А сега става ясно, че има и още един - сериозни неясноти при доказването кой с колко ПКБ разполага и съответно какво и къде може да си позволи да купува.

Когато правилата са криви...

Самите компенсаторни книжа са издадени за да обезщетят собственици, чиито земи са национализирани по време на комунизма и не могат да бъдат възстановени. Те се търгуват на фондовата борса и всеки може да си набави от тях. Проблемът е, че са ограничено количество (с около 309 млн. лв. номинал), като много от тях са в собственици, които са забравили за наличието им и реално не са на пазара. Тъй като нямат много употреби, през повечето време те се търгуват на цени много под номинала им. Но при такъв мащабен търг, на който може да се плаща само с тях, те се оказват дефицитна стока и от покупките цената им се вдига.

Правилата за провеждане на търговете за земя срещу ПКБ са създадени през 2000 г. с изменения от 2003 г. и влизат в едноименна наредба. Тя изяснява основните моменти, но оставя и много възможности за тълкувание на някои от изискванията. Например оставя доста широко понятието кой точно притежава ПКБ и как го удостоверява. Изискването е просто - с прилагането на едно фотокопие (лице и гръб) на удостоверителния документ от Централния депозитар пред областните земеделски дирекции, когато става въпрос за национален търг.

Никъде в правилата обаче не се посочва към коя дата кандидатите трябва да притежават тези книжа. Към момента на провеждането на търга или може би месец по-рано? А защо не и година или десет по-рано? Затова и не липсват кандидати с депозитарни разписки например отпреди две години, които служат да докажат, че разполагат с книжа да платят имотите, за които са класирани. Реално подобна разписка е валидна, но тя не гарантира, че към датата на търга кандидатът наистина е платежоспособен, т.е. не доказва, че тези книжа все още са налични по сметката му в Централния депозитар. Освен това дава възможност едни и същи книжа само в рамките на дни да бъдат прехвърлени между няколко свързани лица и всяко от тях да си извади разписка за тях и да участва на търговете.

Макар и това да не противоречи на наредбата или на закона по този начин, могат сериозно да бъдат ощетени останалите участници, а и държавата в качеството й на продавач. Например така тези "собственици" на едни и същи бонове могат да участват за един и същ имот на различни цени - ако има конкуренция, ще спечелят търга с по-високата, а ако няма - ще платят по-малко с ниската. Това дава възможност и да участват на повече търгове, а впоследствие да преценят за кои от тях искат да платят. А всичко това логично прави възможно да се изместят и други кандидати, които, ако не се използваше мултиплицираното участие с едни и същи ПКБ, биха спечелили някои от търговете.

Пресен пример за този проблем ясно се появи в настоящия мащабен национален търг. По заповед на земеделското министерство за първи път, откакто се провеждат търгове, областните дирекции изискват от Централния депозитар "своевременна проверка на наличностите по депозитарните сметки на участниците в тръжната процедура".

"Тази предварителна проверка не е правена за други търгове на министерството, защото досега не са правени подобни национални търгове едновременно в цялата страна и защото по принцип проверката не е изискуема по закон в този начален етап. Информация се изисква от депозитара след класиране на кандидатите, поканването им за плащане и последващото нареждане по сметките им в ЦД", обясниха от земеделското министерство.

Подобна информация обаче по закон депозитарът може да разкрива на външни лица само със съгласието на съответните клиентски лица със съдебно решение или по искане на главния прокурор и разследващите органи. Той обаче може да удостовери валидността на представените от кандидатите депозитарни разписки и възможността с тях да се изплати сумата, която удостоверяват. Съответно депозитарът разкрива именно тази информация на земеделските дирекции, за да могат те да направят реалистично класиране на участниците.

Въпреки това обаче с повторна заповед земеделското министерство отменя първоначалната и нарежда на дирекциите да не се съобразят с информацията от депозитара. Така "неплатежоспособния" към момента на класирането кандидат бива класиран. И изненадващо или не често е класиран на първо място.

...винаги някой се възползва

Пример за това е случилото се във Видин. Съобразявайки се с първото изискване на министерството, дирекцията прави проверката и установява, че двама от кандидатите в областта са в невъзможност да си платят. Единият от тях е "Агроленд консулт", който заедно с още три фирми - "Полет 2000", "Биопродукти България" и "Лукс ауто", е индиректно свързано със собствениците на "Винпром Пещера". От една страна, те се обслужват от адвокатската кантора на групата "Базлянков, Станоев и Ташев", а от друга се финансират от групата - в случая например "Агроленд" има заем към "Галакси пропърти груп", където акционери индиректно са Антон Щерев и Атанас Петров, сочени за реалните собственици на алкохолния производител.

Четирите компании, взети заедно, са представили депозитарни разписки за притежаването на бонове с номинал от 56 млн. лв., т.е. близо 80% от всички активно търгувани на фондовата борса и са основните купувачи на земята, продавана на търга (виж инфографиката). Те са класирани директно на първо място в 22 от 26 области и реално могат да придобият една трета от останалите за продажба земи, т.е. около 31 хил. дка. Ако добавим към тях и странно съвпадащите оферти на другите три най-често срещани кандидати в търга - новорегистрираните компании "Златно рало", "Слънчева Добруджа" и "Нов фермер", натрупаният пакет набъбва до 68 хил. дка от предложените около 100 хил. дка, и то без все още да има данни за резултатите в четири области.

Но да оставим настрана колко земи взимат най-често срещаните кандидати в търга и практиката им в оферирането и да се върнем на пробойните в правилата за провеждането му. Справката на Централния депозитар за кандидатите във Видин показва, че "Агроленд консулт" е в "невъзможност да извърши плащане за сумата от 5.56 млн. лв. по разписка с номер 31471325С от 10.03.2012 г. към дата 2.10.2012 г.". Разписката е за бонове с номинал от 10 млн. лв., т.е. "Агроленд" притежава под половината от тях към 2 октомври, което означава, че ги е продал, и то най-вероятно малко преди крайния срок за подаване на оферти за търговете, когато своите бонове придобиват новорегистрираната тройка фирми с цветущи имена.

Въпреки невъзможността да плати след втората заповед на агроведомството областната дирекция във Видин класира "Агроленд", и то на първо място за почти всички продавани земи в областта. Неотлъчно зад "Агроленд" за същите имоти е "Полет 2000", също от посочената по-горе "четворка". Собственикът на компанията Емил Хараламбев отказа да коментира търговете или финансите на дружеството пред "Капитал", въпреки че и то със скромните си приходи е удостоверило, че има бонове за 11 млн. лв.

Когато търгът продължава въпреки всички пороци...

Веднага възниква въпросът защо въпреки очевидния проблем Министерството на земеделието и храните (МЗХ) решава да си затвори очите и за него. В писмото си до областната дирекция висшестоящият орган аргументира заповедта си за игнориране на справките от депозитара с това, че "не съдържат необходимата за дейността на комисията информация". Ако е така наистина, каква тогава е нужната информация, че комисията да класира според реалните възможности кандидатите?  Логиката на самото изискване за предоставяне на депозитарни разписки е тя да е осведомена още в началото дали кандидатът въобще може да плати. А игнорираната информация от депозитара удостоверява именно това, и то по-достоверно от хвърчащи листчета от различни дати.

"При провеждането на сегашните търгове за земеделска земя е първият път, в който се прави подобна предварителна справка за валидност и възможност за плащане с предоставените от участниците в търговете документи", посочиха от Централния депозитар.

Търгове на общинско, областно и национално ниво се провежда от 2000 г. насам и досега нито веднъж централната администрация в лицето на агроминистерството не си е направила труда да помисли за вариант да проверява дали подадените документи от кандидатите отговарят на реалността. По правила това не и е разписано като задължение, но не означава, че не трябва да се прави. По-скоро изглежда като добра практика, която може да се наложи спокойно от земеделското министерство, стига да има желание за това. Явно такова обаче е дефицитно.

"По инициатива на Централния депозитар за обмен на налична информация предвид широкия мащаб на търговете всички областни дирекции "Земеделие", провеждащи търгове с ПКБ, изискаха независимо една от друга информация за актуалността на депозитарните разписки на участниците към датата на отварянето на офертите им и дали те имат възможност да заплатят сумата, достигната от определен участник за съответната областна дирекция. Депозитарът изпрати информация за принципна валидност по издадени депозитарни разписки, т.е. дали тези разписки са били издавани от него, както и обща информация за възможност и невъзможност на плащане, без обаче да е даден достъп до конкретни данни от сметките на участниците", дадоха като обяснение от земеделското министерство и допълниха: "Поради спазването на банковата тайна за сметките на участниците и невъзможността да се предоставят точни числени стойности на този ранен етап ОД "Земеделие" спазват разпоредбите на Наредба 16 за провеждане на търгове с ПКБ. В нея е описано подробно как се процедира в случаите, когато не достигат ПКБ на даден кандидат за определени имоти."

Според министерството "използването на непълни данни" от депозитара е можело да доведе до "неправомерно отстраняване на участници в противоречие с чл. 21 от Наредба 16/2000 г." Цитираният член обаче третира съвсем различни случаи, при които кандидатите не се допускат до участие в търга и реално не би следвало да са изчерпателни, защото е очевидно, че има и други казуси, които могат да опорочат търговете и да поставят останалите кандидати пред неравностойна конкуренция.

Допълнително според МЗХ "недостиг на ПКБ не е основание за цялостно дисквалифициране на участник, а само за отпадане на имоти, за които не достигат ПКБ". Всъщност правилата за провеждане на търговете изискват даден участник да бъде дисквалифициран, ако предложената цена за декар, умножена по площта на имотите, за които се кандидатства, надвишава левовата равностойност на притежаваните от него бонове. Т.е., ако кандидатът даде стара депозитарна разписка и тя казва, че той има нужната наличност да плати, тръжната комисия няма да може да направи нищо друго, освен да му повярва, докато не се стигне до момента на самото плащане.

"Съгласно процедурата след класиране на първите двама кандидати, предложили най-високи цени, областната земеделска дирекция ги кани за сключване на договор и изпраща уведомление за плащане до депозитара. Това според министерството "означава, че реално новите собственици могат да бъдат единствено такива, които разполагат с нужните бонове, което се удостоверява от Централния депозитар. "Следователно всички данни от депозитара се взимат предвид преди сключване на договорите с класираните кандидати", посочиха още от ведомството на Мирослав Найденов, макар в предходното изречение да казват нещо малко по-различно.

...винаги остава съмнение, че е нагласен за някого

Преди или след обаче в случая с "Агроленд" това означава, че след като компанията няма боновете и съответно не може да направи плащане, класираният на второ място ще има право да получи земите. А той пак може да е  от "близките" на първия и така той просто си гарантира по-ниска цена за земята. В случая разликата в цените между първия и втория е средно 100-200 лв. на декар, платими в бонове.

Освен това нищо не пречи на въпросния кандидат с по-малко от нужните бонове, макар и не според депозитарните разписки, които е предоставил, да си набави книжата след последната дата за подаване на оферти, като си ги купи от фондовата борса в промеждутъка от кандидатстването до класирането. Всъщност за него това може даже да излезе по-изгодно, тъй като след търговете търсенето се успокоява и цената се понижава.

Дали това ще проработи, ще стане ясно съвсем скоро, когато в крайна сметка се сключат финално договорите за продажба, което отнема около месец, месец и половина след крайната дата на търга, т.е през ноември. Въпросът, разбира се, е да представиш разписка с нужната наличност още в самото начало, защото така или иначе министерството и дирекциите му не правят проверка, а и да я направят, както в настоящия търг, след това не зачитат информацията, която получават от компетентния орган. Иначе може да не се получи схемата. Нещо подобно явно е опитал да направи кандидатът Мариян Йорданов, след като из цялата страна участва с една депозитарна разписка, както всъщност всички останали участници в търговете. В София-област той обаче бива дисквалифициран, защото предложената от него обща цена е надвишава левовата равностойност на притежаваните бонове. Йорданов оспорва решението на тръжната комисия и представя нова депозитарна разписка, издадена почти 20 дни след края на търга, която удостоверява, че има повече бонове. Тръжната комисия обаче не приема новата депозитарна разписка, защото е "издадена след датата на проведения търг - 28.09.2012 г." "Липсата на наличност на ПКБ към момента на подаване на заявление за участие в търга прави участието на заявителя недопустимо", пише в протокола на комисията.

Всъщност с подобна практика министерство казва - имам двоен стандарт: ако успееш да си направиш добре сметката предварително, няма проблем да вземеш нещо, за което всъщност не можеш да си платиш към датата на търга. После можеш да си набавиш нужните платежни средства. Ако не успееш, дори и след това да си набавиш още платежни средства, няма как да вземеш земи. Този двоен стандарт много добре се затвърждава от липсата на централизирано управление на търга, което да засича и кандидатстването с една и съща депозитарна разписка във всички области. Ако в дадената област парите по разписката са достатъчни, всичко е наред, защото няма кой да засече, че реално ти може да си кандидатствал за в пъти повече земи, отколкото средства имаш. Ако бъдеш класиран за повече земи, просто ще си купиш само тези, които те интересуват, а останалите ще оставиш на втория кандидат. А да не говорим, че централизираното управление на търговете може да улесни и маркетинга им, така че повече хора да могат да се включат в тях.

Така излиза, че с подобни практики земеделското министерство рискува не само неправомерно да дава предимство на не напълно изрядни кандидати, но и да не реализира успешно земите. Това ще е жалко, още повече че министър Найденов вече обяви, че преди изборите ще организира още един голям търг, за да се задоволят разочарованите от първата процедура. А дали министерството ще запуши пробойните в законодателството? Защото обяснението "всичко е по правилата", когато самите правила са криви, не прави търговете честни. Ако те се запазят, вероятно отново ще бъдат задоволени само... доволните от първата процедура.