"Агрива" инвестира над 2 млн. лева в животновъдство

Фермата е партньор на "Данон" и се готви за разширение

"Аз съм човек, който обича да гради", казва Ники Гълъбов, собственик на "Агрива"<br>
"Аз съм човек, който обича да гради", казва Ники Гълъбов, собственик на "Агрива"<br>    ©  Георги Кожухаров
"Аз съм човек, който обича да гради", казва Ники Гълъбов, собственик на "Агрива"<br>
"Аз съм човек, който обича да гради", казва Ники Гълъбов, собственик на "Агрива"<br>    ©  Георги Кожухаров

Над два милиона лева инвестиции за шест години и модерна кравеферма с около 400 животни. Средна млечност на една крава около 30 литра на ден (масовият показател за България е 15-18 литра). Средна годишна масленост на млякото - 3.9%-4% (изискването на БДС е за 3.6%), а на съдържанието на протеини – 3.45% (при стойност за страната 3.2%). Това е кратката равносметка за "Агрива" край Брезник – една от най-младите ферми, от които "Данон Сердика" изкупува сурово мляко за своето производство.

"Харесва ми да работя с взискателен партньор, защото това вдига летвата за нас и ни принуждава да не спираме да се развиваме", заяви собственикът на "Агрива" Ники Гълъбов.

Зад всяка стъпка в разрастването на фермата стоят консултанти от Израел. Те одитират периодично стопанството, а служители на "Агрива" ходят в Израел, за да научат повече как се прави успешно земеделие.

В "Агрива" се отглеждат елитни крави, внесени от Франция, Холандия и Германия, а вече и собствени животни. "Залагаме на генетиката и селекцията и спазваме стриктно предписаното от науката", обясни Гълъбов.

Кравите са хранят и доят по график. Вентилатори сушат пода, водата за пиене се затопля с нагреватели през зимата. Оборите се чистят с машини, а за болните крави има лазарет. Фуражите се приготвят на място от жито, царевица и люцерна – собствено производство. Смесването на съставките в храната е по строги рецепти (пак по ноу-хау на израелските консултанти). "Винаги имаме храна на склад, даже се презастраховаме, защото се страхуваме от форсмажорни обстоятелства", обяснява собственикът на "Агрива". И уточнява, че тази година ще правят за пръв път собствен "сенаж от жито", или казано другояче - свежа храна на склад.

По време на зимните студове и преспи, затворили пътищата в страната, многотонният "хладилен танк" за съхранение на млякото се оказал недостатъчен за събраните количества. Тогава от "Агрива" поискали и получили разрешение от "Данон" да продадат млякото на близка мандра, за да не го изхвърлят.

В "Агрива" работят 19 души. Всички заплати и бонуси се изплащат по банков път. Хората се осигуряват на пълната сума, съобщи Ники Гълъбов.

"За нас фермата е бизнес, а не зоологическа градина. Ако една крава почне да дава мляко под 15 литра на ден, ние я изваждаме от стадото и я продаваме. Всичко е въпрос на разчети, работа и постоянство", обяснява своите възгледи собственикът на "Агрива". Според него и в България може да се печели от земеделие. Но има няколко условия за това. "Да не търсиш вината в друг, да се образоваш и да не се страхуваш да обменяш опит", изброява Гълъбов.

Амбициите на "Агрива" са свързани с разширяване на фермата и покупка на земеделска техника. Планираните инвестиции са за над 400 хил. евро. Проектът трябва са бъде изпълнен за около 6-7 месеца. "До четири години трябва да си върнем вложеното", казва Гълъбов. И уточнява, че част от инвестицията ще бъде осигурена от "Данон" срещу прихващане на бъдещи плащания за изкупеното мляко.

"Качеството тръгва от фермата. Затова инвестираме в суровинния пазар и подкрепяме чрез различни програми нашите партньори - фермерите. В резултат те ни осигуряват суровина, която отговаря на европейските стандарти", обобщи Нели Миланова, мениджър сурово мляко в "Данон Сердика". В момента компанията работи с 29 ферми в страната. В основата на партньорстовто са безкомпромисни стандарти за качество, хигиена и постоянен контрол. Равносметката е над 7 млн. евро под формата на финансови аванси, подпомагащи оперативно бизнеса на партньорите. "Освен това за 19-те години, през които оперираме на българския пазар, сме инвестирали повече от 2 млн. евро в местните кравеферми под форма на хладилни и други съоръжения, необходими за ежедневната работа на фермерите", обобщава Миланова.

Още от Капитал