Рекордна търговия, но спад на инвестициите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рекордна търговия, но спад на инвестициите

Търговският дефицит, който допреди три години не падаше под 1 млрд. евро, от 2009 г. насам намалява до 152 млн. евро през 2011 г. Основната причина за това е експортът, който реализира металургичният гигант Aurubis

Рекордна търговия, но спад на инвестициите

Стокообменът с Германия достигна близо 5 млрд. евро през миналата година. За пръв път обаче беше отчетен отлив на капитали

4801 прочитания

Търговският дефицит, който допреди три години не падаше под 1 млрд. евро, от 2009 г. насам намалява до 152 млн. евро през 2011 г. Основната причина за това е експортът, който реализира металургичният гигант Aurubis


Германия остава основен търговски партньор на България, като дори изпреварва доставчика на суровини Русия. През 2011 г. стокообменът достигна близо 5 млрд. евро, с което не само беше преодолян спадът след 2008 г., но и беше отбелязан рекорд в двустранната търговия. Нещо повече - традиционният дефицит за България намаля над 3.5 пъти благодарение на изпреварващия ръст на износа спрямо вноса, което до голяма степен се дължеше на продажбите на "Аурубис България". За пръв път обаче беше отчетен отлив на германски капитали. Макар че едва ли може да се очакват нови големи инвеститори, потенциал за развитие на бизнеса има при малките и средните предприятия.

Традиционен търговски списък

Списъкът на българските експортни стоки и на германските към България е доста традиционен. България изнася предимно текстил, облекло, полуфабрикати, метали, машиностроителни изделия, продукти на леката промишленост. Вносът пък е основно на автомобили и резервни части, продукти на химическата промишленост, машини и съоръжения. "Това са най-големите пера, които редовно присъстват в двустранната търговия", каза главният управител на Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Митко Василев.

С изключение на 2009 г., когато заради кризата двустранният стокообмен спадна рязко до 3.4 млрд. евро, като цяло от 2000 г. насам търговията между България и Германия бележи ръст, достигайки рекордна стойност за миналата година. Освен това търговският дефицит, който допреди три години не падаше под 1 млрд. евро, от 2009 г. насам намалява и през миналата година ножицата се сви до едва 152 млн. евро. Основната причина за това е експортът, който реализира "Аурубис България" - местното дъщерно дружество на германския металургичен гигант Aurubis. "Само за една година износът на "Аурубис България" се е увеличил с около 190%", посочи Василев. В Пирдоп се намира второто по важност производствено звено на германската група. Затова и металите вече формират най-голям дял в експортната структура - 31% през 2011 г. спрямо едва 11% десет години по-рано.

Има и неизползвани резерви в двустранния бизнес. Търговията традиционно е свързана с три основни провинции - Северен Рейн-Вестфалия, Бавария и Баден-Вюртемберг, на които се дължи над 50% от стокообмена. "Може да бъдат привличани и другите провинции, това ще увеличи двустранната търговия", смята Митко Василев. По думите му през 2012 г. може да се очаква търговски обем като миналата.

Отдалечаване от позицията на топ инвеститор

По отношение на инвестициите обаче Германия е загубила лидерската си позиция, която имаше в края на 90-те години, и сега се нарежда едва на пето място. Причините за това за различни, но със сигурност една от тях се крие в негативната оценка, която германските компании дават на икономическата и бизнес среда в България. Друг фактор е и това, че немалка част от германските инвестиции на практика се правят през дружества, регистрирани в други държави, и формално се водят австрийски или холандски например. Именно Австрия и Холандия са двата топ инвеститора в България. Отчетените за пръв път миналата година отрицателни нетни германски инвестиции в страната (-54 млн. евро) пък се обясняват с плащания по вътрешнофирмени кредити, теглени от компаниите майки. "Все пак статистиката е тревожна, тъй като това е ново развитие, досега винаги сме имали прираст", коментира Василев.

Иначе по данни на Българската агенция за инвестиции около 30% от 100-те най-големи инвеститора в страната са германски или с германско участие. За периода 1996 - 2011 г. Германия е един от водещите чуждестранни инвеститори с общи вложения в размер на 1.9 млрд. евро. В страната работят около 1300 - 1400 германски компании. Освен Aurubis сред по-големите инвеститори е Liebherr, която чрез българското си дружество "Либхер-Хаусгерете Марица" има завод за хладилници и фризери край Пловдив и която вече удвои инвестицията си в страната.

Бизнесът си в момента разширява и германският концерн за индустриална автоматизация Festo, който през 2013 г. ще увеличи двойно производствените площи и работните места в софийското си предприятие "Фесто производство". Освен това в страната присъстват водещи германски производители като Knauf и Siemens, големите търговски вериги Metro, Kaufland и Hit, както и редица други фирми.

За съжаление има и компании, които напуснаха България. Такава е медийната група WAZ, която през декември 2010 г. продаде бизнеса си на консорциум от български, германски и австрийски инвеститори. В края на миналата година пък E.ON взе решение за продажба на електроразпределителното си дружество на чешката Energo-Pro. "Това е вътрешнофирмена политика, явно са решили да концентрират усилията си в друга посока или да се преструктурират", коментира Василев.

Фокус върху малкия и средния бизнес

Едва ли може да се очаква голям наплив от нови германски инвеститори, смята управителят на камарата. Според него големите компании, които са искали да дойдат в България, вече са го направили, а другите са преценили, че страната не представлява интерес за тях. "Трябва да се обърнем към малките и средните предприятия, защото те са гръбнакът на германската икономика и са много важни", посочи той. За българските малки и средни фирми също има възможности за развитие, и то не само по линия на кооперирането и търговията с Германия. Много от тях участват или посещават редовно германските панаири, където осъществяват контакти с компании от целия свят, а освен това се ориентират в тенденциите и новите изисквания в бизнеса. ГБИТК представлява шест от тези събития, включително и Кьолнския панаир, който е най-тясно свързан със структурата на българската икономика и се отчитат най-много посещения от страната.

Охлаждане на ентусиазма

"Моторът на германската икономика работи много сериозно и дори очакваме, че той ще дръпне и европейските икономики със себе си", коментира Василев. Той обаче призна, че ентусиазмът за инвестиции в България малко е секнал напоследък и не може да се очаква значителен приток на германски капитали към страната. Една от причините за това са законовите промени в областта на възобновяемите енергийни източници. След като Берлин обяви, че излиза от атомната енергия, надеждите на много германски компании се насочиха именно към ВЕИ и енергийната ефективност, включително и в България. С понижаването на преференциалните тарифи в страната обаче този тип инвестиции вече не са толкова привлекателни. Въпреки това според Василев не се очаква отлив на инвестиции. "Германският бизнес се е доказал като сериозен партньор и въпреки че България е в труден етап, фирмите продължават да работят тук", посочи той.

Статията е част от специалното издание "Немски инвестиции" на "Капитал Daily". Всички статии от изданието можете да намерите тук. (Линкът е http://www.capital.bg/vestnikut/daily/specialni_izdaniia/).

Германия остава основен търговски партньор на България, като дори изпреварва доставчика на суровини Русия. През 2011 г. стокообменът достигна близо 5 млрд. евро, с което не само беше преодолян спадът след 2008 г., но и беше отбелязан рекорд в двустранната търговия. Нещо повече - традиционният дефицит за България намаля над 3.5 пъти благодарение на изпреварващия ръст на износа спрямо вноса, което до голяма степен се дължеше на продажбите на "Аурубис България". За пръв път обаче беше отчетен отлив на германски капитали. Макар че едва ли може да се очакват нови големи инвеститори, потенциал за развитие на бизнеса има при малките и средните предприятия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.