Първото броене приключва в петък вечер (след редакционното завършване на броя). Дотогава фирмите, които планират да подават оферти, трябва да внесат документи за проверка в ДАНС. Трите местни компании ще трябва да получат потвърждение на допуска си за боравене с класифицирана информация. Представителят на руската компания заяви, че се отказват от конкурса. От агенцията обявиха, че до петък и трите български компании са внесли документи - "Емко", "Дунарит" и "Сейдж консултантс".

Процедурата по преиздаването на допуските може да отнеме до 90 дни, но вероятно ще е много по-кратка. Едва след това АП ще получи документи, с които кандидатите доказват, че отговарят на условията от стратегията. А само отсетите (ако въобще има смисъл да се говори в множествено число) ще имат право да подадат оферти. Интригата е как агенцията ще прочете документите на "Дунарит" и "Сейдж", които нямат нужния оборот.

От Русия - без любов

Слуховете кой би могъл да бъде чуждестранният кандидат-купувач обикалят сектора от самото начало на процедурата и се засилиха още повече, след като агенцията за приватизация удължи с две седмици срока за кандидатстване, за да изчака документите на чужди потенциални инвеститори.

Първоначално хора от бранша твърдяха, че става въпрос за руски оръжейни компании. Впоследствие - че в страна - член на НАТО, няма да бъде допуснат руски кандидат. Появиха се публикации и за интерес на израелски фирми. Експертите обаче коментираха, че нито руски, нито еврейски компании сериозно се интересуват от задлъжнелия завод.

Единственият чуждестранен кандидат е от Русия, уточни адвокат Тихомир Трендафилов. Той допълни, че клиентът му е от бранша и отговаря на критериите за оборот.

може да проявим отново интерес", коментира Трендафилов в петък.

Родна артилерия

Българският производител "Емко" с обороти от 163.2 млн. лв. през последните три години изглежда единственият местен стратегически инвеститор, който отговаря на условията и би могъл да бъде новият купувач на ВМЗ. Компанията е създадена през 1992 г. и е специализирана в производството на широка гама боеприпаси, основно артилерийски и взриватели, и има международен сертификат за търговия с оръжие. За фирмата към края на 2011 г. работят 562 души. Производството е основно в Трябва, а малка част - в Монтана. Според експертите в бранша именно тази компания е най-близка в производствен смисъл до ВМЗ и ако спечели, ще постигне много добра синергия в управлението на компаниите.

Емилиян Гебрев е 100% собственик на компанията. Кариерата му е започнала в държавния търговец на оръжие "Кинтекс", която напуска в първите години на прехода. Той не коментира участието си в конкурса и своите планове.

Високата бариера

Според стратегията в конкурса могат да участват само стратегически инвеститори, които имат 120 млн. лв. оборот за предишните три години. При гласуването на документа в парламента през миналата година в сектора се коментираше усилено, а на народни представители беше ясно, че условията са пригодени за един определен купувач. Това е русенският оръжеен завод "Дунарит". Той се свързва с Цветан Василев, който е и почетен председател на Българското сдружение на отбранителната индустрия, което обединява оръжейните заводи, като един от членовете на борда на "Дунарит" - Никола Киров, е в ръководството и на финансовата къща "Фина-С", собственост на Цветан Василев. Мажоритарен собственик на русенската фирма е "Кемира", което, както и "Фина-С", и други фирми на Василев, е регистрирано на един адрес в "Красно село" в клон на КТБ.

Тогава приходите на предприятието за предишните три години (до 2010 г. включително) бяха 123 млн. лв. Миналата година обаче не беше особено добра за българския оръжеен бизнес като цяло и в момента сборът е 105 млн. лв. и под посочената в стратегията сума. В началото на процедурата от "Дунарит" съобщиха, че засега ВМЗ ги интересуват само като партньор.

"Купили сме документи само да ги разучим, ще направим оценка дали да продължим нататък, ще преценим и имаме време да вземем решение", коментира сега Кръстю Кръстев, изпълнителен директор на "Дунарит". Той допълни, че компанията засега няма намерение да участва в консорциум в конкурса за ВМЗ.

Изненаващо в противаречие на казаното в четвъртък, в петък русенският завод все пак е предприел стъпка, с която показва желание за участие.

От втория кандидат, чиито приходи не достигат летвата, единият от най-големите оръжейни търговци – "Сейдж консултантс", не коментираха как ще се включат в следващите етапи на процедурата.

Според отчетите на компанията в Търговския регистър тя има общи приходи от дейността за 2009 и 2010 г. от около 28 млн. лв. "Сейдж консултантс" не са точно стратегически производител и има огромен шанс тя да бъде отстранена от АПСК още на първия етап, освен ако не участва в консорциум, който обаче е забранен.

Печели или губи?

Информацията за приходите и поръчките на ВМЗ е секретна. Източници, близки до предприятието, обаче твърдят, че оборотът му трайно намалява: от над 80 млн. лв. през 2010 г. до 73 млн. лв. през 2011 г.  Първото тримесечие на 2012 също не е било силно (под 15 млн. лв.), а през януари и февруари почти не се е работило.

Дълговете също са колосални - почти 150 млн. лв. благодарение на натрупани загуби през годините от 160 млн. лв. (за всяка от последните пет години негативният резултат е от порядъка на 10-15 млн. лв.). От тях около 50 млн. лева са публични или към работници, които бъдещият купувач ще трябва да плати веднага. През юли се появи малък светъл лъч - изпълнителният директор на ВМЗ Иван Стоенчев съобщи, че фирмата е избрана да изпълнява два големи договора на НАТО, но не уточни стойността на контрактите. Освен това компанията е изпълнител и на част от продукцията по договора за износ на оръжие за Алжир, сключен от "Кинтекс", който е на стойност 36 млн. долара.

Така дружеството изглежда подсигурено с договори за тази и следващата година, но му липсва кеш и може да бъде притиснато от кредиторите си. Друг плюс е, че след взривовете в складовете за утилизация на боеприпаси сопотските заводи могат да печелят и като отдават складове под наем. Производствената площадка на ВМЗ е с обща площ 5.6 хил. декара, а фирмата има площадки и в няколко села в района. Има и остарели мощности за рязане за скрап. Според изчисленията на консултантите само продаването на складовете със специално предназначение може да донесе приходи от около 15 млн. лв. Поръчките на завода според данните, с които "Капитал" разполага, са за над 70 млн. лв. годишно и при подходящо управление и пренастройка на производството новият собственик би могъл сравнително бързо да изплати инвестицията.

Ако агенцията за приватизация следва буквално конкурсната си документация, би трябвало да очаква оферти от максимум една компания – "Емко". Засега участието на българския производител изглежда почти сигурно. Ако обаче процедурата зацикли или направо спре, това означава, че се търси вратичка, през която да се допусне и "Дунарит", най-вероятно през отваряне на вратата за консорциуми, което ще е погазване на правилата на конкурса. Във всеки случай последният завод е по-добре да бъде приватизиран, но при честна и прозрачна процедура.