Като бягане с препятствия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Като бягане с препятствия

Митко Василев, главен управител на Германско-българската индустриално-търговска камара

Като бягане с препятствия

Германският бизнес все по-трудно "преглъща" висящите от години проблеми. Въпреки това предимствата на България не са малко, но трябва да се рекламират

6023 прочитания

Митко Василев, главен управител на Германско-българската индустриално-търговска камара

© Дневник


Безспорните инвестиционни предимства на България като ниските данъци и фиксирания валутен курс като че ли все по-трудно компенсират нерешаваните с години проблеми като корупцията и мудната администрация. Над една трета от германските фирми в страната не биха инвестирали отново, показват резултатите от проведената наскоро анкета от Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Нещо повече, делът на разочарованите инвеститори нараства спрямо предходните години. "Просто проблемите се наслагват и като вземем и кризата в България, това е причината", каза главният управител на камарата Митко Василев. Това, което прави оценката особено тревожна, е, че тя идва от водещия търговски партньор на България и един от ключовите инвеститори в страната. Въпреки това разговорите с представители на германските инвеститори показват, че неизползвани резерви за бизнес има. Като се добави и фактът, че за Германия кризата е практически преодоляна, тясната обвързаност на двете икономики може да се окаже шанс за България.

"Не сме детето, за което се грижат"

За разлика от Германия България не може да се похвали с голям пазар или висока покупателна способност. Страната обаче има своите предимства, които се признават и от германския бизнес. Освен с емблематичния нисък корпоративен данък от 10% и атрактивното географско местоположение (на кръстопътя между Европа, Азия и бившите съветски републики) България е привлекателна и с фиксирания курс на лева към еврото, което прави бизнес планирането предсказуемо, както и с ниските разходи за труд.

Не по-малко важна е и политическата стабилност - например на фона на Румъния, с която страната редовно е сравнявана. "Въпреки че България не беше подмината от глобалната икономическа криза и сме свидетели на чувствително оттегляне на чуждестранни инвестиции, голямото предимство на страната е стабилната политическа обстановка", посочиха от "Сименс". Освен това България е далеч от проблемите, които изпитват икономики като Гърция, Португалия и Испания. "Ние не сме детето, за което се грижат в Европа. Напротив, бих казал, че сме остров на стабилността", коментира Митко Василев. В последния годишник на ГБИТК се подчертава и напредъкът при инфраструктурното строителство, който беше отбелязан през 2011 г. Въпреки че като цяло германските инвеститори оценяват инфраструктурата като крайно незадоволителна, те признават постигнатите подобрения през последната година, особено що се отнася до изграждането на метрото в София и магистралите.

Вечните проблеми

С това обаче предимствата на България като място за правене на бизнес като че ли се изчерпват, поне според германските фирми тук. За поредна година в анкетата, която се провежда сред членовете на ГБИТК от 2005 г. насам, доминират четири основни проблема на инвестиционната среда - високото ниво на корупция, ниската прозрачност при възлагането на обществени поръчки, недостатъчно ефективната администрация и липсата на правна сигурност. "Що се отнася до проблеми като корупция и сива икономика, 2011-а определено не беше добра година за България", се посочва в годишника на камарата. Като директна последица от кризата в страната към тези трудности се добавят и нередовните плащания от страна на контрагентите, както и доста по-трайните недостатъци на образователната система.

Затова не е изненадващо, че 35% от анкетираните фирми посочват, че не биха инвестирали отново в България, в сравнение с 25% предишната година. "За първи път бяхме толкова критични и въпреки някои добри тенденции като цяло това са най-лошите резултати за последните няколко години", посочи Василев. Общата картина от проучването показва, че германските фирми тук не са доволни от бизнес климата и от очакванията им за икономическото развитие на страната.

Образователна пропаст

Една от причините за това е неадекватната образователна система - проблем, за който германският бизнес нееднократно е алармирал. Не че в страната липсват висшисти, напротив, университетската диплома все още е задължителен елемент за българския обществен манталитет. Това обаче не може да компенсира липсата на практически умения. "Предишният ни президент се шегуваше, че българският инженер може да ви разкаже как се прави атомна енергия, но като влезе в сервиза на Mercedes, не знае как функционира двигателят", разказва Василев.

За да преодолеят тази образователна пропаст, някои фирми вече прилагат т.нар. германска дуална система за професионално образование. Най-големият радетел на този модел е управителят на "Пирин-текс" Бертрам Ролман, който е и президент на ГБИТК. Системата е насочена към кадрите, които излизат от средното училище, и представлява обучение със силна практическа насоченост. Така в рамките на 2-3 години те преминават курс, по време на който три дни са на практика във фирмата, а два дни имат обучение, но отново свързано с практиката. След като приключат програмата, те имат реални практически познания и работното им място е почти 100% гарантирано. Освен в "Пирин-текс" подобен център за професионално обучение има и в "Либхер" в Пловдив. "Дори напоследък казват, че има опашка от други фирми, които искат да изпращат кадрите си да бъдат обучавани практически там", допълва Василев.

Германската дуална система може да се окаже решение за проблемите в образователната система като цяло, смятат от камарата. Затова поддържат постоянен контакт с министерството на образованието и съдействат за въвеждането на някои елементи от нея, въпреки че за пълното й прилагане ще са необходими и законодателни промени. По думите на Василев този модел е "експортен шлагер на Германия", който се предлага и на други страни, а някои от тях като Унгария и Португалия вече са го прегърнали. "Ако има политическа воля за това, нещата стават", посочи той.

Лъч светлина по отношение на знанията в България обаче има на ниво развойна дейност, която като че ли процъфтява в компаниите в страната. Наскоро управителят на "Фесто производство" Вичо Вичев коментира, че развойният екип в България се разраства по-бързо, отколкото в германската компания майка Festo. "Причината за това е, че качеството на работата не е по-лошо, отколкото в Германия, а цената е по-ниска", посочи той.

Не всичко е лошо

Има, разбира се, и външни фактори, които пречат на България да бъде толкова атрактивна дестинация за германския бизнес, колкото би ни се искало. "Ние сме малък пазар, със 7.5 млн. жители не можем да бъдем кой знае колко интересни за една 80-милионна Германия", отбелязва Василев. Страната обаче може да бъде привлекателна, ако се разгледа в контекста на целия регион на Югоизточна Европа, където живеят 55 млн. души. "Германските фирми работят, непрекъснато бълват продукция и им трябват пазари", добави той. Въпреки това за разлика от страни като Чехия, Полша и дори Унгария заради географската си отдалеченост България попада в периферията на германските бизнес интереси.

Негативно влияние оказва и лошият имидж, който страната има заедно с Румъния. "Понякога се поставят въпроси, отлагат се, не биват решавани с години. Просто имаме домашни задачи, които ние сами трябва да разрешим, за да са доволни фирмите", посочи Василев. Според "Сименс" нещата, които биха се отразили положително за увеличаването на инвестициите в България, са предвидимост и дългосрочна стратегия за икономическо развитие на страната. "Необходима е една цялостна визия, която да има широка приемственост и подкрепа от целия политически елит", казаха от компанията. Другото, от което страната се нуждае, е по-активна реклама, тъй като и тук има възможности и все още неизползвани ниши. "Като българи трябва да се концентрираме върху добрите страни и да убедим германските инвеститори, че не всичко е лошо", смята той.

ГДР туристи

Някога традиционна дестинация за туристите от ГДР, и днес България остава предпочитано място за почивка на гражданите на бившата Източна Германия. "За съжаление страната има славата на евтина дестинация и у нас не идват най-заможните германци", коментира главният управител на Германско-българската индустриално-търговска камара Митко Василев. По думите му България е известна с достъпните си пакети all inclusive, със слънцето и евтината бира, но няма името на елитно туристическо място. Роля за това играе и презастрояването на Черноморието.

Въпреки че туризмът в страната като цяло се развива добре и капацитетите са запълнени, това не се дължи приоритетно на немските посетители. По принцип обаче броят на почиващите от Германия остава сравнително постоянен - около 500 - 600 хил. души годишно, и дори малко над 700 хил. през последните три години.

През миналата година страната са посетили общо 700 062 германски туристи, с което е отчетен спад от около 2%. Така Германия се нарежда на трето място в списъка на водещите туристически партньори след Румъния и Гърция, показват данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Статията е част от специалното издание "Немски инвестиции" на "Капитал Daily". Всички статии от изданието можете да намерите тук. (Линкът е http://www.capital.bg/vestnikut/daily/specialni_izdaniia/).

Управителят на "Пирин-текс" Бертрам Ролман, който е и президент на ГБИТК, е най-големият радетел на германската дуална система за професионално образование. Тя е насочена към кадрите, които излизат от средното училище, и представлява обучениесъс силна практическа насоченост
Фотограф: Надежда Чипева
Германските инвеститори оценяват инфраструктурата като крайно незадоволителна, макар да признават постигнатите подобрения през последната година, особено що се отнася до изграждането на метрото в София и магистралите
Фотограф: Мария Съботинова

Безспорните инвестиционни предимства на България като ниските данъци и фиксирания валутен курс като че ли все по-трудно компенсират нерешаваните с години проблеми като корупцията и мудната администрация. Над една трета от германските фирми в страната не биха инвестирали отново, показват резултатите от проведената наскоро анкета от Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Нещо повече, делът на разочарованите инвеститори нараства спрямо предходните години. "Просто проблемите се наслагват и като вземем и кризата в България, това е причината", каза главният управител на камарата Митко Василев. Това, което прави оценката особено тревожна, е, че тя идва от водещия търговски партньор на България и един от ключовите инвеститори в страната. Въпреки това разговорите с представители на германските инвеститори показват, че неизползвани резерви за бизнес има. Като се добави и фактът, че за Германия кризата е практически преодоляна, тясната обвързаност на двете икономики може да се окаже шанс за България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK