Още един почти закрит бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още един почти закрит бизнес

Ограниченията за работа са драстични и фирмите за търговия с черни и цветни метали ще сезират за тях президента, Конституционния съд и пет дирекции в Европейската комисия.

Още един почти закрит бизнес

Броят на площадките за скрап намаля наполовина за една година

Десислава Николова
7499 прочитания

Ограниченията за работа са драстични и фирмите за търговия с черни и цветни метали ще сезират за тях президента, Конституционния съд и пет дирекции в Европейската комисия.

© Цветелина Белутова


Злоупотребата с нещо не е причина да се ограничи употребата. През последните две години обаче един бизнес за 2.2 млрд. лв. системно понася законодателни ограничения заради кражби за 15 млн. лв. Става въпрос за търговията с черни и цветни метали. Под 1% от отпадъците, които се предават в пунктовете, са крадени. Кражбите обаче са единственият мотив, с който управляващите в два поредни закона ограничават съществуването на този бранш и се опитват да го одържавят.

Половината площадки затварят

За една година 1166 от общо 2300-те площадки за изкупуване на скрап са подали документи за затваряне заради рестриктивното законодателство. С току-що гласувания нов закон за управление на отпадъците съществуването на голяма част от действащите фирми също е поставено под въпрос. Тези, които успеят да отговорят на високите изисквания, ще работят само две години, когато общините ще трябва по същия закон да направят свои площадки и да задължат гражданите да им предават безплатно своите отпадъци.

Ограниченията за работа са драстични и фирмите за търговия с черни и цветни метали ще сезират за тях президента, Конституционния съд и пет дирекции в Европейската комисия. Това стана ясно на семинар за новия закон, организиран от двете неправителствени организации, които обединяват фирмите за търговия с черни и цветни метали – Българската асоциация по рециклиране и Асоциацията на рециклиращата индустрия. Санитарният минимум България да остане чиста е 1200 площадки за изкупуване на стари автомобили, гуми, масла, батерии, домашна битова техника.

Според сега действащия закон през миналата година беше въведено ограничение площадки да има само в общини с одобрени общи устройствени планове. Две трети от кметствата в България обаче нямат такива планове и това не е по вина на фирмите на тяхна територия. Ограничението беше обявено за противоконституционно от Конституционния съд и отпадна. Междувременно обаче фирмите подадоха заявления за затваряне. Други пък не успяха да отговорят на изискванията за прелицензиране – 3000 лв. за нов лиценз за площадка и още около 2000 хил. евро за 24-часово наблюдение и съхранение на записите за една година на всеки обект.   

Нови ограничения за фирмите

В новия закон са предвидени нови ограничения за работа на фирмите, които те трябва да изпълнят и да работят още две години. Всяка фирма трябва да внесе банкова гаранция от 25 хил. за работа с черни и цветни метали, а отделно от това – по 5000 лв. на площадка. При съмнение за нарушение инспекторите на екоминистерството усвояват гаранцията и затварят площадката на принципа на предварителното изпълнение и след това фирмата ще трябва да чака съдебно решение до 2 години, ако иска да докаже, че инспекторите не са прави.

Другото ограничение, което компаниите смятат за нарушение на конституцията и на европейското право, е задължението общините до две години да направят собствени площадки, като гражданите ще бъдат длъжни да предават там безплатно своите отпадъци, тъй като в противен случай подлежат на глоба. Старите коли, телевизори, печки и компютри и всички метали трябва да се предават само там и само безплатно. Заради липсата на силна индустрия, която да отделя големи количества скрап, фирмите разчитат да изкупуват необходимите количества за металургията и от гражданите.

Вариантите за общините

"Тъй като има действащ бизнес за изкупуване, общините нямат право на европари за строежа на площадките. Ако държавата им помогне, това ще бъде държавна помощ. Така че общините трябва да отделят средства за строежа от местните данъци и такси, което на практика означава да увеличат такса смет. С общинските площадки общините ще се превърнат в монополист в събирането на отпадъците и ще печелят от тях. Всичко това ще стане за сметка на собствените им граждани, тъй като никъде в ЕС не е забранено възмездното предаване на стари уреди, за които гражданите са платили екотакси, и, разбира се, за сметка на работещ бизнес", коментира Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране.

Асоциацията моли президента да наложи вето на този текст и ще сезира за това дирекциите за защита на потребителите, конкуренцията, за предприятията, за околна среда на Европейската комисия.

Злоупотребата с нещо не е причина да се ограничи употребата. През последните две години обаче един бизнес за 2.2 млрд. лв. системно понася законодателни ограничения заради кражби за 15 млн. лв. Става въпрос за търговията с черни и цветни метали. Под 1% от отпадъците, които се предават в пунктовете, са крадени. Кражбите обаче са единственият мотив, с който управляващите в два поредни закона ограничават съществуването на този бранш и се опитват да го одържавят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • Вячеслав Атанасов

    Олеле мале,когато диви азиатци покриват европейски критерии,майка ни жална.

  • 2
    aaa avatar :-P
    aaa

    Това с общините и безплатното предаване и в соца го нямаше! Този път "законотворците" са надминали себе си, ако и да не вярвах че е възможно. :):)

    Интересен въпрос е кой ще контролира цялата тази далавера, то като е безплатно иди доказвай колко е влязло, а после и на кой и по какви цени ще продава официално суровината също е забавен въпрос..

  • 3
    gligi avatar :-|
    gligi

    Дали въобще някой би си направил труда да си подари старата печка на общината за без пари? Или камарите от боклук край пътища и в дерета ще нарастват неограничено?

    Рециклирането на скрап, освен че е бизнес за 2 млрд, е и поминък за десетки хиляди хора, предимно от малцинствата. И пак - не всичко предадено за скрап е крадено.

  • 4
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    "още около 2000 хил. евро за 24-часово наблюдение и съхранение на записите за една година на всеки обект."

    Айде посмалете малко - за 2000 евро може да се закупи 16 канална система с пазене на запис 1 година. За повечето от площадките 4 камери са достатъчни, а там и 700-800 евро стигат като бюджет.

  • 5
    bigboss avatar :-|
    Boss

    До коментар [#4] от "dreamboxer":

    Колега, знаеш ли как се съхраняват записи 1 година.
    Трябва доста голям твърд диск, който в комбинация с камерите може и да мине 2000 евро.

  • 6
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    До коментар [#5] от "jivko81":

    Колега, очевидно знам - ако имаш 4 камери h264 и детекция на движение (записва само при движещи се обекти) + запис CIF + да кажем 4 фрейма в секунда на камера и нямаш куче да се мота из двора - 1ТБ ще ти стигне за година и ще остане. Дори и 2ТБ диск да вземеш пак няма да е 2000ЕУР. Предполагам изискването не е за постоянен 24ч запис независимо че няма движение в периметъра. Тогава сметката е разбира се различна.

  • 7
    bz avatar :-|
    bz

    Нещо са се объркали от това сдружение с 1% крадени отпадъци.
    Само сумата откраднато от БДЖ е над 2 пъти повече.
    Няма да изброявам шахти на канализация от всички български общини и хилядите частни и държавни сгради които биват обезкостявани от малцинствата ...
    Около 20-25% е краденото според мен не под 1% !

  • 8
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Леле мале, направо ми става страшно от такива законотворци в парламента, тия се надскочиха в простотиите, които натвориха... Както бях споменал и в предишната статия по този въпрос няма начин да не си предам отпадъка безплатно на общината... А да им платя не искат ли? Щели да ме задължат... Смяяяххх... И как ще стане това? Да не би някой да ме следи 24 часа дали и кога ще си изхвърля старата печка на улицата примерно? Тъпо, много тъпо, а се надяват и да проработи сигурно...

  • simpler

    Ама това е малоумно! Откъде-накъде ще подарявам, на който и да било, старата си печка, хладилник, кола вместо да ги продам и да изкарам някакви пари?

  • 10
    yanne avatar :-|
    yanne

    До коментар [#7] от "bz":Аз смятам,че поне 20%-30% от предадените отпадъци за скрап са крадени.Тук включвам не само краденото от БДЖ,но и от ЕРП-тата и от обикновените домове по малките градове и селата,където циганите буквално изтръгват арматурата от бетона.Има цели махали в села и градове,които се изхранват с крадене на желязо и това е очевидно за всеки от тук критикуващите.единствения начин това да спре е като се засили контрола върху пунктовете за скрап,за да се намали възможността крадено желязо да бъде продавано. ето ви една снимка от протеста против закона,за да видите кой е против: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3905171 После се чудите защо има циганска престъпност и правите протести срещу нея....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK