С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 12 авг 2012, 17:47, 6806 прочитания

Завод на парчета

Стотици милиони дългове накараха кредиторите на ОЦК да търсят купувач за единственствения ценен актив - цинковото производство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
8.3
млн. лв. е началната цена за цинковото производство, които ще покрият минимална част от задълженията на предприятието
Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали уверено копира историята на друга бивша собственост на Валентин Захариев - "Кремиковци". Частен съдебен изпълнител е обявил за продажба половината от неработещия завод, като предложения се приемат до 13 септември. Търси се купувач за сгради и съоръжения с площ малко над 162 хил. кв.м, които включват цялото цинково производство и спомагателните цехове. Началната обявена цена е едва 8.3 млн. лв., сравнена с около 300 млн. лв. дългове на предприятието.

Търгът има и добра страна - някой инвеститор може да купи активите и да възобнови производството на цинк бързо, вместо да се минава през протяжна процедура по фалит.


Край на кредиторското търпение
Собственикът на кърджалийския комбинат Валентин Захариев бавно губи поредното си голямо предприятие

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

В самата обява не се посочва кой от кредиторите е поискал разпродажбата, но според някои публикации това е Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е получила изпълнителен лист от съда. ОЦК дължи на банката 54 млн. лв. Още в началото на юли ПИБ съобщи, че е започнала да описва активи на предприятието с цел "охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството". По информация на профсъюзите обаче Валентин Захариев не е спазил дадения от ПИБ двуседмичен срок за изплащане на дълговете си и банката е предприела действие за влизане във владение на няколко цеха от завода.

В края на юли пък стана ясно, че друга банка кредитор - BNP Paribas, започва да източва метала от пещите, тъй като той е използван като залог за 70 млн. лв. заем. Металът обаче се оценява на едва 30 хил. долара по информация на синдиката "Защита".

Колко са дълговете



Няма информация колко точно са дълговете на предприятието, нито пък каква част са просрочените. Самият Захариев не вдига телефона си вече няколко месеца, никой не отговаря и в офиса на "Интертръст холдинг", чрез който Захариев е мажоритарен собственик на ОЦК. При една от акциите за търсене на купувач на предприятието премиерът Бойко Борисов обяви, че дълговете му са 300 млн. лв.

Последният отчет на публичната компания, който е публикуван на сайта на борсата, показва по-малка сума. Според документа дългосрочните задължения към края на март са 128.9 млн. лв., включително 93.3 млн. лв. банкови заеми. Краткосрочните пасиви пък са определени на 65.3 млн. лв., от които 1.8 млн. лв. са задължения по банкови заеми. Колко точни са тези числа е трудно да се прецени. Факт е обаче, че в отчета пише още, че ОЦК "няма стари задължения към бюджета, персонала и социалното осигуряване". В същото време една от причините заводът да не работи в момента е именно протестът на работниците за неполучени стари заплати. Всъщност резултатите към края на март са последните подадени данни от публичната компания, която по закон трябваше да предостави отчета си за второто тримесечие до края на юли.

Самият Валентин Захариев пък преди пет месеца каза за "Капитал Daily", че ОЦК дължи 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица.

Продава се заводът за цинк

От списъка с активи, които частният съдебен изпълнител предлага за продажба, става ясно, че се търси нов собственик на цеховете "Електролитен", "Мокро извличане", "Сярна киселина" и "Пържилен", както и 17 други сгради и права. Въпросните четири мощности са всъщност оборудването на цинковия завод - единственият, който би могъл да заработи сравнително лесно и да представлява някакъв интерес за потенциални инвеститори. Оловният завод на практика няма шансове, тъй като се нуждае от значителни вложения, за да се съобрази производството с екологичните изисквания. Именно затова той беше затворен през пролетта на миналата година.

Цинковият завод е причината интерес към ОЦК да прояви полската компания Silesia, макар че целта й беше единствено да наеме мощностите, а не да ги купува. Въпреки неколкомесечните преговори обаче резултат досега няма. Не се говори и за обявените от правителството потенциални инвеститори с интерес към предприятието, сред които се спрягаха руска и американска компания.

Преди време източник на "Капитал Daily" коментира, че интерес към ОЦК може да има КЦМ - Пловдив, тъй като се нуждае от допълнителни цинкови мощности. Покупката можело да стане чрез "Върба - Батанци", в което с по 50% участват "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов. Самият Вълканов обаче неколкократно е посочвал, че няма интерес към завода. "Ситуацията не се е променила, нямам намерение да участвам в търга", потвърди отново той в неделя. От КЦМ не бяха открити за коментар.

Производство или край

В случай че в обявения едномесечен срок не се намери купувач за завода, активите вероятно ще бъдат предложени отново, като цената трябва да бъде по-ниска.

В много случаи самите кредитори участват в търгове на съдебни изпълнители, като придобиват обезпечението, а после му търсят друг собственик. Теоретично е възможно това да направи и ПИБ. В този случай са възможни няколко варианта. Например производството да бъде поверено на свързана с банката фирма, тъй като самата тя не може да се очаква да се занимава с производствена дейност.
В тази връзка любопитен е един от предлаганите за продан активи. Това е "бъдещо строителство" на нов електролитен цех, за който община Кърджали е издала разрешение още през 2008 г. Най-вероятно това е част от проекта на Захариев за изграждане на нов цинков завод към ОЦК, за който по думите му е купено оборудване за 90 млн. евро. Самата инсталация е складирана на площадката на фабриката за тръби "Интер пайп" - друго неработещо предприятие на Захариев. Преди четири месеца последното влезе в процедура по принудително изпълнение на залог заради дълг на компанията майка "Интертръст холдинг" отново към ПИБ. Няма информация дали някой е купил оборудването.

Какво ще стане с някога най-голямото предприятие в Кърджали ще се разбере най-рано след месец. Подновяването на работата обаче ще изисква значителна инвестиция, тъй като основните мощности са изградени още през 50-те години на миналия век, а мажоритарният собственик не ги е обновил значително.

Другият вариант пък е заводът да поеме по пътя на "Кремиковци" и да бъде купен само за да се използват машините му за скрап. Схема, която много напомня съдбата на "Кремиковци" и която, между другото, се случи отново с участието на ПИБ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Българска рекламна агенция спечели злато на фестивала Golden Drum Българска рекламна агенция спечели злато на фестивала Golden Drum

Единствената награда за българска кампания тази година е на Saatchi&Saatchi

23 окт 2019, 320 прочитания

Just Eat отхвърли офертата за 5.7 млрд. евро от Naspers Just Eat отхвърли офертата за 5.7 млрд. евро от Naspers

Британската група за доставки на храна предпочита да се продаде на гиганта в сектора Takeaway

23 окт 2019, 399 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
BlueScope и Nippon Steel създават съвместна компания за 1.4 млрд. долара

Най-големите производители на стомана в Австралия и Япония обединяват част от активите си, за да подобрят пазарните си позиции

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10