Защо малкият и средният бизнес не се възстановяват

Иновационната дейност на българския бизнес обикновено се изчерпва с инвестиции за оптимизация на бизнес процесите

Защо малкият и средният бизнес не се възстановяват

Ограниченият достъп до финансиране и високата междуфирмена задлъжнялост са сред основните причини

Мария Иванова
15328 прочитания

Иновационната дейност на българския бизнес обикновено се изчерпва с инвестиции за оптимизация на бизнес процесите

© Цветелина Белутова


Малките и средните предприятия (МСП) в България не са достатъчно конкурентоспособни, за да преодолеят негативните ефекти от кризата, като това се отнася в особено голяма степен за по-малките. Това показват резултатите от анализ на агенция Noema, изготвен по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Като основни заплахи пред малкия и средния бизнес в страната изследването очертава отлагането на инвестиционните планове на компаниите, затруднения им достъп до финансиране, оставащата висока междуфирмена задлъжнялост. Като заплахи са посочени още слабата устойчивост на сектора в средносрочен и дългосрочен план по отношение на унаследяването на семейния бизнес, както и относително ниското ниво на предприемачество сред младите.

Фактори за конкурентоспособност

Проучването показва необходимост от подобряване на представянето на бизнеса по отношение на всеки от петте фактора за конкурентоспособност, които според авторите са ключови за успешното икономическо представяне на компаниите – достъп до финансиране, иновативност, интелектуална собственост, интернационализация и прилагането на добри практики. За измерването на ролята и динамиката на факторите за конкурентоспособност анализът използва индекси, които показват движението на всеки от тях в последните две години.

Сред отделните фактори достъпът до финансиране има водеща роля за цялостното икономическо представяне на фирмите. Ликвидността заедно с наличния човешки капитал бяха и водещите фактори за оцеляването на бизнеса в периода на икономическата криза от 2010 г. и началото на 2011 г., отчетени от аналогично изследване на сектора през миналата година. Резултатите от тазгодишното проучване вече показват засилваща се роля и на всички останали фактори благодарение на подобрението в икономическата среда и на адаптирането на предприемачите към причинените от кризата пазарни промени, отчитат от Noema.

Недостатъчен достъп до финансиране

И към 2012 г. обаче достъпът до финансиране запазва ключовото си значение за икономическото представяне на предприятията – от него пряко зависят показатели като редовните плащания на задълженията на компаниите, заетостта в тях и нивата на заплащане на служителите, увеличаването или запазването на пазарния им дял, както и запазването или увеличаването на печалбата на предприятията. Анализът обаче показва, че към 2011 г. над две трети от българските МСП (69%) отчитат, че достъпът им до финансиране е затруднен, а 86% от компаниите посочват, че не разполагат с достатъчен ресурс за финансирането на инвестициите си. Близо 45% от българските предприемачи смятат, че достъпът им до финансиране е недостатъчен, а над половината от тях (54%) се страхуват от фалит, отчита докладът. Изследване на Европейската комисия от 2011 г., цитирано от авторите на доклада, също показва, че достъпът до финансиране е сред основните трудности пред малкия и средния бизнес в ЕС, като един на всеки седем мениджъри в европейски мащаб го посочва като проблем.

Ограниченият достъп до външно финансиране обуславя и структурата на източниците на средства, които ползват българските компании. Според резултатите от проучването през 2011 г. най-използваните източници на финансиране са били средствата на собственика (62% спрямо 42% за 2010 г.), заеми от близки и приятели (24% при 17% за 2010 г.) и банкови кредити (15% инвестиционни кредити и 20% кредити за оборотни средства – съответно по 14% за предходната година). Междувременно, въпреки че 26% от МСП посочват, че имат информация за европейски програми и фондове, които подпомагат предприемачеството, едва 6% от компаниите ползват финансовите инструменти на ЕС. Сред най-съществените пречки за увеличаването на дела им са тежките административни процедури и големият обем от необходима документация, съпътстващи кандидатстването и отчитането на европейските проекти – според проучване на Българската стопанска камара 80% от компаниите посочват това като проблем. Забавянето на плащанията по проекти (около 70%) и необходимостта от осигуряване на собствен финансов ресурс за целите на проекта (около 30%) също са сред проблемите пред усвояването на средствата от европейските фондове.

Положително развитие

Въпреки негативната картина обаче анализът отбелязва известно положително движение по отношение на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия. Ако към 2010 г. 93% от тях са посочили, че достъпът им до финансиране е силно затруднен, то към 2011 г. делът им намалява до 69%. Макар и минимален брой, вече има и компании (2%), които отбелязват, че имат облекчен достъп до финансиране. Всъщност като цяло резултатите от анализа показват известно подобрение във всеки от петте фактори за конкурентоспособност през 2011 г. в сравнение с отчетеното през 2010 г. Двукратно е например увеличението в дела на компаниите, които отчитат умерена до висока иновационна активност – от 9% през 2011 г. до 18% през 2012 г. Съществено расте и делът на компаниите, прилагащи добри практики в дейността си – ако през 2011 г. общо 11% от предприятията са отчели умерена до висока степен на приложение на добри практики, то към 2012 г. те вече са 34% (виж графиките).

Препоръки

Авторите на проучването обаче отбелязват, че е необходимо тенденцията да се запази, като за целта икономическите политики също трябва да бъдат насочени в посока успешното развиване по отношение на всеки от петте фактора. Показателен е например фактът, че и към 2012 г. най-разпространената иновационна дейност сред МСП е въвеждането на промени в бизнес процесите с цел оптимизация (38%). Междувременно едва 9% от компаниите посочват, че са провеждали съвместни инициативи в сферата на образованието с академичните институции. По отношение на интернационализацията на малкия и средния бизнес пък при 78% от компаниите степента на интернационализация на дейността им остава ниска. Освен традиционните внос и износ в понятието се включват още дейности като партньорство с чуждестранни предприятия, привличане на чуждестранни инвестиции или създаване на представителства в чужбина, участие в международни клъстъри и мрежи и т.н. През 2011 г. обаче едва 12% от българските МСП са участвали в изложения или панаири (12%), като делът им намалява съществено спрямо предходната година, когато са били 18%. Участие в клъстърни дейности пък са взели още по-малко от компаниите – едва 10.6%, но тенденцията е за увеличаване спрямо отчетените преди година 4%. Общо 10% от микро-, 15% от малките и 19% от средните предприятия участват в такива дейности, отчита докладът.

Малките и средните предприятия (МСП) в България не са достатъчно конкурентоспособни, за да преодолеят негативните ефекти от кризата, като това се отнася в особено голяма степен за по-малките. Това показват резултатите от анализ на агенция Noema, изготвен по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Като основни заплахи пред малкия и средния бизнес в страната изследването очертава отлагането на инвестиционните планове на компаниите, затруднения им достъп до финансиране, оставащата висока междуфирмена задлъжнялост. Като заплахи са посочени още слабата устойчивост на сектора в средносрочен и дългосрочен план по отношение на унаследяването на семейния бизнес, както и относително ниското ниво на предприемачество сред младите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


96 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Това е да умееш да питаш така,че отговорите да ти харесат.Прави впечатление,че това изследване прави Доклада на Европейската Комисия от миналия месец да увисва така във въздуха като че ли е правен за друга държава.Или препоръките му са вече изпълнени,затова проблемите,които се сочат в онзи доклад тука 100 % липсват.Нито високите осигурителни прагове за нискоквалифицираните работници са проблем,нито ограничения достъп до бизнес вече е проблем.

  • 2
    cucumicin avatar :-|
    Ivo-Slatina

    Страшна демагогия! При положение, че 54 % (реално 80%) от МСП се страхуват от фалит, за какъв достъп до финансиране става въпрос? На тях не им трябва финансиране, трябват им продажби! Пазар! А такъв няма! И доколкото го има не е свободен - поръчков е, а и не плащат навреме. Всъщност плащат, за да си платиш. Ако остане нещо.
    И трудът изобщо не е скъп, и данъците са най-ниските!

  • 3
    jorojoro avatar :-|
    Хейтъромразец

    от цялата работа разбрах само, че агенциа Noema е вземала едни пари от министерството на икономиката. Не знам тази агенция малка ли е, средна ли е, но явно на някои бизнесът им върви.

  • 4
    nemeria avatar :-|
    nemeria

    Ако към 2010 г. 93% от тях са посочили, че достъпът им до финансиране е силно затруднен, то към 2011 г. делът им намалява до 69%.

    Оцелели са тези, които са си осигурили достъп. Тогава кризата удари здраво и доста малки предприятия фалираха все пак.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Самото понятие "малък и среден бизнес" беше разпърдяно от Лостов и министирте му, особено Шилето обичаше надълго да обяснява какво е малък и среден бизнес...
    В условията на глобализация и урбулешка приватизация, просто няма място за "малък и среден" бизнес.....

  • 6
    vlasevmen avatar :-|
    vlasevmen

    Боби тук в Австрия познавам един тип,който се занимава с внос и обработка на полускъпоценни камъни,прави от тях накити,бижута и статуетки..Има няколко магазина из страната а в контото си и няколко милиона евро!Същия си живее на село ,където му е работилницата и се чувства прекрасно...

    Ти ще кажеш ,че нямало място за среден и малък бизнес...

  • 7
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    Искам да подкрепя и допълня коментара на Ivo-Slatina.

    Проблема на малките и средните фирми не е достъпа до финансиране и европейските програми. Когато аз имах малка фирма (преди 20+ години), нямах никакво финансиране. Имах обаче свобода, пазарът не беше разпределен между монополите и големите вериги. Никой не ме гонеше за касов апарат, ХЕИ, пожарна, РИОСВ, данъчни, РУСО, ДАИ, .....

    Сега можеш да регистрираш фирма с 2 лв. капитал, обаче трябва да дадеш още поне 1000 за да започнеш някакъв дребен бизнес. Има толкова много изисквания, че почти никога не можеш да ги изпълниш всичките. Един човек да назначиш, трябва да се регистрираш в Комисията за защита на личните данни и да сключиш договор със служба по трудова медицина.

    В същото време местният пазар е разпределен от големи западни фирми (и много рядко някоя българска), които като нещо не им отърва намират начин да прокарат някой глупав закон в народното събрание.

    Гледам фирмите, които печелят проекти по "Конкурентоспособност". Някои от тях са откровени мошеници (например сайт, който никой няма да чуе, за 700 - 800 хил. лв)., и за тях няма проблеми. Но малки и средни фирми, които вземат пари за оборудване, ако нямат експортен пазар, има голям шанс да закъсат.

    Трябва да бъде дадена много по-голяма свобода на малките и средните фирми. Не им трябват програми от типа на "Конкурентоспособност", а им трябва свобода. Да правят бизнес без да се страхуват, че ще нарушат някоя остаряла норма. Ако направят нещо лошо - нека да ги съдят в съда, а не да пишат фермани, какво не могат да правят.

  • 8
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#7] от "Технолог":


    [quote#7:"Технолог"]Никой не ме гонеше за касов апарат, ХЕИ, пожарна, РИОСВ, данъчни, РУСО, ДАИ, ..... [/quote]

    Е, от там да започнем де... Май френд, тези изисквания ги има по цял свят. В началото на 90-те всеки "бизнес" вървеше, но за това имаше две основни причини:

    1. Пазар с действителен потенциал. Целият беше на разположение, без действителна конкуренция, а хората имаха спестени пари. Само дето после спестяванията се стопиха, а междувременно твърде малко фирми инвестираха в иновации и производство, а много повече в бърза печалба и "далавера".
    2. Липса на държавен контрол. Виждам, че сам си изброил някои контролни органи.

    Сега контролът е затегнат, администрацията си остава тромава и подкупна, пазарът е с нисък потенциал и конкуренцията от легален и нелегален внос е убийствена. Уелкъм ту Бългерия!!!

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#5] от "boby1945":

    По принцип не съм ти фен, но днес +++++++++++

  • 10
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#6] от "vlasevmen":

    Май френд, става дума за България, не вдяна ли?

    Йостеррайх го остави, там е друг свят, има ред, а не бабаитлък.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход