Едуард Олтман: Оцеляването на еврозоната зависи от спасяването на Италия

Наличието на достатъчно ликвидност и адекватното й използване ще са ключови за възстановяването на икономиките. Това прогнозира американският икономист и специалист в областта на кредитния риск и корпоративните фалити проф. Едуард Олтман, известен като създател на т.нар. формула Z-score, която изчислява след колко време дадена компания ще изпадне в несъстоятелност. Експертът беше в България по повод организираната от "ИКАП България" в началото на ноември конференция на тема "Управление на кредитния риск – ефектът на вълната".

Епицентър Рим

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според Олтман основното притеснение за развитието на дълговата криза в момента е ситуацията в Италия, въпреки че рискът от фалит се оценява като по-нисък в сравнение с Гърция. Така например, ако през 2008 г. вероятността за банкрут на Атина е била 31%, то към 2012 г. числото вече е 47%. Същевременно при страни като Италия и Испания рискът е 25%. Евентуален фалит на Италия обаче би се отразил най-сериозно върху стабилността на Европейския съюз, смята експертът.

"За разлика от Гърция и дори от Испания Италия е твърде голяма, за да бъде спасена. А ако не можете да спасите Италия, няма да можете да спасите и съюза", посочва той. Засега обаче очакванията му за оцеляване на Италия са "малко над 50%". Иначе и за трите страни, които в момента са в епицентъра на вниманието в Европа, прогнозата е за сгъстяване на облаците. "Икономическата ситуация първо ще се влоши, преди да се подобри", посочва Олтман. Проблемът се крие в това, че за да се подобрят и да оцелеят икономиките, дори и в краткосрочен план те ще имат нужда от ликвидност. При това по думите му от особена важност е не само да се осигури тази ликвидност, но и да се гарантира, че изливаните към страните средства се използват достатъчно ефективно за насърчаване на растежа.

Ликвидност по предназначение



"Това, от което икономиките се нуждаят, за да оцелеят и да се възстановят, е не спасителни пакети, използвани за плащане на дължимите лихви по съществуващия държавен дълг, а пари, които да се насочат към частния сектор", посочва икономистът. Проблем обаче е липсата на доверие, че правителствата могат да изиграят ролята на ефективен канал за дистрибутирането на тези средства. "Същото е като с храните за гладуващите – давате пари на съответните агенции, които отговарят за това, но средствата се насочват към корупционни канали или пък за плащане на административни разходи и не стигат до хората", обяснява Олтман. Ето защо той посочва необходимостта от изграждането на механизъм, който да гарантира, че отпусканите средства на засегнатите от кризата държави като Гърция или Испания действително стигат до частния сектор, за да може по този начин да се отговори директно на нуждите на икономиките.

Другата област, в която държавите от Европа трябва да фокусират вниманието си, е състоянието на частния сектор, от чието здраве в крайна сметка зависи възстановяването. "Именно частният сектор е този, който осигурява работни места и плаща данъци", напомня икономистът. Затова и препоръката му е държавите членки да се ангажират с подкрепата му. "Личното ми убеждение е, че всяка страна трябва да поеме отговорност или дори да се създаде централизирана организация, която да осъществява мониторинг на здравето на частния сектор в отделните държави", обяснява Олтман. По думите му ролята на една такава централизирана организация би била да следи за случващото се и да информира своевременно паричните и фискалните власти в коя страна е необходима помощ. Също така задачата й би била, в случай че забележи влошаване на ситуацията, да предприеме стъпки, за да не се позволява това да продължава. Разбира се, професорът отчита и потенциалните трудности пред имплементирането на подобна идея. "Ще трябва да се справите с различните мрежи за социална сигурност, към които всяка страна се е приспособила, а също и с бюрокрацията, която, както всички знаят, е раздута особено в страни като Испания, Италия и Гърция. Донякъде това се отнася и до Франция и други страни, за които също ще е доста трудно да се орежат излишъците в системата", коментира той.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Южноевропейски особености"