Бай, бай, Бойница
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бай, бай, Бойница

Земята в района е необработвана от дълго време и дава по-малки добиви, казват работниците

Бай, бай, Бойница

Китайската "Тиенджин фарм култивейшън" се мести от най-бедния край на България след само един сезон там

Огнян Георгиев
15746 прочитания

Земята в района е необработвана от дълго време и дава по-малки добиви, казват работниците

© Надежда Чипева


Комбайнът изглежда огромен дори отдалеч. Внушителната машина се червенее в началото на дълго поле с царевица, а паркиралите до нея два камиона изглеждат доста скромни на фона й. Огромната техника обаче е безполезна срещу прищевките на природата. "Няма много царевица", казва Иван, който управлява комбайна, но е спрял за непредвидено дълга почивка. Същото личи и на площадката за разтоварване, където има смущаващо малка купчина зърна, предвид че е ранен следобед, а работата кипи от сутринта. "Навсякъде е така, преди дни бяхме към Враца и там е същото", казва шофьорът на един от камионите.

Парчето земя е в северозападния край на България, в малката ивица между Дунава и сръбската граница, където се намира най-бедната община в България (и в ЕС) - Бойница. Тук е и първата в страната аграрна инвестиция на компания извън ЕС - китайската "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани". Изключително ниският добив обаче е само една от грижите на китайската компания, която за първи път се сблъсква с особеностите на българското земеделие. Повечето хора в селото вече знаят, че китайците ще се изнасят от Бойница веднага след като приберат реколтата. "Не могат да обработват цялата земя, която взеха - около 20 хил. декара, защото част от земята се е самозалесила. Освен това всеки земеделец знае, че се печели на третата година, няма как да са на печалба на първата година. Земята трябва да се обработи", казва кметът на Бойница Анета Генчева. Тя, както и останалите хора тук, говорят за китайските инвеститори като за някакви призрачни същества, с които контактът е почти невъзможен. "Опитахме се да ги приобщим, канихме ги на събития в селото, търсихме контакти и връзки, но не", съжалява Генчева.

"Обикновено, казва кметицата, двамата представители на "Тиенджин фарм култивейшън" не са тук - или са в Кула, или във Видин. Но тъй като е време за събиране на реколтата, а Бойница е няколко улици на кръст, не изглежда толкова сложно да откриеш двама китайци в селото. Чанг Ти Шъа и колегата му почиват на сянка до околовръстния черен път, между полето и площадката за събиране. Да, това е първата и последна година, която ще прекарат в Бойница. И проблемът далеч не е социализирането с местните, които всъщност, казва Чанг, те харесват.

Ниви в гората

При идването си преди 10 месеца, когато наемат около 13 хил. декара от "Мел инвест холдинг", Тиенджин получават заедно с "белите петна" (имоти, чиито собственици не могат да бъдат намерени и не са ги заявили за обработване) около 20 хил. дка при комасацията. При всичките им усилия те не успяват да засеят повече от 9 хил. дка - на останалите има гора и друго залесяване, което е следствие на дългогодишната липса на обработка. Китайската компания решава, че няма време да чисти за първата година залесяването, а както казва друг неин представител - Лю, не е ясна и цената, на която това може да се случи. На въпроса защо не са проверили ситуацията със земята, преди да подпишат договор, Чанг се усмихва и вдига ръце. "Аз нов тука", казва той.

Според него дори от тези 9 хил. дка добивът е ужасно малък - не повече от 100-120 кг на декар, при среден добив за областта от 365 кг. Причината не е само една. На първо място, земята наистина не е обработвана отдавна и добивите е нормално да са по-ниски. Второ, тази година като цяло е катастрофална за царевицата: засушаването през лятото доведе до изсъхване на реколтата на много места, особено там, където този тип култура не се полива. И трето, "Тиенджин фарм култивейшън" явно не са особено доволни и от партньора си - земеделската фирма "Мелница Търново", която обработва земята им. На въпрос дали ще работят с тях и когато ще се местят, Лю отговаря уклончиво.

Към слънчевата низина

Засега е ясно, че китайската компания категорично не се изтегля от България. До десетина дни ще има нова сделка, която ще ги премести в Пловдивска област.

Противно на съобщеното преди месеци, "Тиенджин фарм култивейшън" няма десетгодишен договор с "Мел инвест холдинг", а само едногодишен - за проба. Новият договор няма да е с тях, казва Лю, но отказва да даде повече подробности, преди сделката да е факт. Новото парче земя също е по-скромно - между 8 и 10 хил. дка, но този път "реални". С други думи, такива, на които няма залесяване и нужда от почистване, преди да бъдат обработвани. Дали искат да разширят площта след време? "Искаме, ако може и 100 хил. дка би било добре, но няма такива парцели", казва със смях Чанг.

Основната цел на китайската компания остава обаче не отглеждането на царевица, а на люцерна - нещо, което те обявиха още при влизането си. "Тиенджин фарм култивейшън" продължава да търси български фермери, които искат да отглеждат люцерна за фураж, тъй като китайският животновъден пазар търси агресивно тази стока. Лю казва, че нямат още сключени споразумения, но са в процес на преговори с няколко фермери.

Където обещанията пресъхват..

Така, есенно-тъжно, заедно с последните дни на жътвата, приключва и китайската авантюра на най-бедната българска община. Освен бърза тя беше и болезнена за Бойница. Както се очакваше, работни места в самото село не бяха открити, защото работниците са от великотърновската фирма, а и самата Анета Генчева признава, че няма особено мотивирана работна ръка в Бойница. Но освен че не е донесло ползи, нашествието на големите комбайни и друга техника е оставило и друга следа. Околовръстният път на Бойница на места е потънал като мечтите за големи инвестиции, а в началото на селото, под името, има знак със забрана за селскостопанска техника. "Минаха няколко пъти през селото и ни се спука водопроводната мрежа", казва Генчева. Десетките години забвение са направили инфраструктурата тук, подобно на земята, остаряла и неадекватна. Някой ще трябва да променя това, но няма да са китайците.

Единственият спомен, който ще остане в Бойница, са разбитите от тежките машини пътища
Фотограф: Надежда Чипева

Комбайнът изглежда огромен дори отдалеч. Внушителната машина се червенее в началото на дълго поле с царевица, а паркиралите до нея два камиона изглеждат доста скромни на фона й. Огромната техника обаче е безполезна срещу прищевките на природата. "Няма много царевица", казва Иван, който управлява комбайна, но е спрял за непредвидено дълга почивка. Същото личи и на площадката за разтоварване, където има смущаващо малка купчина зърна, предвид че е ранен следобед, а работата кипи от сутринта. "Навсякъде е така, преди дни бяхме към Враца и там е същото", казва шофьорът на един от камионите.

Парчето земя е в северозападния край на България, в малката ивица между Дунава и сръбската граница, където се намира най-бедната община в България (и в ЕС) - Бойница. Тук е и първата в страната аграрна инвестиция на компания извън ЕС - китайската "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани". Изключително ниският добив обаче е само една от грижите на китайската компания, която за първи път се сблъсква с особеностите на българското земеделие. Повечето хора в селото вече знаят, че китайците ще се изнасят от Бойница веднага след като приберат реколтата. "Не могат да обработват цялата земя, която взеха - около 20 хил. декара, защото част от земята се е самозалесила. Освен това всеки земеделец знае, че се печели на третата година, няма как да са на печалба на първата година. Земята трябва да се обработи", казва кметът на Бойница Анета Генчева. Тя, както и останалите хора тук, говорят за китайските инвеститори като за някакви призрачни същества, с които контактът е почти невъзможен. "Опитахме се да ги приобщим, канихме ги на събития в селото, търсихме контакти и връзки, но не", съжалява Генчева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    По същия начин както хората от това село са си останали безработни и не са усетили полза от чуждата инвестиция се случва и с различните европейски програми за България.
    Фирмите които печелят големите проекти са предимно софийски и съответно и работниците им са от там, до джобовете на хората от провинцията пари от европейските фондове под формата на заплати не достигат.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Никой нищо няма да промени за съжаление.....щом китайците са вдигнали ръце, значи работата наистина не фела!!!
    Пък и свободна земя в България дал Господ....

  • 3
    ugi avatar :-|
    ugi

    До коментар [#1] от "dreamer":

    И това, което казваш е в голяма степен глупост - европейските пари не са дават за заплати, а за инвестиции или някакви други субсидии, които след това генерират пари за заплати. И не е вярвно, че всичко е в София. Върни се малко из рубриките на дневник и капитал - имаше една хубава поредица с разкази за фирми, усвояващи пари от ЕС - повечето не са от София, а точно от по-малките градове.

  • 4
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#1] от "dreamer":

    Ти нали беше против държавата? Еми ето ти пример, да се оправят сами хората в Бойница...иначе трябва от твоите данъци да се прави инфраструктура там, обезлесяване на занемарените земи и т.н. Очевидно пазарът показва, че това място няма смисъл да бъде населено. Има и позитивна страна - след още двайсетина години там ще става за сафари, и някой може да си направи частен ловен район.

  • 5
    investor avatar :-|
    investor

    Хората от най-бедния район в Европа вече няма никой да им разбива улиците, могат да са напълно спокойни, до живот. Живота им няма да дълъг защото ще умират от глад, но това е друга тема.

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • -25
    • +132

    Тъжно е. Дотук - добре. Само не разбрах, защо хората от самата Бойница не щат до орат и отглеждат било царевица, било слънчоглед или каквото искат друго? Малко по на на изток от Враца, нататък чак до Добрич, такъв проблем няма. Лично притежавам (и продължавам да купувам) земи и получавам справедлива рента (около 6-7% върху стойността), т.е. налице е интерес и земята реално се работи.

    "... а и самата Анета Генчева признава, че няма особено мотивирана работна ръка в Бойница ..."

    Може би там е проблемът? Има някакъв зъл вирус от Враца на запад, дето прави хората за посмешище. Неслучайно обаче районът винаги е бил ляв и червен. Така 90 години (от 23-та насам) и вече почти изчезна. Но както знаем, комунизмът е гибелен. И моля, не ми говорете за държавата. Каквато и да е държавата, продължава да издържа този район, докато той буренясва. Факт.

  • 7
    mitkopom avatar :-|
    mitkopom

    Странно при наличието на толкова много необработваема земя, хората от този район защо реват че са без работа?
    От земеделие се печели, особено при постоянно покачващите се цени на храните. Така че да запретват ръкави и да се захващат за работа. Да работят здраво и земята ще им се отплати пребогато.

  • 8
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    До коментар [#4] от "mirohero":

    Такава хубава земя няма да стои пуста. Като измрат сегашните ще дойдат нови и по-амбициозни хора и нещата ще потръгнат. Със сегашното население там всяка инициатива е обречена на провал. А това е жалко, за мен още повече, защото съм родом от там.

    До коментар [#6] от "misho73":

    От по-отдавна е - още от Априлското въстание. Всички знаем, кой е единственият окръг, в който въстание нямаше. Единствено Ботевата чета се разписва и до там. А малкото хора, които се съпротивляваха на комунистическата шайка отдавна напуснахме този край.

  • 9
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    2 странни неща прочетох в статията:
    1. Наели китайците 20,000 декара като "обработваема зеля", ама 11,000 от тях "има гора и друго залесяване, което е следствие на дългогодишната липса на обработка"...КОЙ НАЕМА КОТКА В ЧУВАЛ? Не са ли видяли с черните си очи каква е земята която наемат?
    2. "земята наистина не е обработвана отдавна и добивите е нормално да са по-ниски"...Странно, бях чел някъде (освен в стария завет де) че веднъж на няколко години земята трябва да не се обработва, за да възстанови...ъъъ...плодородността си.

  • 10
    mto avatar :-|
    mto

    До коментар [#6] от "misho73":

    Преди 5-6 години минах през Видин. Пренощувах в хотел в града и на следващата сутрин - някъде между 9 и 10 реших да пия едно кафе навън. Седнах в едно заведение, а сервитьорът така ме обслужи, все едно съм му развалил целия ден и съм го накарал да пренесе поне 10 торби с цимент... Все едно не бях отишъл да оставя пари при него, а да му взема! Странни хора са по тоя край...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK