В огледалния свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В огледалния свят

Не само чужди, а и някои местни компании и бизнесмени предпочитат да регистрират холдингова компания за българските си предприятия в Холандия

В огледалния свят

Заради данъчното си законодателство Холандия е предпочитано място за регистрация на фирми от цял свят, което изкривява статистиката за размера на външната търговия и чуждите инвестиции

Николай Стоянов
8853 прочитания

Не само чужди, а и някои местни компании и бизнесмени предпочитат да регистрират холдингова компания за българските си предприятия в Холандия

© Shutterstock


Почти всички страни по света се свързват с по едно, две или най-много няколко стереотипизирани неща. Може би изключението е Холандия, чието име навява абсолютно различни мисли за различните хора. От класически художници, вятърни мелници и лалета, до червени фенери, леки наркотици и гей бракове.

А напоследък специално за българите се добавя още една устойчиво и натрапвана от  политици и медии асоциация – блокирано членство в Шенген. И въпреки че дипломатически може да е имало и по-добри години за двустранните отношения, това, изглежда, не пречи на икономиката, защото стокообменът между България и Холандия през 2011 г. достига рекордните 1.86 млрд. лв., а по преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) малкото кралство вече две години заема номер едно.

Между статистическата грешка…

За последното причината е тривиална – поради данъчното си законодателство Холандия е предпочитано място за регистрация на фирми от цял свят (още по темата виж на стр. 18). Така статистиката се изкривява, като например в България руският петролен гигант "Лукойл" оперира през свое холандско дружество. А притежаваните от него рафинерия и дистрибутор на горива са сред най-големите по приходи компании страната.

Освен това не само чужди, а и някои местни компании и бизнесмени предпочитат да регистрират холдингова компания за българските си предприятия в Холандия. Например собствениците на "Белла България" изнесоха повечето си владения и нови покупки в холандско дружество, за да не привличат вниманието на антимонополния регулатор с покупките си на различни фирми от хранителния бранш.

Така постигнатият дял от 41.5% от преките инвестиции в България през 2011 г. (556.5 млн. евро), макар формално да отрежда на Холандия челно място, статистиката трудно може напълно да се изчисти от компаниите, които просто ползват холандски флаг. Още по-впечатляващи са данните за 2010 г., когато идващите от кралството инвестиции по данни на БНБ са общо 1223.5 млн. евро, което е с няколко милиона повече от всички ПЧИ в страната – т.е. целият останал свят сумарно е изтеглил инвестиции.

…и истинските компании

Все пак сред това море от пощенски кутии има и съвсем истински холандски компании. Сред големите инвеститори е финансовата група ING, която в България притежава банков клон с 642.6 млн. лв. активи и пенсионна компания с над 390 млн. лв. активи. Своя верига бензиностанции в страната има и Royal Dutch Shell, която през 2010 г. е реализирала 511 млн. лв. оборот и 17.9 млн. лв. печалба. Друга голяма българска компания с холандска собственост е пивоварната "Загорка" (143.8 млн. лв. оборот и 11.1 млн. лв. печалба), която пък макар и през кипърско дружество е притежавана от Heineken. През 2011 г. британско-холандският концерн Unilever купи местния производител на сладоледи "Дарко" от фонда за дялово инвестиране Balkan Accession Fund.

В нежеланата посока

Въпреки добрите новини около увеличаващия се стокооборот България си остава нетен вносител от Холандия. Тази дупка в търговията от 300-400 млн. лв. годишно се разтвори допълнително в кризисните години и достигна над 800 млн. лв. през 2008 г. През 2011 г. обаче дефицитът в търговията с компании от кралството се свива чувствително до нива, близки до тези от 2006 г.

Всъщност, ако се гледат данните на НСИ по страна на произход на вноса (къде са произведени стоките), а не по страна партньор (откъде пристигат), излиза, че отрицателното салдо се е стопило от 209 млн. лв. през 2010 г. (и над 100 млн. лв. през всяка от последните десет години) до едва 14.4 млн. лв. през 2011 г.

А основание да се предпочетат тези данни в случая има, тъй като с ключовите си пристанища Холандия е разпределителен център за внос в Европа на редица стоки от цял свят. Проблемът е, че по същата причина вероятно и немалка част от износа също не е за Холандия, а за други страни. Точни данни за това обаче няма.

С нежеланата структура

Освен хроничният дефицит проблем е структурата – износът е предимно на стоки с ниска степен на преработка, докато се внасят най-вече електроника и машини. В голямата си част износът е на храни, като подобрението на салдото се дължи основно на маслодайните и по специално на слънчогледа, който скача над 3.5 пъти до 228.5 млн. лв. Това е ефект както от по-високата цена на международните пазари, така и на по-голямо количество. Не е ясно обаче дали това са покупки на някой холандски производител като Unilever или от търговец.

Все пак извън храните през годините се очертава тенденция на засилване на износа на по-технологични стоки. Ако преди десет години 44% от експорта е бил текстил, сега той е едва 9%. За сметка на това делът на машините се покачва от 12 на 23%.

При вноса структурата е доста по устойчива, като основното си остава машините. Традиционно висок дял от около 7-8% има и фармацията. Холандският внос на храни също расте като дял, но за разлика от българския износ той е с доста по-висока добавена стойност –безалкохолни и алкохолни напитки, какаови продукти, млечни продукти.

Почти всички страни по света се свързват с по едно, две или най-много няколко стереотипизирани неща. Може би изключението е Холандия, чието име навява абсолютно различни мисли за различните хора. От класически художници, вятърни мелници и лалета, до червени фенери, леки наркотици и гей бракове.

А напоследък специално за българите се добавя още една устойчиво и натрапвана от  политици и медии асоциация – блокирано членство в Шенген. И въпреки че дипломатически може да е имало и по-добри години за двустранните отношения, това, изглежда, не пречи на икономиката, защото стокообменът между България и Холандия през 2011 г. достига рекордните 1.86 млрд. лв., а по преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) малкото кралство вече две години заема номер едно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK