Рекет, скрит зад екология

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Daily Смаляване

Всяка инвестиция в тежката индустрия се нуждае от обществено одобрение и доказателства, че няма да навреди на околната среда. Екологията е важна и не трябва да бъде неглижирана, но тя може да послужи и като инструмент за натиск върху всеки бизнес, ако се използва недобросъвестно. Рекетът негласно съществува отдавна, но досега компаниите не говореха открито за него. В сряда за първи път в прав текст представители на най-големите металургични компании в страната обясниха, че зад масираните атаки на различни неправителствени организации срещу бранша стоят изнудване и политически поръчки.

С наближаването на изборите нападките на някои НПО-та стават все по-агресивни, а това застрашава бъдещето не само на компаниите, а и на цялата икономика, категорични са от сектора. "Всичко, което се случва тук, се вижда навън и отблъсква потенциалните инвеститори", заяви зам.-председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Алекс Нестор.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Точно докато фирмите говореха за изнудването, се състоя поредната протестна акция на представители на организации, наричащи се еко, които настояха за оставката на министъра на екологията и заместниците му, като атакуваха добивни и металургични компании. На контрапротест в четвъртък, организиран от КНСБ, обаче ще излязат работещите в минната индустрия. Той е в защита на инвестиционните проекти и срещу "екологичния рекет" в сектора. 

Схемата на натиск

Опитите за изнудване най-често минават през публичните лица на компаниите или през юристите им. "Обръщат се към адвокатите ни и казват, че ако си платим, няма да се занимават с нас", каза Нестор. "Начин да се легитимира такова заплащане - макар и на ръба на закона, е с договор за финансиране на някакъв проект на дадената организация, който тя сама предлага и сумите обикновено са фантастични", разкриха от една от засегнатите компании за "Капитал Daily". И тъй като фирмите отхвърлят тези предложения, започват атаките, които са не само манипулативни, но и залагат на откровено неверни информации. Такъв случай разказа изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. Става дума за материал, излъчен по телевизия "Скат", който показва "проядена от киселина" работна дреха на техен активист, останал на площадката на "Аурубис" за четири часа. "Това е толкова несъстоятелно, че ми е трудно да го коментирам. Да не говорим, че такива куртки не се използват от 20 години", посочи тя.



Като модел за натиск Нестор посочи "Коалиция за устойчиво развитие" на Дончо Иванов. В нея влизат 25-30 екологични организации, в които членуват по един-двама, най-много трима души от различни части на страната, без реално да развиват някаква дейност. Това обаче осигурява необходимата критична маса и им позволява да участват в международни проекти. Методът им на работа е да отидат в дадено населено място, да намерят двама-трима недоволни граждани и да регистрират инициативен комитет. "След това дават пресконференция в София и показват колко недоволна е местната общност и колко вредна за здравето на хората и за околната среда е дейността на предприятията", обясни Нестор.

Най-често и най-лесно се атакуват компаниите, когато направят инвестиционно предложение. Тогава псевдоеколозите започват поредица от действия и обжалват всеки етап от разрешителния процес, което за дълго време блокира проекта. Често обаче инвестициите са свързани точно с модернизация и въвеждане на нови технологии, за да се изпълнят по-високите екологични норми. Най-пресните, но далеч не единствените примери са програмите на металургичното дружество "Аурубис България" и на медодобивното "Асарел-Медет". "На общественото обсъждане на проекта не дойде никой от екоорганизациите, но след това получихме призовка в съда по заведена от тях жалба", каза главният секретар на "Аурубис" Георги Николов. Аналогичен е случаят и с "Асарел", каза директорът човешки ресурси Александър Чобанов.

Не всички са еднакви

"Не всички неправителствени организации са еднакви и ние нямаме нищо против легитимните", подчерта Нестор. По думите му съществуват четири групи екологични НПО. В първата влизат тези, които разбират, че трябва да има баланс между индустрия и околна среда, и работят за това. Втората група са тези, които не са добре информирани, но се интересуват и влизат в диалог. Има и една специална категория - "фанатици", които са против индустрията като цяло. Според Нестор обаче най-опасна е най-активната напоследък група. Това са НПО-та, които под формата на еколози манипулират общественото мнение, като целта им е да рекетират компаниите в бранша, а на някои от тях - да извлекат политически дивиденти.

"Това са маргинални политици, които искат да ни използват за политическа платформа и да си продадат гласовете на по-големите политически партии", обясни зам.-председателят на камарата. Думите му бяха подкрепени от изпълнителния директор на "Каолин" (акционер в дружеството е съиздателят на "Капитал" и "Капитал Daily" Иво Прокопиев) Димитър Ангелов. "Фактът, че зад атаките срещу нас стои организация, наречена политически клуб "Екогласност", показва, че това са политически интереси", каза той.

Андрей Ковачев от Сдружението за дивата природа "Балкани" коментира, че най-добрият начин да се прецени дали една екоорганизация действа без користни мотиви е като се проследи дали тя е била последователна в действията и позициите си през годините. Той дава пример с една от т.нар. екоорганизации, която преди няколко години е била силен привърженик на златодобива, но впоследствие изведнъж е станала яростен противник.

Икономическият ефект

Проблемът с рекетьорството и политическите аспирации на отделни лица и организации нямаше да е толкова сериозен, ако не носеше опасност за стабилността не само на сектора, но и на икономиката, категорични са от бранша. Само добивната индустрия осигурява 4% от брутния вътрешен продукт на страната, а още 10% идват от свързаната с нея металургия. "Това е един от малкото сектори, които работят добре в момента и ако той бъде дестабилизиран, това ще дестабилизира цялата икономика", посочи Нестор.

Много важен момент е и имиджът на страната навън. "Колкото и важни да са фактори като плоския данък, конкурентното заплащане и ниския бюджетен дефицит, инвеститорите слабо се интересуват от това. За тях най-важното е да има гаранции за инвестициите им, прозрачност и върховенство на закона", каза Нестор. "Необоснованите атаки срещу бизнеса ги отблъскват", добави той.