Ликвидност по предназначение

"Това, от което икономиките се нуждаят, за да оцелеят и да се възстановят, е не спасителни пакети, използвани за плащане на дължимите лихви по съществуващия държавен дълг, а пари, които да се насочат към частния сектор", посочва икономистът. Проблем обаче е липсата на доверие, че правителствата могат да изиграят ролята на ефективен канал за дистрибутирането на тези средства. "Същото е като с храните за гладуващите – давате пари на съответните агенции, които отговарят за това, но средствата се насочват към корупционни канали или пък за плащане на административни разходи и не стигат до хората", обяснява Олтман. Ето защо той посочва необходимостта от изграждането на механизъм, който да гарантира, че отпусканите средства на засегнатите от кризата държави като Гърция или Испания действително стигат до частния сектор, за да може по този начин да се отговори директно на нуждите на икономиките.

Другата област, в която държавите от Европа трябва да фокусират вниманието си, е състоянието на частния сектор, от чието здраве в крайна сметка зависи възстановяването. "Именно частният сектор е този, който осигурява работни места и плаща данъци", напомня икономистът. Затова и препоръката му е държавите членки да се ангажират с подкрепата му. "Личното ми убеждение е, че всяка страна трябва да поеме отговорност или дори да се създаде централизирана организация, която да осъществява мониторинг на здравето на частния сектор в отделните държави", обяснява Олтман. По думите му ролята на една такава централизирана организация би била да следи за случващото се и да информира своевременно паричните и фискалните власти в коя страна е необходима помощ. Също така задачата й би била, в случай че забележи влошаване на ситуацията, да предприеме стъпки, за да не се позволява това да продължава. Разбира се, професорът отчита и потенциалните трудности пред имплементирането на подобна идея. "Ще трябва да се справите с различните мрежи за социална сигурност, към които всяка страна се е приспособила, а също и с бюрокрацията, която, както всички знаят, е раздута особено в страни като Испания, Италия и Гърция. Донякъде това се отнася и до Франция и други страни, за които също ще е доста трудно да се орежат излишъците в системата", коментира той.

Южноевропейски особености

Пред бъдещето на засегнатите от дълговата криза страни стои и въпросът доколко би било добре за тях да останат обвързани с единната валута. "Въпросът е може ли страна като Гърция или държави като Испания и Португалия да продължат да бъдат част от съюза и да следват ограниченията, свързани с това да използват еврото като национална парична единица, и същевременно да са конкурентни на международно равнище", обяснява Олтман. Проблемът по думите му е обвързан и с дебата за задълбочаването на интеграцията в Европа чрез създаването на фискален съюз, който да функционира заедно с паричния. "Всъщност мисля, че въвеждането на обща данъчна система би било трудно постижимо", смята икономистът, като същевременно отчита и първите, макар и бавни, стъпки в тази посока, каквато е идеята за създаването на единния банков регулатор. "Донякъде това също е притеснително, тъй като ще създаде огромна бюрокрация, а и всяка страна ще се опитва да постигне някаква степен на доминация в този регулатор", посочва експертът.

България - относително стабилна

Конкретно за България Олтман посочва, че вероятността за държавен фалит е малка за разлика от други южноевропейски страни. Рискове обаче съществуват при евентуален разпад на еврозоната, тъй като макар и да не е част от нея, България също ще пострада, както и цяла Европа. "Ако това се случи, ще трябва да имате план за оцеляване и развитие дори и без европейския паричен съюз", коментира икономистът. Като цяло според него към момента страната се справя относително добре, но се наблюдават и някои обезпокоителни сигнали, каквото е например високото равнище на необслужвани заеми, смята той.

Трудните американски реформи

Ликвидността играе ключова роля и за възстановяването на икономиката на САЩ, но фокусът е по-различен в сравнение с Европа. "Един от проблемите с евтините пари е, че въпреки че генерират реален растеж и заетост, всъщност само отлагат нещата. Въпросът е дали са налице другите необходими съставки, които да допринесат за растежа. Смятам, че за САЩ отговорът е "вероятно да", тъй като средата в момента е по-здравословна, темповете на растеж не са големи, но все пак има ръст от 2%", обяснява Олтман. По думите му обаче, макар и да позволява задържането на моментното състояние, това не е достатъчно за реалното стимулиране на заетостта и намаляването на безработицата. Антагонистичният характер на политическата система в страната също е предизвикателство, тъй като би направил провеждането на необходимите реформи и намаляването на дълга много трудно, в случай че не се стигне до сближаване на политическите позиции. "В противен случай бихме могли да изпаднем в ситуацията на Европа след 10-20 години", предупреждава икономистът. "Като цяло обаче съм оптимистично настроен и смятам, че макар и може би не в чак толкова голяма степен, колкото е необходимо, правителството ще предприеме стъпки за намаляването на тази вероятност. Разбира се, стои и въпросът дали победителят от президентските избори ще е в състояние да направи нещо, ако Конгресът е разделен", допълва Олтман.