Топ 10 на най-големите вятърни паркове в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 10 на най-големите вятърни паркове в България

Топ 10 на най-големите вятърни паркове в България

Повечето са собственост на чужди фирми, като само няколко от проектите имат и българско участие

39791 прочитания

© Капитал


В последните години много се спекулира кои всъщност са инвеститорите във възобновяема енергия в България. В тази връзка "Капитал Daily" реши да изготви класация на десетте най-големи проекта във вятърната енергия, а в някой от следващите броеве и в слънчевата енергия. За целта са ползвани данни както на Българска ветроенергийна асоциация, така и регистърът за сертификатите за произход, които се издават за произведената възобновяема енергия, поддържан от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Това, което прави впечатление в класацията, е, че действително повечето големи паркове са собственост на чужди фирми, като само няколко от проектите имат и българско участие, а само един е изцяло собственост на български компании. Общата мощност на парковете в топ 10 е 428.1 мегавата, което е почти 70% от всички вятърни мощности в страната, които са 634 мегавата.

1 "AES гео енерджи" - вятърен парк "Свети Никола" - 156 мегавата

Това е най-големият вятърен парк в България, който е пуснат в експлоатация през 2010 г. Той е изграден съвместно от "Гео пауър" ООД, която е българско-германска компания, и АES, които създават проектната компания за изграждането на вятърния парк през 2006 г. Инвестиционният проект е на стойност 270 млн. евро., от които 223 млн. евро са осигурени от банков консорциум, включващ Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), Международна финансова корпорация (IFC), UniCredit Markets & Investment Banking (UniCredit) и УниКредит Булбанк, а 47 млн. евро са собствени средства на АES (американската компания е собственик и на "Марица-изток 1")

Проектът се намира в землищата на селата Българево, Свети Никола, Хаджи Димитър, Раковски и Поручик Чунчево.

2. "Ветроком" ЕООД - общо 72.5 мегавата, които включват вятърен парк "Ветроком" - 50 мегавата, и вятърен парк "Контакт консул" - 22.5 мегавата. Двата парка се намират в непосредствена близост един до друг. И двата са 100% собственост на швейцарската ALPIQ Holding. Първият е пуснат в експлоатация през 2010 г., като се намира на планинското било на Стара планина край Казанлък. Инвестицията е на стойност 80 млн. евро. Вторият е пуснат в експлоатация през 2012 г. Това е единственият вятърен парк в България, разположен на билото на Стара планина.

3. "Еолика България" ЕАД – вятърен парк "Суворово" - 60 мегавата. Паркът е пуснат е експлоатация през 2012 г. "Еолика България" EАД е испанско акционерно дружество, регистрирано през 2004 г. в България, единствен акционер в него е испанската "Енол груп". Според публикации в медиите инвестицията във ветроенергийния парк е 103 млн. евро.

4. "ЛУКЕРГ Рeню" – 42.5 мегавата край Каварна. Компанията е регистрирана в Австрия. То е съвместно дружество между "Лукойл-Екоенерго" (100% дъщерно дружество на "Лукойл") и италианската компания "ЕРГ Риню" (ERG Renew), което беше създадено в средата на миналата година. До пролетта на 2012 г. вятърните мощности са собственост на "Райфайзен енерджи енд инвайъръмънт". През март тази година Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

5. Enel Green Power – вятърен парк "Шабла" и "Камен бряг" - 42 мегавата. Дружеството е собственост на на групата Enel и се занимава изцяло с разработване и управление на производството на електроенергия от възобновяеми източници. През октомври 2009 г. компанията въведе в експлоатация първия си вятърен парк в България – 21-мегаватовия "Камен бряг" в община Каварна. Малко по-късно, през 2010 г., беше пуснат и вятърен парк "Шабла", с което мощностите бяха удвоени до 42 мегавата. Двата парка бяха придобити от "Енел грийн пауър България" в края на 2008 г. от датската Global Wind Power.

6. "Калиакра уинд пауър" АД – ветроенергиен парк "Калиакра", с. Българево – 35 мегавата. Паркът е първият пуснат в експлоатация в България през 2008 г. Собственик на 70% от дружеството е японската "Мицубиши хеви индъстриз" (Mitsubishi Heavy Industries, Ltd. - MHI), а 30% са на българската "Инос-1" ООД. Финансирането на проекта е осъществено чрез синдикиран заем от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) и Mizuho Corporate Bank. Общият размер на кредита е приблизително 37 млн. евро.

7. "Дисиб" ООД (правоприемник на "Синик" ООД) - вятърни централи "Селце-север", "Селце-север 2", "Селце-север 3", "Раковски" и "Раковски 2" - общо 16.5 мегавата. Въведени в експлоатация също през 2008 г. Според информационната система ДАКСИ един от собствениците на "Дисиб" е фирмата "Сиесайеф", в чийто борд на директорите влиза собственикът на Българо-амерканска кредитна банка Цветелина Бориславова. Един от управителите на фирмата пък е Алипи Алипиев, който е сред мениджърите на СИБанк по времето на Бориславова. Освен това той участва и в управлението на "Енергоремонт холдинг" на Богомил Манчев.

8. "Хаос инвест" - вятърна централа "Могилище-запад" край Каварна - 16 мегавата. Въведен в експлоатация през 2010 г. Отново според ДАКСИ, дружеството е собственост на австрийската "Фербунд-ренюъбъл пауър". Дружеството е специализирано в изграждането на вятърни паркове и хидроенергия.

9. "Енерджи асет мениджмънт" - вятърен парк "Кардам", състоящ се от четири части общо за 12.6 мегавата край Генерал Тошево, въведен в експлоатация 2010-2011 г. Според ДАКСИ дружеството е собственост на швейцарската "Стрийм инвест холдинг", която участва като собственик във фирмите "Креда консулт", "Уинд енерджи" и "Севън зуп".

10. "Еко енерджи Добрич", собственост на гръцката "Терна енерджи" - вятърен парк "Карамелит" - 12 мегавата край Каварна, въведен в експлоатация през 2012 г. Компанията има намерение за изграждане и на друг парк от 18 мегавата. Не е ясно обаче дали той ще бъде финализиран, след като енергийният регулатор значително намали цената за изкупуване на вятърната енергия.

В последните години много се спекулира кои всъщност са инвеститорите във възобновяема енергия в България. В тази връзка "Капитал Daily" реши да изготви класация на десетте най-големи проекта във вятърната енергия, а в някой от следващите броеве и в слънчевата енергия. За целта са ползвани данни както на Българска ветроенергийна асоциация, така и регистърът за сертификатите за произход, които се издават за произведената възобновяема енергия, поддържан от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Това, което прави впечатление в класацията, е, че действително повечето големи паркове са собственост на чужди фирми, като само няколко от проектите имат и българско участие, а само един е изцяло собственост на български компании. Общата мощност на парковете в топ 10 е 428.1 мегавата, което е почти 70% от всички вятърни мощности в страната, които са 634 мегавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Абе Капитал по света вече се говори за съхранение на произведената но неизползвана енергия което ще доведе до по-голяма ефективност пък вие от страниците на вестника ни проглушихте с фотоволтаици и перки. И да ви кажа дълбоко се съмнявам че тия швейцарски и австрийски капитали в действителност не са изнесени Български пари от комунистическия, бандитския и прочее елити, щото нали знаете че по време на хаоса настъпил след падането на комунистите от власт точно тези две държави бяха предпочитани от номенклатурчици, КДС-ари и тем подобна паплач за пътувания с разни куфари и дисаги пълни с всички знаем какво, като в последствие гореспоменатите трайно се установиха във въпросните държави. Дори членове на ЦК на БКП се заселиха във Виена.

    След като направихте класация за 10-те най-големи вятърни паркове и обещавате да направите същото и за фотоволтаиците, ви предлагам да не спирате и да направите класации за 10-те най-ветровити дни, след това за 10-те най-слънчеви дни, после за 10-те най-безветрени дни и т.н.

  • 2
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    tsyrvulan

    именно де - съхранение на тока произведен от ВЕИ. Точно за това ни занимават.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    bogomiln avatar :-?
    bulgar

    На мен пък това ми е интресно.
    С какво да ви занимават? С вип брадър ли????
    Или на Боко и Цоко простотиите???!!! Ако това ви се чете, купете си вестник уикенд или телеграф или , абе вие си знаете по-добре......

  • 4
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    До коментар [#2] от "Distributed":

    Да ти кажа преди няколко седмици имаше една интерсна статия на BBC точно за съхранение на енергия, никъде обаче не се подчертаваше че става дума за енергия от ВЕИ. Пък и вече почна да ми писва от всички тия статии за перки и фотоволтаици. Още преди първият вятърен парк да се пръкне в БГ, баш еверопейците си имаха цели такива и то построени в морето и продължават там да ги строят. Щото нали са прости и са преценили че в морето няма прегради за ветровете, няма собственици на земи, няма и почти никаква опасност някой ахмак да реши да се покатери на пилона за да види перката по-отблизо.

    А темата за ВЕИ е интересна само че не от гледната точка на големите соларни и прочее паркове с които Капитал от известно време ни занимават, а от гледната точка на дребния човечец да има възможността сам да си закупи няколко панела и малки ветрогенератори, и необходимите батерии, и по този начин да спре да пълни гушите на разни държавни и частни монополисти.

  • 5
    mihail avatar :-|
    Михаил

    Че ние сме имали доста мегавати бе! Още повече се питам за какво ни е Белене?

  • 6
    daks avatar :-|
    ДАКС

    До коментар [#5] от "Михаил":


    [quote#5:"Михаил"]Че ние сме имали доста мегавати бе! Още повече се питам за какво ни е Белене?[/quote]

    Ми за да излезнем от едни пари. И друг да ги прибере.

  • vassilun

    [quote#5:"Михаил"]Още повече се питам за какво ни е Белене? [/quote]

    На нас не ни трябва! Трябва на тези, които искат да продължат да цоцат от нас!

  • 8
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    До коментар [#4] от "tsyrvulan":

    Германия има към 30 гигавата инсталирани вятърни турбини, от тях много малко са в морето, там тепърва ще почват да строят, имат досега десетина турбини само. Турбините ще са огромни, над 5 мегавата всяка, щото поставянето на пилони в морето си е бая скъпо начинание. Проблема им не е саите турбини, а капацитета на мрежата да закара тока от северна до южна германия. Имат планове за сътрудничество с норвегия, като излишната енергия ще се съхранява в огромните норвежки язовири, което би трябвало да стабилизира цялата мрежа на германия и да донесе приходи и на норвегия.

  • 9
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    До коментар [#4] от "tsyrvulan":

    Може ли да я видя тази статия, защото точно Великобритания - сегашния и бъдещия лидер в офшорните вятърни ферми - предвижда да има "проблем" с многото вятърни мощности.

    Има няколко решения, естетвено, съхранението на енергия е един, другия е да си много по-добре свързан с континента и Ирландия, което го правят, и третия вариянт е DSM - Demand Side Management.

  • 10
    voxy avatar :-|
    voxy

    До коментар [#3] от "bogomiln":

    като гледам ти обаче поправяш пропуска и ни занимаваш с вип брадър в тема която няма отношение към него


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK