Бизнес с перка на върха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнес с перка на върха

Бизнес с перка на върха

Кои са собствениците на хеликоптери в България и как изкарват пари от тях

Калина Горанова
16901 прочитания

© николай николов


Преди две години правителственият Авиотряд 28 откри начин как да наруши тишината в столичния ЦУМ, иначе позагубил доста от митичното си лустро от времето на социализма. След като се установи, че на върха на БНБ има големи климатични инсталации, покривът на ЦУМ през 2010 г. беше набелязан като един от най-подходящите площадки за кацане на тритонния италиански хеликоптер Augusta, с който пътува премиерът Бойко Борисов.

Държавните фигури всъщност са основните потребители на хеликоптерната услуга превоз на хора в България към момента. Разбира се, по отношение на търговската дейност на Авиоотряд 28 човек никога не може да бъде сигурен, но самолетите би трябвало да са по-подходящ вариант пред по-малката Augusta за превоз на футболни отбори. В сферата на сериозното, основната причина да няма много пътуващи с хеликоптери над страната е в цената: 1300 лв. на час полет, както показва ценоразписът на една от специализираните фирми.

Бизнесът с този тип въздухоплавателни средства обаче има своето, макар и бутиково, място. В България са регистрирани 26 хеликоптера за граждански цели, разпределени в 10 компании (виж таблицата), като в това число попада и правителственият авиоотряд. Логично руската техника преобладава, а навлизането на този пазар е трудно, като последната създадена компания е от 2008 г. в лицето на "Дарик скай".

Фирмите - собственици на хеликоптери, привлякоха вниманието по време на пожара в резервата Бистришко бранище на Витоша, където в гасенето се включи и частен вертолет. Освен над горящи зони частни хеликоптери могат да бъдат видени над посеви и гори да разпръскват химикали за борба с вредители, да обследват мрежите на енергийните доставчици или да снимат филми от въздуха. А когато работа в България не стига - и в Судан. Държавата, ако изключим представителите й, в малка степен използва услугите им, въпреки че неведнъж е доказвала, че не може да се похвали с изрядна техника във въздуха. Достатъчно е да си спомним за липсващите системи срещу обледяване на хеликоптерите Cougar, които участваха в спасяването на бедстващите след наводнението в село Бисер. 

Нещо за гасене имате ли?

В по-новата история на страната един от големите проекти за внедряването на хеликоптери беше на собственика на ДЗИ - вече покойния Емил Кюлев. Целта беше да се предоставя бърза и безплатна медицинска помощ на ползвателите на застраховката "Автокаско" на ДЗИ. Няколко години след убийството на банкера обаче, в края на 2008 г., дъщерната компания на холдинга "Химимпорт" - "Бългерийън авиейшън груп", закупи от ДЗИ  въздушния превозвач "Ер Бан" (с лиценза му за  транспорт по спешна медицинска помощ и с техниката). Изпълнителният директор на "България ер" Янко Георгиев заяви пред "Капитал", че не може да коментира каква е била съдбата на хеликоптерите. 

Сега компанията с най-много хеликоптери в страната е "Хели ер - САУ" с шест руски Ми-8 на сметката си. Именно тя участва в гасенето на пожара на Витоша. Миналата година отново беше в медийното полезрение, след като екипажът на една от машините й беше пленен в Судан. Компанията започва дейността си през 90-а година, когато хеликоптерното звено е отделено от "Балкан". Почти десет години по-късно то е купено през работническо-мениджърско дружество начело с дотогавашния изпълнителен директор Георги Спасов, който и сега е сред собствениците. Фирмата разполага и с малки самолети (17-местни) за къси превози на пътници, а през годините е превозвала хора в Малдивите, Ангола, Малта и т.н. Ако отидете на базата й на летище София обаче, не очаквайте да откриете вертолетите й. Те са все така в Судан, където работят по програмата за прехранване на ООН, пренасяйки провизии и работници, а хеликоптерът, който гасеше над Витоша (оборудван със съоръжение за водата за 12-13 хил. евро), е в България по случайност. От компанията обясняват, че фигурират в глобална база с одобрени от ООН компании. "Когато имат нужда от нещо, обявяват търг", разказва Сотислав Божков, търговски директор на "Хели ер - САУ". Основен плюс на българската фирма в Африка е, че хеликоптерите й са руски. "За тази дейност те са по-добри и по-надеждни от малките американски машини и около 90% от поръчките на ООН се извършват с руска техника", коментира още той. Твърди обаче, че няма интерес към търговете на Министерството на отбраната, което разпродава техниката си, тъй като ще са нужни около 2 млн. долара, за да стане един военен вертолет подходящ за цивилни цели.

Освен по поръчки на ООН през периода 2000 - 2005 г. компанията печели и от потушаване на пожари в Португалия, където натрупва опита си. "Турция, Гърция, Испания и Португалия всяка година правят търгове за различни въздухоплавателни средства, които да са на разположение през летните месеци, като се използват различните им предимства в зависимост от фазата, в която се намира пожарът", разказва Божков. Малкият хеликоптер (800 - 900 литра) е полезен в началото за по-голяма прецизност. Големите (1500 - 2500 литра) пък са подходящи за планинските терени. Когато пожарът излезе извън контрол, вече идват самолетите. "Поръчките излизат по-изгодно, отколкото ако държавата сама поддържа парк 12 месеца. С държавните структури в България никой няма договор. Няма система и организация за пожарогасене. Няма схема в кой момент кое въздухоплавателно средство да се използва", коментира още той.

За да бъдат на печалба, частните хеликоптери трябва да работят по 600 часа годишно. Компанията може да разчита и на допълнителни поръчки за монтажи от въздуха например, където големите им машини са предимство. Така преди две години участват в изграждането на 8 км лифтове на Банско, тъй като могат да носят до 2.5 тона. Участвали са като подизпълнител на монтажи на ел. мрежа в Гърция. Най-голяма част от компаниите с хеликоптери в България обаче развиват дейност в сферата на земеделието.  

Ниско над тополите

Един от основните врагове на иглолистната гора е боровата процесионка. От началото на седмицата в борбата с нея в Родопите по поръчка на регионалното горско стопанство участва компанията "Фортуна еър" на Ганчо Даскалов, който е и председател на Съюза на селскостопанските авиационни оператори. Пръскането против различни горски вредители варира между 3 и 5 лева на декар, като поръчката е за около 15 хил. декара, обяснява той. Основните клиенти на компанията за авиохимически услуги обаче са земеделските производители на жито, рапица, ечемик, слънчоглед, царевица. Даскалов обрисува размера на този пазар така: през 2011 г. са били напръскани около 4 млн. декара, като цената за услугата при агрокултурите е между 1.50 и 3 лв. на декар в зависимост от химикала. "В България има земеделие, т.е. има и бизнес за нас", коментира той.  

Компанията на Даскалов има 15 летателни средства, като 5 от тях са хеликоптери (разполага и със самолети, като 5 от тях могат да гасят пожари, и през юли компанията участва в потушаването на този край Арбанаси). В средата на 90-те години започва раздържавяването на седемте регионални звена на тогавашната държавна селскостопанска авиация, като Даскалов успява да купи звеното и базата в Горна Оряховица. Сега притежава един руски Ка 26 и четири американски Enstrom 480. Първият от тях Даскалов купува преди 4 години, а последният пристига преди година. Инвестицията в един от тях е 1.2 млн. долара. Първият успява да изплати за три години, като изчислява, че самолетите трябва да работят по 300 часа, за да са успешни. "Някои от нашите работят и по 400", заявява той. Предимството на новата американска техника е, че е най-евтината, годна за пръскане на посеви, и е на керосин, а не на авиационен дизел, който трудно се намира.

Като цяло обаче авиохимичният парк се подновява много бавно, като руската техника преобладава, смята Даскалов. Руските машини на свой ред са ограничени да работят само в пределите на страната или в страни извън Европейския съюз, тъй като нямат типов сертификат, отговарящ на европейското законодателство. Някои от най-разпространените хеликоптери в сферата на земеделието  - Ка 26, дори е трябвало да бъдат защитавани пред държавните власти, за да останат над полето в България. Накрая от около 30 остават 7. Сега всяка година се проверяват от руския производител "Камов" преди заверката от Министерството на транспорта, че са годни за летене.

Хеликоптерите в земеделието може и да не летят над Судан, но рискове и в полската работа има: нечия нива да бъде напръскана по погрешка или при работата да пострадат пчели. А грешките завършват с обезщетения за земеделските собственици. 

От въздуха нещата са по-ясни

Без конкуренция работи най-новата компания на пазара, получила лиценза си за авиационен оператор през 2008 г.: "Дарик скай", собственост на "Дарик радио". Инвестицията в двата американски хеликоптера Robinson 44, позиционирани на летище Лесново край София, e над 1 млн. долара. Единият от тях е оборудван с камера, която може да предава в реално време от въздуха, като от първенството по ски в Банско например. Другият пък се използва за наблюдение и обследване (на мрежите на електроразпределителни дружества например).

Едва 5% от клиентите обаче са с български корен. "Снимахме за сериала "Седем часа разлика", коментира управителят Иван Калев. Основно обаче камерата във въздуха работи за чужди компании. Сега например "Дарик скай" ще снима за японската национална телевизия, която прави филм за българските планини. Цената на този тип услуги е 1700 лв. на час, като от "Дарик скай" изчисляват, че такъв тип хеликоптер трябва да работи поне 200 часа годишно, за да е успешен във финансово отношение.

Изчисленията колко трябва да работи един вертолет, за да печели собственикът му, очевидно са различни според това за какво се използва машината. "От въздуха" обаче се вижда, че бизнесът като цяло не е нито с бърза възвращаемост, нито със сигурен пазар или особено атрактивна ефективност. А смисъл в него има само при ясна визия за профила на бъдещите дейности и нишата им. За да не се върти перката напразно.

Фотограф: Георги Кожухаров
Автор: Капитал

Преди две години правителственият Авиотряд 28 откри начин как да наруши тишината в столичния ЦУМ, иначе позагубил доста от митичното си лустро от времето на социализма. След като се установи, че на върха на БНБ има големи климатични инсталации, покривът на ЦУМ през 2010 г. беше набелязан като един от най-подходящите площадки за кацане на тритонния италиански хеликоптер Augusta, с който пътува премиерът Бойко Борисов.

Държавните фигури всъщност са основните потребители на хеликоптерната услуга превоз на хора в България към момента. Разбира се, по отношение на търговската дейност на Авиоотряд 28 човек никога не може да бъде сигурен, но самолетите би трябвало да са по-подходящ вариант пред по-малката Augusta за превоз на футболни отбори. В сферата на сериозното, основната причина да няма много пътуващи с хеликоптери над страната е в цената: 1300 лв. на час полет, както показва ценоразписът на една от специализираните фирми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK