Рекет, скрит зад екология
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рекет, скрит зад екология

Рекет, скрит зад екология

Минните и металургичните предприятия описаха как са изнудвани от няколко неправителствени организации

13793 прочитания

© Капитал Daily


Всяка инвестиция в тежката индустрия се нуждае от обществено одобрение и доказателства, че няма да навреди на околната среда. Екологията е важна и не трябва да бъде неглижирана, но тя може да послужи и като инструмент за натиск върху всеки бизнес, ако се използва недобросъвестно. Рекетът негласно съществува отдавна, но досега компаниите не говореха открито за него. В сряда за първи път в прав текст представители на най-големите металургични компании в страната обясниха, че зад масираните атаки на различни неправителствени организации срещу бранша стоят изнудване и политически поръчки.

С наближаването на изборите нападките на някои НПО-та стават все по-агресивни, а това застрашава бъдещето не само на компаниите, а и на цялата икономика, категорични са от сектора. "Всичко, което се случва тук, се вижда навън и отблъсква потенциалните инвеститори", заяви зам.-председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Алекс Нестор.

Точно докато фирмите говореха за изнудването, се състоя поредната протестна акция на представители на организации, наричащи се еко, които настояха за оставката на министъра на екологията и заместниците му, като атакуваха добивни и металургични компании. На контрапротест в четвъртък, организиран от КНСБ, обаче ще излязат работещите в минната индустрия. Той е в защита на инвестиционните проекти и срещу "екологичния рекет" в сектора. 

Схемата на натиск

Опитите за изнудване най-често минават през публичните лица на компаниите или през юристите им. "Обръщат се към адвокатите ни и казват, че ако си платим, няма да се занимават с нас", каза Нестор. "Начин да се легитимира такова заплащане - макар и на ръба на закона, е с договор за финансиране на някакъв проект на дадената организация, който тя сама предлага и сумите обикновено са фантастични", разкриха от една от засегнатите компании за "Капитал Daily". И тъй като фирмите отхвърлят тези предложения, започват атаките, които са не само манипулативни, но и залагат на откровено неверни информации. Такъв случай разказа изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. Става дума за материал, излъчен по телевизия "Скат", който показва "проядена от киселина" работна дреха на техен активист, останал на площадката на "Аурубис" за четири часа. "Това е толкова несъстоятелно, че ми е трудно да го коментирам. Да не говорим, че такива куртки не се използват от 20 години", посочи тя.

Като модел за натиск Нестор посочи "Коалиция за устойчиво развитие" на Дончо Иванов. В нея влизат 25-30 екологични организации, в които членуват по един-двама, най-много трима души от различни части на страната, без реално да развиват някаква дейност. Това обаче осигурява необходимата критична маса и им позволява да участват в международни проекти. Методът им на работа е да отидат в дадено населено място, да намерят двама-трима недоволни граждани и да регистрират инициативен комитет. "След това дават пресконференция в София и показват колко недоволна е местната общност и колко вредна за здравето на хората и за околната среда е дейността на предприятията", обясни Нестор.

Най-често и най-лесно се атакуват компаниите, когато направят инвестиционно предложение. Тогава псевдоеколозите започват поредица от действия и обжалват всеки етап от разрешителния процес, което за дълго време блокира проекта. Често обаче инвестициите са свързани точно с модернизация и въвеждане на нови технологии, за да се изпълнят по-високите екологични норми. Най-пресните, но далеч не единствените примери са програмите на металургичното дружество "Аурубис България" и на медодобивното "Асарел-Медет". "На общественото обсъждане на проекта не дойде никой от екоорганизациите, но след това получихме призовка в съда по заведена от тях жалба", каза главният секретар на "Аурубис" Георги Николов. Аналогичен е случаят и с "Асарел", каза директорът човешки ресурси Александър Чобанов.

Не всички са еднакви

"Не всички неправителствени организации са еднакви и ние нямаме нищо против легитимните", подчерта Нестор. По думите му съществуват четири групи екологични НПО. В първата влизат тези, които разбират, че трябва да има баланс между индустрия и околна среда, и работят за това. Втората група са тези, които не са добре информирани, но се интересуват и влизат в диалог. Има и една специална категория - "фанатици", които са против индустрията като цяло. Според Нестор обаче най-опасна е най-активната напоследък група. Това са НПО-та, които под формата на еколози манипулират общественото мнение, като целта им е да рекетират компаниите в бранша, а на някои от тях - да извлекат политически дивиденти.

"Това са маргинални политици, които искат да ни използват за политическа платформа и да си продадат гласовете на по-големите политически партии", обясни зам.-председателят на камарата. Думите му бяха подкрепени от изпълнителния директор на "Каолин" (акционер в дружеството е съиздателят на "Капитал" и "Капитал Daily" Иво Прокопиев) Димитър Ангелов. "Фактът, че зад атаките срещу нас стои организация, наречена политически клуб "Екогласност", показва, че това са политически интереси", каза той.

Андрей Ковачев от Сдружението за дивата природа "Балкани" коментира, че най-добрият начин да се прецени дали една екоорганизация действа без користни мотиви е като се проследи дали тя е била последователна в действията и позициите си през годините. Той дава пример с една от т.нар. екоорганизации, която преди няколко години е била силен привърженик на златодобива, но впоследствие изведнъж е станала яростен противник.

Икономическият ефект

Проблемът с рекетьорството и политическите аспирации на отделни лица и организации нямаше да е толкова сериозен, ако не носеше опасност за стабилността не само на сектора, но и на икономиката, категорични са от бранша. Само добивната индустрия осигурява 4% от брутния вътрешен продукт на страната, а още 10% идват от свързаната с нея металургия. "Това е един от малкото сектори, които работят добре в момента и ако той бъде дестабилизиран, това ще дестабилизира цялата икономика", посочи Нестор.

Много важен момент е и имиджът на страната навън. "Колкото и важни да са фактори като плоския данък, конкурентното заплащане и ниския бюджетен дефицит, инвеститорите слабо се интересуват от това. За тях най-важното е да има гаранции за инвестициите им, прозрачност и върховенство на закона", каза Нестор. "Необоснованите атаки срещу бизнеса ги отблъскват", добави той.

Всяка инвестиция в тежката индустрия се нуждае от обществено одобрение и доказателства, че няма да навреди на околната среда. Екологията е важна и не трябва да бъде неглижирана, но тя може да послужи и като инструмент за натиск върху всеки бизнес, ако се използва недобросъвестно. Рекетът негласно съществува отдавна, но досега компаниите не говореха открито за него. В сряда за първи път в прав текст представители на най-големите металургични компании в страната обясниха, че зад масираните атаки на различни неправителствени организации срещу бранша стоят изнудване и политически поръчки.

С наближаването на изборите нападките на някои НПО-та стават все по-агресивни, а това застрашава бъдещето не само на компаниите, а и на цялата икономика, категорични са от сектора. "Всичко, което се случва тук, се вижда навън и отблъсква потенциалните инвеститори", заяви зам.-председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Алекс Нестор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

59 коментара
  • 1
    bz avatar :-|
    bz

    А добро утро.
    Сега ще откриете топлата вода.
    Еко организации, археолози, пожарникари, ХЕИ и т.н. задължителни по закон при инвестиционни намерения вгорчават живота на всеки помислил си да се занимава с бизнес в България.
    Обаче Капитал проявява странни пристрастия.
    Ако археолозите рекетират правителството със забавяне при строителството на магистрали са добри, но ако протестират в Меричлери срещу Каолин са еко талибани.

  • 2
    flisk avatar :-|
    flisk

    Разбира се, добре ще е да се отбележи, че не всички организации са такива и някои просто наистина си вършат работата... Ще е интересно да се направи материал за реалните и фалшивите зелени организации и за връзките / отношенията помежду им.

    Темата наболя много в последните години, работата е като на медийния пазар - има един-двама наглед чисти участници, ама и за тях имаш съмнения...

  • 3
    glupcho68 avatar :-?
    glupcho68

    До коментар [#1] от "bz":

    Няма лошо да се защитава природата и нямам против да имаме чиста и добра природа.И имам една идея.Предлагам "еко-организациите" загрижени за природата в места където единствения поминък е тежката индустрия те да намерят работа на хората,когато заради своите действия спрат производствени мощности и хората не могат да си намерят алтернативна работа в района където живеят.Тогава можем да говорим и за отговорност на тези еко-организации.Инак всичко остава обслужване на интереси.

  • ПАВЛА

    ...зад масираните атаки на различни неправителствени организации срещу бранша стоят изнудване и политически поръчки...

    Изненадани има ли?

  • 5
    bucconero avatar :-|
    bucconero

    Епизодът с лифтовете на Витоша и закона, който регламентираше строежите на такива съоражения, пример за еко-рекет ли беше тогава?

    Тук се посочва минната индустрия като жертва, но може да се допусне, че ски-туризма също е мишена на такива рекетьори.

  • 6
    clutch avatar :-?
    clutch

    Хаха, който не вярва, че е пълно с еко-талибани-рекетьори, да погледне последните 1-2 години от историите около Дънди Прешъс Метълс.
    Кой квичеше, как и кога млъкнаха и как рЕзко се повиши имотното състояние на вряскащите.
    Напоследък и Слави Бинев му се ще да се облажи, но при него е още по-нагло:Той действа като "национално отговорен политик".
    А това, че скот/скат тв се врът-ясно е защо-от мутра, каквато е собственика им какво може да се очаква, освен рекет.

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Всъщност ако махнем политическата поръчка изнудващи зелени организации няма да има. Точно определени политици си заработват приходи благодарение на определени екологични организации. Екоорганизациите без политическа подкрепа си остават маргинални образувания и не биха могли да рекетират дори баба ми на село за буркан компот.

  • 8
    deepdish avatar :-|
    Deepdish

    Коалиция за
    Устойчиво
    Развитие... Ха ха ха

  • 9
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Как да се познаят истинските от фалшивите еко организации ли?

    Ами много просто- на истинските (като всяко нещо в БГ) им запушват устата.
    Една от малкото истински казусни теми от точно тази индустрия е именно Дънди Прешъс Метълс и тяхното желание да добиват злато в няколко места в Родопите ползвайки доста отвратителна цианидна технология. На всичкото отгоре, за всичките рискове които носи това, държавата разбира се получава смешни пари и никакво злато.

    Ей такива неща са истинските казуси. Ала те не биват пускани по националните медий.

  • 10
    zumz avatar :-|
    zumz

    Статията - добра, темата - попадение, езикът - куца. Примери - "Екологията е важна и не трябва да бъде неглижирана". Може би "пренебрегвана"? "Проблемът с рекетьорството" - може би с "изнудването"? На някои продължава да им се струва, че колкото повече използват чуждици - звучат по-интересно. Звучат фалшиво.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK