Наследниците на "Кремиковци"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наследниците на "Кремиковци"

Наследниците на "Кремиковци"

Кой и как за последно ще спечели от завещанието на мъртвия металургичен гигант

Стефан Антонов
27022 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Окичена с цветя трибуна, нетърпеливи работници с чисто нови каски, развълнувано множество пролетариат... Такава е атмосферата на 5 ноември 1963 г., когато Тодор Живков след патетична реч прерязва лентата на Стопанския металургичен завод "Кремиковци". И понеже на същия ден десет години по-рано за пръв път са запушили комините на пернишкия завод "Ленин", 5 ноември е обявен за ден на металурга в България.

Поколението на онзи социалистическо-кремиковски ентусиазъм днес тихо изчезва, отнасяйки със себе си нещо средно между носталгия и разочарование. Дали историята ще запомни по-скоро тях или дългата агония на софийския мастодонт близо 50 години по-късно? И дали след други 50 години някой няма да разглежда с днешната наша насмешка стари ленти как сегашните ни лидери режат ленти? Това никой не знае. Но дори да са приключили с провал и фалит, за големите начинания си струва да се разказва. Дори като мумия от отдавна отминали времена, "Кремиковци" е нещо голямо. И наследството му може да се окаже скъпо.

Последното раздаване

Заради вродени дефекти, непригодност да работи в пазарна икономика или просто вследствие на неуспешна приватизация и лоши стопани "Кремиковци" завърши с банкрут. След като мина през ръцете първо на Валентин Захариев, а после на индиеца Прамод Митал, през август 2008 г. комбинатът беше обявен в несъстоятелност, а след няколко неуспешни опита точно преди година основните му активи бяха продадени. В последното раздаване участват няколко компании. Най-голямата е свързана с финансирания от Първа инвестиционна банка (ПИБ) търговец на скрап "Надин". Чрез "Елтрейд къмпани" през април 2011 г. той купи основната производствена площадка на комбината - земята и всичко върху нея. Впоследствие "Елтрейд" беше продадена на офшорната "Бессиан къмпани", регистрирана на Британските Вирджински острови, но вероятно без това да променя реалните собственици.

Втората компания, която работи върху останките от някогашната соцгордост, е "РУА груп" на украинския бизнесмен Виктор Демянюк. Тя държи хвостохранилището на "Кремиковци" - мястото, където десетилетия наред комбинатът е трупал отпадъци от преработката на желязната руда.

Третият играч в "Кремиковци" са братята Пламен и Йордан Стоянови. Те чрез фирмата си "Екометал инженеринг" взеха т.нар. табани - полетата, където "Кремиковци" изхвърляше шлаката от преработката на металите си. Четвъртият голям играч на територията на комбината е някогашният му приватизатор Валентин Захариев. Той след продажбата на комбината на Прамод Митал остави за себе си завода за тръби "Интер пайп". Заради необслужван дълг към ПИБ обаче банката в момента е в процедура за придобиване на заложения завод.

Скрап и още нещо

От цялото разпределение на активите на "Кремиковци" най-мащабна засега изглежда играта на собственика на основната производствена площадка - фирми около "Надин". Нейни представители не пожелаха да разкажат какъв е моделът, по който инвестираните в сделката 316 млн. лв., ще се възвърнат с печалба. Според запознати с бизнеса източници обаче задействаната схема има четири стъпки. Първо - нарязване на металните съоръжения на комбината на скрап и продажбата му (все пак това е основният бизнес на "Надин", от който фирмата прави по 500 млн. лв. годишен оборот). Второ - продажба на работещите машини като такива на компании от бранша, които да могат да ги преместят в собствените си заводи. Трето - търсене на инвеститор за остатъчна част от производството, макар и с миниатюрни размери на фона на затворените пещи. И четвърто - продажба на терените.

Според поне три различни източника на "Капитал" дадените за площадката преди година 316 млн. лв. много вероятно ще се изплатят само от първата част на операцията. Макар и да няма точна оценка колко скрап може да се извади от комбината, най-смелите оценки стигат до половин милион тона. Цената на тон скрап от черни метали е между 160 и 480 лв. в зависимост от необходимостта от допълнителна обработка. Разбира се, да се прави сметка по този начин е силно спекулативно, защото за реализацията на този особен вид стока има разходи по събиране, нарязване, пресоване, обработка, транспорт и т.н. Според хора, близки до процеса на нарязването, той е започнал от "най-мръсните" производства, разположени в северната част на комбината, и се придвижва на юг, където са по-новите и чисти мощности. Следващата стъпка по продажба на някои съоръжения като работещи машини също е в ход, разказа консултант в част от процеса. "Срещу заплащане на такса от няколкостотин лева кандидатите биват допускани до ремонтно-механичния завод на "Кремиковци", където на всяка машина е окачена табела с цената й", обясни той. Така заинтересованите фирми могат да купят готови съоръжения, но плащайки за тях малко повече, отколкото тежат като метал.

Доста по-сложна явно ще е третата стъпка - да се намери купувач за част от производството, което да остане на място като работеща фабрика. "Новите собственици не само че не са пипнали жизнеспособните линии на "Кремиковци", но и са ги консервирали изключително професионално", каза синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков. По думите му недокосната и охранявана е и цялата комуникационна система на комбината. Възможните за продажба цехове принципно са няколко, като според повечето хора от бранша с най-големи шансове е сравнително запазената фабрика за ламарина "Стан 1700" - мястото, където стоманата, излята под формата на сляби (вид стоманен блок, междинен продукт в обработката), се валцува при висока температура до ламарина с различни дебелини. Според бивш директор на комбината, пожелал анонимност, именно "Стан 1700" би бил най-печелившата инвестиция в евентуално възобновено производство. "Ако за валцуване там се кара стомана от чужбина, при капацитета му от 1.9 млн. тона годишно съоръжението може да бъде печелившо, а България да се използва като център за дистрибуция на ламарина на Балканите", разказа той.

Друг консултант посочва, че има инвеститорски интерес и към линия за студено валцуване. Там обаче ще са нужни минимум 2-3 млн. лева за ремонт и реконструкция, която може да трае и две години, допълни той.

С уговорката, че не е запознат с плановете на "Надин", синдикът Цветан Банков прави аналогии със "Стомана" - Перник, която също преди години мина през фалит, а после продължи производство. "Големите производители не можеха да наддават за "Кремиковци" на миналогодишните търгове. Търгът бе свободен, но никой не се яви. Без комплексно разрешително и при спряна дейност те щяха да придобият недвижими имоти, а това акционерите им не биха одобрили. Голям производител може да купи комбината или части от него само след като някой посредник го вземе и структурира в работещо предприятие. Така гръцката "Виохалко" купи "Стомана" от Людмил Стойков", разказва Банков, който беше синдик и на пернишкото дружество.

Що се отнася до мощностите за самото създаване на метал в комбината, шансовете им да заработят са почти нулеви. Според различните оценки само за да може електропещта за преработка на скрап да покрие европейските еконорми, биха били нужни над 7 млн. евро инвестиции.

Кога ще се стигне до етапа с продажба на терени - общо над 8 хил. декара земя, засега е най-неясно, защото те ще имат нужда от рекултивация. "Това са 37 чудесно регулирани имота. Имат готова инфраструктура за доставка на вода, електроенергия и природен газ", твърди синдикът Банков. Той е в групата на оптимистите, че на мястото на комбината може да се обособи индустриална или логистична зона. За плановете с логистичната зона впрочем говори неведнъж и главният архитект на София Петър Диков.

Черни пари за бели дни

Табаните с шлака вече пет години се експлоатират от "Екометал инженеринг" на братята Пламен и Йордан Стоянови. Официалната цена на сделката, с която те получиха право на собственост, е 28 млн. евро. На т.нар. табани те извличат скрап от отпадъците, което се случва в собствения им завод на няколко километра северно от "Кремиковци". До фалита на комбината част от продукта беше продаван обратно на него. Братята също отказаха да коментират бизнес плановете си. Според два независими източника обаче те са в конфликт със собственика на основната площадка. Причината е, че на територията на "Кремиковци" също има находище на шлака, което те по договор с предприятието е трябвало да експлоатират до края на тази година. Още миналата пролет обаче "Елтрейд" е отказала достъп на "Екометал инженеринг" до въпросния табан. Експлоатираните в момента полета хипотетично ще трябва да се рекултивират впоследствие.

В дълбокия отпадък

Украинецът Виктор Демянюк купи хвостохранилището на "Кремиковци" чрез групата си от компании РУА. Сделката за 6.3 млн. евро е от октомври 2007 г. Хвостът всъщност е отпадък при извличането на метал от рудата. Принципно плановете на бизнесмена са да извлича от хранилището до София баритен концентрат, да го транспортира до завода си в Лом и там да произвежда барит. Материалът се използва в нефтената индустрия, в електрониката и дори в производството на авточасти. При годишен добив на барит в света от 4.5 млн. тона (3.5 млн. от Китай) РУА планира да се включи с 80-100 хил. тона. На практика обаче Демянюк още не е успял да задейства схемата. Причината е, че заводът му в Лом все още не е завършен. Отделно за собствеността върху хвостохранилището се водят съдебни спорове, откакто Цветан Банков влезе като синдик в "Кремиковци". Още по времето на Прамод Митал обектът бе прехвърлен от тогавашния директор Александър Томов практически безплатно на фирмата "Вертекс" на Васил Божков. Така с активи на комбината Митал му плати по сделката за придобиване на ЦСКА. По-късно "Вертекс" продаде хранилището на РУА. Сега пък синдикът Цветан Банков води съдебен спор с иск да се отмени сделката между "Кремиковци" и "Вертекс". В случая обаче РУА е втори добросъвестен купувач и затова съдебният спор се усложнява. Както Банков, така и Демянюк категорично отказаха да коментират спора, докато той не бъде решен от съда.

Запознати с процедурата обясниха, че съдебният иск е за частична нищожност (само от гледна точка на кредиторите), а не за пълна нищожност на сделката. Затова не е сигурно дори при успех на отменителния иск спрямо "Вертекс" какви ще са последствията на втората сделка, при която хвостохранилището попада в ръцете на РУА.

Краят на пушеците

От споменатите дотук в завещанието на "Кремиковци" възможно е всички да излязат на печалба. Дали като логистична зона или нещо друго, освободеният терен постепенно ще се развие. Безспорният факт е, че в групата на печелившите спокойно могат да се наредят и всички столичани, които ще имат един замърсител на въздуха по-малко.

Почистването на района от купищата боклуци явно ще е бавен процес, но поне посоката е вярна. Така ако не след години, то поне след няколко десетилетия южните склонове на Стара планина могат да станат новото удобно и любимо разширение на София. Както за бизнес, така и за живот и развлечения.

Фотограф: Мария Съботинова
Автор: Капитал

Окичена с цветя трибуна, нетърпеливи работници с чисто нови каски, развълнувано множество пролетариат... Такава е атмосферата на 5 ноември 1963 г., когато Тодор Живков след патетична реч прерязва лентата на Стопанския металургичен завод "Кремиковци". И понеже на същия ден десет години по-рано за пръв път са запушили комините на пернишкия завод "Ленин", 5 ноември е обявен за ден на металурга в България.

Поколението на онзи социалистическо-кремиковски ентусиазъм днес тихо изчезва, отнасяйки със себе си нещо средно между носталгия и разочарование. Дали историята ще запомни по-скоро тях или дългата агония на софийския мастодонт близо 50 години по-късно? И дали след други 50 години някой няма да разглежда с днешната наша насмешка стари ленти как сегашните ни лидери режат ленти? Това никой не знае. Но дори да са приключили с провал и фалит, за големите начинания си струва да се разказва. Дори като мумия от отдавна отминали времена, "Кремиковци" е нещо голямо. И наследството му може да се окаже скъпо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    u2h2 avatar :-|
    u2h2

    От 1963 г. до 2012 г. са минали 60 години

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "u2h2":

    наистина, 60:)

  • 3
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Кремиковци беше шанса за нашият просперитет. Това беше сърцето на българската икономика. Затварянето му сложи край на българската независимост. Руснаците след 15 години опити най-накрая ни наведоха със задниците нагоре.
    Който си мисли, че това са силни думи изобщо няма представа за ситуацията. Комбината правеше всякакви базови метални крайни продукти започвайки от руда, която се копае от земята. Когато руснаците се опитваха да ни извиват ръцете / както сега е газа /, се внасяше руда от ЮАР, Бразилия или от където цената й беше най-ниска. Така ние произвеждахме метални продукти на ниски цени и можехме да произвеждаме и продаваме всякакви машини, кари и други крайни продукти на конкурентни цени по всякакви пазари. Руснаците когато внасяха техните си продукти се информираха за цените на Кремиковци и продаваха 30 - 50 USD/т под тях. Сега такава бариера в Аборигения няма. Руските слуги - Николай Василев, Милен Велчев, Алексей Петров, Румен Овчаров, Петър Димитров ... направиха всички необходими маневри за да провалят всички възможности на България да се изправи скоро на крака. Дано Бог им прости предателството и мъките, които донесоха на българите.

  • 4
    skydiver avatar :-|
    Skydiver

    "Почистването на района от купищата боклуци явно ще е бавен процес, но поне посоката е вярна"

    То това почистване започна още преди години. Поне говорещите, ходещи и "менажиращи" боклуци вече не са там.

  • 5
    u2h2 avatar :-|
    u2h2

    До коментар [#2] от "zumz":

    Бързичко го оправиха :)

  • 6
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Айде стига сте се крили зад минуси - що не кажете кое не е вярно. Пушеците на Кремиковци можеха да изчезнат за няколко месеца, стига да имаше желание и за това не бяха нужни чак толкова много пари. Сега каквото и да се опиташ да произведеш то виждаш, че китаеца го продава дори и в България на половината от себестойността ти. Това е ефекта. А вие си цъкайте минусите.

  • 7
    qwerty avatar :-|
    Ало, Ваньо?

    [quote#3:"proizvoditel"]Руските слуги - Николай Василев, Милен Велчев, Алексей Петров, Румен Овчаров, Петър Димитров[/quote]
    [quote#6:"proizvoditel"]що не кажете кое не е вярно.[/quote]
    Кой продаде Кредмиковци - Иван Костов. Кой спря Кремиковци - Бойко Борисов. Изброил си няколко човека, а забравяш главните виновници за развитието и моментното състояние на Кремиковци. Как няма да ти цъкаме минуси, след като изопачаваш фактите?

  • 8
    npaine avatar :-P
    NPaine

    До коментар [#1] от "u2h2":

    Само 60?

    Ако броим петилетката за три, то са минали къде 80 и кусур години.

  • 9
    lordvee avatar :-|
    Др. Портокалов

    [quote#6:"proizvoditel"] китаеца го продава дори и в България на половината от себестойността ти[/quote]

    китаеца го продава на печалба, я им виж статистиката на БВП-то... Така е в цяла европа, не само българия е имала такива предприятия, и навсякъде са затворили или пред затваряне или с крайно намалени капацитети.

    Това се казва пост-индустриална ера, в някои страни.

  • 10
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    До коментар [#9] от "Др. Портокалов":

    И като затворим всичкото производство, какво ще ни остане, услугите. Кого ще обслужваме като се има пред вид че за услугите се плаща с приходи от нещо. Полша, Украйна и Русия май не си унищожиха металургията, пък за японците въобще няма и да споменаваме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK