Капиталист по китайски

Ян Юанцин успя да превърне Lenovo в най-големият производител на компютри в света

Ян Юанцин стана мигом известен в световните бизнес среди, когато през 2005 г. Lenovo купи за 1.75 млрд. долара компютърния бизнес на легендата IBM
Ян Юанцин стана мигом известен в световните бизнес среди, когато през 2005 г. Lenovo купи за 1.75 млрд. долара компютърния бизнес на легендата IBM    ©  reuters
Ян Юанцин стана мигом известен в световните бизнес среди, когато през 2005 г. Lenovo купи за 1.75 млрд. долара компютърния бизнес на легендата IBM
Ян Юанцин стана мигом известен в световните бизнес среди, когато през 2005 г. Lenovo купи за 1.75 млрд. долара компютърния бизнес на легендата IBM    ©  reuters

През 1988 г., 24-годишният Ян Юанцин пристига в бедния квартал на Пекин Джунгуанцун, където започва работа като търговец в малката технологична компания Legend Group срещу 30 долара на месец. Тогава районът е известен основно с базара си за фалшиви продукти. Ян дели с други четирима съквартиранти тясна стаичка в общежитието на компанията. Днес абсолютно всичко в този разказ се е променило: Джунгуанцун е бляскав технологичен център с магазини за всякакъв вид електроника, "квартирата" на Ян отдавна е съборена, а Legend вече е известна като Lenovo Group и отскоро е най-големият производител на компютри в света. Самият Ян Юанцин също се е променил: някогашният беден студент от град Хъфей вече е изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Lenovo. И милионер и горд собственик на голям апартамент в Ню Йорк.

Възходът на Ян и Lenovo всъщност е точен микропример за развитието на капитализма от китайски тип. Приходите на компютърния производител за второто фискално тримесечие до 30 септември се повишиха с 11% до 8.67 млрд. долара, а нетната печалба на компанията достигна 162 млн. долара от 143.9 млн. долара. През октомври анализаторската компания Gartner обяви, че китайският гигант вече е най-големият производител на компютри с 15.7% от глобалните доставки спрямо 15.5% на предишния лидер Hewlett-Packard. "Lenovo e на път да увеличи водещата си позиция в глобален план, тъй като постигна 14-и пореден месец на разширяване на пазарния си дял за сметка на конкурентите си", казва пред Вloomberg Дон Лий, анализатор в Standard Chartered.

Пионерът

Ян Юанцин стана мигом известен в световните бизнес среди, когато през 2005 г. Lenovo купи за 1.75 млрд. долара компютърния бизнес на легендата IBM. Дотогава под ръководството на Ян и основателя на Legend Лиу Чуанджъ групата вече е завладяла китайския пазар и натрупала финансови ресурси. Сделката превръща Ян в първия китайски мениджър, който ръководи придобиването на голяма част от известна западна компания. Компютърният бизнес на IBM носи приходи от 10 млрд. долара, но работи на загуба, докато Lenovo е печеливша компанията с едва 3 млрд. долара приходи, ръководена от мениджъри, които не говорят английски (дори и Ян). В Китай го следят под лупа дали ще се провали, а в САЩ просто броят дните до оставката му. Ян се оттегля временно от поста изпълнителен директор и остава председател на управителния съвет, като поставя начело американци - първо Стийв Уорд, а после Бил Амелио. Следват трудни години и загуби, докато Ян не се завръща на ръководния пост през 2009 г.   

Благодарение на наследеното ноу-хау Lenovo произвежда качествени продукти, успява да излезе от сянката на IBM и постепенно се налага като глобална марка. Естествено възходът никак не е лесен: например през 2006 г. американски конгресмени обвиняват Lenovo, че може да шпионира Държавния департамент, който е поръчал 16 000 компютъра от компанията. Поръчката все пак не е анулирана, но машините са насочени към отдели, които не се занимават с важна информация. Налага се Ян яростно да отхвърля всякакви обвинения. "Не сме контролирани от китайското правителство", казва той пред Business Week през 2006 г. Всъщност най-големият акционер в Lenovo е държавна организация - Китайската академия на науките, която държи около 36% в компютърния производител. Но тя няма представители в борда на директорите и Ян винаги настоява, че никой не се бърка в работата му.

Според Business Week едно от основните постижения на Ян е и борбата със софтуерното пиратство в Китай. През 2005 г. изпълнителният директор на Microsoft Стив Балмър пита китайския мениджър какво може да се направи срещу пиратските копия на Windows. Ян постига споразумение с китайския офис на софтуерния гигант, който му дава намаление на продуктите си плюс маркетингова помощ и за няколко месеца Lenovo започва да продава повечето си компютри с инсталирана операционна система в Китай. Ян се надява, че и останалите местни производители ще го последват, и става точно така.

Като мениджър Ян не се колебае да налага западни корпоративни правила, понякога сблъсквайки се с далеч по-възрастни директори. Той не спира да издига млади и способни служители и държи много на самоусъвършенстването. Преди сделката с IBM той почти не разбира английски. Затова наема личен учител, гледа постоянно CNN и за една година започва свободно да говори. Когато навлиза като висш мениджър в Legend, Ян забелязва, че прекалено много директори заемат високопарни и синекурни постове. Ян веднага издава заповед всички да се обръщат един към друг на малко име. Заповядва на същите тези директори всяка сутрин да стоят на вратата и да посрещат служителите с табели с имената си. Но ходът, с който печели най-много почитатели, е решението да дари 3 млн. долара от бонуса си през тази година (общо възнаграждение от 15 млн. долара) на 10 000 млади служители в Lenovo - рецепционисти, работници в заводи и асистенти. Всеки от тях получил по 2000 юана (314 долара).

Розово бъдеще

Основната цел на Ян сега е да разшири водещата позиция на Lenovo към смартфоните. Подразделението за тези апарати почти утрои продажбите си през първото полугодие до 1.31 млрд. долара. Според изпълнителния директор най-важното за компанията е скоростта на разработките. Компанията може да създаде даден модел за шест месеца, наполовина по-бързо от обичайния цикъл. В момента апаратите се продават само в Китай, Индия, Индонезия, Филипините и Виетнам. Но Ян досега е показал, че амбициите му са далеч по-големи от азиатския пазар.