Бригите Щрелер: Козметиката не страда от кризи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бригите Щрелер: Козметиката не страда от кризи

Бригите Щрелер: Козметиката не страда от кризи

Генералният мениджър на L'Oreal Balkan пред в. "Капитал"

5906 прочитания

© Цветелина Белутова


Профил

Бригите Щрелер има 23-годишен опит в L’Oreal. От 2004 г. е регионален мениджър на френския козметичен гигант за България и Сърбия (L’Oreal Balkan), а от миналата година отговаря и за L’Oreal Adria (Хърватия и Словения). От 1999 до 2004 г. е генерален мениджър, отговарящ за масовата

козметика в L’Oreal Austria. Има диплома по икономика от Университета в Инсбрук.

Как успя L’Oreal да запази нивото на продажбите си във време на криза? Кои сегменти пострадаха най-много?

Не всеки сектор беше ударен от кризата по един и същ начин. Козметиката почти винаги е изключение. Изминалата 2011 г. беше година на голяма стабилност за L’Oreal. Козметичният пазар нарасна в цял свят с 4.4%, който всъщност е средният за индустрията ръст през последните двадесет години. И този растеж идва от всички сегменти: от луксозния, където скокът е 7.7%, до дори масовата козметика - с 3.8%. В L’Oreal сме горди, че през 2011 г. успяхме да реализираме растеж над средния за целия пазар: 5.1%. Което означава, че отново увеличихме пазарния си дял и утвърдихме лидерската си позиция. Особено като се има предвид, че всичките ни четири регионални подразделения растяха, макар и не с едни и същи темпове. В България, както и в други източноевропейски държави, 2011 г. бе малко по-трудна. Но дори тук успяхме да запазим резултатите си и да постигнем успех с определени

продукти.

Потребителите свикнаха снай-различни промоции: подаръци, едно плюс едно и т.н. Как се справя компанията ви с подобни кампании, без да навреди на имиджа си?

Най-важното е да лансираме иновативни и качествени продукти на пазара, защото дори в период на криза потребителите успяват да отсеят добрите стоки и са готови да платят малко повече за качество. Разбира се, в сектора на бързооборотните стоки има много промоции. А преди кризата България беше много тих пазар в това отношение, тъй като нямаше много намаления. Със забавянето на икономиката се усили и натискът за подобни оферти. Но, честно казано, още не е достигнато нивото от други европейски държави. Например, ако сте ходили във Великобритания, сигурно знаете, че всичко там е на промоция. Трябва да имаме предвид подобни тенденции. Ето защо тук правим доста повече намаления спрямо пет години по-рано. Опитваме се да правим интересни промоции. За мен лично не са атрактивни странни комбинации от несъвместими продукти. Но например двойна опаковка за

мен е интересно предложение. Или промоции в цената.

Промоциите регионални ли са или във всяка страна са различни?

Промоциите за празници като Коледа или 8 март са регионални. Но повечето се правят отделно за всяка страна, тъй като зависят от различни фактори като дистрибуторски канали и др.

Смятате ли, че потребителите ще продължат да търсят промоции и след кризата?

Да, смятам, че след кризата пазарът ще увеличи обемите си, но потребителят ще продължи да се оглежда за най-добрата оферта. Дори да харесва даден продукт - ще го търси на най-добрата възможна цена.

Каква е ценовата ерозия през последните години?

Според данните за България ще ви кажа, че няма такава. Информацията за пет основни категории показва, че цените леко са се повишили. Например при шампоаните средната цена на

пазара е +18% от 2008 г. до 2011 г. При боите за коса средната цена е +4%. Най-голямото повишение е при козметиката за лице: +18.6% година. Трябва да отчетем, че все повече хора купуват по-скъпи продукти и на този факт се дължи и тази разлика в средните цени.

Забелязвате ли промяна в потребителските навици и преминаване към биокозметика и натурални продукти, които в някои случаи вече струват почти колкото масовата козметика?

Забелязва се такава тенденция, но тя не е по-различна от други европейски страни. Просто през 2005 г. нямаше толкова много биопродукти на пазара, докато в момента това не е така. Всички компании, включително и L’Oreal, залагат все повече върху устойчивото развитие и възобновяеми ресурси. А следващата логична стъпка са биопродуктите. Имаме добри проекти в тази сфера като продуктите Skin Naturals на Garnier. За нас не е самоцел просто да сложим едно био на опаковката.

Има ли разлика в потребителските нагласи между развитите ви пазари в Европа и САЩ и тези в Източна Европа?

Има разлики в начина на ползване на продуктите. Например при боите за коси има една особеност на източноевропейския пазар: тук се използва четка при нанасяне на боята, докато в Западна Европа подобно нещо не съществува. Там боята се нанася директно от флакон-апликатор. Ние естествено се адаптираме към тези потребителски изисквания. Друга разлика е, че потребителите над 60 години са много голям пазар в Западна Европа. Докато тук основните ни клиенти са в диапазона 25 - 50 години. Това, разбира се, ще се промени, тъй като сегашните потребители ще продължат да купуват.

Кои са най-добре продаваните ви продукти на различните пазари?

L’Oreal има 27 международни марки и много различни продукти и е много трудно да отделим един или два. Но мога да кажа, че масовата козметика е най-голямата част от бизнеса ни не само глобално, но и в България. В този сегмент Garnier постига отлични резултати и най-добре продаваният продукт е боята за коса Color Naturals, следвана от декоративната козметика L’Oreal Paris и шампоаните Elseve. В България сме отлично представени и на професионалния сегмент. L’Oreal Professionnеl и Kerastase са пазарен лидер и могат да бъдат намерени в много фризьорски и козметични салони. В луксозния сегмент най-добре продаваният ни продукт е Armani.

В рекламите на Garnier в България името на марката се произнася грешно (Гарниер). По подобен начин тенисистът Рафаел Надал произнася името и в испанска реклама. Това маркетинг трик ли е?

Не е грешка, прави се съзнателно. Искаме Garnier да не бъде приемана като френска, а като локална марка и универсален бранд. Направихме проучване във всички държави от региона, показахме логото на хората и всички го произнесоха Гарниер. Ето защо го използваме по този начин в рекламите си. Но не само вие ни задавате този въпрос. Все още получаваме писма, в които хората ни питат дали не знаем как се произнася. Докато за Л’Ореал Пари (L’Oreal Paris) например има строго изискване към произношението, независимо в коя точка на света се излъчва рекламата, и това изискване не може да бъде променяно.

Променя ли се потребителският профил на българските клиенти заради стрес, алергии и други външни фактори?

Много трудно е да се каже, защото не разполагаме с точни данни. По-скоро се променя чувствителността на клиентите. Тоест не знаем дали имат по-чувствителна кожа, но си мислят,

че имат по-чувствителна кожа. Хората сега разполагат с повече информация и обръщат повече внимание на подобни неща.

Дермокозметиката се продава в българските аптеки заедно с масовата козметика. Как се отразява това върху собствените ви марки, които трябва да се конкурират една с друга?

Разбира се, продуктите ни се конкурират помежду си. Дермокозметиката е по-скъпа от масовата козметика и предлага допълнителни предимства.

Промениха ли дрогериите начина, по който маркетирате продуктите си?

И да, и не. Допреди години България нямаше дрогерии, но имаше много добре разработена мрежа от парфюмерии.

Интервюто взе Константин Николов

Профил

Бригите Щрелер има 23-годишен опит в L’Oreal. От 2004 г. е регионален мениджър на френския козметичен гигант за България и Сърбия (L’Oreal Balkan), а от миналата година отговаря и за L’Oreal Adria (Хърватия и Словения). От 1999 до 2004 г. е генерален мениджър, отговарящ за масовата

козметика в L’Oreal Austria. Има диплома по икономика от Университета в Инсбрук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.