Здравно обединителна сделка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравно обединителна сделка

Shutterstock

Здравно обединителна сделка

Придобиването на малкия здравен фонд "Юнайтед" от "Евроинс иншурънс груп" затвърждава окрупняването на фрагментирания пазар

Десислава Николова, Татяна Пунчева-Василева
4837 прочитания

Shutterstock

© Капитал Daily


На пазара на допълнително здравно осигуряване в България просто е тясно. Двайсетина фонда се борят за около 40 млн. лв., което неумолимо постепенно изтласква част от играчите. Сделките не са често явление, тъй като сам по себе си лицензът не представлява особена ценност, а законово подкованата доминация на държавната здравна каса и ниската платежоспособност не оставят много възможности за растеж.

Има обаче един частен здравен фонд, който за втори път в рамките на пет години сменя собственика си. През 2007 г. здравното дружество "Български здравноосигурителен фонд", което предлагаше услуги без лимит на платежоспособни пациенти, беше преименувано на "Юнайтед здравно осигуряване" и в него влезе Southeast Europe Equity Fund II (SEEF II) - фонд, свързан с американския милиардер Джордж Сорос. Тогава основателят му получи акции за 250 хил. лв. от фонда според участници на пазара. Сега, няколко години след началото на кризата, "Юнайтед" ще има нов собственик. Застрахователната група "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ), част от публичния холдинг "Еврохолд България", обяви, че ще купи 100% от по-малкия си конкурент на пазара на здравно осигуряване. От "Евроинс" не обявиха цената по сделката, но според източници от пазара преговорите се въртели около 350 хил. лв. за целия пакет на фонда. Самата сделка трябва да бъде финализирана до края на май, като преди това се очаква одобрението на Комисията за финансов надзор (КФН). Според компанията няма да има нужда от одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.

"Юнайтед" е един от щастливите фондове, които все пак успяват да намерят нов собственик. Съдбата на част от малките играчи на пазара като цяло е безрадостна. Дружествата се нароиха в очакване да получат достъп до част от задължителните здравни вноски, но това така и няма да се случи. Напротив, на собствениците им ще се наложи да ги пререгистрират като застрахователи според прясно публикувания за обществено обсъждане законопроект за промените в Закона за здравното осигуряване.  

Довиждане, медицина

Ако се изключат белгийската КВС (собственик на ДЗИ) и Vienna Insurance Group ("Булстрад"), които придобиха здравни дружества като част от покупката на застрахователна група, вложението на SEEF II wв "Юнайтед" е единствената реална чужда инвестиция в здравен фонд, макар и финансова. Всъщност извън двете сделки около компанията придобиванията в сектора са едва две – през 2008 г. "Доверие обединен холдинг" (собственик и на едноименния здравен фонд) купи "Медико 21", след това през 2010 г. Първа инвестиционна банка придоби "Прайм Хелт".

Продажбата на "Юнайтед здравно осигуряване" е част от нормалния инвестиционен процес на всеки фонд за дялови инвестиции, при който след определен период той излиза от вложението си. "Продаваме, защото дойде времето за това, и в лицето на "Евроинс" виждаме един коректен играч на пазара, който ще продължи да обслужва добре клиентите ни", заяви Дилян Димитров, вицепрезидент на Bedminster Capital Management, която управлява фонда SEEF II. Bedminster Capital Management произлиза от инвестиционна компания на американския инвеститор Джордж Сорос - Soros Funds Management, но самият Сорос няма вложения в последния фонд на Bedminster.

След "Юнайтед" в България SEEF II ще се фокусира върху вложението си в справочника Golden Pages и проекта за социално споделяне www.getlokal.com, в което самите потребители генерират съдържание, като публикуват мнения и оценки за различни места, които посещават, като ресторанти, магазини, козметични салони и др. SEEF II придоби "Юнайтед" през 2007 г., с което стъпи на пазара на здравеопазване в България. В портфейла му влизаха и няколко здравни заведения в София, Пловдив и Варна, които обаче той продаде на мениджмънта на лечебните заведения през последните две години.

Борба за дял

След покупката на "Юнайтед" групата на "Евроинс" ще се нареди на четвърто място по пазарен дял по премиен приход според данните на Комисията по финансов надзор (КФН) към ноември 2011 г.

В момента лидери с по над 10% са "България здраве", "Доверие" и "Дженерали". "Евроинс - здравно осигуряване" е със 7.2% дял, а "Юнайтед здравно осигуряване" – с 2%, което означава, че общо двете компании биха имали около 9% дял. С придобиването на здравния фонд на "Юнайтед" "Евроинс" очаква да влезе в топ три на пазара на доброволно здравно осигуряване, което е част от програмата за развитие на компанията. Тя очаква приходите й от този бизнес да достигнат 4.4 млн. лв. през 2012 г. или да отбележи ръст от 35% спрямо 2011 г., а осигурените при нея лица да набъбнат до 27 хиляди.

Според статистиката на КФН компанията е реализирала 2.6 млн. лв. премиен приход за единадесетте месеца на 2011 г. В същото време приходите на "Юнайтед" са 710 хил. лв. при 696 хил. лв. за цялата 2010 г., като през 2010 г. дружеството е имало около 800 валидни здравноосигурителни договора, по които е обслужвало около 2600 лица.

Мечтата да си задължителен

Частните здравни фондове достигнаха зашеметяващата бройка от 20 за пазар от около 20 милиона лева по времето на тройната коалиция.

По това време банки, застрахователни групи и частни инвеститори очакваха, че ще бъде въведено тристълбовото здравно осигуряване по подобие на пенсионната система и доброволните дотогава фондове ще увеличат дейността си и ще управляват и процент от задължителната здравна вноска. Затова много от тях се включиха с дружества с китни имена.

Идеята обаче така и не се осъществи. След това тя беше вписана и в предизборната програма на ГЕРБ, но и сегашните управляващи се отказаха от реформата.Затова и някои от бързо появилите се фондове се отказаха от този пазар. Фондът на Румен Гайтански-Вълка, бившият собственик на сметоизвозващите фирми на София, който носи името "Всеотдайност", в края на 2011 г. обяви доброволна ликвидация заради ниски приходи от дейността.

Причината първата да не иска да създава конкуренция на държавната здравна каса е проста – ако имат право да избират, голяма част от осигурените в частния сектор биха избрали своя частен фонд, тъй като са доволни от услугите му. Осигурените в частния сектор формират 70% от приходите от вноски на здравната каса и без тях тя би се изпразнила от съдържание.

В същото време със средства, съизмерими с 1% от обществените средства, които се харчат за здраве (около 36 млн. лв. към ноември 2011 г.), частните фондове успяват да ??? лечение в болница, да възстановяват разходи за стоматолог, прегледи, лекарства, операции в чужбина и за всякакви услуги и медицински изделия, които здравната каса не плаща. От 1.5 млн. работещи в частния сектор около 400 хил. души, както и част от семействата им, всяка година се осигуряват или работодателят им плаща за осигуровката им за здраве в частен фонд.

Здравехователи

Сега дружествата за медицински услуги са изправени пред новото-старо предизвикателство, тъй като България не успя да договори отлагателен период за директивата за застраховането. Според нея, ако фондовете не са част от здравната система, те трябва да се пререгистрират като общозастрахователни компании. България не обяви пред Европейската комисия, че доброволните фондове извършват заместващо осигуряване там, където здравната каса не плаща, нито пък поиска отлагателен период за въвеждане на директивата. Срокът за транспониране е 2012 г.

"През ноември 2011 г. България научи от Брюксел, че здравните фондове попадат в изключенията и не трябва да стават застрахователи. През март тази година разбрахме, че не попадаме в изключенията, трябва да транспонираме директивата, а пък сроковете й вероятно ще се отложат. Сега отново тече за съгласуване законопроект, в който ще се преобразуваме в застрахователи. Разликата е, че докато навсякъде в ЕС става въпрос за общо застраховане, при нас може и да е животозастраховане", коментира Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните здравни фондове. Според прогнозата й ако дружествата бъдат принудени да се прелицензират като застрахователи, онези от тях, които са в рамките на финансова група, просто ще бъдат слети в съществуващата структура. Друг е въпросът, че застрахователите няма да плащат директно на болниците и лекарите, както правят здравните фондове, а това ще трябва да прави самият пациент и впоследствие разходите му да бъдат възстановени. "Това и финансовите изисквания към дружествата допълнително ще окрупни бизнеса", отбелязва Виткова.

На пазара на допълнително здравно осигуряване в България просто е тясно. Двайсетина фонда се борят за около 40 млн. лв., което неумолимо постепенно изтласква част от играчите. Сделките не са често явление, тъй като сам по себе си лицензът не представлява особена ценност, а законово подкованата доминация на държавната здравна каса и ниската платежоспособност не оставят много възможности за растеж.

Има обаче един частен здравен фонд, който за втори път в рамките на пет години сменя собственика си. През 2007 г. здравното дружество "Български здравноосигурителен фонд", което предлагаше услуги без лимит на платежоспособни пациенти, беше преименувано на "Юнайтед здравно осигуряване" и в него влезе Southeast Europe Equity Fund II (SEEF II) - фонд, свързан с американския милиардер Джордж Сорос. Тогава основателят му получи акции за 250 хил. лв. от фонда според участници на пазара. Сега, няколко години след началото на кризата, "Юнайтед" ще има нов собственик. Застрахователната група "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ), част от публичния холдинг "Еврохолд България", обяви, че ще купи 100% от по-малкия си конкурент на пазара на здравно осигуряване. От "Евроинс" не обявиха цената по сделката, но според източници от пазара преговорите се въртели около 350 хил. лв. за целия пакет на фонда. Самата сделка трябва да бъде финализирана до края на май, като преди това се очаква одобрението на Комисията за финансов надзор (КФН). Според компанията няма да има нужда от одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK