Сбогом на оръжията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сбогом на оръжията

Сбогом на оръжията

Въпреки големите задължения на ВМЗ се очертава обилна конкуренция за приватизацията на последния държавен гигант в бранша

Десислава Николова
12232 прочитания

© shutterstock


Ако влезете на интернет страницата на Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ), ще видите перфектен образец на уебдизайна от края на миналия век. И вероятно сайтът е от най-съвременните неща в държавната оръжейна фабрика, макар там да можете да научите на какви изяви участва  дружеството и как "благодарение на интелектуалния потенциал на научно-техническите кадри и на високата квалификация на изпълнителския персонал на фирмата през годините бяха усвоени редица специални и граждански изделия".

През годините на прехода сопотският производител на ракети, снаряди и ръчни гранати беше грозното патенце на българската оръжейна индустрия. Докато другите соцзаводи къде успешно, къде не дотам бяха приватизирани, година след година работниците във ВМЗ не получаваха заплати и държавата ги спасяваше. Но не продаваше завода и не инвестираше в него. Така дружеството остана последната държавна брънка от някогашния военнопромишлен комплекс наред с търговеца "Кинтекс".

Тежестта на дълговете обаче вече, изглежда, става непосилна за бюджета и ВМЗ се насочи към може би последното си спасение - приватизацията. Оръжейният комплекс има всички шансове да се превърне в атрактивна покупка и се очертава здрава конкуренция за него. Въпреки огромните си задължения и остаряла технология на производство изчисленията на консултантите показват, че евентуалният купувач би могъл бързо да си възстанови инвестицията. От Агенцията за приватизация съобщиха, че вече е купен един комплект документи за участие в обявения конкурс, като крайният срок е 9 август. Няколко български фирми отговарят на условията за стратегически купувачи на ВМЗ и в оръжейния бранш вече се споменава, че повечето ще кандидатстват заедно или в някакъв тип консорциум. Съществува и малка възможност чужда оръжейна фирма да прояви интерес. Преди месец икономическият министър Делян Добрев обяви, че до момента има два кандидата, заявили интерес - една българска и една чужда фирма, но запази имената им в тайна. Повечето собственици на български фирми за специална продукция дават уклончиви отговори за интереса си към ВМЗ, но след обявяването на конкурса иначе потайният бранш започна да произвежда подозрително много новини, включително и смяната на ръководството на "Кинтекс".

Утилизация на дългове

Според условията на конкурса кандидатите могат да бъдат само стратегически инвеститори – компании, които произвеждат специална продукция. Оборотите им за последните три години би трябвало да са поне 120 млн. лв., като приходите могат да бъдат не само от военна продукция. Освен това купувачът трябва да запази средния брой служители (между 3200 и 3500 души) и при самото прехвърляне на акциите да изплати публичните задължения, които според неофициалната информация, с която "Капитал" разполага, са около 60 млн. лв. А също и да плати просрочените заплати към служителите за около 3.5 млн. лв. Освен това собственикът ще трябва да урежда натрупаните задължения към доставчици и партньори на ВМЗ за около 100 млн. лв.

Единственото облекчение при покупката е, че 20% от цената може да се заплати в компенсаторни инструменти. В момента компенсаторните записи се търгуват на фондовата борса на нива около 15-16% от номинала им, а компенсационните бонове - на около 60%. При това положение консултантите, с които "Капитал" разговаря, изчисляват, че бъдещият собственик би трябвало да инвестира около 70 млн. лв. в покупката на предприятието. При конкурса няма минимална цена, но оценката за приватизационни цели е над 10 млн. лв. и заедно със задълженията формира сума от този порядък.

Евентуалната инвестиция би могла да се върне по няколко начина. Най-добрият сценарий е ВМЗ активно започва да работи по поръчките, осигурени й основно от държавната "Кинтекс", с по-добра рентабилност. Освен това новият собственик вероятно ще разполага с ноу-хау за производство на определен вид боеприпаси и би могъл да разнообрази гамата на предприятието. След взривовете в складовете за утилизация на боеприпаси се оказва, че ВМЗ представлява интерес и в тази посока, особено с отдаването на складове под наем. Производствената площадка на ВМЗ е с обща площ 5.6 хил. декара, а фирмата има площадки и в няколко села в района. Складовите бази са разположени в село Горни Домлян, в Клисура и в самия Сопот. Освен това във фирмата има остарели мощности за рязане за скрап. Според изчисленията на консултантите само продаването на складовете със специално предназначение може да донесе приходи от около 15 млн. лв. Поръчките на завода според данните, с които "Капитал" разполага, са за над 70 млн. лв. годишно и при подходящо управление и пренастройка на производството новият собственик би могъл сравнително бързо да изплати инвестицията.

Кой иска ВМЗ?

Според слуховете в бранша в наддаването ще участва чужда фирма, вероятно от Турция, което мотивира българските оръжейници да се включат. Причината е, че ако в България работи чужд инвеститор, той ще се опита да има голям пазарен дял, вероятно 50%, и ако има ново, модерно производство и голяма продуктова гама, ще изтика останалите играчи от бизнеса.

Още при подготовката на стратегията преди година като фаворит за участие се сочеше русенската "Дунарит", която тогава имаше оборот от точно 123 млн. лв. при заложени в стратегията 120 млн. лв. Според отчетите й в Търговския регистър в момента обаче компанията не прескача границата (виж таблицата). Затова в бранша се говори все по-упорито за консорциум, който да кандидатства за ВМЗ, а след това участниците в него да си разпределят бизнеса или да осребрят присъствието си. "Дунарит" се свързва със собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който е и почетен председател на Българското сдружение на отбранителната индустрия, което обединява оръжейните заводи. Един от членовете на борда на "Дунарит" - Никола Киров, е в ръководството и на финансовата къща "Фина-С", собственост на Цветан Василев. Мажоритарен собственик на русенската фирма е "Кемира", което както и "Фина-С" и други фирми на Василев е регистрирано на един адрес в "Красно село" в клон на КТБ.

"ВМЗ ни интересува като партньор засега, друго няма", коментира пред "Капитал" Кръстю Кръстев, изпълнителен директор на "Дунарит". Той отбеляза още, че сопотските заводи нямат задължение към компанията му. В бранша е известно, че двете фирми имат общи поръчки.

Другите възможни участници естествено са останалите оръжейни заводи и големите търговски фирми. Най-голямата от тях е казанлъшкият "Арсенал", чиито резултати са секретни и не присъстват в Търговския регистър. Изпълнителният му директор Николай Ибушев каза пред "Капитал", че дали се интересува от участие в приватизацията на ВМЗ е търговска тайна. "Арсенал" привлече през последните години някои от най-добрите специалисти на ВМЗ. В края на миналата година Ибушев успешно приключи и 11-годишната сага, по време на която държавата все намираше повод да му откаже покупката на миноритарния дял, докато в същото време останалите оръжейни фирми бяха приватизирани напълно. В края на 2011 г. "Арсенал" плати за 35-процентния дял солидната сума от 11.5 млн. лв. Казанлъшката фирма изглеждаше най-незасегната от кризата през последните години.

"Аркус" - Лясковец, е другият сериозен кандидат от бранша, който би могъл да се включи в конкурса. "Ние не сме се събирали на съвет на директорите, за да разгледаме такова участие. Отговорът ми за интерес към ВМЗ в момента е "нито да, нито не", коментира Банко Банков, председател на надзорния съвет и съсобственик на фирмата. В бранша се въртят теории как "Дунарит", "Аркус" и една от големите търговски фирми, "Сейдж консултантс", биха могли да кандидатстват и в консорциум за ВМЗ. Банко Банков коментира, че според него не е позволено да има консорциуми от стратегически инвеститор и той разбира стратегията като самостоятелно участие. В документа обаче не е записано изрична забрана няколко стратегически инвеститора да обединят усилията си.

Като потенциален участник се спряга и оръжейният завод ЕМКО, който отговаря напълно на условията. Неговият собственик Емилиян Гебрев не вдигаше телефона си до редакционното приключване на броя.

Връзката с "Кинтекс"

Точно преди приватизацията на сопотските заводи правителството за втори път през мандата си освободи една от знаковите фигури в оръжейния бранш, и то по-малко от година след като го върна на работа – Антон Салджийски. Изпълнителният директор на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" отново беше отстранен с писмена заповед и без да му бъде обяснено защо и на негово място беше върнат Владимир Дичев, който заемаше поста за кратко миналата година.

Въпреки че търговската фирма не е в процедура за продажба, тясната връзка между двете единствени държавни фирми съществува. Управата на "Кинтекс" успя да се задържи в световните сделки с контактите си и се развива успешно. Преди месец, когато работниците в сопотските заводи протестираха, именно Салджийски се уговори с директора на ВМЗ и отпусна аванс за поръчка за 1 млн. лв., с които бяха платени заплатите.

Малко след като го освободи, министърът на икономиката Делян Добрев изреди няколко причини, които се възприемат несериозно в бранша – за да бъдат разработени нови пазари (което е трудно постижимо), защото пазарният дял на "Кинтекс" е паднал (което не е вярно), и заради липсата на загриженост към ВМЗ и кредитиране на частни фирми. Салджийски коментира в интервю пред "Капитал Daily", че оръжейният търговец работи с авансово кредитиране на производството на оръжие по вече сключени договори от години. В случая става въпрос за голяма сделка с Алжир, в която участват пет фирми и всички са получили аванс, включително и ВМЗ.

"Категорично не приемам, че проявяваме незаинтересованост към ВМЗ. Това не е вярно. ВМЗ винаги са били с приоритет за нас, но все пак трябва да отчитаме и една много важна подробност - на нашите пазари, там, където ние продаваме, никой не се интересува дали ВМЗ трябва да получава някакви приходи, защото е в лошо финансово състояние, а се интересуват от продуктовата гама на България и това, което им е необходимо. Ние не можем да кажем на пазара "ето сега ще ви покажем какво произвежда ВМЗ, купувайте само него", коментира Салджийски. Той допълни още, че не вижда никаква връзка между освобождаването си и предстоящата приватизация на сопотските заводи, освен ако не е дълбоко законспирирана. В бранша обаче смятат, че един по-удобен директор на "Кинтекс" би могъл да пренасочи част от поръчките от чужбина към ВМЗ или към конкретен кандидат-купувач или пък подходящ завод, близък до управляващите.

Каквато и да е причината, оръжейниците са единодушни, че хаотичните размествания на върха в основния износител по никакъв начин не помагат на сектора като цяло. В този бизнес сделките се правят основно на база контакти и доверие, изграждани с години. Така че за успокоение на новия собственик на ВМЗ, който и да е той, алжирското правителство не си харесва въоръжение, като сърфира и избира най-лъскавия и модерен сайт. От модернизация ще има нужда, но не на

интернет присъствието, а на цялото производство.

Полъх от Москва

Все още в сектора живеят притеснения, че руската страна би могла отново да повдигне въпроса за обезщетения за лицензите, с които се произвежда продукцията на ВМЗ. Оръжейници коментират, че България и до момента не е подписала междуправителствено споразумение по въпроса. Причината е, че през времето на Варшавския договор страната редовно е плащала в продължение на години отчисления и такси. През 90-те години обаче руската страна престава да поддържа обновяването по лицензите, а всичко започва да се прави по българска документация. Освен това руската страна е отказала да изпълни ангажиментите си да продължи да изкупува поръчана продукция от военните заводи. Така в този случай руската страна би могла да се появи само в качеството си на кандидат-купувач.

Ако влезете на интернет страницата на Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ), ще видите перфектен образец на уебдизайна от края на миналия век. И вероятно сайтът е от най-съвременните неща в държавната оръжейна фабрика, макар там да можете да научите на какви изяви участва  дружеството и как "благодарение на интелектуалния потенциал на научно-техническите кадри и на високата квалификация на изпълнителския персонал на фирмата през годините бяха усвоени редица специални и граждански изделия".

През годините на прехода сопотският производител на ракети, снаряди и ръчни гранати беше грозното патенце на българската оръжейна индустрия. Докато другите соцзаводи къде успешно, къде не дотам бяха приватизирани, година след година работниците във ВМЗ не получаваха заплати и държавата ги спасяваше. Но не продаваше завода и не инвестираше в него. Така дружеството остана последната държавна брънка от някогашния военнопромишлен комплекс наред с търговеца "Кинтекс".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Стига с тези руски лицензи. Един патент има правна сила 30 години, а руските образци са разработки от 60-те години.

  • 2
    filip_kostov81 avatar :-|
    felipeeee

    До коментар [#1] от "cinik":

    май живееш в 60-те години ти.

  • 3
    kihano avatar :-|
    kihano

    Приватизацията е престъпление!

  • 4
    hi_hi avatar :-|
    Хи-хи

    Всичко е изчислено - пъровначално задлъжняване, декари земя, скрап, окончателно задлъжняване, фалит.... Бай бай ВМЗ....

  • 5
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    Бай бай ВМЗ - а дано. Притрябвала е на държавата още една бездънна яма я която да налива пари.

  • 6
    hodounski avatar :-?
    hodounski

    Защо не се споменава Манджуков?Той е един от основните играчи.

  • 7
    vankata_820 avatar :-|
    Ivan Petrov

    Отдавна не бях чел добра статия, въпреки втората си хубава почивка!:)
    Кога ще прочетем за автобиографията на бордовите оръжейни лабораторни мишки(играчи), които вече си пазаруват и присвояват ангро на БГ пазара и да не забравяме, че всичко там винаги се случва единствено и само с любезното съдействие на ответния им импониращ, миропомазан плъхски одържавен състав?!

  • 8
    vankata_820 avatar :-|
    Ivan Petrov

    КИНТЕКС МАНИЯ!!!:)
    КУЧЕ ВЛАЧИ, ДИРЯ НЯМА?!:)

  • 9
    vankata_820 avatar :-|
    Ivan Petrov

    До коментар [#6] от "hodounski":
    Аз, бих се поинтересувал и за възхода на Цветан Василев, все пак собственост за милиарди е интересно начало за догадки, а ако изплува сянката на Манджукови и курвите(проститутките) от Прехода на България, нищо лошо!!!:)

  • 10
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    ВМЗ беше перлата на Металхим. След 1990 останалите заводи ги приватизираха и оцеляха. ВМЗ е най-зле.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.