Да задминеш учителите си

Да задминеш учителите си

В Samsung корпоративната култура е способност да се работи в състояние на постоянна криза

9037 прочитания

© Reuters


Чебол. Това е думата, която описва най-кратко Samsung. На корейски тя означава семеен конгломерат, но в случая с "чудото на река Хан" е по-скоро фамилна бизнес империя, съставена от над тридесет дъщерни фирми в различни сфери - от електроника до кораби. Защото Samsung не е просто огромна компания, която произвежда джаджи. Тя е пътят от ориз до чипове, изминат за едно поколение, начин на мислене, особен вид бизнес, при който непрекъснатото обучение обуславя непрекъснатия растеж. Японската Sony например беше бизнес образец, от който Samsung се учеше. Добрите ученици задминават учителите си. Сега наред е Apple.

Семейства от Азия

Samsung е създадена като фирма за сушени продукти и ориз в град Тегу през 1938 г. от Ли Бьонг Чол, син на фермер, който получава образованието си в Япония. През 50-те години се занимава предимно с трите "бели продукта" – брашно, захар и текстил. Samsung Electronics е основана през 1968 г. и заедно с японската NEC произвежда черно-бели телевизори. В бизнеса с полупроводници влиза през 70-те години, инвестира агресивно в разработката и производството на DRAM след 1983 и става световен лидер в сектора през 90-те години. Кризата в края на 90-те я освобождава от губещи производства.

Разбира се, историята не е само романтика, но и политическа корупция, контрабанда и държавни помощи. Основателят Ли Бьонг Чол е обвиняван в спекулативни сделки с продукти по време и след Корейската война. Един от синовете му е замесен в контрабанден скандал през 1965 г. Неговият наследник Ли Гон Хи беше осъждан и след това помилван два пъти за даване на подкупи на бившите президенти Чун Ту Хван и Ро Де У и на други политици и за избягване на данъци чрез фиктивни сделки.

Чебол не са монополи, защото големият брой стопански играчи, ожесточената конкуренция в южнокорейския частен сектор и глобализирането на местния пазар не позволяват монополно положение на когломератите. Организацията на чебол обаче позволява висока степен на хоризонтална интеграция. Япония е първата страна в Азия, която, разбирайки закъснението си в световната конкуренция, използва инструмента семейни конгломерати – дзайбацу, чрез които държавата и частният сектор преразпределят национални ресурси с цел индустриализация и постигане на мащаб и конкурентоспосбност. Така възникват семейни групи като Mitsui, Sumimoto и Mitsubishi, които след края на Втората световна война се възраждат като несемейни конгломерати – кейрецу. Китай също изучава практиката на чебол в опита си да изгради конкурентоспособни мултинационални компании.

Семейният контрол върху управлението на Samsung се осъществява посредством взаимното участие на дружества едно в друго, което позволява семеен контрол с миноритарни дялове на членовете на семейството на председателя Ли Гон Хи и техните партньори в отделните фирми. Сравнително "затворената" семейна структура на Samsung дава възможност за дългосрочни стратегии и управление. От друга страна, Samsung Electronics е мултинационална компания, която е най-голямата ИТ фирма в Азия по пазарна капитализация като повече от половината от акциите й са притежание на чуждестранни инвеститори.

Трите звезди и хората под тях

Samsung Electronics е конгломерат сама по себе си и има самостоятелни бизнес направления и дивизии - полупроводници, LCD панели, телекомуникационни системи, ИТ продукти, дигитални образи и битова техника. Именно тази смес от компоненти и продукти в цялостна развойна и производствена система е един от факторите за ефективността на Samsung. Sony избра да си партнира с тях в производството на LCD през 2004 г., защото доставката на панели от външни производители намалява себестойността на продукта.

Големите мащаб и печалби от своя страна позволяват инвестиции на огромни финансови ресурси в нови производствени линии (наричани от Ли още "превантивни инвестиции" поради ключовото им значение в конкуренцията) и в развойна дейност (R&D). R&D бюджетът на Samsung е в пъти по-голям дори от този на фирми като Apple. една трета от целия персонал на южнокорейския гигант е ангажиран с изледователска и развойна дейност в десетки центрове по света. Samsung е сред водещите фирми по брой на патенти. Мениджмънтът знае добре, че хардуерът е силната им страна, а софтуерът - слабата. Компанията компенсира този дефицит чрез привличане на човешки талант по света и използване на програмни продукти от други фирми. Вътре в компанията това се нарича "трите звезди" - дългосрочна възходяща траектория, която гарантира непрекъснато подобрение и ръст.

Факторът, без който не можем да разберем възхода на Samsung Electronics и южнокорейската икономика, е човешкият ресурс. Това е приоритет и на правителството, и на частния сектор. Подборът на кадри е много внимателен и системен. Интересното е, че фирмата взима хора с най-различно образование дори на мениджърски позиции – не само с обичайните специалности по икономика или бизнес администрация, но и от сферата на хуманитарните и природните  науки. Търси се максимално разнообразие от знания и опит. Всъщност, за хората във фирмата тя е постоянно действащ университет. Започва се с едномесечен курс и се продължава с постоянни обучения в сферите на мениджмънт, финанси, мултимедия и др. Всяко повишение носи след себе си задължителна квалификация. Всяка година стотици мениджъри се изпращат на обучение в различни страни, за да проучват местните пазари и култури. В комплексите на Samsung функционират безплатни клиники и стоматологични кабинети. Фирмата осигурява пенсионна система и еднократно парично възнаграждение при напускане, което е отчислявано от заплатата. На служителите и семействата се предоставя изгодно медицинско осигуряване, помощи за образованието на децата, безлихвени кредити за жилища и т.н.

Но този фокус не попречи на корейската компания да се освободи от всеки пети служител само за няколко седмици през 1997 г. Доста екипи и отдели бяха сметнати за раздути или направо ненужни. За сравнение, японските фирми не предприеха подобни стъпки и страдаха години наред.

"Тези, които остават след края на работното време, не се справят добре", казваше полушеговито един от шефовете на маркетингов екип в компанията. Но дългият работен ден е нещо обичайно в Samsung, защото това е начинът да се "функционира" във фирмата: като среда, отговорност, очаквания и не на последно място - оценка на работата. Тази оценка е на всеки шест месеца. Тя включва самооценка и отчитане на резултатите от работата (в цифри) и определя шансовете на всеки служител за повишение.

Тук да си спокоен е аномалия. Честите ротации и преструктуриране на отдели и дивизии засилват несигурността. Моят личен опит познава четири екипа и шестима  началници за шест години. Амбициозните цели на компанията се превръщат в планове за служителите, екипите, отделите и дивизиите. Всеки месец, тримесечие, полугодие и година са разграфени с планове за продажби, печалби и проекти, които понякога търпят чести промени. Кризата мобилизира и стимулира корейците. Не е случайно, че в резултат на кризата в Азия преди петнадесет години и сегашната световна криза Samsung Electronics се утвърди на върха. Може да се каже, че корпоративната култура на групата е способността да се работи в състояние на перманентна криза.

Но плановете са нищо, ако не се изпълняват. А тук те най-често се сбъдват. Винаги ме е впечатлявала способността на корейците да работят в екип. Освен редовните екипи се формират и "летящи" екипи, съставени от представители на различни отдели. Има комплекс с конферентни зали и дори спални помещения за специално формирани екипи от инженери, дизайнери, мениджъри и други специалисти с конкретно поставени задачи, които трябва да намерят решения в отреден срок, например за намаляване на себестойността на даден продукт. От къщата не се излиза, докато не се намери решение...

Укрепването на връзките във фирмата е приоритет на мениджмънта. Вечерите заедно са рутинна практика след работа; след ресторанта винаги следва караоке. Ако някой близък почине, членове на отдела се редуват в ритуала на бдение, който продължава три дена по корейския обичай. Служителят получава и парични дарения от колегите във фирмата като символ на подкрепа за семейството му. Като чужденец бях шокиран, че корейските колеги ме третираха по същия начин, когато баща ми почина, докато работех в Samsung.

Но всичко това има и друго лице: вътрешната конкуренция. Мениджър от фирмата ми сподели веднъж, че според него служителите се мразят. Това е вероятно доста пресилено и метафорично твърдение, но е показателно. Всеки тук непрекъснато се бори за мястото си и за израстване в йерархията. Повечето от тези, които биват "прескачани", рано или късно напускат компанията. Останалите продължават нагоре.

Духът на Samsung се обощава най-добре от думите на Ли Гон Хи: "Навсякъде по света хората са жадни за едно и също нещо – свобода. Това е свободата от ограниченията на времето и пространството; свободата за достъп до информация и развлечения; свободата за комуникация навсякъде и по всяко време, използвайки продукти, които са лесни за употреба, достъпни и новаторски. Това е "дигиталната свобода". Тя трябва да е достъпна за всеки, независимо от възраст, култура или географско положение." И Samsung прави точно това...

Авторът е преподавател по модерна история на Източна Азия в университета на Британска Колумбия във Ванкувър и по настоящем е в Харвард. Работил в Samsung Electronics от 1996 до 2002 г. През 2006 г. издава в България книгата "Самсунг" или пътят на трите звезди".

Чебол. Това е думата, която описва най-кратко Samsung. На корейски тя означава семеен конгломерат, но в случая с "чудото на река Хан" е по-скоро фамилна бизнес империя, съставена от над тридесет дъщерни фирми в различни сфери - от електроника до кораби. Защото Samsung не е просто огромна компания, която произвежда джаджи. Тя е пътят от ориз до чипове, изминат за едно поколение, начин на мислене, особен вид бизнес, при който непрекъснатото обучение обуславя непрекъснатия растеж. Японската Sony например беше бизнес образец, от който Samsung се учеше. Добрите ученици задминават учителите си. Сега наред е Apple.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Поздравление за публикацията.

  • 2
    e_mil avatar :-|
    tamada

    "Samsung е създадена като фирма за сушени продукти и ориз в град Тегу през 1938 г..."

    Изглежда вътре в компанията служителите научават различна от официалната история. "Wall Street Journal" и "Korea IT Times" твърдят, че фирмата в началото е била търговска, а не производител. Същото твърди и официалният сайт на фирмата. Други споменават, че освен търговията е произвеждала и юфка. Което е логично, понеже според сайта на Самссунг, 10-12 години след основаването вече са имали мелници и сладкарско производство.
    Но никой не споменава ориз. Така де - кой ще експортира ориз от Корея в Манджурия?

    Бизнесът на Ли Бьонг Чол с ориза изглежда е бил само преди 1938 в родното му село, в окръг Ийрян (ако не греша произношението), където е имал вършачка за ориз.

  • 3
    e_mil avatar :-|
    tamada

    И още нещо.
    Много е хубаво, дето преподавате, г-н Агов. Личи си шлифованият изказ.
    Но за да пишете на български е добре да познавате езика. На "дивизиите" тук им казваме поделения.
    И не подценявайте читателя. Който има нужда да знае, че развойната дейност в САЩ я наричат "Research and Development", той си знае. Както може да има развоен център, така може да има и развоен бюджет. Нямаше нужда от кръпката R&D. И без това от "Капитал" всеки ден ни бомбардират с подобни бисери.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал