Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 18 юни 2012, 20:36, 6806 прочитания

Константин Стаменов: Дългосрочните договори за скъпия ток от ТЕЦ трябва да се преразгледат

Председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Константин Стаменов е председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), която беше създадена през 2006 г. като сдружение на големите компании - потребители на електроенергия и природен газ в България. В БФИЕК членуват фирми от различни отрасли, като една от техните мисии е развитието на пазарите на енергия.

Как ще коментирате политиката на ценообразуване на електроенергията и природния газ в България. Според вас цените, които се определят от енергийния регулатор, справедливо ли натоварват отделните групи потребители?

   
- От 7-8 години се провежда една изкривена политика да се потискат цените в енергетиката. Така дойде моментът, в който хем трябва да отваряме пазара, хем квотата за регулирания пазар се увеличава. Тези изкривявания вече са твърде дълбоки и те не могат да бъдат отрязани с нож. Това, че НЕК не може да изкупува целия ток, произведен от топлофикациите, също е част от тези изкривявания. Причината за това са скъпите проекти като "Цанков камък", двете скъпи централи (ТЕЦ "Контур глобал "Марица-изток 3" и ТЕЦ "АЕS Гълъбово"). Тези скъпи решения в миналото в съчетание с икономическа криза създават затруднение в системата на енергетиката. В последните 20 години винаги е имало стремеж цените за бита да се държат на ниско ниво. Дори инфлацията не се калкулира в тези цени. Съчетанието на тези фактори принуждава енергетиката да търси пари от индустрията в момент, когато тя е в криза. За това ние настояваме да се създаде план как да се излезе от спиралата на кръстосаното субсидиране. Защото затрудняването на икономиката не дава възможност на икономическите субекти да работят нормално, да плащат конкурентни цени и съответно не могат да създават добра работна среда, по-голяма заетост и по-добро възнаграждение. Ако икономиката работи, ще се търси повече работна сила и няма да се измисля работа за по 300 лв., което е икономика на изкуствено дишане.

Имате ли конкретна идея как нещата да се променят?

Държавата трябва да поеме своите отговорности. Ако иска да подпомага с евтин ток домакинствата, то трябва да бъде направено само за уязвимите потребители. Такива са и европейските директиви. Не трябва да се дава евтин ток за цялото население, защото има по-платежоспособни потребители, които могат да си плащат сметките. Социалната политика на държавата трябва да се спре, особено ако тя се прави за сметка на индустрията и икономиката. Oсвен това предлагаме да се преразгледат двата договора от скъпите централи, тъй като сме в повторна икономическа криза и това може да се смята за форсмажор. Никой не е могъл да предвиди кризата, когато са подписвани двата договора. Така ще отпадне новата такса "Невъзстановяеми разходи" от 2.94 лв. за мегаватчас, която не приемаме. Стопанските потребители в България също така плащат акциз от 2 лв. за мегаватчас., въпреки че директивата на ЕС изисква до 1 лв. за мегаватчас.


Индустрията отдавна говори за кръстосано субсидиране, но  нашите институции не признават да има такова. Освен това то не е позволено от ЕК. Какви са вашите аргументи?

Ще дам за пример топлофикациите. От 2006 г. досега топлинната енергия е поскъпнала с около 20%, а токът, произвеждан от тях, е поскъпнал три пъти. Това е изкривяване. Другият момент са ниските цени за бита, който се осигурява от централите почти по цена на себестойност. Съотношението между цени на едро и на дребно е 92% по данни на БСК, или с други думи, цените на дребно и на едро са едни и същи. Средно в останалите страни от ЕС съотношението е 70%. Нашата индустрия плаща 20% по-скъп ток. Тази ниска цена за бита се компенсира от свободния пазар и от износ. В момента износът спадна заради кризата и остава тя да се компенсира от вътрешния свободен пазар. Така, вместо когато има по-малко търсене цената да падне, се получава обратното. Кръстосаното субсидиране реално не натоварва само нас, а и най-големия балансьор в системата НЕК. Тази компания е буферът, който поема всички дисбаланси в системата. Същото се получава и с цената на природния газ заради това, че има един единствен доставчик и чак сега се заговори за отваряне на пазара.

А очаквате ли това отваряне да доведе до по-ниски цени на природния газ?

Законовата рамка и правилата за търговия са налице. Има ли газ, различен от този на "Булгаргаз" при сегашната висока цена, ще има интерес и сделки с други доставчици. В тази връзка има един документ на Европейския парламент относно шистовия газ, в който се изразява надежда, че тази алтернатива ще доведе до революция в доставките на природен газ в Европа. Аз мисля, че най-полезно би било, ако нашите еколози предложат съответните регулации и контрол, при които да се проучва и добива шистов газ в България. В момента се получава така, че в Русия цената на природния газ за индустрията е 120 долара на 100 куб. метра, а в САЩ 70 долара (при нас в момента е 699 лв. - 450 долара). В Европа на спот пазара е от порядъка на 23-24 евро на мегаватчас, а при нас е 40 евро на мегаватчас, или два пъти по-скъпо.

Очаквате ли по-високата квота за регулирания пазар, която ще бъде определена на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", да доведе до по-висока цена за свободния пазар, от който купуват големите индустриални консуматори?



Българските цени на електроенергията за свободен пазар трябва да се съобразяват с регионалните. Защото ако нашите се окажат много по-високи, някои търговци ще предпочетат да внасят електроенергия отвън, от което нашите централи ще загубят. Това е единственият положителен пазарен механизъм. Докато такъв механизъм на регулация все пак има на пазара на електроенергия, на пазара на природен газ той напълно липсва.

Защо, ако имате нужните аргументи, че в България има кръстосано субсидиране, не сезирате ЕК?

Какъв е смисълът да търсим трета страна да ни помага да си оправяме нашата държава. Трябва да се разговаря с институциите тук.

Значи имате надежда, че това субсидиране за сметка на индустрията все пак ще бъде прекратено?

Да, има надежда. Това, че беше направен консултативен съвет към министъра на икономиката и енергетиката с участието на представители на индустрията, е стъпка в правилната посока, особено след като в последните шест години никой не те е слушал.

Вече стана ясно, че енергийният регулатор няма да направи отстъпка на индустрията от цената на "зелената" и "кафявата" надбавка, които се плащат към цената за пренос, каквото искане беше поставено от БФИЕК. Как ще коментирате това решение?

Това е един механизъм, който се ползва в европейските страни и е предимно за енергоинтензивната индустрия и огромните консуматори на ток. Идеята е индустрията да бъде облекчена, за да работи, тъй като създава висока добавена стойност. Този механизъм далеч не компенсира 20-те процента по-скъп ток, плащан от индустрията. Първоначално ни беше казано, че изчисленията на KPMG -  Германия, които показват, че при тази отстъпка месечната сметка на домакинствата ще бъде натоварена с около 50 ст., се припокриват с тези на регулатора. Ние все пак предложихме да бъдат определени ясни критерии кои предприятия могат да получат тази отстъпка, за да не стават злоупотреби. След това обаче не ни бяха представени крайните разчети, на базата на които е взето решението да не се прави такава отстъпка за индустрията.

Как ще се отрази на индустрията създаването на балансиращи групи, което трябваше да се случи още в началото на тази година (група от потребители, които взаимно покриват излишъка и недостига в потреблението си посредством лицензиран координатор - бел. ред.)?

Това ще ни помогне, защото цената на небалансите (енергията, която се купува при недостиг или продава при излишък на потреблението - бел. ред.) в момента се определя административно. Ако цената се определя на пазарен принцип, тя ще падне. Тогава всички участници на пазара трябва да правят прогнози за потреблението си и да отговарят за небалансите си, а не само индустрията, както е в момента.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Здравата организация поставя хората на първо място Здравата организация поставя хората на първо място

Компаниите, които подхождат с грижа към служителите си, следват наложените превантивни мерки и успешно дефинират новата дистанционна култура на работа, са тези, които продължават напред

29 май 2020, 678 прочитания

Ресторанти на корона диета Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

29 май 2020, 1397 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Корпоративни новини: 18 юни

НЕК спира да плаща задълженията си; Румънската верига Dedeman поглежда към България; Хедж фондовете залагат за поскъпване на суровините; Британската Melrose подготвя сделка за 2.3 млрд. долара

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца.

Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10