И биохраните под прицела на излишните регулации

Законодателни промени, подоготвени от земеделското министерство, ще задължат продажбите да стават на един щанд или рафт

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обмисля поредна регулация за бизнеса, този път свързана с търговията на биологично произведени земеделски продукти и храни. Те ще трябва да се предлагат в търговските обекти "на отделно обособено място (щанд или рафт)". Нещо повече – ще трябва и да се съхраняват в складовете "в отделно обособено място".

Новите правила са предвидени с промени в Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Те не са изрично наложени от Брюксел, но страната ни сама е избрала правото да ги приложи. И въпреки че от асоциацията на биопроизводителите подкрепят идеята, тя не допада на търговците, които твърдят, че новите правила ще объркат работата им.

Проектът за промени в закона е на етап обществено обсъждане и е публикуван на сайта на Министерския съвет.

Да бъдат разпознаваеми

"Целта е биопродуктите да бъдат разпознаваеми, защото това са храни в система на контрол, и потребителите да са сигурни в това, което купуват. Освен това контролът ще бъде по-лесен", обясни мотивите за законодателните промени Диана Трифонова, началник на отдел "Биологично земеделие" в МЗХ. Трифонова уточни изрично, че изискванията за отделен "щанд или рафт" не идват от Брюксел и че това е национална разпоредба, която страната ни имала право да приложи.

Биопроизводителите харесват предложения ред. "Ние държим да има отделни щандове за биопродуктите, за да не се смесват с конвенционалните", заяви Ели Илиева от българската асоциация "Биопродукти", в която членуват 95 фирми. "Непрекъснато има случаи на подвеждаща информация. Твърде често върху етикетите се изписва "произведено в екологично чист район", "екологично чист продукт", "еко" и т.н.", даде примери Илиева. "Нас ни подлагат на непрекъснати проверки от сертифициращите организации, от растителна защита, от техническия инспекторат, ние плащаме за тези проверки, а други си слагат произволно подвеждащ етикет", твърди Илиева.

Законодателството не толерира подобни наименования и предвижда санкции до шест хиляди лева за подвеждаща информация, припомни д-р Райна Иванова, началник-отдел в Агенцията по безопасност на храните. Агенцията ще следи за контрола върху спазването на новите изисквания, както и за това дали биопродуктите в търговската мрежа са етикетирани със задължителното от 1 юли т. г. лого на ЕС за биохрани (листо от звезди на зелен фон) и дали са придружени от съответните биосертификати.

Търговците - против

Търговците обаче не са във възторг от замисляните нововъведения. Представители на големите вериги заявиха, че са изненадани от искането за отделен рафт или щанд, защото то би променило организацията на работата им. А всяка промяна е свързана и с разходи, и с непредвидими засега последици. В момента практиката в магазините е различна - в някои биохраните се предлагат на отделен щанд, но в най-масовия случай те са редом до съответната група конвенционални храни - например биокиселото мляко е на щанда на млечните продукти.

"Наблюдаваме увеличаване на асортимента на произвежданите в България биопродукти. Нашето мнение е, че например биоспагетите трябва да бъдат поставени там, където са конвенционалните спагети, но да бъдат обозначени с логото на ЕС. Практиката доказа, че при такова разположение продажбите са по-големи", заяви Георги Георгиев от Асоциацията на биотърговците.

"Изискването за разполагане на биопродуктите на един щанд не идва от Брюксел и ние отново се изхвърляме с него. То ще създаде проблем и за малките, и за големите търговски обекти, ако трябва да променят вече създадената система на продажби", заяви категорично представител на голяма търговска верига, пожелал анонимност.

"В крайна сметка не е ли право на всеки търговец да решава как и в колко точки на продажба да разположи биохраните", пита собственик на квартален търговски обект, също пожелал анонимност. "Ние нямаме интерес да подвеждаме потребителите. Още повече че върху етикета на биопродуктите има съответно лого, както и други задължителни атрибути. Освен това всеки биопродукт е придружен със сертификат, доказващ, че производството му е контролирано", подчерта той.

От Асоциацията на биотърговците смятат, че никак не са пресилени опасенията за спад в продажбите в резултат на бъдещия нов ред.

Пазарът

В България се продават около 5000 сертифицирани биопродукта по данни на Асоциацията на биотърговците. За съжаление българските биопредложения все още са малко, но асортиментът им се увеличава. Биопродукти се предлагат в над 500 обекта в страната. Увеличават се и специализираните биомагазини – само в София те са около 20, съобщи Георги Георгиев. Сред биопродуктите, които страната ни продава зад граница, са месо, мед, зеленчуци и плодове. В последно време се пакетират биосуровини и за българския пазар, а не само за износ.

Липсват актуални данни за пазара на биопродукти в страната. Известно е обаче, че глобалният пазар на биопродукти се е увеличил три пъти за последните 10 години. В момента той се оценява на около 60 млрд. долара срещу осем милиарда долара през 2000 г. според анализ, представен от Българската стопанска камара.

Кой произвежда

През 2011 г. регистрираните производители, дистрибутори и търговци на биопродукти в България са 1054, което е с 30% повече от 2010 г. (820), по данни на МЗХ. Тенденцията е възходяща, очаква се тази година броят им да нарасне.

Десет акредитирани и одобрени от министъра на земеделието сертифициращи организации проверяват, контролират и издават сертификати за биопроизводство.

Според анализ на Българската стопанска камара (БСК) най-големият проблем за развитието на този бизнес в България е раздробеността на земята - само 0.5% от обработваемите площи в страната за заети с биокултури.

Твърде слабо се развива и биоживотновъдството. През 2011 г. в страната са регистрирани 911 говеда, докато в Естония например се отглеждат над 22 хиляди животни. Известен напредък има при овцевъдите, които са регистрирали биостопанства с около седем хиляди животни, но на фона на общото производство в страната те са само 0.005%.

Слабо представена е и преработващата промишленост - само 21 преработвателя на биоплодове и зеленчуци срещу 45 в Чехия например. В България имаме само пет регистрирани преработвателя на биомляко и един на биомесо. През 2011 г. страната ни е произвела 144 тона биосирене, а Полша - 1200 тона, посочват от БСК.

Още от Капитал