С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 17 авг 2012, 13:12, 13589 прочитания

Страст за парцели

Дружества, свързани с "Винпром Пещера", купиха огромен пакет компенсторки, преди държавата публично да обяви търг за земеделски земи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За един кратък момент компенсаторките бяха основната борсова атракция. В началото на 2005 г. остатъчният държавен дял от 35% в БТК се приватизираше срещу реституционните книжа и в опитите да съберат по-солидни пакети преди сделката инвеститорите изстреляха цената им дори над номиналната им стойност от 1 лев. Оттогава и трите борсово търгувани разновидности компенсаторни инструменти тънеха в относително забвение, а търговията беше закотвена на нива около 20-30% от номинала.

Затова и сериозното раздвижване през последните месеци на единия от тях дойде като изненада за лятно (а и по принцип) апатичния български капиталов пазар. Поименни компенсационни бонове (ПКБ), издадени от държавата като компенсация за отнетите по време на социализма земи, започнаха да се търгуват в значително по-големи обеми, а цената бързо скочи почти четири пъти до нива, невиждани от приватизацията на телекома насам. При това без да има някаква оповестена голяма приватизационна сделка.


Основната употреба на всичките видове компенсаторни инструменти е приватизацията. За разлика от останалите обаче ПКБ могат да се ползват и на търгове, където държавата продава земи от поземления си фонд, и земеделското министерство потвърди, че се готви такъв. Затова фактът, че именно те поскъпват стремглаво, веднага роди подозрения, че някой е имал предварително информация какво, къде и кога държавата готви за продажба и много отрано е започнал да оформя солиден портфейл за покупки.

Според три независими източника на "Капитал" основните купувачи са собствениците на "Винпром Пещера", които чрез различни свързани лица за около девет месеца са се сдобили поне с половината налични на пазара бонове. В числа това означава книжа за около 37 млн. лв. номинал, което би позволило покупка на земи за тази сума при реално платени едва около 15 млн. лв.

Трупането на пакета

започва през есента на 2011 г., или по-точно в края на октомври, когато изненадващо в няколко сделки на Българската фондова борса са прехвърлени около 30 млн. бона. Сделката е огромна за този пазар, защото реално толкова голям пакет притежава само от едно лице - американският инвестиционен фонд Artio International Equity Fund. Той (тогава под името Julius Baer International Equity Fund) го натрупва именно преди приватизацията на БТК, като заради големия интерес не успява да оползотвори целия си пакет. Отчетите на фонда са публични и оттам е видно, че точно в този период той е продал книжата си.

Справка в Централния депозитар, където са регистрирани всички издадени от държавата компенсаторни инструменти, пък показва, че боновете на фонда реално са около 40% от всички налични на пазара, т.е. регистрирани по подсметки на инвестиционни посредници, каквато е процедурата, за да се търгуват книжата на фондовата борса (виж таблицата). Иначе държавата през годините е издала компенсаторни инструменти за около 1.9 млрд. лв., като 500 млн. от тях са все още активни, т.е. не са използвани от притежателите им. Голямата част обаче са разпръснати някъде из цялата страна, често у хора, които или са забравили за тях или не се интересуват от тях. Тези, които са достъпни за бърза търговия, са именно книжата по подсметките на посредниците. При боновете това са една една четвърт от всички активни, т.е. около 75 млн. броя.



Реално тези книжки, макар да представляват задължение на държавата към собствениците им, през повечето време не служат за кой знае какво. Идеята е постепенно да бъдат предложени достатъчно активи за раздържавяване или други начини те да бъдат употребени, но за това няма фиксиран срок. Затова и пазарната им цена дълго време бе в рамките на 20-30 ст. и дори по-ниска при номинала от 1 лв. След приватизацията на БТК, а и досега все още няма толкова голяма сделка, че да събуди интереса към книжата, което донякъде е обяснимо - при дефицитите в бюджетите през кризата държавата предпочита да получи пари срещу малкото активи, които стигат до продажба, вместо да намали компенсаторките. Сега например предстои приватизацията на ВМЗ - Сопот, но частта, която ще може да се плати с такива инструменти, вероятно ще е едва 2-3 млн. лв., а и те могат да са от всички три вида компенсаторни инструменти, издадени от държавата.

Ако приватизацията обаче бе причина за този съществен интерес, по-логично бе заинтересуваните инвеститори да започнат да пазаруват от всички възможни книжа, а не само от боновете. Само че котировките на компенсаторните и жилищните записи останаха на нива около 20 ст., докато при боновете те се повишиха 3-4 пъти в рамките на девет месеца от около 20-30 ст.  до нива от 80 ст. преди няколко дни.

Маскираният купувач
Според три източника на "Капитал" купувачите са няколко юридически лица, зад които стоят интересите на "Винпром Пещера". Те са придобили дела на Artio през есента и продължават да пазаруват бонове и сега макар и на по-малки пакети, защото вече няма друг инвеститор с толкова много книжа на куп. Според някои източници активен купувач в този период е бил и банкерът Цветан Василев, който чрез свързани лица също има интерес в сектора като основен акционер на друг голям собственик на земя - "Агро финанс" АДСИЦ. Впоследствие обаче банкерът охладил интереса си към книжата заради останалите му инвестиционни проекти, смятат някои източници.

Така основен купувач остават компаниите около "Винпром Пещера". Те са свързани, от една страна, през адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев" в Пловдив, която обслужва по-голяма част от бизнеса им. Работещият там адвокат Екатерина Николова обслужва три четвърти от дружествата. Някои от тях дори са регистрирани на адреса на кантората, чийто партньор Никола Базлянков е представител на един от офшорните акционери във "Винпром Пещера". Допълнително строителната компания на групата - "Галакси пропърти груп", където акционери са основните й собственици - Антон Щерев и Атанас Петров, е основен кредитор на някои от купувачите.

До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже с директните купувачи на боновете, нито с "Галакси пропърти", за да установи каква е причината за този завиден интерес към компенсационните бонове.

Управителят на компаниите за земеделска земя на "Винпром Пещера" - "Омега агро" и "Омега агро инвест", Борислав Петков коментира, че в момента те не купуват подобни инструменти на фондовата борса и не биха пазарували през трети лица. "Нямаме такава практика", каза Петков. Той поясни, че първото дружество все пак има около 80 хил. броя поименни компенсационни бона, а другото няма такива книжа. "Омега агро" е член на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, на която Петков е председател, и е сред най-големите частни собственици в страната с поне 160 хил. дка.

Скритият търг
Според няколко източника на "Капитал" причината е планиран търг за земи от Министерството на земеделието. От самото ведомство потвърдиха, че в момента се подготвя "откриване и обявяване на тръжна процедура за продажба на земеделски земи" от държавния фонд на национално ниво. "В националните търгове могат да участват всички притежатели на поименни компенсационни бонове, независимо от коя общинска служба по земеделие те са издадени", допълниха оттам, уточнявайки, че в момента се обработва постъпилата информация от областните дирекции по земеделие, т.е. все още не е ясно колко земя и къде ще се продава. От министерство конкретизират само, че в тези търгове няма да бъдат включени земи от областите на София-град и Габрово, тъй като не отговарят на условията за това. Трудно е да се каже и средният обем земя, предлаган на търг, защото понякога е за 20 хил. дка, друг път е за е 2-3 хил. декара. Ако съдим по интереса към боновете обаче, явно става въпрос за доста земи.

Средната цена на декар също варира според качеството, местоположението и статута на земята. Обикновено на такива търгове се продават площи, които дълго време не са отдадени под аренда и често не са годни за растениевъдство. В повечето случаи са ливади или обрасли терени, които са по-скоро подходящи за пасища. Според някои източници обикновено декар подобна земя се продава за 900-1000 бона, но не е изключено цената да е доста по-ниска, особено ако е ниска категория. Така например държавата е продавала такива земи и на 100 лв. на декар, т.е. за около 100 компенсационни бона.

В който и ценови диапазон да се случат предстоящите търгове обаче, придобитият на средно 30-40 ст. пакет бонове ще направи покупката реално два-три пъти по-евтина. Така компаниите около "Винпром Пещера" ще могат да купят изгодно значителен обем земя. Ако категорията й е съвсем ниска, а държавата все пак подготви по-голям търг, пакетът спокойно може да набъбне до няколко десетки хиляди декара. Още повече че преди известно време правителството си бе набелязало като антикризисна мярка продажбата на малко над 100 хил. дка. А и като цяло държавата е вторият най-едър собственик на земи след общините - притежава 2.2 млн. декара.

Всъщност големият проблем в случая е именно неравномерната информация, която дава възможност на един инвеститор да се облагодетелства. Ако още преди година беше оповестено публично намерението за търг за конкретни земи, едва ли един купувач щеше да може да натрупа такъв голям пакет, тъй като щеше да има и други заинтересувани. А цената на компенсационните бонове щеше да се вдигне бързо и да намали възможността за свръхпечалба. Сега вече дори и да се обяви напълно прозрачен конкурс, компаниите около "Винпром Пещера" едва ли ще имат конкуренция просто защото никой няма да може да събере достатъчно от изведнъж превърналите в скъпоценни книжа.

По темата работиха още Радостина Маркова и Деница Ватева

Колко важни хартийки има на пазара? (млн. броя)
  31.12.2010 г. 31.12.2011 г. 10.08.2012 г.
  ПКБ* КЗ** ПКБ КЗ ПКБ КЗ
Издадени 931.4 649.3 936 654 938.3 661.4
Активни 321.7 129.5 319 130 311.6 135
По подсметки в Централен депозитар*** 76.9 43.9 73.8 43.4 75.3 45
Източник: Централен депозитар            
* Поименни компенсационни бонове (ПКБ), издадени от държавата като обезщетение за хората, чиито имоти и земи са били отнети по време на социализма и след това не са били възстановени. Тези книжа могат да се използват за придобиването на земеделска земя
** Компенсаторни записи, издадени от държавата като общетените за хората, чиито имоти и земи са били отнети. С тези книжа не може да се участва в търгове за земеделска зема, но в приватизации може.
*** Книжата са регистрирани в Централен депозитар по сметки на инвестиционни посредници т.е. клиенти на посредници са заявили интерес да ги търгуват на фондовата борса

Как се провеждат търгове

Въпреки все по-засилващия се интерес към земеделските земи през последните годиниь е трудно да се открие информация за провежданите търгове в страната. Ниви от държавния фонд могат да се продават само срещу поименни компенсаторни бонове, като се предвиждат няколко вида търгове за земя - в общината, на областно и на национално ниво. При търговете в общинските и областните служби по земеделие могат да се явяват притежатели на компенсаторки, издадени само от местните поземлени комисии. Обявленията за тях се правят в съответните служби.
На националните търгове, които се обявяват от земеделското министерство, пък могат да се явят всички с бонове, но няма как да намерят на едно място информация за всички търгове в страната. Според наредбата за националните търгове се издава заповед от земеделския министър, която трябва да бъде публикувана в централна и местна медия. В нея се включва информация в коя област се продава земя, но не и конкретни данни за големина на парцела, категория, землище и др. Така потенциалният кандидат трябва да отиде до конкретната община/област, за да се сдобие с точната информация. В случай че има интерес към парцели в няколко области, ще трябва да посети всички. За разлика от търговете за отдаване под аренда на държавни земи, които се обявяват до края на март, за продажбата няма регламентиран срок. Това означава, че целогодишно земеделското министерство може да пуска обяви за парцели в различни общини.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Latecoere разширява завода си край Пловдив с инвестиция за 5.5 млн. лв. 1 Latecoere разширява завода си край Пловдив с инвестиция за 5.5 млн. лв.

В новия си цех компанията ще произвежда носовата част на самолети Airbus

9 дек 2019, 827 прочитания

Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация 2 Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация

Страната ще смени между 20 и 30 млн. устройства в следващите три години

9 дек 2019, 698 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Ще фалират ли ЕРП-тата?

Как едно регулаторно решение може да доведе цял сектор до хаос

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10