Врата в полето

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Казват, че между редовете може да се прочете много. В литературата недоизказаното може да е чудесен подход, даващ крила на въображението, но при законите нещата не седят точно така. Всичко останало недонаписано там обикновено означава просто вратичка за потенциална злоупотреба от някого. Цели широко отворени законови портали зейнаха в правилата за провеждането на търговете за земеделска земя срещу поименни компесанционни бонове (ПКБ).

Министерството на земеделието обяви мегатърг за над 150 хил. дка в 26 области в страната в края на август. Документи за участие се подаваха до края на септември, а в началото на октомври вече започнаха да излизат и първите протоколи с класираните кандидати. По всяка стъпка на тази процедура имаше индикации, че правилата се нарушават. Първо бяха съмненията за търговия с вътрешна информация заради предварителното изкупуване на бонове от група компании, индиректно свързани със собствениците на "Винпром Пещера". После дойде включването в търговете на земи от защитени територии, каквито е забранено да се продават. След това се оказа, че макар правилата да не позволяват продажбата на отдадени под наем и аренда имоти, и това ще се случи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За част от недъзите имаше опит за поправка - например под обществения натиск земеделското министерство извади от търговете една трета от земите, предложени първоначално, защото наистина се оказаха в защитена територия или в такава с ограничено ползване като "Натура". За много други проблеми обаче ведомството остана глухо и спяло.

А сега става ясно, че има и още един - сериозни неясноти при доказването кой с колко ПКБ разполага и съответно какво и къде може да си позволи да купува.

Когато правилата са криви...

Самите компенсаторни книжа са издадени за да обезщетят собственици, чиито земи са национализирани по време на комунизма и не могат да бъдат възстановени. Те се търгуват на фондовата борса и всеки може да си набави от тях. Проблемът е, че са ограничено количество (с около 309 млн. лв. номинал), като много от тях са в собственици, които са забравили за наличието им и реално не са на пазара. Тъй като нямат много употреби, през повечето време те се търгуват на цени много под номинала им. Но при такъв мащабен търг, на който може да се плаща само с тях, те се оказват дефицитна стока и от покупките цената им се вдига.



Правилата за провеждане на търговете за земя срещу ПКБ са създадени през 2000 г. с изменения от 2003 г. и влизат в едноименна наредба. Тя изяснява основните моменти, но оставя и много възможности за тълкувание на някои от изискванията. Например оставя доста широко понятието кой точно притежава ПКБ и как го удостоверява. Изискването е просто - с прилагането на едно фотокопие (лице и гръб) на удостоверителния документ от Централния депозитар пред областните земеделски дирекции, когато става въпрос за национален търг.

Никъде в правилата обаче не се посочва към коя дата кандидатите трябва да притежават тези книжа. Към момента на провеждането на търга или може би месец по-рано? А защо не и година или десет по-рано? Затова и не липсват кандидати с депозитарни разписки например отпреди две години, които служат да докажат, че разполагат с книжа да платят имотите, за които са класирани. Реално подобна разписка е валидна, но тя не гарантира, че към датата на търга кандидатът наистина е платежоспособен, т.е. не доказва, че тези книжа все още са налични по сметката му в Централния депозитар. Освен това дава възможност едни и същи книжа само в рамките на дни да бъдат прехвърлени между няколко свързани лица и всяко от тях да си извади разписка за тях и да участва на търговете.

Макар и това да не противоречи на наредбата или на закона по този начин, могат сериозно да бъдат ощетени останалите участници, а и държавата в качеството й на продавач. Например така тези "собственици" на едни и същи бонове могат да участват за един и същ имот на различни цени - ако има конкуренция, ще спечелят търга с по-високата, а ако няма - ще платят по-малко с ниската. Това дава възможност и да участват на повече търгове, а впоследствие да преценят за кои от тях искат да платят. А всичко това логично прави възможно да се изместят и други кандидати, които, ако не се използваше мултиплицираното участие с едни и същи ПКБ, биха спечелили някои от търговете.

Пресен пример за този проблем ясно се появи в настоящия мащабен национален търг. По заповед на земеделското министерство за първи път, откакто се провеждат търгове, областните дирекции изискват от Централния депозитар "своевременна проверка на наличностите по депозитарните сметки на участниците в тръжната процедура".

"Тази предварителна проверка не е правена за други търгове на министерството, защото досега не са правени подобни национални търгове едновременно в цялата страна и защото по принцип проверката не е изискуема по закон в този начален етап. Информация се изисква от депозитара след класиране на кандидатите, поканването им за плащане и последващото нареждане по сметките им в ЦД", обясниха от земеделското министерство.

Подобна информация обаче по закон депозитарът може да разкрива на външни лица само със съгласието на съответните клиентски лица със съдебно решение или по искане на главния прокурор и разследващите органи. Той обаче може да удостовери валидността на представените от кандидатите депозитарни разписки и възможността с тях да се изплати сумата, която удостоверяват. Съответно депозитарът разкрива именно тази информация на земеделските дирекции, за да могат те да направят реалистично класиране на участниците.

Въпреки това обаче с повторна заповед земеделското министерство отменя първоначалната и нарежда на дирекциите да не се съобразят с информацията от депозитара. Така "неплатежоспособния" към момента на класирането кандидат бива класиран. И изненадващо или не често е класиран на първо място.

...винаги някой се възползва

Пример за това е случилото се във Видин. Съобразявайки се с първото изискване на министерството, дирекцията прави проверката и установява, че двама от кандидатите в областта са в невъзможност да си платят. Единият от тях е "Агроленд консулт", който заедно с още три фирми - "Полет 2000", "Биопродукти България" и "Лукс ауто", е индиректно свързано със собствениците на "Винпром Пещера". От една страна, те се обслужват от адвокатската кантора на групата "Базлянков, Станоев и Ташев", а от друга се финансират от групата - в случая например "Агроленд" има заем към "Галакси пропърти груп", където акционери индиректно са Антон Щерев и Атанас Петров, сочени за реалните собственици на алкохолния производител.

Четирите компании, взети заедно, са представили депозитарни разписки за притежаването на бонове с номинал от 56 млн. лв., т.е. близо 80% от всички активно търгувани на фондовата борса и са основните купувачи на земята, продавана на търга (виж инфографиката). Те са класирани директно на първо място в 22 от 26 области и реално могат да придобият една трета от останалите за продажба земи, т.е. около 31 хил. дка. Ако добавим към тях и странно съвпадащите оферти на другите три най-често срещани кандидати в търга - новорегистрираните компании "Златно рало", "Слънчева Добруджа" и "Нов фермер", натрупаният пакет набъбва до 68 хил. дка от предложените около 100 хил. дка, и то без все още да има данни за резултатите в четири области.

Но да оставим настрана колко земи взимат най-често срещаните кандидати в търга и практиката им в оферирането и да се върнем на пробойните в правилата за провеждането му. Справката на Централния депозитар за кандидатите във Видин показва, че "Агроленд консулт" е в "невъзможност да извърши плащане за сумата от 5.56 млн. лв. по разписка с номер 31471325С от 10.03.2012 г. към дата 2.10.2012 г.". Разписката е за бонове с номинал от 10 млн. лв., т.е. "Агроленд" притежава под половината от тях към 2 октомври, което означава, че ги е продал, и то най-вероятно малко преди крайния срок за подаване на оферти за търговете, когато своите бонове придобиват новорегистрираната тройка фирми с цветущи имена.

Въпреки невъзможността да плати след втората заповед на агроведомството областната дирекция във Видин класира "Агроленд", и то на първо място за почти всички продавани земи в областта. Неотлъчно зад "Агроленд" за същите имоти е "Полет 2000", също от посочената по-горе "четворка". Собственикът на компанията Емил Хараламбев отказа да коментира търговете или финансите на дружеството пред "Капитал", въпреки че и то със скромните си приходи е удостоверило, че има бонове за 11 млн. лв.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Когато търгът продължава въпреки всички пороци..."