Добивната индустрия расте и през 2011 г.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

59 857 лв. е средната производителност на един зает в добивната индустрия за 2011 г., което е 2.5 пъти над средното за индустрията.

Добивната индустрия в България е продължила да расте и през 2011 г., въпреки че не е успяла да достигне предкризисните си нива. Добивът на полезни изкопаеми е достигнал 91.95 млн. тона, което е с 13% повече, отколкото през 2010 г., но все още е под рекордните 102.56 млн. тона за 2008 г. Стойността на произведената продукция пък се е увеличила с 21% до 2.8 млрд. лв., което е близо 4% от брутния вътрешен продукт и за което принос имат всички подотрасли - въглища, метални руди и т.н. Това показват данните на Българската-минно геоложка камара (БМГК), които бяха представени за Деня на миньора на 18 август.

Добър сигнал е възстановяването при добива на строителни материали, който пострада най-силно от кризата. Водещи за отрасъла остават въглищата и металните полезни изкопаеми, които са осигурили 74% от добитите количества.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Скок при въглища и газ

В процентно отношение най-много се е увеличил обемът на добитите течни горива - с 478%. В тази област работят само две компании - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", макар че проучвания се правят от доста повече дружества. Според публикуваните наскоро данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма фирмите са произвели общо 443 куб. м природен газ и 22 хил. т нефт. Значителният ръст при газа се дължи основно на "Мелроуз рисорсиз", която започна добив от черноморските находища "Калиакра" и "Каварна" в края на 2010 г. По отношение на нефта добивът в България е минимален и почти не се е променил през 2011 г.

По данни на камарата с най-добри производствени резултати в подсектора на течните горива за миналата година е "Овергаз инк.", която е собственик на пет газоразпределителни дружества и лидер в тази област. Компанията е увеличила доставките на синьо гориво с над 5% до 2.2 млрд. куб. м, а приходите й са нараснали с 26% и са достигнали 722.4 млн. лв.



Много се е повишило и производството на въглища (главно лигнитни). Според предварителните данни на НСИ добитото количество е нараснало с 21%. Причината за това е увеличеният добив в "Мини Марица-изток" след влизането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово". Това се е отразило и на резултатите на държавното предприятие, като приходите му са се повишили с 25% до 552.4 млн. лв., а печалбата е скочила 2.5 пъти и е достигнала 21.4 млн. лв. Като цяло добивът на въглища е вторият по големина подсектор по стойност на произведената продукция - общо 808.3 млн. лв. за 2011 г.

Метален принос

Най-значителен принос към брутния вътрешен продукт на страната продължава да има производството на метални руди, което е осигурило над половината от общия обем, отчетен от минните предприятия. През миналата година фирмите в този подотрасъл са произвели продукция за 1.5 млрд. лв., или с 25% повече, отколкото за 2010 г. В същото време добитата руда се е увеличила с 4%, т.е. голяма част от увеличението е ценово.

Рудодобивните компании очаквано държат и топ позициите по приходи в отрасъла, като за най-добри производствени резултати за миналата година БМГК отличи "Елаците-мед". Последните налични данни в Търговския регистър за нея обаче са за 2010 г. и показват 492.7 млн. лв. приходи, с което се нарежда на второ място след "Асарел-Медет" с резултат от 509.8 млн. лв. През миналата година значителен ръст отбелязва "Челопеч майнинг". Приходите на златодобивната компания са се повишили с повече от 65% през 2011 г. и са достигнали 299.1 млн. лв. Така от загуба за предходната година дружеството не само излиза на печалба (158.6 млн. лв.), но и постига рекордно висока рентабилност на приходите - 53%.

Кой и в какво инвестира

През миналата година бяха изпълнени няколко интересни инвестиционни проекта в сектора. "Асарел-Медет" въведе уникална за страната инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която позволява извличане на почти 100% от полезния компонент и помага за максималното оползотворяване на природните ресурси. Самото производство е без отпадъци и на практика представлява пречистване на водите. Освен това получаваната мед е с борсова чистота (99.99%) и значително повишава добавената стойност на предприятието. Инвестицията е за 40 млн. лв. и се очаква да се изплати за четири години.

В "Челопеч майнинг" пък беше сменена системата за добив от т.нар. подетажно обрушаване към камерна система със запълнение. Основният проблем на стария метод е, че след години води до пропадания, докато по новата система изкопите се запълват и релефът не се променя. Освен това се намалява "загубата" на  метал - от около 20-30% преди до 3-5% по новата технология.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Обръщане на тенденцията"