" беше продадена на офшорната "Бессиан къмпани", регистрирана на Британските Вирджински острови, но вероятно без това да променя реалните собственици.
Втората компания, която работи върху останките от някогашната соцгордост, е "РУА груп" на украинския бизнесмен Виктор Демянюк. Тя държи хвостохранилището на "Кремиковци" - мястото, където десетилетия наред комбинатът е трупал отпадъци от преработката на желязната руда.
Третият играч в "Кремиковци" са братята Пламен и Йордан Стоянови. Те чрез фирмата си "Екометал инженеринг" взеха т.нар. табани - полетата, където "Кремиковци" изхвърляше шлаката от преработката на металите си. Четвъртият голям играч на територията на комбината е някогашният му приватизатор Валентин Захариев. Той след продажбата на комбината на Прамод Митал остави за себе си завода за тръби "Интер пайп". Заради необслужван дълг към ПИБ обаче банката в момента е в процедура за придобиване на заложения завод.

Скрап и още нещо

От цялото разпределение на активите на "Кремиковци" най-мащабна засега изглежда играта на собственика на основната производствена площадка - фирми около "Надин". Нейни представители не пожелаха да разкажат какъв е моделът, по който инвестираните в сделката 316 млн. лв., ще се възвърнат с печалба. Според запознати с бизнеса източници обаче задействаната схема има четири стъпки. Първо - нарязване на металните съоръжения на комбината на скрап и продажбата му (все пак това е основният бизнес на "Надин", от който фирмата прави по 500 млн. лв. годишен оборот). Второ - продажба на работещите машини като такива на компании от бранша, които да могат да ги преместят в собствените си заводи. Трето - търсене на инвеститор за остатъчна част от производството, макар и с миниатюрни размери на фона на затворените пещи. И четвърто - продажба на терените.
 



Според поне три различни източника на "Капитал" дадените за площадката преди година 316 млн. лв. много вероятно ще се изплатят само от първата част на операцията. Макар и да няма точна оценка колко скрап може да се извади от комбината, най-смелите оценки стигат до половин милион тона. Цената на тон скрап от черни метали е между 160 и 480 лв. в зависимост от необходимостта от допълнителна обработка. Разбира се, да се прави сметка по този начин е силно спекулативно, защото за реализацията на този особен вид стока има разходи по събиране, нарязване, пресоване, обработка, транспорт и т.н. Според хора, близки до процеса на нарязването, той е започнал от "най-мръсните" производства, разположени в северната част на комбината, и се придвижва на юг, където са по-новите и чисти мощности. Следващата стъпка по продажба на някои съоръжения като работещи машини също е в ход, разказа консултант в част от процеса. "Срещу заплащане на такса от няколкостотин лева кандидатите биват допускани до ремонтно-механичния завод на "Кремиковци", където на всяка машина е окачена табела с цената й", обясни той. Така заинтересованите фирми могат да купят готови съоръжения, но плащайки за тях малко повече, отколкото тежат като метал.

Доста по-сложна явно ще е третата стъпка - да се намери купувач за част от производството, което да остане на място като работеща фабрика. "Новите собственици не само че не са пипнали жизнеспособните линии на "Кремиковци", но и са ги консервирали изключително професионално", каза синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков. По думите му недокосната и охранявана е и цялата комуникационна система на комбината. Възможните за продажба цехове принципно са няколко, като според повечето хора от бранша с най-големи шансове е сравнително запазената фабрика за ламарина "Стан 1700" - мястото, където стоманата, излята под формата на сляби (вид стоманен блок, междинен продукт в обработката), се валцува при висока температура до ламарина с различни дебелини. Според бивш директор на комбината, пожелал анонимност, именно "Стан 1700" би бил най-печелившата инвестиция в евентуално възобновено производство. "Ако за валцуване там се кара стомана от чужбина, при капацитета му от 1.9 млн. тона годишно съоръжението може да бъде печелившо, а България да се използва като център за дистрибуция на ламарина на Балканите", разказа той.

Друг консултант посочва, че има инвеститорски интерес и към линия за студено валцуване. Там обаче ще са нужни минимум 2-3 млн. лева за ремонт и реконструкция, която може да трае и две години, допълни той.

С уговорката, че не е запознат с плановете на "Надин", синдикът Цветан Банков прави аналогии със "Стомана" - Перник, която също преди години мина през фалит, а после продължи производство. "Големите производители не можеха да наддават за "Кремиковци" на миналогодишните търгове. Търгът бе свободен, но никой не се яви. Без комплексно разрешително и при спряна дейност те щяха да придобият недвижими имоти, а това акционерите им не биха одобрили. Голям производител може да купи комбината или части от него само след като някой посредник го вземе и структурира в работещо предприятие. Така гръцката "Виохалко" купи "Стомана" от Людмил Стойков", разказва Банков, който беше синдик и на пернишкото дружество.
 
Що се отнася до мощностите за самото създаване на метал в комбината, шансовете им да заработят са почти нулеви. Според различните оценки само за да може електропещта за преработка на скрап да покрие европейските еконорми, биха били нужни над 7 млн. евро инвестиции.

Кога ще се стигне до етапа с продажба на терени - общо над 8 хил. декара земя, засега е най-неясно, защото те ще имат нужда от рекултивация. "Това са 37 чудесно регулирани имота. Имат готова инфраструктура за доставка на вода, електроенергия и природен газ", твърди синдикът Банков. Той е в групата на оптимистите, че на мястото на комбината може да се обособи индустриална или логистична зона. За плановете с логистичната зона впрочем говори неведнъж и главният архитект на София Петър Диков.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Стартиращи компании могат да кандидатстват в програмата на OTP Bank Стартиращи компании могат да кандидатстват в програмата на OTP Bank

Крайният срок е 22 ноември, а обучението започва в началото на март

21 окт 2019, 687 прочитания

Екип на Евгени Ангелов и Елвин Гури ще управлява мецанин фонд за 55 млн. евро Екип на Евгени Ангелов и Елвин Гури ще управлява мецанин фонд за 55 млн. евро

Новата структура ще предоставя алтернатива на банковия кредит за малки и средни предприятия

21 окт 2019, 1050 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Бизнес, поставен на карта

Една безплатна, създавана от доброволци, услуга разклаща позициите на фактическия лидер при онлайн картографията Google Maps

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10