Голямата кабелна разпродажба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Голямата кабелна разпродажба

Shutterstock

Голямата кабелна разпродажба

Консолидацията на пазара за доставка на интернет и телевизия продължава, но големите сделки остават в миналото

30856 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Повече от десетилетие след като на тогава тромавия телекомуникационен пазар в България се появиха първите малки доставчици на интернет и кабелна телевизия, сега техният бизнес е достигнал критичната точка на конкуренцията - онзи етап, когато нароилото се множество играчи започва постепенно да се консолидира. Бавно, но сигурно, леко пренебрежително наричаните кабеларки стават собственост на по-големите компании от бранша. Моментът, в който собствениците им осъзнаха, че романтичният етап от бизнеса е отминал и той вече "ерозира" от силната конкуренция и ниските цени, съвпадна с момента, когато по-големите телекоми се оказаха притиснати от намаляващи заради стагнацията приходи и засилваща се регулация и решиха да потърсят допълнителни източници на пари, навлизайки в нови сегменти на пазара. Така купувачите са готови да купуват, продавачите - да продават, и сделките, макар и не задължително големи, са чести. За щастие на потребителя обаче засега няма сигнали неизбежната консолидация да доведе до по-високи цени или по-лошо качество на услугата.  

Малките господари на голямото шоу

За да стартира фирма за доставка на интернет и телевизия, няма нужда от лиценз или каквото и било одобрение от някой регулатор. Бизнесът е на уведомителен режим към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). По нейни данни към момента в публичния регистър на предприятията, заявили намерение да предоставят услуги чрез кабелна мрежа за пренос на данни, има 736 фирми, а трите най-разпространени технологии за достъп до клиентите са предлаганият от БТК ADSL, добре познатият LAN - кабелна мрежа за пренос на данни, и CaTV - кабелна мрежа да осигуряване на радио- и телевизионни програми. Именно сравнително късното въвеждане на ADSL от историческия оператор през 2004 г. по мнение на регулатора е причина още от началото на века в България лесно и бързо да започне навлизането на LAN мрежите. Много от потребителите всъщност не се интересуват по каква технология получават интернет и телевизия - за тях важното е да имат и двете. Именно затова и от около две години участниците на пазара се стремят да предложат пакетна услуга.

Кой кой е

Макар и да няма точен анализ на сектора, като най-големи участници в него се оформят няколко компании: БТК, "Мобилтел", "Булсатком" и "Близу". Пак те са и най-активните в процеса на консолидация. Това, което бавно, но сигурно се случва вече от две години, е, че именно тези играчи постепенно изкупуват по-малки оператори, техните мрежи или части от мрежите и съоръженията им. Същите компании използват и втория възможен метод за по-широко навлизане на пазара -  изтласкването на останалите чрез изграждане на повече собствена инфраструктура. По информация от секторно проучване, поръчано от един от големите оператори, към края на 2011 г. около 22% от пазара за доставка на интернет като брой абонати се държи от ADSL-а на БТК, 15% има "Близу", 9% - "Мобилтел", и 6% - "Булсатком". Следващите в класацията са с едва малко над 1 на сто от пазара. При разпространението на телевизия пък най-голям е сателитният оператор "Булсатком" с 35% от абонатите, следван от "Близу" с 18.5%, БТК с 5.1%, СКАТ с 3.1%, "Опти Спринт" с 2.6%, и М Sat с 1.9%. Тук "Мобилтел" е на 16-ото място с около 1 на сто от абонатите.

Виж кой купува

За момента най-голяма остава сделката, с която "Мобилтел" през септември 2010 г. купи "Спектър нет" - тогава вече собственик на "Орбител" и "Мегалан", за 72 млн. евро (в "Спектър нет" акционери преди сделката бяха издателите на "Капитал" Иво Прокопиев през "Алфа телеком" и Теодор Захов). Навлизането на най-големия мобилен оператор в България в този бранш продължи, като другите сделки бяха по-малки. Компанията купи "Ево" - Велико Търново, която предлага интернет и телевизия освен в Търново и Горна Оряховица в още близо 20 населени места в района. Цената, платена за "Спектър нет" и "Мегалан" от средно 800 евро на абонат, така и не бе постигната при никоя от следващите покупки. Според изпълнителния директор на "М-Нетуърк" (дъщерна на "Мобилтел" за управление на двете интегрирани фирми) в случая цената на абонат не може да е измерител за сектора по простата причина, че фокусът на "Спектър нет" например не са обикновените домакинства, а бизнес абонатите, при които средният месечен доход не е 15-20 лв., а може да достигне десетки хиляди левове. По данни на "Мобилтел" към края на 2011 г. фиксираната мрежа на оператора покрива 850  хил. домакинства (това е обхватът на мрежата й, а не реални абонати), което е с 60% повече спрямо предходната година. Данните за абонатите са търговска тайна, но увеличението за година при клиентите на цифровата телевизия е над два пъти и половина, а при интернет достъпа - 21%. "Именно засилващият се интерес на клиентите към пакетни услуги предпоставя консолидацията на пазара и е един от факторите за нови сделки", твърди Николай Кичев.

Класическият конкурент и тук е БТК. Макар и да продължава да залага на своя ADSL, компанията също инвестира в покупка на кабелни мрежи (една от големите такива например е софийската Net Is Sat). "Стратегията ни е фокусирана върху развитие на собствена оптична мрежа, но се допълва и от придобивания на оператори", каза Атанас Добрев, главен финансов директор на БТК. По информация от пазара бившият монополист при фиксираните гласови услуги води преговори за покупка на 4-5 от немалките градски мрежи в страната. Отделно БТК развива собствена оптична мрежа. Към момента по думите на Атанас Добрев тя може да предложи интернет по оптичен кабел на 200 хил. домакинства в София и Варна. Цялостният замисъл е до края на годината достъп до оптична връзка за високоскоростен интернет от БТК да имат близо 4000 хил. домакинства в страната. "Стратегията ни е да полагаме оптика възможно по-близо до клиента, за да осигурим по-добро качество на услугата", твърди Добрев. Безспорно, каквито и да са амбициите на БТК, те занапред ще зависят от волята на евентуалния й нов собственик. Компанията е в процес на продажба, като на етапа най-вероятен купувач изглежда да е турският "Тюрксел".

Извън обичайното дуо в телекомуникациите като трети силен играч в доставката на интернет се очерта "Булсатком". "Само за 2011 г. сме инвестирали между 10 и 12 млн. лв. в изкупуване на интернет мрежи", каза търговският директор на сателитния оператор Тинко Тотев пред "Капитал". По думите му компанията е погълнала досега мрежите на около 15 кабелни оператора в страната, от които десетина са по-съществени (такава е например столичната "Люлин нет"). Стратегията на фирмата според Тотев е да се изкупуват не цели дружества, а части от техни мрежи или пък само активи - оптични кабели, LAN мрежи, сървъри. В резултат от всички сделки около една трета от сегашните абонати на "Булсатком" са "привключени" от други оператори. Макар и да набляга на областните градове, сателитният оператор инвестира в сделки в цялата страна, като целта специално в неговия случай е ясна - да предложи цифровата си сателитна телевизия в пакет с интернет достъп. Такава пакетна услуга "Булсатком" предлага от средата на миналата година, но засега абонатите на тв сигнала са пет пъти повече от тези на интернет. Специално при сателитния оператор според източници на "Капитал", пожелали анонимност, активността при покупките на кабелни доставчици напоследък е спряна, а някои от последните сделки все още не са платени. Причината е, че "Булсатком" взе от КРС лиценз и честоти за изграждане на мрежа за мобилен пренос на данни и глас, която струва 19 млн. лв. Предвид голямата сума, която още не е внесена изцяло, и изобщо мащаба на проекта съвсем разбираемо е, че компанията търси допълнително финансиране. По данни от Търговския регистър тя има два кредита за общо 4.75 млн. евро към Банка ДСК и 4 млн. евро и 6 млн. лв. към Ситибанк, клон София, изтеглени през втората половина на 2011 г.

20

млн. лв. са необходими, за да се изгради оптична кабелна мрежа за 30 хил. абонати в градска среда, показват сметки на "Булсатком".

Същото според различни източници от бранша важи за "Близу" - дружество, създадено през 2010 г. от сливането на "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупката на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT V за 120 млн. евро. По думите на техническия директор на компанията Васил Щонов през последните две години тя е инвестирала по над 25 млн. евро в интернет достъп, фокусирайки се изцяло в големите градове. Макар и тя да предлага пакетна услуга от телевизия и интернет, и в нейния случай клиентите на телевизията са значително повече. За момента "Близу" имат реално купен по един оператор в Добрич и Монтана - съответно "Линк БГ" и "Монт 7", и по един в Сливен, Куклен и Чирпан. "На даден етап имаме интерес да купуваме мрежи, но не и в момента", твърди Щонов. "Категорично нямаме интерес към най-малките на пазара, а по-големите имат нереалистични очаквания за цена на абонат, които са резултат от сделката на "Мобилтел", обяснява той. Според информация от конкуренти "Близу" през последните месеци дори е продала част от съоръженията, купени преди време, и е направила съкращения на персонал. "Изкарваме много повече, отколкото дължим, и сме вдигнали пазарния си дял в големите градове двойно само са 20 месеца", твърди обаче Щонов. Според Търговския регистър "Близу медиа енд броудбенд" е заложена като предприятие пред Уникредит Булбанк срещу 185 млн. евро - сума, която се получава като резултат от няколкото сделки, след които "Евроком кабел" и "Кейбълтел" стават собственост на щведския финансов инвеститор.

Натискът от държавата

Макар и секторът да си остава сравнително слабо регулиран от КРС, факт е, че натискът към операторите да приберат мрежите си под земята напоследък се усилва. И именно компаниите, които мълвата от бранша поставя в незавидно финансово положение, градят, където е възможно, собствени канални мрежи, за да избегнат зависимостта си от БТК. "Булсатком" например вече има изцяло собствена такава мрежа в Димитровград и частично в Добрич, а "Близу" - в Стара Загора. "Телекабел" пък прави същото в Пазарджик. Удоволствието да имаш свои канали обаче е значително по-скъпо и сложно за изпълнение от обикновената въздушна мрежа. За да се стартира подобен проект в една община, средната сума на депозита, който тя иска като гаранция, е 500 хил. лв. например за две години, обясниха от "Булсатком". Затова и по-малките оператори предпочитат или да плащат на БТК, или да останат буквално във въздуха.

Обект на жеLANие

Макар и в КРС да липсва информация за разпределението на пазара по градове, активните в изкупуването на по-малки мрежи компании имат такива собствени проучвания. Те показват, че операторите, които представляват по-съществен обект на интерес за тях и имат над 5 хил. абонати, не са толкова много. В София например това са Net 1, Power net, Optic com, Online direct, Speedy net, Traffic net. В Бургас това са "Ком нет", която има мрежа и в София и Пловдив, Digicom, "Бургас нет". За Варна очаквано това са MSat и "Интер билд", в Пловдив - "Визио", "Кул бокс" и N3, а в Русе - "Нетуърк".

Което и да е подобно проучване впрочем няма как да е напълно достоверно по една проста причина - операторите не разкриват истинския брой на абонатите си, защото им е финансово неизгодно. Плащането на доставчиците на съдържание - телевизиите, се договоря именно на абонат. И за да внасят по-малки годишни такси, доставчиците на сигнал просто крият клиенти, а достоверен метод за проверка на обявените цифри засега няма. КРС мълчи по въпроса, а телевизиите са принудени да се доверят на информацията от доставчиците. От bTV например обясниха, че веднъж годишно поръчват изследване за броя абонати при социологическа агенция, но се чувстват ощетени от непрозрачността на декларираните данни, както и от факта, че абонатите на "кабеларките" не могат да избират кои канали да получават от доставчика си. "Основна роля за осветляване на данните би трябвало да имат регулаторните органи", коментира Маринела Димитрова, директор "Разпространение" и "Нови медии" в "Нова броудкастинг груп". От компанията обаче признават, че сами поръчват одиторски проверки на данните за абонати на някои от операторите. 

Краят на златния век

Каквото и да е конкретното развитие на пазара на интернет и тв доставки, повечето участници на него са категорични за няколко неща. Първо - златната ера на големи печалби безвъзвратно е отминала и операторите, които и да са те, вече по-трудно ще изкарват пари. Второ - нов голям инвеститор в бранша не се очаква. Трето - консолидацията ще продължи, но без да се плащат космически суми на абонат. И четвърто - за потребителя промените няма да са в отрицателна посока, а напротив.

Колко се печели от доставка на интернет 

Обичайната печалба при бизнеса с доставка на интернет и тв сигнал при фирмите в България е не повече от 30%, като за някои от по-зле позиционираните от тях числото може да падне до 10%, твърдят повечето участници на пазара. В същото време възвращаемостта на инвестициите в мрежи от този тип е сравнително бърза, като се има предвид дългосрочният им характер - обичайно тя е не повече от три години. По-добрите времена на кабелните оператори вече отминаха, смятат както бившият собственик на "Спектър нет" Теодор Захов (съиздател на "Капитал" - бел. ред.), така и например главният финансов директор на БТК Атанас Добрев. И доколкото средният приход от класически абонат-домакинство не надвишава 30 лв. месечно и едва ли ще се вдига, ако някой от сегашните притежатели на "кабеларки" има очакване за висока цена, която да получи при продажбата на компанията си, то едва ли ще се сбъдне. Според Тинко Тотев от "Булсатком" при придобиванията напоследък цените варират между 100 и 500 лв. на абонат в зависимост от степента на развитие на мрежата, доколко тя има нужда от подмяна и доколко е узаконена. Данните на БТК пък са за цени между 200 и 300 евро на абонат. Прогнозата на повечето експерти е, че до две години цените при този тип сделки ще паднат до нивата, валидни в момента в Румъния - средно 90 евро на абонат за LAN мрежа и 50 евро за абонат на CaTV оператор.

 
Източник: Фондация „Приложни изследвания и комуникации“
Източник: Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, КРС

Повече от десетилетие след като на тогава тромавия телекомуникационен пазар в България се появиха първите малки доставчици на интернет и кабелна телевизия, сега техният бизнес е достигнал критичната точка на конкуренцията - онзи етап, когато нароилото се множество играчи започва постепенно да се консолидира. Бавно, но сигурно, леко пренебрежително наричаните кабеларки стават собственост на по-големите компании от бранша. Моментът, в който собствениците им осъзнаха, че романтичният етап от бизнеса е отминал и той вече "ерозира" от силната конкуренция и ниските цени, съвпадна с момента, когато по-големите телекоми се оказаха притиснати от намаляващи заради стагнацията приходи и засилваща се регулация и решиха да потърсят допълнителни източници на пари, навлизайки в нови сегменти на пазара. Така купувачите са готови да купуват, продавачите - да продават, и сделките, макар и не задължително големи, са чести. За щастие на потребителя обаче засега няма сигнали неизбежната консолидация да доведе до по-високи цени или по-лошо качество на услугата.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    От една година М-тел влезнаха в блока, с 80-90 имота- тип етажна собственост и имат 3 клиента, 2 от които преди бяха на Spectrum net. A предложенията са добри - PON - оптика до компютъра.
    Много е инертно всичко, хората не сменят лесно.

  • 2
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Цена от 90 € на абонат ми се вижда твърде малко. Ако едно домакинство плаща 18-20 лв средно/месечно. Около 220 - 240 лв годишно. Това е една добра инвестиция.

  • 3
    ju_li avatar :-|
    ju.li

    Дано кварталния ми доставчик издържи на натиска, не желая да се връзвам с нито един от изброените по-горе...

  • 4
    tel_112 avatar :-|
    Мазен чех

    За интернета задължително ползвам малък доставчик без договор. В нашия динамичен свят е лудост да сключваш едногодишни или двугодишни договори.

  • 5
    zlatina3 avatar :-|
    HAGBARD

    С Близу определено не е препоръчително да се свързва човек.

  • 6
    dnevniklive avatar :-?
    dnevniklive

    Браво на Ники Горчилов, човекът сега си изнася ноу-хауто за Индия.

  • 7
    kerouac avatar :-|
    Александър

    Много добра статия. Истината е, че за пакети повечето плащаме средно по 30-35 лева месечно на оператора.

  • vloti

    Булсатком изкупи ланмрежи и срина качеството. "За щастие на потребителя обаче засега няма сигнали неизбежната консолидация да доведе до по-високи цени или по-лошо качество на услугата." 50% лъжа. Цените не са високи , но качеството често е буквално трагично!

  • 9
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    скоростта отдавна не е решаваща
    Търси се качество и поддръжка


    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    [quote#6:"dnevniklive"]Ники Горчилов, човекът сега си изнася ноу-хауто за Индия[/quote]
    Човека(бивш собственик на Орбител) да не е направил там оператор ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK