Тодор Ялъмов: В България на пазара ще останат 10-15 оператора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тодор Ялъмов: В България на пазара ще останат 10-15 оператора

Тодор Ялъмов: В България на пазара ще останат 10-15 оператора

Експертът във фондация "Приложни изследвания и комуникации" пред "Капитал"

Юлиян Арнаудов
9628 прочитания

© Надежда Чипева


Как се развива пазарът за фиксиран интернет в България през последните две години?

- Най-вече - окрупнява се. Процесът беше естествен и очакван. Първо, защото икономията от мащаба идва от управлението на по-голяма мрежа. Второ - необходимостта от инвестиции, най-вече в оптика, накара малките независими доставчици да предпочетат да излязат от пазара, продавайки бизнеса си. Този процес не остана без сътресения, предимно по отношения на качеството и поддръжката на клиентите. Защото при окрупняването обикновено се режат местата на системните администратори и на хората от поддръжката. Направиха се кол-центрове, при които предимството на прекия контакт с клиентите компенсира частично качеството на услугата. Имаше две тенденции - едната е на изцяло нови играчи, които навлизаха на пазара, като купуваха малки и не толкова малки компании с чисто инвестиционна цел. Някои от тях не успяха. И другата - един участник на пазара изкупува свой конкурент, за да подкрепи растежа на бизнеса си. Заедно с окрупняването най-големите компании полагаха много оптика: и до краен клиент, и нови трасета из страната. Което затвърди лидерската позиция на България в Европа при качествения широколентов интернет. Има го все още проблема, включително при някои от големите доставчици, че не са вкарали кабелите си под земята. Това довежда до големи рискове за клиентите, като едва през последните няколко месеца има индикации, че правителството ще приложи ефективно забраната във въздуха да има кабели. Интересно развитие е, че оптика се полага дори и в селата. Доскоро се смяташе, че има много ясно разграничаване между бързия и евтин интернет в големите градове и не толкова качествения достъп до глобалната мрежа по селата. Но тъй като цените на оптичните кабели паднаха сериозно, всъщност вече всеки я използва. След, да кажем, десет години в страната ще има не повече от 10-15 компании в този бизнес.

Какви са предимствата на малките и на големите играчи? Изменя ли се качеството на услугата при навлизането на големи компании като мобилните оператори?

- Така зададен, въпросът предполага, че един и същ потребител може да си избере малък или голям доставчик. Един вид избираш дали да си купиш зеленчуците от кварталното магазинче или от хипермаркета. При интернета не е съвсем така. Изборът обикновено е или от два малки, или от два-три големи. В големите градове може да се каже, че няма малки, а в по-слабо населените места изборът е, да речем, между "Виваком" с техния ADSL и някой от малките регионални доставчици. Ако последните са по-напредничави и предлагат по-качествен достъп, печелят пред телекома. Техният недостатък обикновено е по-ненадеждната мрежа и опасността от чести аварии. Исторически погледнато обаче, ако се обадиш на малкия доставчик за някакъв проблем, той на място ти свършва и някоя друга работа. Много често LAN операторите навремето освен интернет бяха и IT поддръжка - чистеха ти компютъра от вируси, обучаваха те да работиш с него и др. Това е добавена стойност на малките доставчици, които, особено в селските райони, продължават да съществуват и предлагат и други услуги като инсталиране на антивурисен софтуер и др. В големите градове такива услуги практически не се предлагат от операторите. Кол-центровете могат да свършат някаква работа, но не на всички потребители е достатъчно. С течение на времето обаче хората се научават да оперират с компютрите си и тази услуга ще стане излишна. След пет години най-вероятно няма да има нужда от нея никъде, дори и по селата. А когато и кабелите влязат напълно под земята, ще има и по-малко нужда от физическа поддръжка на мрежата.

Кои доставчици са най-активни при полагането на нова инфраструктура?

- Типичният модел на нова инфраструктура са малките независими оператори, които полагат оптика по най-прекия път, ако ще и през полето. Разбира се, и големите също започнаха целенасочено и агресивно да развиват широколентов интернет извън големите градове. "Виваком" и "Мобилтел" изявиха намерения да развиват технологии, които да са конкурентни на пазара. В големите градове "Виваком" загуби много. Все още има голяма база в по-малките и прави всичко възможно да остане пазарен лидер там. Предимството да имаш канална мрежа е огромно. Няма компания с капацитет да развива цялата страна.

Какви други технологии за широколентов интернет са популярни в България освен оптиката?

На първо място всички слагат оптика, но освен нея - 4G, широколентово Wi-Fi разпръскване и др. Wi-Fi като последна миля (достигане до крайния потребител) се използва най-вече от малки доставчици, особено в труднодостъпни райони с разпръснати къщи. С тази технология просто се слагат няколко антени, вместо да се опъват кабели. За "Виваком" подмяната на всички медни жици с оптика не е много удобна стратегия. Да направят оптика до дома е трудно. А и ако направят достатъчно добро свързване с клиентите си, ще трябва да пуснат конкурентите си през собствената си мрежа с възможност за преносимост на номерата. Затова в някои райони те изграждат безжична последна миля за обикновената телефония.

Успява ли КРС да регулира цената за достъп до каналите на БТК?

Като се има предвид монополното положение на БТК в случая, държавата има право да се намеси и да каже има ли злоупотреба с тези цени. Но е трудно да се пресметне колко точно е справедливата тарифа. Ако сега изградиш такава мрежа и изчислиш разходите, тогава може да се дадат такива стойности. Но смятам, че този проблем ще отшуми от само себе си с навлизането на новите технологии. Междувременно, няма лошо КРС да регулира цената. БТК няма да загуби много, а другите няма да спечелят много. Малките и по-големи доставчици ще останат с чувство за несправедливост, че каналната мрежа на БТК е подарена от държавата, а акционерите на телекома са си в правото да кажат, че това е тяхна собственост и искат да печелят от нея. Исторически погледнато, ако БТК беше по-стриктна при спазването на собствените си права в предишни години, българският интернет пазар нямаше да се развие до сегашните нива. Има достатъчно успешни примери като "Мегалан", които работят изцяло в каналната мрежа на БТК от самото начало и те доказват, че цените не са толкова голяма спирачка за развитие.

Има ли потенциал за растеж на пазара?

Темповете на растеж ще намаляват. В момента по наши оценки 50-60% от населението има интернет вкъщи. Съвсем естествено е ръстът да се забави. Следващите една-две години той ще е 5-10%, но после няма да е на тези нива. Много изследвания показват, че дори навсякъде да имаш интернет, една категория от населението никога няма да започне да го използва. В момента е фантазия над 75% от хората да ползват мрежата. В същото време пазарът има огромни възможности за нарастване от гледна точка на услуги. Интернетът вече не е и няма да бъде отделна услуга и ще има все по-силна конвергенция между интернет, кабелна телевизия и телефония. След 5-10 години поне половината телевизори ще са интернет телевизори. Домакинствата, които в момента не са свързани по традиционния начин, ще имат достъп до глобалната мрежа през телевизора. В един момент ще стане трудно да различиш традиционната телевизия от цялото съдържание, което се гледа в интернет. Ще можеш да си сглобиш собствена телевизия от съдържанието на мрежата. Въпросът е кои компании и как ще се възползват от този потенциал. Бъдещето на интернет пазара е свързано с интеграцията и вграждането му в нови услуги от типа "умни мрежи" - управление на електричеството в домовете, транспортните системи, включването на автомобилите и др. Например до десетина години всичките коли ще са свързани с глобалната мрежа.

Визитка

Тодор Ялъмов е икономист и математик, старши анализатор във Фондация "Приложни изследвания и комуникации" и преподавател по управление в Стопански Факултет на СУ "Св. Кл. Охридски".  Изследва информационните и комуникационни технологии, иновациите, сивата икономика и гражданското общество в България повече от 10 години. В периода 2008-2012 е координатор на Мрежата ECAbit от бизнес инкубатори и технологични паркове в Източна Европа и Централна Азия и съосновава Mobile Monday в Кишинев и Баку. Съавтор на годишния доклад за състоянието на иновациите в България ИновацииБГ. Работи за популяризирането на науката, технологиите и предприемачеството сред децата. Измисля задачи по геометрия. Иска да може да гласува по интернет на следващите избори.

Как се развива пазарът за фиксиран интернет в България през последните две години?

- Най-вече - окрупнява се. Процесът беше естествен и очакван. Първо, защото икономията от мащаба идва от управлението на по-голяма мрежа. Второ - необходимостта от инвестиции, най-вече в оптика, накара малките независими доставчици да предпочетат да излязат от пазара, продавайки бизнеса си. Този процес не остана без сътресения, предимно по отношения на качеството и поддръжката на клиентите. Защото при окрупняването обикновено се режат местата на системните администратори и на хората от поддръжката. Направиха се кол-центрове, при които предимството на прекия контакт с клиентите компенсира частично качеството на услугата. Имаше две тенденции - едната е на изцяло нови играчи, които навлизаха на пазара, като купуваха малки и не толкова малки компании с чисто инвестиционна цел. Някои от тях не успяха. И другата - един участник на пазара изкупува свой конкурент, за да подкрепи растежа на бизнеса си. Заедно с окрупняването най-големите компании полагаха много оптика: и до краен клиент, и нови трасета из страната. Което затвърди лидерската позиция на България в Европа при качествения широколентов интернет. Има го все още проблема, включително при някои от големите доставчици, че не са вкарали кабелите си под земята. Това довежда до големи рискове за клиентите, като едва през последните няколко месеца има индикации, че правителството ще приложи ефективно забраната във въздуха да има кабели. Интересно развитие е, че оптика се полага дори и в селата. Доскоро се смяташе, че има много ясно разграничаване между бързия и евтин интернет в големите градове и не толкова качествения достъп до глобалната мрежа по селата. Но тъй като цените на оптичните кабели паднаха сериозно, всъщност вече всеки я използва. След, да кажем, десет години в страната ще има не повече от 10-15 компании в този бизнес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK