Държавата срещу хранителния сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата срещу хранителния сектор

Поскъпването на освните храни е световна тенденция. Въпреки това държавата опитва да ограничи ефекта на българска почва, плашейки с "тежката артилерия"- ДАНС и НАП, фирмите в сектора.

Държавата срещу хранителния сектор

Премиерът и земеделският министър разпоредиха ДАНС и НАП да проверяват паричните потоци на фирмите по веригата

11861 прочитания

Поскъпването на освните храни е световна тенденция. Въпреки това държавата опитва да ограничи ефекта на българска почва, плашейки с "тежката артилерия"- ДАНС и НАП, фирмите в сектора.

© Георги Кожухаров


"Днешните мерки стигат до откровена заплаха от репресии, каквато представляват масовите проверки на данъчни и ДАНС"

Николай Вълканов,

Институт за пазарна икономика

"Ние работим 100% на светло. Ако държавата е решила, че структура като ДАНС трябва да прави проверки на хранителния сектор, ние нямаме притеснения. Друг е въпросът нужно ли е."

Димитър Спасов, 

съпредседател на Сдружението за модерна търговия

"Проверки трябва да има принципно и то за всички. Не бива обаче бизнесът да бъде притискан",

Диляна Славова,

изп. директор на Националната асоациация на млекопреработвателите

"Съгласен съм да има проверки, защото 90% от животновъдните ферми, които произвеждат неотговарящо на европейските изисквания мляко, са в сивия сектор."

Симеон Присадашки,

собственик на млекопреработващата фирма "Жоси"

За трите си години в управлението земеделският министър Мирослав Найденов не спря да обвинява производители и търговци на храни в "спекула" и свободно да коментира кога трябва и кога не трябва да се вдигат и свалят цените на продуктите. В сряда обаче всички граници бяха надминати с безпрецедентното решение, обявено от министъра, подкрепено и от премиера Борисов. Разпоредено е следното: Националната агенция за приходите (НАП) и контраразузнавателната служба ДАНС да започнат проверки на финансовите потоци на компании от хранителния сектор. В акцията ще се включи и Агенцията по храните, която ще прави "драконовски проверки" на вноса на суровини за месо и млекопреработвателните индустрии. Решението е било взето на "бурна и откровена" по думите на земеделския министър среща с представители на цялата верига - животновъди, преработватели и производители на месни и млечни продукти и търговски вериги.

Реакциите на правителството идват на фона на рязкото поскъпване на зърното и очакванията за скок на цените на основни храни. Именно по този повод е била организирана и срещата в Министерския съвет с всички участници по веригата. Споровете и страстите обаче са се изострили, както често става, когато на една маса седнат производители, търговски вериги и правителствени представители.

В името на националната сигурност

След срещата земеделският министър Мирослав Найденов съобщи, че тя не е била продуктивна. По думите му и животновъдите, и преработвателите на месни и млечни продукти работели на загуба, а търговските вериги твърдели, че също работят на загуба. В същото време обаче животновъдите получавали "рекордни субсидии от 200 млн. лв." и продавали продукцията си на най-ниската възможна цена. От друга страна, складовете на преработвателите били "задръстени" от продукция. И в крайна сметка нямало намаление на цените в магазините.

"Това положение не може да продължи по подобен начин", каза министърът, допълвайки, че някъде по веригата има "изкривяване". Така преработвателите се оплаквали от натиск от търговските вериги, от своя страна те оказвали такъв на животновъдите, които пък искали от правителството повече субсидии.

По думите на Найденов производството на основни хранителни продукти е "обект и на националната сигурност". "Ако се случи катаклизъм, например мащабно заболяване, което наложи да се затворят границите и ние нямаме българско производство, какво правим тогава", попита риторично той.

Изолиране на КЗК

Така заради декларираната от всички загуба и "изкривяването" по веригата ще започне серия от инспекции в хранителния сектор. Премиерът Бойко Борисов е разпоредил НАП и ДАНС да проверяват финансовите потоци по веригата, плащането на данъци и работата в сивия сектор, съобщи земеделският министър. Той пък ще изиска от Агенцията по храните драконовски по думите му проверки на вноса на млечни и месни продукти.

Не е ясно обаче защо проверките са възложени точно на тези ведомства, а не на Комисията за защита на конкуренцията, която в случая е точно органът, който може и трябва да установява подобни "изкривявания". Според Петьо Славов, бивш зам.-председател на КЗК, този безпрецедентен натиск от страна на държавата всъщност може да постигне изключително лош ефект. "На практика това е опит на държавата да организира картел на цените на млечните и месните продукти, което е в грубо нарушение на правилата на свободната конкуренция. Освен всичко друго подобни мероприятия като днешното са и опит за изземване на правомощия на КЗК от страна на други държавни органи. Хубавото в случая е, че поради огромния брой участници на пазара, само мандрите са около 250, и противоречивите им интереси този опит ще се окаже неуспешен", коментира експертът.

"Днешните мерки стигат до откровена заплаха от репресии, каквато представляват масовите проверки на данъчни и ДАНС. Ако вместо това министерството на земеделието беше съсредоточило усилията си в създаването на прости и ясни правила в сектора, резултатите щяха да бъдат много по-различни", коментира и икономистът от Института за пазарна икономика Николай Вълканов.

Проблемът може би е другаде

"Ние работим 100% на светло. Ако държавата е решила, че структура като ДАНС трябва да прави проверки на хранителния сектор, ние нямаме притеснения. Друг е въпросът нужно ли е това", коментира съпредседателят на Сдружението за модерна търговия и изпълнителен директор на "Кауфланд - България" Димитър Спасов. По думите му обаче усилията трябва да се насочат в друга посока. "Би било полезно да се анализира защо преработвателите работят масово с вносни суровини - може би са по-качествени, може би са по-евтини, може би чуждите производители получават много по-високи субсидии", смята той.

Размерът на субсидиите бе посочен като проблем и от самите животновъди. "Ние получаваме едва 30% от размера на субсидиите, които взимат животновъдите в старите страни членки", отбелязва Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите. По думите му на фона на поскъпващите суровини средствата не достигат, въпреки че помощите в последните години растат. Освен равни с другите европейски страни субсидии фермерите поискаха и някои други мерки, които биха ги облекчили (виж карето).

Смесени реакции сред преработвателите

Повечето преработватели от своя страна приемат със завидно спокойствие, че ще ги проверява служба като ДАНС. Собственик на месопреработвателно предприятие, пожелал анонимност, коментира, че поскъпването на месните продукти е общоевропейска тенденция от месеци. "Калкулацията е известна - по цял свят от 100 условни долара, които плаща крайният потребител на месни продукти, само 14 отиват за фермера, всичко останало се натрупва по веригата." Той подкрепя проверките, "защото това ще извади на светло хората, които не си плащат данъците".

"Съгласен съм да има проверки, защото 90% от животновъдните ферми, които са в трета група и произвеждат неотговарящо на европейските изисквания мляко, са в сивия сектор", каза и Симеон Присадашки, собственик на млекопреработващата фирма "Жоси". По думите му субсидиите на глава животно в сектора е крайно недостатъчна. "За 2012 г. са предвидени 160 лв. на глава животно, а европейските фермери вземат по 300 евро", казва той. На друго мнение е изп. директор на Националната асоациация на млекопреработвателите Диляна Славова. "Проверки трябва да има принципно и то за всички. Не бива обаче бизнесът да бъде притискан", коментира тя.

Според председателя на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев, ако има проверки, то те трябва да са внимателни и изводите да не се правят само на база на съотношението на продажби и печалба. "Някоя компания може да има високи разходи, да изплаща заеми и така крайният й финансов резултат да намалява", казва той.

Проверка на "Капитал Daily" показа, че при най-големите месопреработвателни компании с оборот над 10 млн. лв. рентабилността на приходите (колко лева печалба се получава от 1 лв. продажби) е близо до 3%. При някои тя е дори под 1%, но други имат имат рентабилност от над 4-5%. Като цяло обаче почти няма компания в бранша, която да отчита загуба.

При всички случаи шумът около храните е опит за държавно притискане и търсене на виновник за някакви световни тенденции като международните котировки на зърното. А иначе проверки трябва да има, но за всички и не по специално разпореждане отгоре.

Мерки за животновъдите

Министерството на земеделието съобщи още, че предлага няколко мерки за подпомагане на животновъдството. Едната от тях е да се поиска разрешение от Брюксел субсидиите за сектора да се изплащат два месеца по-рано от предвиденото - през октомври, когато се очаква увеличение на цените на фуражите. Отделно от това министерството ще предложи увеличение на субсидиите за сектора с 27 млн. лв. през януари следващата година, с което ще се достигне и таванът им. Фонд "Земеделие" пък ще разсрочи отпуснатите държавни кредити за сектора, съобщиха още от агроминистерството.

Фирми от сектора предложиха и държавата да пусне на пазара фуражи от държавния резерв заради очаквания скок на цените през есента. Всички в бранша обаче са категорични, че основният проблем е, че няма дългосрочна стратегия и визия за отрасъла.
"Днешните мерки стигат до откровена заплаха от репресии, каквато представляват масовите проверки на данъчни и ДАНС"

Николай Вълканов,

Институт за пазарна икономика

"Ние работим 100% на светло. Ако държавата е решила, че структура като ДАНС трябва да прави проверки на хранителния сектор, ние нямаме притеснения. Друг е въпросът нужно ли е."

Димитър Спасов, 

съпредседател на Сдружението за модерна търговия

"Проверки трябва да има принципно и то за всички. Не бива обаче бизнесът да бъде притискан",

Диляна Славова,

изп. директор на Националната асоациация на млекопреработвателите

"Съгласен съм да има проверки, защото 90% от животновъдните ферми, които произвеждат неотговарящо на европейските изисквания мляко, са в сивия сектор."

Симеон Присадашки,

собственик на млекопреработващата фирма "Жоси"

За трите си години в управлението земеделският министър Мирослав Найденов не спря да обвинява производители и търговци на храни в "спекула" и свободно да коментира кога трябва и кога не трябва да се вдигат и свалят цените на продуктите. В сряда обаче всички граници бяха надминати с безпрецедентното решение, обявено от министъра, подкрепено и от премиера Борисов. Разпоредено е следното: Националната агенция за приходите (НАП) и контраразузнавателната служба ДАНС да започнат проверки на финансовите потоци на компании от хранителния сектор. В акцията ще се включи и Агенцията по храните, която ще прави "драконовски проверки" на вноса на суровини за месо и млекопреработвателните индустрии. Решението е било взето на "бурна и откровена" по думите на земеделския министър среща с представители на цялата верига - животновъди, преработватели и производители на месни и млечни продукти и търговски вериги.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

113 коментара
  • 1
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    В тази страна непрекъснато се правят "открития". Това е страна на "откривателите" и "новаторите"... Няма друга такава страна!
    Ето го моят простичък въпрос към Найденов и онова момченце, дето е министър на икономиката... Там където живея (столичен ж.к.), в радиус от около 500 - 600 м има 5 хипермаркета, около 50-тина малки магазинчета за хранителни стоки, 6 аптеки и неизброимо количество по-малки "обектчета". Нека обяснят, как всичко това печели? Иначе не би съществувало. Другото обяснение, че перат пари... И нека обяснят виждали ли са подобно нещо, където й да било другаде по света?

  • 2
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    А как трябва да бъде според вас?

  • 3
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Не ги насъсквай!Ъкълът не им пречи да разчистят терена.За някои от аптеките ще се погрижи Министъра на здравеопазването.И никой повече няма да посмее да печели в тази държава.Какви са тези печалби,какво е това чудо!!!Това го няма никъде по света!

  • 4
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    Тъй нареченото "изкривяване", споменато от министъра си е чисто и просто изнудване на крайния потребител. Щото аз няма как да отида до мандрата, за да си купя 1 кило сирене на цена 4 лева примерно, нали, ама в магазина до нас то вече е на цена 8.20... Е кой печели най-много по веригата, а? Сигурен съм, че това не са производителите... Да, да, знам, че нафтата е скъпа, знам, че има транспорт, ама не може да ме убедите, че надценката е по-малка от 50% при всеки един прекупвач по веригата.Пък и когато се превозва стока, никой не прави един курс с камиона за 1 кило сирене, нали?
    Така, че е ясно като бял ден как отново сме прецакани, също както и при горивата, а съм сигурен, че КЗК и тук не би намерила картелни споразумения, нееее, ние в България дори не знаем какво е това...

  • 5
    osho avatar :-|
    osho

    Ох, горкият хранителен сектор. Той никога не завишава картелно цени, не се възползва и от най-малкия намек за ръст на цената на тока, за да натовари спекулативно цените към краен потребител и винаги, ама винаги предоставя на пазара максимално качествени хранителни продукти, без всевъзможни необявени боклуци и добавки!
    А аптекарският бранш - той още по-праведен. Добре че беше една телевизия да покаже на какви цени в евро плащат лекарствата си в Гърция и на какви ние, за да се стигне до проверки, които намалиха цените на някои медикаменти със скромните 700 лв.
    Както и да се нарича това, има въпиюща нужда от контрол и натиск върху някои сектори, които в последните години си правят каквото си искат на гърба на останалите!

  • 6
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Контролирани са цените само на лекарствата,цигарите и някои други.Другото е пазар и такъв трябва да бъде.Никога не пазарувам от вериги и хипермаркети.За малките магазини много бързо се ориентирам къди цените са нормални и къде качеството е добро.Има известен проблем с рентиерския капитал,там на повечето хазяи трудно им овират главите,те са глухи и слепи за спада в потреблението.Струва им се,не на всички,че наемите трябва да вървят само нагоре.Тия юнаци от правителството що не си направят една Комисия по цените?При социализма имаше такава,но тогава търговията беше монопол на държавата.Натам ги тегли май.

  • 7
    dimko avatar :-|
    dimko

    По-специално , потреблението на хранителни продукти у нас би затрило и най-добросъвестния производител . То се покрива от кореняци, бохемата , циганите и "ябанджиите" в големи градове . Останалата част от популацията ни е в категорията "виладжии" . Всяко друго , може сами да си обясните , а при по-добра подготовка и да подредите обобщенията си за по-високото ниво на Управленския анализ ...

  • 8
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    До коментар [#6] от "vjacho":

    Аз не знам какво точно трябва да се направи... ама нали двамата умника за това са назначени... Аз казвам какво съм видял по света... Дори в Париж няма толкова хипермаркети колкото в София, нито толкова бензиностанции, нито толкова банкови офиси, нито толкова молове... Сигурно е пазара, но сигурно има и регулатори... Тук, очевидно няма пазар, няма конкуренция, а някакво стихийно бедствие - "всеки да се оправя както може, те нещата сами ще се натамънят"... Само, че не се натамъняват... Няма как тук магазинче в което влизат 20 човека на ден да издържа персонал, наем, режийни, консумативи и да печели достатъчно при някакъв приемлив марж на печалба... Просто няма как... Търговията у нас е с нискокачествени стоки с огромни маржове на печалба... Това съм 1001 процента сигурен...

  • 9
    teller avatar :-|
    teller

    Защо всички набеждават преработватели, търговци и специално кой знае защо омразните търговски вериги, а забравят най-големия грабител държавата. Тя си слага 20% ДДС, който го плаща крайният потребител.
    Този ДДС е един от най-високите в ЕС, но Дянков и дума не дава да се намали. В складовете залежавала продукция. Как няма да залежава, като хората драстично обедняха при това правителство. За себе си мога да кажа, че доходите ми се обезцениха с около една трета.
    За сведение на дежурните герберски активисти ще кажа, че винаги съм бил твърд антикомунист, но простотията и некъдърността на Борисов и компания не се издържат. Вижте само кой е министър на икономиката и си правете изводите. А здравната министърка? Нямам думи.

  • 10
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    До коментар [#9] от "teller":

    За ДДС-то си прав, но не е само то - българският прекупвач не харесва процентът-печалба да е по-малко 50-100. Какво е това 20% печалба? Това е чудо невиждано, всички искат максимална печалба сега и веднага и колкото по-голяма, толкова по-добре. Вярната думичка е "далавера", просто от всичко друго може да се откажеш, но без храна няма как да останеш!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK