Росен Иванов: Купувачите от Изток са по-активни на пазара на сливания и придобивания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Росен Иванов: Купувачите от Изток са по-активни на пазара на сливания и придобивания

Росен Иванов

Росен Иванов: Купувачите от Изток са по-активни на пазара на сливания и придобивания

Управляващ съдружник в Entrea Capital

Татяна Пунчева-Василева
6399 прочитания

Росен Иванов

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Визитка:

Росен Иванов е управляващ съдружник в Entrea Capital, независима компания в областта на инвестиционното банкиране и корпоративните финанси в България. Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по икономика от Американския университет в България. За няколко години Entrea Capital се наложи като една от водещите местни консултантски компании. Тя е представител за България на M&A International, световна организация в областта на инвестиционното банкиране, сливания и придобивания и набиране на дялово финансиране.

Какви са тенденциите на пазара на сливания и придобивания, които наблюдавате през тази година?

- За съжаление и тази година започваме с желание за повече оживление. И макар все още да не са толкова много значителните сделки, така че да има наистина тенденция, все пак няколко неща се открояват в сравнение с миналата годината. Първото позитивно нещо е, че тази година поне има две сравнително големи сделки със западни финансови инвеститори. Едната сделка бе с "Престиж 96", а другата с "Приста ойл холдинг". Това е добре, защото миналата година почти нямаше нищо в тази област освен една сделка за дялово инвестиране на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Това което все още липсва осезаемо, са западните стратегически инвеститори. Това предполагам, че се дължи на няколко фактора.  От една страна, несигурността в региона около проблемите на Гърция и трудностите на Западна Европа, а, от друга, явно България в частност не им изглежда интересен пазар. Интересното е, че все пак нашите западни партньори от M&A International имат рекордни години, т.е. пазарът на средни сливания и придобивания в Западна Европа е в добра позиция. За съжаление ние не чувстваме прехвърляне на тази тенденция и върху нас.

От друга страна обаче, източните компании са по-активни купувачи. Това се видя с покупката на дял от "Петрол холдинг" от компания от бившия президент на руската автономна република Калмикия. Отделно "Газпром" купи известен брой бензиностанции у нас през сръбското си дружество "Ниш петрол", а тези дни стана ясно, че има интерес към "Топлофикация Шумен".  Т.е. това показва по-силното източно присъствие в момента. Подобна е ситуацията и за по-големите компании и активи в България. Засега интересът към тях е по-скоро с географски произход от Русия, Украйна и Турция, отколкото Западна Европа. Не знам дали да го определя като тенденция, или това са по-скоро частни случаи, но е факт, че за големите активи това се случва.

И последното, което смятам, че трябва да отбележим, е фактът, че изтеглянето на западните инвеститори води до събуждането на вътрешните играчи, т.е. местните български инвеститори стават активи различна големина както за по-малки сделки, така и за по-големи.

А вие като консултантска компания по какво работите в момента?

Работим по известен брой сравнително големи транзакции. Приключихме сделката в "Приста ойл". В момента сме част от консорциума, който консултира разделянето на ЕСО от НЕК. Работим активно по няколко buy-side (бел. ред. – от страната на купувача) и няколко sell-side (бел. ред. – от страната на продавача) мандата. Така че сме сравнително заети, но като цяло процесите са сравнително дълги и трудни.

Има ли промяна спрямо миналата година по отношение на интересните и въобще активните за сделки сектори?

Няма толкова много сделки, за да определим някаква тенденция. Все пак очакваме раздвижване при телекомите, тъй като очакваме развитие при Vivacom и Globul. Мисля, че при финансовите институции като цяло, и банкови, и небанкови, може да се очаква сериозно оживление. Първата част на годината все има няколко добри сделки, но очакваме по-голямо раздвижване към края на годината или началото на следващата.

Какво визирате по отношение на финансовия сектор? Например изтеглянето на френската Societe General от бизнеса с бързи кредити или и друго?

- Да това е едно от потенциалните развития, но може да има смяна на собственост и на цели банки.

Защо и цели банки? И защо точно сега, след като и преди кризата доста банки не намериха подходящ собственик?

- Най-вече заради промените на гръцкия банков пазар, но това не изключва сделка и за по-малките български банки.  

Защо сега, защото все пак банките са в затруднение, от една страна, заради лошите портфейли, а от друга, заради липсата на растеж, а оттам и възможността за кредитиране на добри нови проекти. 

Къде другаде има интерес?

- Според мен агросекторът и храните, продължават да се развива добре и подчертано там има интерес. В хранителния сектор имаше сделка за "Престиж", което показва, че има български компании с добри позиции в България и за износ, които се развиват добре и потенциално биха могли да станат обект на придобиване. В сектора на индустриалното производство според мен има отделни компании, които са интересни и които са водещи на българско и регионално ниво, но за съжаление подобни български компании са малко и съответно епизодично има сделки. В недвижимите имоти засега не виждаме големи сделки освен някои преструктурирания. В енергетиката обаче има интерес, като най-активен е ВЕИ секторът, където ще продължава да има смяна в собствеността на паркове, които вече са изградени и присъединени.

Можем ли да кажем, че това е годината на ВЕИ сектора, защото, ако съдим по размера на сделката за соларния парк от 60 MW край Караджалово, това изглежда като най-голямата транзакция за момента в страната?

- Нека изчакаме до края на годината, за да видим дали това няма да е годината на телекомите. Иначе според мен отпечатък върху пазара на сливания и придобивания ще окажат и готвените приватизации като БДЖ и ВМЗ - Сопот, но там не се очаква голям интерес от стратегически инвеститори. Стратегически инвеститор можем да чакаме евентуално за "Летище София".

А какво пречи да няма стратегически инвеститори за активи като БДЖ?

Може би няколко фактора. Единият е самата процедура и силно завишените критерии за стратегическите инвеститори. Вторият фактор е общата макро обстановка. Третият е сравнително тесният кръг купувачи в този сектор и дотолкова доколкото на тях регионът не им допада, те веднага отпадат като потенциални купувачи. Последният фактор според мен може да е заради маркетинга на целия процес по приватизация, който не съм сигурен колко добре е направен сред други стратегически инвеститори.

Като споменахте маркетинг, заедно с Агенцията за чуждестранни инвестиции направихте поредица от срещи за привличането на инвеститори. Как минаха те?

- Провели сме три конференции в Лондон, Мюнхен и Дубай. В Лондон и Мюнхен бяха самостоятелни събития, като след Мюнхен имаше посещения на германски компании, които се оглеждат за потенциални инвестиции. Но това е дълъг процес, така че тепърва предстои да видим резултатите от него. Имаше интерес към събитията в Лондон и Мюнхен, но истината е, че сами по себе си конференциите, изолирани от цялостна маркетинг кампания за държавата, е трудно да привлекат голям интерес.Това е добра стъпка, но като цяло трябва още много да се направи за цялостния маркетинг на държавата.

В Дубай беше малко по-различно. Там презентацията ни беше част от по-голям форум за привличането на чуждестранни инвестиции като цяло в нововъзникващи пазари. Там беше много видно реално колко голяма е конкуренцията за привличане на чуждестранни инвестиции на глобално ниво. Истината е, че държавата трябва да се промотира дългосрочно и постоянно, защото решенията за инвестиции не се взимат от днес за утре. По тази причина въпросът в изграждането на цялостен имидж на България е много важен.

Да се върнем на сливанията и придобиванията, миналата година обсъждахме, че като цяло сделките се затварят много трудно, купувачите правят какви ли не опити да се подсигурят няколко пъти срещу потенциална загуба или провал – например отлагат плащанията във времето или ги обвързват с много условности. Сега има ли разлика?

- Пак не е лесно затварянето на сделки. Цената е само един от проблемите, но като цяло по-лесният фактор. По-скоро доста от проблемите идват от несигурността на инвеститори, и то най-вече на стратегическите. Когато те не се сигурни като цяло в средата, процесът на дю дилиджънс и последващото разпределение на потенциалните рискове се оказва голям препъникамък. Тоест имало е сделки, които като цена са били добре, но последващи разпределения на рисковете са се оказали фатални за сделките. Така че със сигурност сделките са по-сложни и със сигурност изискват много повече умения и като структуриране, и като водене на преговори, и като процес на дю дилиджънс. Това е и част от причината да няма сделки, защото се работи по много сделки, но редица от тях не се приключват.

Казахте, че имате няколко мандата от страна на купувача, всъщност какво се търси?

- Те са основно в областта на храните и става въпрос за чуждестранни инвеститори.

А как върви процесът по преструктуриране на дълговете на бизнеса и как оценявате действията на банките в това отношение?

- Ами според мен това ще продължава да е водеща тенденция и ще продължава да се задълбочава. Според мен при възможност за ликвидност финансовите институции биха искали да излязат от експозициите си. Със сигурност обаче нивата на изкупуване на дълг все още не са паднали много като процент от номинала. Да, банките са готови да продават дълг, но не и на всяка цена, т.е. не са чак толкова притиснати да продават.

Това обаче означава, че процесът по преструктуриране ще продължи още време?

- Донякъде да. Но все пак трябва да отбележим, че доста от преструктуриранията не са публични. От друга страна обаче, имайки предвид, че доста от компаниите имат проблеми с обслужването на задълженията си, надали и банките имат нужния капацитет, за да отговорят на нуждите на всяка компания и съответно могат да реагират по-неадекватно от очакваното. Въпреки това можем да очакваме един допълнителен период, през които системата ще продължи да се прочиства.

Какво да очакваме все пак до края на годината?

- Според мен втората половина на годината ще е по-активна от първата половина, защото има няколко големи сделки като тези за телекомите, които могат да променят коренно картината. Така че мисля, че ще има раздвижване.

Визитка:

Росен Иванов е управляващ съдружник в Entrea Capital, независима компания в областта на инвестиционното банкиране и корпоративните финанси в България. Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по икономика от Американския университет в България. За няколко години Entrea Capital се наложи като една от водещите местни консултантски компании. Тя е представител за България на M&A International, световна организация в областта на инвестиционното банкиране, сливания и придобивания и набиране на дялово финансиране.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK