Жан-Марк Петершмит: България устоява сравнително добре на кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жан-Марк Петершмит: България устоява сравнително добре на кризата

"Енергийната ефективност и сигурност в България са приоритети за нас."<br />

Жан-Марк Петершмит: България устоява сравнително добре на кризата

Управляващият директор на ЕБВР за Централна и Югоизточна Европа пред "Капитал Daily"

5799 прочитания

"Енергийната ефективност и сигурност в България са приоритети за нас."<br />

© ЕБВР


Жан-Марк Петершмит е управляващ директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за Централна и Югоизточна Европа. С него разговаряме за стартиращата на 25 април съвместна програма между банката и министерството на икономиката за финансиране на проекти за енергийна ефективност на малки и средни предприятия. В рамките на програмата ЕБВР ще отпусне кредитни линии на обща стойност 150 млн. евро на банки в България, а още 150 млн. евро ще бъдат предоставени от средствата по оперативна програма "Конкурентоспособност".

Разкажете ни малко повече за стартиращата процедура за енергийна ефективност?

Нека ви дам малко контекст за мотивите ни да участваме с програмата. На първо място, енергийната интензивност на българската икономика е много висока – около 5 пъти над средното за ЕС, т.е. това е една от областите, в които българските компании могат да станат по-конкурентни. Смятам, че в настоящите условия на продължаваща криза в Европа е важно да се обърне внимание на енергийните ползи, които могат да се получат от подобна програма. Разбира се, тя е добра и за околната среда, доколкото ще направи българската икономика по-нисковъглеродна. Второ, това е отличен начин да се използват възможностите, предоставяни от структурните фондове на ЕС. Тази програма ще е първата, при която ЕБВР ще комбинира собствените си средства с източници на съфинансиране под формата на безвъзмездна помощ от ЕС. Всяка от страните предоставя 150 млн. евро, така че малките и средните предприятия, които обикновено по-трудно привличат подобно финансиране, ще имат възможност да предприемат инвестиции, които намаляват употребата на енергия. Третото нещо е фактът, че енергийната ефективност е един от приоритетите в стратегията за дейността на ЕБВР в България.

Ясни ли са вече конкретните параметри, при които ще се отпускат заемите?

Те ще бъдат структурирани от самите търговски банки, които ще ги предоставят. Това, което ЕБВР прави, е да осигури методологията, координирането на грантовия и кредитния компонент, както и да осигури дългосрочното финансиране, така че банките да разполагат с необходимите ресурси. Самите банки обаче ще определят какви да са конкретните условия – срок за погасяване, цена и т.н. Но ако погледнете общата цена на кредита и инвестиционния грант, който ще бъде предлаган, говорим за изключително атрактивна програма.

За колко дългосрочно финансиране става въпрос?

Говорим за петгодишни кредитни линии, които предоставяме на банките. Опитът ни показва, че обикновено пет години или дори по-малко са достатъчни за изплащането на инвестиция в енергийна ефективност.

Кои са банките, които ще участват в програмата?

Днес (сряда - бел. ред.) подписваме с шест банки – Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Прокредит банк, МКБ Юнионбанк, ДСК и Алианц банк.

Ако погледнем по-общо, какви са впечатленията ви за икономиката на България и очакванията за ръста през 2012 г.?

Според нас България устоява сравнително добре на кризата за момента – по последни данни на Министерството на финансите ръстът на БВП за 2011 г. е 1.7%. Но ако погледнем напред, мисля, че рисковете са за забавяне на растежа. Настоящите ни прогнози за 2012 г. са за ръст на БВП с 1.2% за България и 1.1% за региона на Югоизточна Европа. Но трябва да отбележа, че не е невъзможно в предстоящата ни прогноза, която ще представим през май, да занижим допълнително очакванията си. Освен това забелязах преди няколко дни в пресата, че МВФ също ревизира прогнозата си за България до 0.8%. Така че определено е налице натиск в посока надолу, който е свързан с нестабилността в заобикалящата среда. Положителното е, че България е последователна по отношение на фискалната си дисциплина и икономиката продължава да оперира в условия на валутен борд, който, макар и да налага известни ограничения, продължава да се радва на доверие.

Кои са основните предизвикателства, с които България трябва да се справи, за да постигне потенциала си за растеж?

Структурни реформи е много широко понятие, но това, което имаме предвид, е най-вече подобряването на бизнес средата. Става въпрос за неща като улесняването на наемането и обучението на млади хора, улесняването на процедурите по обявяване в несъстоятелност на компании, отваряне на достъпа до пазара в енергийния сектор, позволяване на общините да имат по-добър контрол върху собствените си финанси. Това са области, които биха оказали влияние върху възможностите за действие на инвеститорите, както и върху нашите собствени възможности да финансираме добри проекти. Бих споменал и още една сфера, която според мен определено е приоритет – става въпрос за изграждането на административен капацитет за реалното оползотворяване на големите възможности, които предоставят структурните фондове и които в голямата си част към момента не се използват.

Какви са другите планове за дейността на ЕБВР в България?

Освен енергийната ефективност приоритет за нас е и енергийната сигурност – т.е. това, което можем да направим, за да подпомогнем разработването на нови възобновяеми източници на енергия или за по-добра газова или петролна свързаност на България с останалата част от региона. Друга сфера, върху която се фокусираме, е бизнес секторът – говоря както за местни, така и за чуждестранни компании, били те големи или малки. Става въпрос например за подпомагане на фирмите да преструктурират балансите си. Необходимостта от това е донякъде и наследство от кризата – има компании със значителна задлъжнялост, които преди кризата са били финансирани от местните търговски банки, но в момента им е по-трудно да привличат средства и са обременени с краткосрочен дълг или от недостатъчен капитал, което спъва способността им за по-нататъшни инвестиции.

Как се вписва в това подкрепата за банковия сектор, която също е част от стратегията на ЕБВР за България?

Банките са един от каналите, които използваме, за да подпомагаме предприятията – такъв е например случаят с рамката за енергийна ефективност, която подписваме днес. Освен това обаче говорим и за кредитни линии, които отпускаме на банките за финансиране на малкия бизнес, или пък за финансиране, което предоставяме на лизингови компании. От друга страна, сме на разположение да подпомогнем банковия сектор в случай на необходимост от допълнителна подкрепа за укрепването на стабилността. Както знаете, в началото на кризата, през 2009-2010 г., ЕБВР направи много в тази посока в региона. Днес вече виждаме, че банките започват да се справят с потребностите си малко по-самостоятелно – предприемат различни мерки за рекапитализиране, било то на местно ниво или на ниво своите банки майки. Към момента смятаме, че ситуацията в банковия сектор в България е стабилна.

В началото на кризата ЕБВР се включи в т.нар. Виенска инициатива, чиято цел беше да гарантира, че банките в ЦИЕ няма да бъдат "изоставени" от западноевропейските си майки...

Не съм толкова притеснен от евентуално "изоставяне", колкото за координацията между регулаторите в страните от Западна Европа и ЦИЕ. Всъщност всички западни банки майки подкрепиха дъщерните си дружества в ЦИЕ. Естествено някои от тях трябваше да преосмислят присъствието си в региона, така че някои от институциите бяха обявени за продажба. В това обаче няма проблем, стига подкрепата за тях да продължи до момента, в който собственикът им се смени. Реално погледнато, целта на стартиралата вв началото на 2012 г. "Виена 2.0" е да подобри сътрудничеството между регулаторите в страните, в които са банките майки, и тези в страните, в които са дъщерните им дружества. Идеята е да се гарантира, че от всички страни има диалог, така че интересите на дъщерните банки в региона да са защитени. Тоест да се гарантира, че изтеглянето на бизнес от страна на западните банки от региона (т.нар. deleverage) да е колкото се може по-малко, а там, където е неизбежно, да се прави по внимателно координиран начин без резки промени.

Има ли нужда от такова изтегляне?

Преди кризата наблюдавахме период на много бързо разрастване на банковия сектор и на, бих казал, относително лесни кредити. Смятам, че е нормално да видим някакво коригиране в това отношение, тъй като този бърз ръст не беше устойчив, а и кредитните политики бяха малко хлабави. Така че би било нормално това да се преосмисли и някои от тези практики да не се повтарят. Всички трябва да си научим урока, т.е. вероятно банките ще станат по-консервативни, а някои от тях ще свият бизнеса си в опит да "преглътнат" активите, които придобиха в миналото.

Основните притеснения за свиването на бизнеса са покрай отписването на гръцкия дълг, но все пак там вече има известна яснота. Какво мислите обаче за другите страни от периферията на еврозоната?

Очевидно случващото се в Гърция оказа влияние върху останалата част от континента, но като цяло Югоизточна Европа успя да се справи сравнително добре. Гръцката ситуация е процес в развитие – действително бяха взети известни решения и споразумения, но ще отнеме време за прилагането им. Подобни рискове има навсякъде другаде в Европа. Усещането ми е, че ситуацията ще продължи да бъде управлявана по отговорен начин от всички партньори в Европа. Продължаваме да наблюдаваме фундаментален ангажимент към еврото и европейския проект, така че страните, които имат висок потенциал за растеж, са в състояние да изпълнят тези очаквания. И това се отнася за всички страни в региона. Разбира се, има причина за притеснения заради случващото се навън, но смятам, че България трябва да продължи да се фокусира върху това как да направи собствената си икономика по-привлекателна. Това е особено важно именно във времена на криза. Така че мога да се върна към посланието ни – за структурни реформи, за поощряване на конкурентоспособността на българските фирми и за привличане на чуждестранни инвестиции.

Жан-Марк Петершмит е управляващ директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за Централна и Югоизточна Европа. С него разговаряме за стартиращата на 25 април съвместна програма между банката и министерството на икономиката за финансиране на проекти за енергийна ефективност на малки и средни предприятия. В рамките на програмата ЕБВР ще отпусне кредитни линии на обща стойност 150 млн. евро на банки в България, а още 150 млн. евро ще бъдат предоставени от средствата по оперативна програма "Конкурентоспособност".

Разкажете ни малко повече за стартиращата процедура за енергийна ефективност?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    unused88 avatar :-|
    unused88

    Хубав съвет за подобряване на бизнес средата,
    но това трябва да го разберат и тези от които зависи
    това подобряване.
    "добре облечени бизнесмени" не могат да създадат
    бизнес среда за други хора.
    Те работят само за себе си.

  • 2
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Много добър анализ на икономическата ситуация в България и Европа. Много добри инициативи и конкретни действия за повишаване на енергийната ефективност, стимулиране на малки и средни фирми, които губят най-много по време на криза!

    България има нужда от специална правителствена програма за възпитаване и стимулиране на предприемачи. Трябва да се стимулират хората да опитват нови бизнес идеи и да им се помага в началото, когато е най трудно.

  • 3
    petar_333 avatar :-|
    petar_333

    защото сме много търпелив народ,затова!

  • 4
    iml04581625 avatar :-|
    Dimitar Vrachev

    Устояваме на кризата,няма що! Човек може до живее на хляб и вода,но това не е достатъчно.А за да стане добра бизнес средата,трябва да депортираме цялата администрация зад граница,барабар с правителството и да внесем германска.Циганите ни да започнат спешен курс по трудово обучение и по спазване на правилата.А германците знаят как точно да ги научат.

  • 5
    vadin avatar :-P
    Novakov

    Устояваме на кризата ли?
    Може би живея в някакъв паралелен свят?

    Явно, истина е това, което пишат и излъчват медите, а онова, което очите ми виждат и ушите ми чуват, просто не е вярно:)))

    Всички сме си екстра и живеем в рая.
    Как изобщо не съм го видял досега!?

  • 6
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    Хмм..май реклама . Тоа не знае, че колкото го държим в топките - толкова плодиме..
    Ние имаме 4 сезона - и ми дреме на шапката за плажове на север.
    И да не забравяме - след 100 години в черно море ще има само руски атомни подводници. За още 100. ..Умната и днес ..и утре.
    ...тъ, докато плащаме сме най правилните..да ви приседне еднодневки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK