Гъвкавите икономики по-лесно ще създадат зелени работни места
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гъвкавите икономики по-лесно ще създадат зелени работни места

Структурният преход в икономиката ще е болезнен, твърди Азис Бузахер

Гъвкавите икономики по-лесно ще създадат зелени работни места

Експертът по околна среда в Световната банка Азис Бузахер пред "Капитал Daily"

Георги Жечев
4042 прочитания

Структурният преход в икономиката ще е болезнен, твърди Азис Бузахер

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


България е уязвима заради горивата, но може да бъде адаптивна
Бюрокрацията в ЕС спъва новаторските проекти

Д-р Азис Бузахер е главен експерт по околна среда в Световната банка. Той отговаря за политиките в Европа и Централна Азия относно климатичните промени, наблюдава и икономическите процеси в България. Разговаряме за зелените бизнес възможности в условия на криза по време на форум "Зелена икономика", организиран от "Капитал" във вторник.

Господин Бузахер, изнесохте презентация за икономическия растеж и заетостта, която е проблем в цял свят. Какви политики могат да се приложат в тази сфера?

- Погрешно е схващането, че зеленият икономически растеж автоматично води до зелени работни места, това е въпрос на време. Опитът сочи, че в краткосрочен план този растеж ще доведе до загуба на работни места. Ако въведете нов данък върху тежките замърсители, за да накарате компаниите да позеленеят, това ще свие бизнеса и ще намали заетостта. Но когато икономиката се реорганизира и служителите се преквалифицират, дългосрочно това води до нови бизнес възможности. В енергетиката, особено при възобновяемите източници (ВЕИ) и енергийната ефективност, се създават нови работни места, но това е един специфичен сектор.

От гъвкавостта на икономиката, държавната политика и пазара на труда зависи дали чрез преквалификация загубената заетост ще бъде възстановена. Например преди няколко години Германия въведе екотакса върху емисиите, която незабавно оказа отрицателен икономически ефект и оскъпи енергията. Заради структурата на германската икономика таксата доведе до големи спестявания на енергия. Правителството "рециклира" приходите от тази мярка, за да финансира новаторски предприятия, които създават заетост. Говорим за 150 000 работни места в средносрочен план. Политиките за позеленяване трябва да вървят ръка за ръка с тези в областта на труда и иновациите, както и с предприятията, търсещи нови пазари.

Може ли чрез зелени мерки България да създава работни места?

- Страната е уязвима, защото икономиката й е въглеродно интензивна, т.е. силно зависи от изкопаеми горива. Тя е податлива на загуба на заетост в прехода към зелена икономика. Но въпреки че не е като Германия, която умее бързо да се приспособява, България също е адаптивна. Има индикации, че в сектора на услугите и в част от производството се правят иновации. Не мога да прогнозирам колко време ще отнеме, но правителството полага усилия за преминаване към по-новаторски сфери за правене на бизнес.

На форума похвалихте механизма на преференциалните цени за екоенергия. Има ли други скрити инструменти?

- Тарифите са твърде специфични за енергийния сектор. Икономиката ви е свързана със замърсяващи бизнеси. Ограничаването на парниковите емисии чрез въглеродни такси може да се окаже много добър инструмент. Но набраните средства трябва да се използват за зелени проекти и обучение на хората, за да са подготвени за нов тип работа.

Въглеродният данък е доста оспорвана идея в Европа. Как ще я защитите?

- Да, но не е задължително мярката да се прилага спрямо въглеродните емисии. Може да се облагат суровините, влагани в производството, от гледна точка на енергийното им съдържание. За да се развиват технологиите и ефективността, стойността на замърсяването трябва да се повиши. Няма съмнение, че структурният преход в икономиката ще е болезнен, не разполагаме с едно-единствено просто решение.

Изглежда, че САЩ и Европа губят съревнованието с Китай в зелените технологии. Защо и какво може да се предприеме?

- Китай е възприел агресивни държавни програми, в момента страната има най-много зелени патенти. Пекин има специален фонд за иновации, предоставя евтини кредити, както и рискови капитали, които се дават на малки фирми, за да разработват нови продукти. Нека не забравяме, че Китай може да си позволи икономии от мащаба и евтина работна ръка, което е важно.

САЩ се опитват да се развиват в енергийната ефективност, ВЕИ и ядрените мощности. Проблемът с ЕС е, че е икономика на две скорости, разделена между ЕС-15 и останалите. Смятам, че структурните фондове трябва да бъдат преосмислени. Заради бюрокрацията проектите и парите се движат бавно. Трябват повече средства за иновации и рисков капитал. Европа може да се специализира например в машиностроенето и автоиндустрията. В земеделието също има възможности, защото днес потребителите все повече търсят чисти продукти.

Защо глобалната дискусия за климатичните промени напоследък губи импулса си?

- Импулсът наистина се загуби, икономическата криза също има вина. Темата стана политически чувствителна - въпросът чия е отговорността за измененията в климата така и не получи отговор. Развиващи се държави като Китай и Индия не са склонни да правят компромиси. В момента няма достатъчно средства, за да се покрият разходите по смекчване и адаптиране към последствията от климатичните промени. Международните институции, които се занимават с този проблем и финансирането на мерките, не са постигнали консенсус. Но нямаме друг избор – развитите държави трябва да променят тактиката и стратегията си, защото накрая и богатите, и бедните ще загубят.

България е уязвима заради горивата, но може да бъде адаптивна

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK