Американските технологични гиганти държат милиарди в чужбина

Опитват се да убедят Белия дом да коригира данъчния кодекс

Американски компании държат на трупчета милиарди извън страната заради по-високия данък.
Американски компании държат на трупчета милиарди извън страната заради по-високия данък.    ©  Reuters
Американски компании държат на трупчета милиарди извън страната заради по-високия данък.
Американски компании държат на трупчета милиарди извън страната заради по-високия данък.    ©  Reuters

Apple има над 89 млрд. долара по сметки извън САЩ, Microsoft - 54 млрд., Google - 43 млрд. и Cisco - 42 млрд. и всичките те не знаят какво да правят с тези богатства.

Технологичните гиганти се опитват да убедят властите във Вашингтон да коригира данъчния кодекс, за да могат да върнат в родината си тези огромни пари, без обаче да плащат прекалено големи налози върху тях. Това е в интерес на страната, аргументират се те, за да се инвестира и да се създават работни места в САЩ.

И други по техните стъпки

Високотехнологичните компании, които имат много високи печалби, не са единствените в това положение. Според някои оценки състоянията на водещи американски компании в чужбина превишават 1 трлн. долара, пише в анализ агенция "Франс спрес".

Явлението е особено разпространено сред компаниите, които имат много от така наречените недосегаеми активи. "Всяка компания, която разполага с интелектуална собственост, независимо дали става дума за програмни продукти или патент за лекарство, има възможността да регистрира собствеността върху името на свой филиал в чужбина, в някое данъчно убежище", обяснява Робърт Макинтайър, директор на организацията Citizens for Tax Justice (Граждани за данъчна справедливост).

В случая с Apple "на практика всичките пари, които са в чужбина, никога не са били облагани от когото и да е", твърди Макинтайър. Рейтинговата агенция Moody's посочи през юли, че 22 американски компании от технологичния сектор са държали 70% от ликвидните си средства в чужбина в края на март, а общият им обем би могъл да нарасне от 289 до 400 млрд. долара през идните три години. Moody's допълва, че тези групи не искат да репатрират въпросните пари в САЩ, защото там биха ги обложили с данък от 35%.

Връщаш парите срещу висок данък

През 2004 г. мултинационалните американски компании поискаха и в крайна сметка получиха по-благоприятна ставка от 5.25%. От миналата година софтуерният гигант Microsoft и водещият производител на телекомуникационно оборудване Cisco, наред с лабораториите Pfizer поведоха кампания, твърдейки, че евентуално ново данъчно облекчение би могло да доведе до създаването на 2.9 млн. работни места в САЩ, само че тази група спря да защитава публично тази кауза с активизирането на

предизборната кампания за президентския вот през ноември, пише в анализа, цитиран от БТА.

Сегашният данъчен режим възпира силно американските компании, които при различна ситуация биха репатрирали значителна част от ликвидностите си", коментира преди няколко месеца финансовият директор на Apple Питър Опенхаймер. Само че според администрацията на Обама облекченията,

обявени през 2004 г., не са довели до очаквания ефект и Вашингтон се противопоставя на тази идея.

Кандидатът на републиканците за президентския пост Мит Ромни предлага нова "териториална" система, при която печалбите биха били облагани в териториите, където са натрупани, отбелязвайки, че сегашната система "насърчава мултинационалните американски компании да държат до безкрай печалбите си в чужбина".

Според Сет Ханлън от Center for American Progress, симпатизиращ ан левицата, този план отново "ще стимулира преместването на работни места и инвестиции".

Данъчният експерт Кристофър Берджин посочва: "Проблемът е в това, че данъчната корпоративна система не работи". Според него има толкова пролуки, че "големите компании могат да наемат армии от адвокати и експерти, за да намалят данъците си". "Apple не прави нищо лошо, извличайки облаги от правилата, във вида в който те са са написани, отбелязва Берджин, който заключава, че "именно данъчният кодекс е несправедлив".

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България