Решенията на съда не се коментират. Те се изпълняват. Който и адвокат да попитате, веднага ще изстреля максимата. Има още няколко такива. Като например, че договорите се сключват, за да се изпълняват. И не на последно място, че едно дело се завежда, ако има някакъв шанс да го спечелиш. Похвално е, че държавата се опитва да следи купувачите при приватизационни сделки да изпълняват задълженията си и респективно да ги санкционира по съдебен ред, ако не го правят. Проблемът е, че има определени случаи, в които каузата е обречена и ако властите се опитват да я защитят, резултатът е предизвестен: загуба за данъкоплатците, които само ще трябва да покриват такси и разноски. Именно такава е ситуацията с БТК. От три дела, които държавата води за неизпълнение на ангажименти от страна на купувачите на телекома през 2004 г., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) вече изгуби едно. Следващото, ако не бъде прекратено с извънсъдебно споразумение, ще има същата съдба. Висок шанс има само по третото, но и там има риск държавата да вземе само част от парите, за които претендира.
Напуснал или напуснат
От 2009 г. държавата заведе срещу купувачите на БТК (Advent International и дъщерното му Viva ventures) три дела в Арбитражния съд в Париж. Първото е за това, че новите собственици не са изпълнили задълженията си да не съкращават определен брой служители. Второто - че не са платили определена сума за отделяне на мрежата на БТК от тази на военните. И третото - че не са дали на бюджета обещаната "комисиона" от препродажбата на телекома.
Отпреди няколко дни изход има първото дело и той е негативен за АПСК. Арбитрите в Париж решиха, че Viva ventures е спазила ангажиментите си за работната сила в БТК и не може да търпи санкции по тази клауза. Практически когато тогавашният монополист при фиксираната телефония беше продаден, в него работеха 22 300 души, а три години по-късно служителите му бяха с над 5000 души по-малко. Затова и предишното ръководство на приватизационното ведомство през 2009 г. реши да заведе иска си с претенции първоначално за 23 млн. лв. обезщетение, а по-късно - за общо 60 млн. лв. Основната част от работниците обаче не са съкратени, нито уволнени, а са напуснали по свое желание и са взели съответните обезщетения от компанията. Затова съвсем очаквано решението на арбитража сега е, че споразумението за работната сила не е било нарушавано. В резултат ведомството на Емил Караниколов ще трябва да плати всички съдебни разноски, които по сметки на неофициални източници ще са между два и три милиона евро.
По-важен в момента обаче е един друг ефект от изхода на делото. Първоначално искът на АПСК беше насочен към Advent International - американският инвестиционен фонд-майка на Viva ventures, както и срещу самата Viva ventures. На един етап от делото обаче съдът в Париж прецени, че няма основания ответник да е Advent и такива останаха Viva ventures и "НЕФ телеком" - официалният собственик на БТК и към момента. За да обезпечи претенцията си за 60 млн. лв., АПСК наложи ипотека върху 838 недвижими имота на телекома и запорира върху част от акциите му. Именно тези тежести бяха една от пречките БТК да бъде продадена при приключилата преди две седмици процедура за това. Кредиторите и акционерите на задлъжнялата с 1.65 млрд. евро група се опитаха да намерят купувач за нея, като накрая за ексклузивен кандидат беше избран Turkcell. Турският мобилен оператор, който предлагаше около 870 млн. евро, обаче настоя между 100 и 200 млн. евро от сумата да останат по ескроу сметка като "застраховка" при евентуален успех на държавата при делата й в Париж. И без това изнервените заради очертаващото се отписване на вземания кредитори обаче отказаха и в крайна сметка сега те преструктурират дълга и го преоформят в акции, като стават собственици на телекома.
След като делото в арбитража вече е спечелено от БТК, очакваната стъпка от страна на държавата е да вдигне обезпеченията, наложени върху имотите и акциите й. Макар и малко възможно, ясно е, че ако АПСК обжалва решението на парижкия съд (ако въобще има правен начин това да се случи) и така проточи вдигането на тежестите, това ще доведе до ответен иск на компанията срещу ведомството с аргумента, че тя търпи вреди и пропуснати ползи заради възбраните.
Предизвестен провал
Както от БТК, така и от АПСК отказаха официални становища както по вече приключилото дело, така и по другите две. Според източници на "Капитал", запознати с фактологията около тях обаче, вторият иск също има огромни шансове да приключи без позитивен резултат за държавата. При него агенцията претендира, че купувачите на телекома не са платили около 9 млн. евро за отделяне на мрежата на телекома от съоръженията в мрежата му, които трябва да останат собственост на военните. Де факто платените пари са близо 11 млн. евро и документи за това има в едно от българските ведомства. Затова и в случая много вероятно е цялата история да приключи с извънсъдебно споразумение (каквото е предложението на БТК), частното дружество да плати всички такси и адвокатски хонорари за сметка на държавата, а АПСК да оттегли иска си. Надзорният съвет на ведомството предстои да разгледа именно този вариант и много вероятно - да го приеме, твърдят източниците на вестника. Самият председател на надзора Юлия Ненкова каза, че такъв проект за решение не е внасян към момента.
В случая обезпечения върху активи или акции на телекома няма, но ответник отново са Viva ventutes и "НЕФ телеком".
И към 20 млн. евро за утеха
Единственото дело, което държавата има шанс да спечели, е това, с което чрез Министерство на финансите като ищец съди пак в Париж Viva ventures, че не е внесла в бюджета обещаната комисиона от препродажбата на БТК. Ипотеки и запори впрочем и тук няма, макар хипотетично да е възможно да се наложат. Според едно от приложенията към приватизационния договор от 2004 г. (известно като clawback), ако купувачът успее да вземе за 65% от телекома над 300 млн. евро до три години след като го е придобил от държавата за 230 млн. евро, той дължи на бюджета 10% от горницата над въпросните 300 млн. евро. Искът на държавата е за 80 млн. евро.
Практически през 2007 г. исландският милиардер Тор Бьорголфсон чрез дружеството си Novator купи опция за бъдещо придобиване на Viva ventures, а малко по-късно я препродаде на AIG за 1.1 млрд. евро. Така се получава и сумата от 80 млн. евро - това са 10% от 800 млн. евро - разликата между 300 млн. евро и 1.1 млн. евро. Въпросът в случая е, че според източници на "Капитал" много вероятно е съдът да вземе предвид сделката, при която Бьорголфсон купува опцията за придобиване, а не последващия му договор с AIG. По информация от онова време исландецът е платил на Advent около 620 млн. евро, но за малко по-голям пакет. По думите на запознати сега максимумът, на който държавата може да се надява, са 22-23 млн. евро. Това впрочем е една доста далечна прогноза, защото процесът в Париж е на твърде начален етап. Минали са само първоначалните изслушвания на страните и изход може да се чака най-рано след година.
Така усилията на държавата да възстанови пропуснати ползи от сделката за БТК за момента остават безплодни, или с други думи, още при 1:0, мачът вече изглежда ясен - държавата може да се надява на скромен приход от около 20 млн. евро, а не на стотици.
Решенията на съда не се коментират. Те се изпълняват. Който и адвокат да попитате, веднага ще изстреля максимата. Има още няколко такива. Като например, че договорите се сключват, за да се изпълняват. И не на последно място, че едно дело се завежда, ако има някакъв шанс да го спечелиш. Похвално е, че държавата се опитва да следи купувачите при приватизационни сделки да изпълняват задълженията си и респективно да ги санкционира по съдебен ред, ако не го правят. Проблемът е, че има определени случаи, в които каузата е обречена и ако властите се опитват да я защитят, резултатът е предизвестен: загуба за данъкоплатците, които само ще трябва да покриват такси и разноски. Именно такава е ситуацията с БТК. От три дела, които държавата води за неизпълнение на ангажименти от страна на купувачите на телекома през 2004 г., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) вече изгуби едно. Следващото, ако не бъде прекратено с извънсъдебно споразумение, ще има същата съдба. Висок шанс има само по третото, но и там има риск държавата да вземе само част от парите, за които претендира.
6 коментара
Нагледен пример за А,Б,В на ограбването на България и източването на големите фирми.
Преди продажбата БТК генерираше около 200 млн лева приходи годишно!
След "успешната" и приватизация - генерира само дългове, а акционерите изиграха главната роля във филма "Вземи парите и бягай"!
Продадоха имотите (най-апетитните), прехвърлиха персонала в Алкател, и от БТК остана една осмукана черупка от скарида, с 1.65 МИЛИАРДА ЕВРО дълг!
На печелившите - честито!
По-коректното заглавие нямаше ли да е "Собствениците на БТК с/у държавата". Или "приватизаторите" или нещо подобно. Защото в самата статия става дума за това. Знам, че Капитал не си пада по БТК, ама след като е имало дело срещу някой, който е закупил компанията и не я е управлявал както трябва, надали самата компания трябва да е виновната.
Господинчо Караниколов няма ли да обясни защо юристите от подопечената му агенция не са достатъчно компетентни и започват дело, заради което България ще загуби няколко милиона евро (имам предвид таксите, които ще трябва да бъдат платени от загубилия делото)?
И Капитал - като сте изпоуволнили коректорите си, поне правете втори прочит на статиите си:
"това са 10% от 800 млн. евро - разликата между 300 млн. евро и 1.1 млн. евро"
Последната цифра май е 1.1 млд.?
Поредната лоша новина за бг потребителя. тези вече се имат за безнаказани.
До коментар [#4] от "Мани":
Абсолютно безнаказани от всички закони са Виваком. После как потребителя да има доверие в тях, щом държавата не може да се справи.
А потребителите сигурно губят 10:0 от БТК.