ЕК: Собствениците на банките ще плащат за спасяването им

Президентът на ЕК Барозу смята, че новите мерки ще защитят данъкоплатците в ЕС и икономиките от последиците на бъдещи банкови фалити

ЕК: Собствениците на банките ще плащат за спасяването им

Досега всичко беше за сметка на данъкоплатците през държавните бюджети

Валентина Илиева
5108 прочитания

Президентът на ЕК Барозу смята, че новите мерки ще защитят данъкоплатците в ЕС и икономиките от последиците на бъдещи банкови фалити

© Reuters


1%

от обезпечените депозити трябва да достигнат парите във фондовете за оздравяване за десет години

Какви са изискванията

- властите ще продават цялата фалирала банка или част от нея на друга

- създаване на т. нар. мостова банка

- отделяне на лоши активи на банката в дружество за управление на активи

- рекапитализация с частен капитал

Собствениците и кредиторите ще поемат преструктурирането и оздравяването на банките, а не данъкоплатците. Това е приела  Европейската комисия в правила за целия ЕС. За три години от октомври 2008 г. правителствата в евросъюза са вложили публични средства и са издали гаранции за държавни помощи за 4.5 трлн. евро, което е 37% от БВП на ЕС, което е "безпрецедентен мащаб", според ЕК.

За всеки случай

Банките ще трябва да разработят планове за възстановяване с мерки, които ще предприемат при влошаване на финансовото им състояние. Властите, които са отговорни за оздравяване на банки, също ще разработват планове за банки в критично състояние. Ако се установи, че банка не може да бъде оздравена успешно, властите ще могат да изискват от нея да се преструктурира така, че да не се застраши финансовата й стабилност и да не поражда разходи за данъкоплатците.

Освен това финансовите групи ще могат да сключват споразумения за вътрешногрупова подкрепа – институциите вътре в групата ще могат да си предоставят финансова помощ с разрешение на надзорните органи в съответната страна.

Т. нар. ранна намеса ще влиза в действие, когато дадена банка има вероятност да наруши капиталовите изисквания или вече не отговаря на тях. В тези случаи от банката ще се изисква да приложи изготвените планове за възстанвяване и пр. мерки, като надзорните органи ще имат право да назначават и "извънреден управител" за определен период, който ще трябва да подобри финансовото й състояние.

Тежката артилерия

Ако превантивните мерки или ранната намеса не доведат до нищо добро, се стига до тежката артилерия – оздравяване. В този случай властите се намесват, като поемат контрола над банката. Предвидено е да се прилагат еднакви инструменти и правомощия за оздравяване във всички държави на ЕС.

Властите ще могат да продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка, да създават т. нар. мостова банка - отделят се качествените активи или важните дейности на фалиралата банка в нова, която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност.

Ще има възможност и за отделяне на лоши активи на банката в дружество за управление на активи, като по този начин се изчиства балансът й. За да не се използва това единствено като мярка за държавна помощ, от еврокомисията са предвидили да се прилага само във връзка с друг инструмент - мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване.

Според ЕК това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира. Друг вариант за спасяване на банка ще бъде чрез рекапитализация с частен капитал, като се отменят акции или се намалява дялово участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Банка, за която не може да бъде намерен частен купувач или разделянето й е сложно, може да продължи да предоставя основни услуги, без да трябва да я спасяват с публични средства.

Това ще става, като властите я преструктурират или постепенно ликвидират части от бизнеса й. А за да се случи това, съответната банка ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Във всички тези инициативи надзорните органи в страните от ЕС ще си сътрудничат на различните етапи, като това важи особено за банки или групи с трансгранична дейност. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на европейския банков орган.

Откъде ще дойдат парите

Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да е от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране чрез фондове за оздравяване в отделните страни. Тези фондове ще събират вноски от банките. Размерът на вноските ще е съобразен със задълженията и рисковите операции на банките.

Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити, посочват от комисията. Те ще бъдат използвани само за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат при осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите на държавите - членки в ЕС. Тези схеми ще предоставят финансиране заедно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Отделните страни дори ще имат право да обединяват схемите за гарантиране на депозитите и фонда за оздравяване, но само ако има гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите при фалит на банка.

Жозе Мануел Барозу, президент на ЕК:

Предложението на комисията ще помогне да защитим нашите данъкоплатци и икономики от последиците от евентуални бъдещи банкови фалити. Днешното предложение е важна стъпка към създаването на банков съюз в ЕС и ще направи банковия сектор по-отговорен.

Мишел Барние, комисар по въпросите на вътрешния пазар:

Финансовата криза струва скъпо на данъкоплатците. Необходимо е да предоставим на властите подходящи инструменти, за да могат да реагират адекватно на бъдещи кризи в банковия сектор. В противен случай гражданите ще трябва отново да плащат сметката, а спасените банки ще продължават по същия начин, тъй като знаят, че могат отново да разчитат на външна помощ
1%

от обезпечените депозити трябва да достигнат парите във фондовете за оздравяване за десет години

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • За да останат ХОРА в България.

    Сетили се.... Банките и банкерите изядоха кюфтетата, накупиха вилички в швейцарските алпи и френската Ривиера, а "простите" европейци платиха сметката...

    Сега, след дъжд качулка - сетили се че 37% от БВП било май твърде множко..

    Ако обикновения собственик на ресторант или работилница не може да си плати заема банките го изяждат жив, ако обаче банката не може да си плати сметката - дребните собственици граждани са длъжния да я спасят...

    Дебилски капитализъм е това!

  • 2
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    Абсолютно!
    не знам кой всъщност позволява това?!

  • 3
    donio avatar :-|
    donio

    Едно мисли котката друго мишката.

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Ами точно до това води лобирането и рушветчийството, май френдс. А в това време зомбираната тълпа пазарува Джи-Ес-Еми и силикон на кредит и се радва на живота.

  • 5
    mak avatar :-|
    mak

    За стабилизиране на банките следва да плащат тези които взимаха дивидентите и бонусите за доброто управление, което се оказа не така добро. Данакоплатците нямат общо с това как са управлявани банките и защо са изпаднали в неликвидност.

  • 6
    dadam avatar :-|
    dadam

    Tекстът на предложената директива (en) (pdf)- http://bit.ly/Lbwhup


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход