Неравен млечен път

От сектора отчитат по-голям интерес към по-качествени продукти за сметка на тези със заместители като палмово масло. Проблем обаче е липсата на достатъчно сурово мляко

Неравен млечен път

Млекопреработвателният сектор очаква негативен ефект от замразяването на цените

Весела Николаева, Мара Георгиева
11035 прочитания

От сектора отчитат по-голям интерес към по-качествени продукти за сметка на тези със заместители като палмово масло. Проблем обаче е липсата на достатъчно сурово мляко

© Надежда Чипева


Допълнително утежнение за по-големите дружества е и изплащането на банкови заеми

Високите разходи на млекопреработвателите са намалили печалбата им и доста от тях са завършили миналата година на загуба. Това показват финансовите отчети на предприятията от сектора за 2011 г. Тенденцията е подобна на тази в много други бизнеси – високите цени на суровините и ниските доходи на населението водят до изтъняване на печалбата или дори до загуба. Макар че повечето компании от млечния сектор са повишили продажбите си, приходите им са били изядени от ръста на средствата, които е трябвало да похарчат за основните си суровини и материали.

Допълнително утежнение е и изплащането на банкови заеми – още преди задълбочаването на кризата повечето дружества инвестираха в разширение на производството си и обновяването му, а финансирането обикновено е със заемни средства. Справка в Търговския регистър показва, че немалко фирми са заложили в банки цялото си предприятие или части от него. Като цяло в сектора не са оптимисти за настоящата година, а повечето компании смятат, че мерките на правителството със замразяване на цените на определени стоки може да има само негативен ефект. 

Непазарен удар

"Пазарът стагнира. Покупателната способност на хората продължава да намалява", обясни Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ). Тя добави, че асоциацията е "за спазване на принципите на пазарната икономика и не иска държавна намеса или регулация, а да се следи спазването на конкуренцията, което сега е под въпрос". Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на ЕТ "Зоров-91" - Димитър Зоров, също смята, че потреблението трябва да се стимулира, но само с пазарни средства. 

"Споразуменията за цени са изпреварващ ход на търговските вериги, които искат да тушират настроенията. Жестовете, които правят, са за умилостивяване на управляващите, защото след проверките ще стане ясно, че надценката на веригите е между 15-25%", коментира собственик на млекопреработвателна компания, пожелал анонимност.

След като преди няколко дни земеделският министър Мирослав Найденов призова търговците да замразят цените на основни храни, досега три вериги са се отзовали на поканата му. Производителите обаче вече недоволстват, че замразяването ще е за тяхна сметка и те ще се принудят да работят или на загуба, или да компенсират, като увеличат цените на другите си продукти. Фиксираните цени са за най-евтините артикули, обикновено собствени марки на веригите. 

В сряда и президентът Росен Плевнелиев критикува действията на министъра. По думите му цените не могат да се свалят със споразумение с няколко вериги, а със създаване на конкурентна среда, в която ще има честно състезание между доставчици и производители. 

Мляко във веригата

"Не приемам еуфорията около цените и опитите за замразяването им, защото вярвам, че само пазарът може да регулира цените", смята и Иван Грънчаров, собственик на "Абламилк" - Луковит. Той коментира, че напоследък всички животновъди се оплакват от ниски изкупни цени на суровото мляко, но забравят, че е пазарна икономика и всеки купува, когато има сметка от това. 

Едно от оплакванията на преработвателите е липсата на достатъчно качествено сурово мляко, заради което те са принудени да внасят или да използват сухо. Животновъдите обаче имат друг проблем – цените на вносните суровини често са по-ниски от тези на българските, защото при присъединяването си към ЕС България се е съгласила субсидиите за нейните производители да бъдат значително по-ниски до 2013 г. "Има неравнопоставеност при вноса на млечни продукти, защото в други държави на ЕС субсидиите, които получават производителите, са по-високи от субсидиите, които се получават в България", каза за "Капитал Daily" Пламен Стайнов, управител на "Би.Си.Си. Хандел" – Велико Търново, производител на марката "Елена". Това според него позволява на европейски фирми да продават млечни продукти на нереално ниски цени в страната.

Компаниите не предоставят обобщени данни за пазара. Според анализ на американската InterBiz Research & Consulting, изследващ продажбите в периода 2005-2010 г., през последните 5 години вносът на млечни продукти в страната е нараснал от 26 млн. евро до 113 млн. евро със средно увеличение от над 34% годишно. Износът се е покачил с едва 10%. Вътрешното потребление на мляко и млечни продукти също се увеличава - средно с 9% на година от 255 млн. евро до 388 млн. евро по цени на едро. Въпреки това, за да се достигне средното ниво за ЕС, българите трябва да консумират 23 пъти повече сметана, 10 пъти повече прясно сирене и масло и 4-5 пъти повече мляко за пиене. 

Иван Грънчаров твърди, че продажбите им вървят нагоре, като обяснението е налагане на продукти, произведени от сурово мляко, а не от заместители. Той обаче добави, че в сектора има трудности с набавянето на суровина и затова част от преработвателите, включително "Абламилк", инвестира в разширяване на фермата. 

Страх от стагнация 

Като цяло мненията в сектора се обединяват около тенденция за стагниране на пазара. "Потреблението на млечни продуктисе сви много през последните години, но явно има още накъде да се свива", коментира Димитър Зоров. Той добави, че понижението е причинено от все по-големия брой фалирали фирми, намалението на работните места и запазването на същите нива на заплатите.

"Така кръгът се затваря", обяснява Зоров. По думите му миналата година е била трудна за сектора, а и тази няма да е по-добра. Неговата фирма донякъде е намалила зависимостта си от високите суровини, като е инвестирала в кравеферма и в земеделско стопанство, където се произвеждат и фуражи. Според Зоров всеки млекопреработвател трябва да направи избор – дали да работи с малка загуба, но да не вдига цените и да запази оборота си, или да увеличи цените и да рискува да загуби част от оборота. 

По наблюдения на Диляна Славова малките фирми в сектора се справят по-добре в кризата, защото са по-гъвкави и не толкова обременени. За разлика от тях големите са направили големи инвестиции и сега изплащат немалки кредити. Според InterBiz до 2020 г. българският пазар на млечни продукти ще има среден годишен растеж от 7% до 740 млн. евро, а значението на вноса ще достигне 40% в сравнение с 29% през 2010 г.

Спасение в износа

Някои от компаниите търсят спасение в износа на продукция заради свитото потребление в България. "Оборотите са големи, но печалбите ниски. Причина за това са занижените възможности на потребителите и натискът на търговците към производителите да свалят цените", посочи и Пламен Стайнов от "Би.Си.Си. Хандел". От компанията търсят изход в износа – за Русия, ЕС, арабските страни. С експорт се опитват да се борят и други компании, сред тях държавната "Ел Би Булгарикум", "Кодап" (марка My Day), а монтанската компания "Войнов и с-ие" отдавна продава голяма част от продуктите си в Сърбия (още тук). 

Основното място за продажба за продукцията на млекопреработвателите обаче си остава България - и на фона на свиващите се доходи на населението непазарните намеси могат да ударят още повече затрудненото им състояние заради кризата. А това може да доведе до две възможности - или евтино производство с ниско качество, или фалит. Последното води след себе си закриване на още работни места, ново намаление на доходите и още по-голямо свиване на потреблението.

Резултати в сектора (в хил. лв.)
KомпанияПродажби 2011 г. Промяна спрямо 2010 г. Печалба/загуба '11Печалба/загуба '10
"Данон Сердика"83 296-13,6%7686 786
ОМК51 04611,3%-5 722-3 578
"Тирбул" (марка "Олимпус")50 00622,2%218277
"Димитър Маджаров-2"35 991881,2%1 4773 031
"Меггле България"32 42070,5%-3 755-4 152
"Кодап" (My Day)29 842-1,6%-2 935-1 624
"Би.Си.Си. Хандел" ("Елена")17 07118,6%108359
"Сердика България"16 70556,3%-1 225-308
"Мизия милк" 16 1082,8%254214
"Бор Чвор"14 88216,1%637548
ЕТ "Зоров-91-Димитър Зоров"14 29424,1%431
"Жоси"12 5058,6%10298
"Ел Би Булгарикум"10 596-11,4%2 8881 235
"Млечен рай-2"-Враца10 20514,6%-99842
"Полидей-2" ("Домлян")10 02628,4%361751
"Филипополис РК" 9 9228,9%36111
"Млечни продукти" - Пловдив9 86924,0%381955
"Чех – 99" - с. Соколово9 67819,0%42290
"Елви" - Габрово8 8407,9%1 7361 904
"Дядо Либен"8 73334,5%18517
"Родопея – Белев"6 516-10,5%375575
"Кондов екопродукция"5 699-7,0%3416
"Йотови" - Сливен4 6580,3%15218
"Сакарела" - Ямбол4 20953,6%2420
"Сирма Приста" - В. Търново3 844-40,6%-93097
"Млечен свят 2003" - с. Братя Даскалови3 43742,7%7145
"Пип трейд" 3 32539,5%252513
"Хелиос Милк"3 12616,7%153101
"Мероне-Н" 3 0651,3%160110
"Войнов и с-ие" 2 3771,2%68165
"Лактис"-Бяла2 2865,8%5099
"Младост 2002" - В. Търново2 10113,5%50125
"Абламилк" - Луковит1 83112,3%120160
Заб.: Включени за резултатите на най-големите в сектора, на членуващите в НАМ и на фирмите, произвеждащи мляко по БДС стандарт. Отчети нямат "Ем Джей Дериз", "Хаджийски и фамилия" "Еко-Ф" и "Българско сирене"-Хасково

Източник: Търговски регистър

Допълнително утежнение за по-големите дружества е и изплащането на банкови заеми

Високите разходи на млекопреработвателите са намалили печалбата им и доста от тях са завършили миналата година на загуба. Това показват финансовите отчети на предприятията от сектора за 2011 г. Тенденцията е подобна на тази в много други бизнеси – високите цени на суровините и ниските доходи на населението водят до изтъняване на печалбата или дори до загуба. Макар че повечето компании от млечния сектор са повишили продажбите си, приходите им са били изядени от ръста на средствата, които е трябвало да похарчат за основните си суровини и материали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


29 коментара
  • 1
    mila34 avatar :-|
    mila34

    Пазарът се саморегулира така, че да се поддържа една поносима цена на млякото и всичките продукти на негова основа. Просто това производство няма заместител за нашия пазар и неговото търсене е постоянно. Министър Найденов взе мерки цената да не се покачва за три месеца, но и без тях нямаше да има осезаеми поскъпвания.

  • 2
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    през година първа от митинговата демокрация-/ цитирам Живков/
    ми се налагаше да плащам повече за такси от студентски град до женски пазар ..за да купя мляко за детето ми. тогава европа помагаше с консерви червено цвекло.
    затова ще живея там където може да се стигне бързо до градина и обор.
    млякото мога да го променям и сам. особено ако някой в Свищов продава и на дребно а не мрънка че всички закваски са чужди.

  • 3
    chyene avatar :-|
    chyene



    [quote#2:"savov_d.a."]продава и на дребно[/quote]

    Имаш право донякъде, обаче държава не позволява на производител директно да продава от стопанството си. Ако примерно даден продукт струва да речем 5 лева в търговската мрежа, въпреки, че може да ми се стори скъпо, ако имам възможност бих предпочел да ги дам директно на производителя и да влязат в неговия джоб, отколкото на хрантутници по веригата, дето и пръста не са си мръднали. Но милата родина казва "Нямаш право да продаваш на дребно директно от стопанството си, щото има още бълхи по веригата, чакащи да се насмучат."

  • 4
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#3:"chyene"]Имаш право донякъде, обаче държава не позволява на производител директно да продава от стопанството си.[/quote]
    Какво стана с Млекоматите? Нали бяха добро решение, и санитарен контрол, и финансов...

  • 5
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    До коментар [#3] от "chyene":

    обясни по просто. произвеждал съм кисело мляко. от мляко. което съм оценявал. нали е факт че некои риват че други не им пазаруват труда.
    ..де е киселото мляко, де са гилзите за цигари, де е изнудването.
    обясни по просто.
    пиши нещата не до някъде, а от някъде.
    не така- да, но обаче ще боли. моите коментари не са донякъде.

  • 6
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    До коментар [#3] от "chyene":

    нещо се вкиснах. да не ти пука.пиши.

  • 7
    ricardo avatar :-|
    ricardo

    разкатахте фамилията на земеделците и селяните и сега мрънкате.още по зле ще става това е само началото.искате народа да купува обаче го докарахте до просяшка тояга. с ниските заплати и пенсии дори и за най основното не стига.подлеци как може един пенсионер с 100 лева пенсия да се издържа или работник с 300 лева заплата.едно време селяните като гледаха животни искупувахте за жълти стотинки млякото после с шибаните ви изисквания довършихте животновъда.за субсидии да не говорим колко стигнаха до народа и колко излапахте не се знае.

  • 8
    rkirov avatar :-|
    rkirov

    Няма да лъжа не познавам работата на млекопреработвателите , но не мога да разбера как така изкупуват литър на 50 стотинки , продават на минимум 1,90 лева и са на загуба .За киселото мляко да не говорим кофичка от 400 грама 80 - 90 стотинки .Сирене (ако приемем , че от 6л. мляко - 1 кг. сирене) 3лв. за сурувина на 6 лв.на продукт .
    Като нашето сирене няма в Европа на прясното и дори киселото мляко имат еквиваленти и то дори на по-ниски цени - при по-високи надници на работниците заети в производството .
    Ами те работят с надценки на ресторанти от 200 до 300 процента .

  • 9
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#8] от "rkirov":

    Инвестиция в транспорт (специален автомобил или поне контейнери), инвестиция в предприятие за преработка (сграда и машини, ток, газ), заплати на служители, данъци, разходи за съхранение, опаковка, отново разход за транспорт до големия град. Със сигурност има и още, за които не се сещам. Просто пробвай да обмислиш целия бизнес процес и ще видиш защо има такова оскъпяване. Както някои хора дето разправяха, че дините в Гърция на полето се изкупували от 5 евроцента на килограм и защо тук били 25 евроцента. Само дето забравят какво разстояние изминава тази диня, през колко хора и транспортни машини минава, и в колко сгради се съхранява.

    Регулираните цени спъват пазарната икономика. Ще стане неизгодно на производителите да работят и ще затворят предприятията. Такива популиски мерки не са за пазарна икономика.

  • 10
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Замразяването на цени, на някои продукти е добра мярка, но както всичко у нас, не е направено както трябва и е по-скоро с пропаганден ефект, отколкото да върши работа.
    Примерът ми е, как е направено това във Франция за хляба. Има една багета, чиято цена е фиксирана на 80 цента и не мърда от нея години наред. Всеки производител е задължен да произвежда от тази багета като някакъв процент от номенклатурата си. Логиката е, че той ще се компенсира от другите си продукти, но има един продукт, който държи несменяема цена и е достъпен за най-неплатежоспособните слоеве. Вероятно е направено и за други стоки, но за хляба съм напълно сигурен. Другата подробност е, че въпреки ниската си цена е направена от брашно, а не от разни пълнежи. За това се следи.
    Проблемите у нас, според мен идват от липсата на организация, контрол (стандарти) и несигурност на пазара (ниска покупателна способност).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход